Р Е Ш Е Н И Е
10.06.2022 г.
Номер 97 2 0 2 2 година гр. Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският административен съд
на тридесет и първи май 2 0 2 2 година
в открито заседание в следния състав:
Административен съдия:: И. ДЕМИРЕВСКИ
Секретар: Ирена Симеонова
Като разгледа докладваното от съдия Демиревски
Административно дело № 35 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 213 и сл. от Закона за устройство на територията.
И.К.С. *** е подал жалба против Нареждане, обективирано в писмо изх. № 94-00-4325/06.12.2021 г. на Кмета на Община Кюстендил, с което на основание чл. 195 ал. 5 от ЗУТ, е наредил в 10 дневен срок от получаване на писмото да освободи непревомерно завзетата част от улица с о.т. 1724а – 1724б, като премахне изградената неподходяща по местонахождение и разположение, навлизаща в имот публична общинска собственост, без правно основание, прозирна ограда за УПИ ХІІІ, кв. 2 по плана на гр. Кюстендил, като същата бъде преместена по регулационната линия на имота. При неизпълнение на заповедта строителните мероприятия да бъдат извършени принудително по реда, определен с Наредбата по чл. 196 ал. 5 от ЗУТ за принудително изпълнение на заповеди за поправяне, заздравяване или премахване на строежи или части от тях на територията на община Кюстендил. Изложени са доводи по същество такива за незаконосъобразност и необоснованост на административния акт. Прави се искане за отмяна на обжалваното нареждане.
Ответната страна – Кметът на Община Кюстендил, чрез процесуалния си представител юк. М., изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира направените разноски по делото..
Допусната и впоследствие, поради неплащане на депозит, е заличена съдебно – техническа експертиза.
Кюстендилският административен съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, както и след проверка за допустимостта на жалбата и за законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168 ал. 1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество за основателна, поради което съдът ще я уважи. Съображенията за това са следните:
УПИ ХІІІ – за производствени и складови дейности, кв. 2 по плана на гр. Кюстендил е собственост на И.К.С., съгласно нот. акт № 20, том І, дело № 15/2003 г., което не се оспорва от страните.
С писмо – нареждане от 06.12.2021 г., подробно описано по – горе, е наредено на жалбоподателя да премахне прозирна ограда.
В последствие, Кметът на Община Кюстендил със Заповед № РД-00-160/09.02.2022 г. назначава комисия на основание чл. 196 ал. 1 от ЗУТ, със задача да се събере на 10.03.2022 г. от 15.00 ч. пред съществуващия УПИ, описан по - горе, за да извърши оглед на място и да се произнесе с решение относно вида, състоянието на оградата, както и обстоятелствата по чл. 195 ал. 5 от ЗУТ.
Издаденият административен акт е съобщен на жалбоподателя на 19.01.2022 г., а жалбата е подадена на 24.01.2022 г., т.е. в срока по чл. 215 ал. 4 от ЗУТ, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото в съответствие с изискванията на чл. 168 ал. 1 от АПК относно предмета на съдебна проверка, счита оспорения административен акт за неправилен и незаконосъобразен, поради което и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК ще го отмени и на основание чл. 173 ал. 2 от АПК ще върне преписката на административния орган за изпълнение на дадените указания по прилагането на закона.
Оспореното нареждане е издадено от компетентен орган, в писмена форма и с необходимото съдържание по чл. 59 ал. 2 от АПК. По отношение компетентността на издателя на акта, която е предпоставка за неговата валидност, констатациите са за наличие на териториална и материална компетентност на органа в лицето на кмета на Община Кюстендил. От формална страна, атакуваното нареждане съдържа реквизитите по чл. 59 ал. 2 от АПК.
По съществото на спора, съдът счита, че оспорения административен акт е постановен в нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон.
Съгласно чл. 196 ал. 1 от ЗУТ състоянието на строежа и обстоятелствата по чл. 195 ал. 6 от ЗУТ се установяват с протокол от комисия от специалисти, назначена от кмета на общината. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, комисията събира служебно всички необходими данни за вида и състоянието на строежа и изслушва заинтересуваните страни. Нормата на чл. 196 ал. 2 от ЗУТ е императивна. Изслушването на заинтересуваните страни от комисията е част от задължителната процедура по чл. 196 ал. 2 от ЗУТ, която следва да бъде изпълнена, за да се издаде акт по чл. 195 ал. 5 и ал. 6 от ЗУТ. В конкретният случай не е изпълнено задължението да се призоват и изслушат заинтересованите страни по чл. 196 ал. 2 от ЗУТ преди вземането на решение за статута на обекта, тъй като не съществуват доказателства за противното. Жалбоподателят е запознат със заповедта за назначаване на комисия на 01.03.2022 г. /лист 38 по делото/ Дейността на комисията и изслушването на собствениците следва да се извършва едновременно, а не същите да бъдат изслушвани впоследствие. В противен случая се обезмисля изслушването на заинтересованите лица, тъй като целта на закона е комисията да се съобрази с техните становища и ги изслуша преди да излезе с решение от извършената проверка и оглед. Нормата та чл. 196 ал. 2 от ЗУТ е императивна, както бе посочено по – горе, поради което нарушаването й следва да се третира като съществено процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на издаденото и оспорено нареждане. Същото е издадено много преди да бъде завършена процедурата по издаването на заповед по чл. 195 от ЗУТ.
На следващо място, съдът счита, че обжалваното нареждане е постановено и в нарушение на материалния закон. Разпоредбата на чл. 195 ал. 5 от ЗУТ предвижда възможност кметът на общината да може да задължи със заповед собствениците на заварени или търпими строежи да премахнат, преобразуват или ремонтират неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и други обекти по чл. 151 ал. 1, временни постройки, септични ями, канализационни съоръжения, насаждения, както и да извършват необходимите работи в интерес на сигулността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите.
В случая нареждането е издадено без да е изяснен статутът на изградената ограда – вида и местонахождението й. Административният орган е бил длъжен да изследва и обстоятелствата по чл. 195 ал. 5 от ЗУТ и да извърши необходимите ремонтни и възстановителни работи и при наличие на такава възможност е следвало да постанови заповед по реда на чл. 195 ал. 4 от ЗУТ, с която да задължи собственикът да ги извърши в определен срок. Събарянето на обект е крайна мярка и се прилага само в случаите, когато за същият не може да се извършат необходимите работи в интерес на сигурността и спокойствието на гражданите. В този смисъл, тъй като не са налице кумулативно определените по смисъла на чл. 195 ал. 5 от ЗУТ материални предпоставки за постановяване на атакуваното нареждане, същота се явява незаконосъобразно.
Що се отнася до това законна или не е оградата, дали е такава, явява ли се в този смисъл неподходяща по местоположение и разположение, не на последно място - приложим ли е чл. 225а от ЗУТ и т.н., е предмет на отделно производство и не променя изводът на съда, че издаденото нареждане се явява незаконосъобразно на посочените по – горе основания.
С оглед
на изложените мотиви, обжалваното нареждане като незаконосъобразно следва да
бъде отменено и на основание чл. 173 ал. 2 от АПК административната преписка ще
бъде върната на Кмета на Община Кюстендил, който следва да издаде заповед по
чл. 195 ал. 5 от ЗУТ, спазвайки горецитираната процедура, ако прецени, че са налице предпоставките за
това.
С оглед изхода на делото разноски няма да бъдат присъждани.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172 ал. 2 във връзка с чл. 173 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Нареждане, обективирано в писмо изх. № 94-00-4325/06.12.2021 г. на Кмета на Община Кюстендил и
ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящето решение.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС на Р. България в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: