№ 78
гр. Пловдив, 01.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно частно търговско
дело № 20235001000123 по описа за 2023 година
Въззивното производство е по реда на чл.274 ал.1, т.1 от ГПК.
С решение №260115/18.11.2022г., имащо характер на определение,
постановено по т.д. №1288/2022г. по описа на окръжен съд С.З., е оставен без
разглеждане предявеният от „З.-А.П.” ООД /н./, ЕИК *********, против А. П.
П., ЕГН ********** иск с правно основание по чл.145 от ТЗ за заплащане на
сумата от 26 000лв., частичен от 191 984,82лв. – обезщетение за вреди,
нанесени на дружеството от ответницата в качеството й на управител, поради
недопустимост на иска; Прекратено е производството по т. д. №1288/2020г.
по описа на Окръжен съд С.З.. „З.-А.П.” ООД /н./ е осъдено да заплати на А.
П. П. направените разноски по делото в размер на 2 150лв.
Така постановеният съдебен акт е обжалван с частна жалба от ищеца в
първоинстанционното производство – „З.-А.П.” ООД – в несъстоятелност /с
решение №260150/14.04.2021г. постановено по т.д. №40/2020г. по описа на
ОС С.З., е открито производство по несъстоятелност и дружеството е обявено
в несъстоятелност по реда на чл.632 ал.1 от ТЗ/. Жалбоподателят счита, че
обжалваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Изложени са
подробни доводи и съображения, свеждащи се до несъгласие с изводите на
първоинстанционния съд за недопустимост на иска, подкрепени с аргументи,
че в случая по аналогия следва да намери приложение нормата на чл.229 от
ТЗ – т.е. – че при взимане на решение на ОС на ООД за предявяване на иск за
1
вреди срещу управителя/съдружник, той не следва да гласува и неговият дял
от капитала следва да бъде приспаднат при изчисляване на мнозинството.
Иска се отмяна на обжалваното решение /имащо характер на определение/ и
решаване на спора по същество, и връщане на делото на първоинстанционния
съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
В срок е постъпил отговор по така подадената частна жалба от А. П. П.,
с който отговор частната жалба се оспорва изцяло.
Като се запозна с данните по делото, доводите на страните,
Апелативният съд намира частната жалба за допустима, като подадена в срок
и от легитимирана страна, а по същество - основателна по следните
съображения:
Производството по т.д. №1288/2020г. по описа на окръжен съд С.З. е
образувано по предявен осъдителен иск по чл.145 от ТЗ от „З.-А.П.” ООД
срещу А. П. П., в качеството й на управител на „З.-А.“ ООД, за заплащане на
имуществени вреди в размер на 26 000лв. Ищецът е изложил подробни факти
и твърдения за причинени от ответницата имуществени вреди в общ размер
на 196 984,82лв. /частично предявени/, в качеството й на управител на
дружеството, в резултат на неизпълнение на задълженията й по договора за
управление на същото. Ищецът се позовава решение на общото събрание на
съдружниците, обективирано в протокол от 19.10.2020г., взето по реда на
чл.137 ал.1, т.8 от ТЗ - за предявяване на иск от името на дружеството против
управителя А. П..
Недопустимостта на иска по чл.145 от ТЗ окръжният съд е обосновал с
липсата на необходимото мнозинство – повече от ½ от капитала за взимане на
решението по чл.137 ал.1, т.8 от ТЗ. Коментиран е протоколът от 19.10.2020г.
