№ 17179
гр. София, 25.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110104141 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от Р. М. Г. срещу /ФИРМА/, отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 124 от ГПК за установяване на недължимост
на сумата от 1284,02 лева, представляваща начислена сума за В и К услуги, за имот, находящ
се в ****************, ********* **” № *************, клиентски номер
****************, за периода от 10.09.2015 г. – 31.10.2018 г., сумата в размер на 831,51
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата, за периода от 10.09.2015г. до
31.01.2024г., поради изтекла погасителна давност.
Ищцата Р. М. Г. твърди, че дружеството претендирало суми за процесния недвижим
имот в общ размер на 2115,53 лв. Поддържа, че е напуснала страната преди години и поради
тази причина се е натрупала процесната сума, както и че същата е погасена по давност,
доколкото ответното дружество не е предприело действия за събиране на дължимите суми.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който признава
факта, че процесната сума е погасена по давност. Твърди, че процесната сума не е била
претендирана от ищцата. Посочва, че ответното дружество никога не е предприемало
никакви действия, както по доброволно, така и по принудително събиране на исковата сума.
Поддържа, че дружеството не е дало повод за завеждане на иска.
В съдебно заседание ищецът Р. М. Г., редовно призован, не се явява, не изпраща
представител.
Ответникът /ФИРМА/, редовно призован в съдебно заседание, не се представлява.
Съдът, след като обсъди доводите на страните, събраните по делото писмени
доказателствата на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение, съгласно
чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл.124 от ГПК, ответникът следваше да докаже, че
през процесния период между страните е било налице валидно правоотношение по договор
за доставка на В и К услуги при общи условия, количеството и стойността на доставената
вода, както и изискуемостта на сумите, както и наличието на обстоятелства, водещи до
спиране или прекъсване на давността.
1
Законът изрично урежда кои лица са потребители на В и К услуги. Според § 1, ал.1,
т.2, б. „а“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн.
дв. бр.18 от 25.02.2005г.), потребители на водоснабдителните и канализационните (В и К)
услуги по чл.1, ал.1 от закона са юридически или физически лица - собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. Аналогична е
разпоредбата и на чл.3, ал.1 Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи. Страните не спорят, че между тях е сключен договор за доставка на ВиК услуги,
както и че в рамките на процесния период, ответникът е доставял тези услуги в количество,
съответно на претендираната сума. Ищецът извежда субективните си права единствено при
твърдения, че процесната сума е погасена по давност.
Задължението за заплащане на потребената вода има периодичен характер и
вземането за него се погасява с изтичането на тригодишна давност – чл. 111, б. "в" ЗЗД и ТР
№ 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. Видно е, че се претендират суми за вода за потребление
преди 31.10.2018 г. или преди повече от три години преди подаване на исковата молба.
Давността тече от датата на изискуемост на задължението /чл. 114 ЗЗД/, като по правилото
на чл. 33, ал. 2 ОУ падежът за плащане настъпва с изтичане на 30-дневен срок от издаване на
съответната месечна фактура, следователно като се вземе предвид, последната фактура №
84779566 от 08.11.2018г., съгласно справката представена от ищеца и обстоятелството, че
вземането по нея е изискуемо на дата 08.12.2018г., то от тази дата до края на 2022г. е изтекла
погасителната давност за вземанията предмет на фактурите от дата 10.09.2015 г. да
31.10.2018 г. Ответникът не оспорва размера на сумите за главницата и лихва, посочени от
ищеца, както и твърдението му че са погасени по давност, като последното се установи и от
съда.
Следователно при установяване погасяване по давност на главното вземане, то
недължима е и сумата по акцесорното вземане в претендирания размер от 831,51 лева за
мораторна лихва върху главницата, за периода от 10.09.2015г. до 31.01.2024г.
По разноските:
Ответникът не оспорва осъществяване на релевантните за спора факти и
обстоятелства, което се приравнява на признание на иска, като моли да не бъдат възлагани
разноски в негова тежест, поради това, че не оспорва иска и не е предявявал за заплащане
сумите от ищеца, не е предприел действия по принудително изпълнение за събиране на
сумите. Съгласно чл. 78, ал.2 от ГПК ответникът не дължи разноски, когато е признал
вземането погасено по давност и след изтичане на давността не е предприел действия по
принудително изпълнение – в тази връзка е и Решение № 365 от 23.09.2022г. на ВКС по
ч.гр.д. № 3019/2022г., ** ГО, ГК. При решаване на въпроса за разноските, съдът следва да се
съобрази с поведението на кредитора. Например подобно на изпълнителното производство,
когато взискателят бездейства, не предприема никакви мерки и не посочва способи за
изпълнение с процесуални последици за длъжника, като тези правни трактовки по аналогия
следва да се приложат и в настоящото производство. По делото по подадената от ищеца
молба до кредитора е получен отговор от последния, че има налично задължение от ищцата
към /ФИРМА/, като е посочено, единствено, че давността не се прилага служебно. В
молбата не е изискана за заплащане процесната сума, не е посочено, че тепърва ще бъдат
предприети действия по принудително събиране на вземането. Именно това поведение
следва да се съобрази с признанието на ответника в последващ исков процес, в смисъл за
преценка от съда дали е налице изискуемата кумулативна предпоставка по чл. 78, ал.2 от
ГПК, а именно повод за образуване на делото, и за да се възлага върху кредитора тежестта за
разноски, като се отчита и поведението на кредитора /в този смисъл Определение №
744/18.04.2023г. по ч.гр.дело № 1170/2023г. на ** ГО на ВКС. По гореизложеното и предвид
конкретиката на настоящият случай, съдът намира, че заплатените от ищеца разноски в
2
производството за държавна такса и адвокатско възнаграждение следва да останат за негова
сметка, тъй като ответникът признава иска и не е дал повод за образуване на делото.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по предявените от Р.
М. Г., ЕГН ********** срещу /ФИРМА/, ЕИК *************, отрицателни установителни
искове с правно основание чл. 124 от ГПК, че Р. М. Г. не дължи на /ФИРМА/, сумата от
1284,02 лева, представляваща начислена сума за В и К услуги, за имот, находящ се в
****************, ********* **” № *************, клиентски номер ****************,
за периода от 10.09.2015 г. – 31.10.2018 г., сумата в размер на 831,51 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата, за периода от 10.09.2015г. до 31.01.2024г., поради изтекла
погасителна давност.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3