от общото събрание на съдружниците в „З.-А.П.” ООД, видно от който
съдружникът А.П. е гласувала „за”, а съдружникът А. П. /ответник по иска/ е
гласувала „против” вземане на решение за водене на иск за вреди срещу
управителя П.. Окръжният съд е извършил преценка, че, след като капиталът
на „З.-А.П.” ООД е разделен на две равни части – по 1/2 за всеки от двамата
съдружници, гласовете само на съдружника А.П. са недостатъчни за вземане
на решение по чл.137 ал. 1 т. 8 от ТЗ, при което липсва необходимото
мнозинство. Оттук е направен извод, че следователно искът по чл.145 от ТЗ е
предявен без наличие на взето от общото събрание на дружеството решение
2
по чл.137 ал.1 т.8 от ТЗ. Според решаващите мотиви на окръжния съд за
липса на взето решение по чл.137 ал.1, т.8 от ТЗ за предявяване на иск за
търсене на отговорност на управителя, поради недостигане на установеното в
закона и дружествения договор мнозинство, с което следва да се вземе това
решение, на практика съдът е извършил преценка за законосъобразност на
решението на ОСС по чл.137 ал.1, т.8 от ТЗ. Вярно е, че решение по чл.137
ал.1, т.8 от ТЗ е абсолютна положителна процесуална предпоставка за
допустимост на иска по чл.145 от ТЗ, за която съдът следи служебно във
всяко положение на делото. Решенията на Общото събрание на съдружниците
са актове на висшия орган на управление на ООД, който по закон е носител на
правомощията да решава основните въпроси относно управлението и
дейността на дружеството и да определя насоката и съдържанието на
функциите на другите органи. Когато решенията на ОС са опорочени, поради
неспазване на процедурата или противоречат на императивни разпоредби на
учредителния акт и закона, те са незаконосъобразни, т.е. отменяеми. Тази
незаконосъобразност обаче може да бъде преценявана само в специалното
исково производство, инициирано с конститутивен иск по чл.74 от ТЗ.
Съответно отмяната на порочните решения на ОСС може да бъде постигната
само по исков път, по реда и в сроковете на чл.74 от ТЗ. В първото по делото
съдебно заседание ответникът е въвел възражение за липса на надлежно взето
решение с мнозинство по-голямо от ½ от капитала на дружеството. Но
пороците на решението на ОСС, за каквито на практика е констатацията на
съда за липса на надлежно взето решение по чл.137 ал.1, т.8 от ТЗ,
представляващи основания за отмяна и предмет на иск по чл.74 от ТЗ, не
могат да се заявяват инцидентно в друго производство, както и след изтичане
на законоустановените срокове, включително и съдът да се произнася
служебно за наличие на такива пороци извън рамките на едно исково
производство по чл.74 от ТЗ. В този смисъл, порочните решения на ОСС
придобиват стабилитет, ако не са били атакувани по специалния законов ред.
Решението на общото събрание на съдружниците, обективирано в протокол
от 19.10.2020г., взето по реда на чл.137 ал.1, т.8 от ТЗ - за предявяване на иск
от името на дружеството против управителя А. П., не е било атакувано по
реда на чл.74 от ТЗ – изключителният ред, по който може да се извърши
преценка за законосъобразността и съответствието му със закона и
дружествения договор, а инцидентен контрол в друго производство, при
3
липса на сезиране от съдружник по реда и в преклузивните срокове по чл.74
от ТЗ, е недопустим. Извършването на такава недопустима преценка в
производството по иска по чл.145 от ТЗ обосновава неправилността на
обжалваното решение, имащо характер на определение. Независимо че
оплаквания в тази насока не се съдържат във въззивната жалба, следва да се
посочи, че при обжалване на определения, какъвто характер има настоящият
обжалван съдебен акт, правораздавателната дейност е при условието на пълен
въззив и въззивният съд дължи произнасяне по същество, без да е ограничен
от посоченото в частната жалба. Доводите на жалбоподателя относно
възможността за приложение на разпоредбата на чл.229 от ТЗ биха били
релевантни и предмет на преценка в исково производство по чл.74 от ТЗ.
По изложените съображения частната жалба се явява основателна, а
обжарваното решение, имащо характер на определение, следва да бъде
отменено и делото – върнато на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Водим от изложеното, Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ решение №260115/18.11.2022г., имащо характер на
определение, постановено по т.д. №1288/2022г. по описа на окръжен съд С.З.,
с което е оставен без разглеждане предявеният от „З.-А.П.” ООД /н./, ЕИК
*********, против А. П. П., ЕГН ********** иск с правно основание по
чл.145 от ТЗ за заплащане на сумата от 26 000лв., частичен от 191 984,82лв. –
обезщетение за вреди, нанесени на дружеството от ответницата в качеството
й на управител, поради недопустимост на иска; прекратено е производството
по т. д. №1288/2020г. по описа на Окръжен съд С.З. и „З.-А.П.” ООД /н./ е
осъдено да заплати на А. П. П. направените разноски по делото в размер на 2
150лв.
Връща делото на окръжен съд С.З. за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5