РЕШЕНИЕ
№ 202
гр. Бургас, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ КР. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИМОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ КР. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20212120205414 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод жалбата на Т. Г. Н., ЕГН: **********, с
постоянен адрес на местоживеене: ***, против наказателно постановление № 21-0769-
004672/21.12.2020г., издадено от началник група към ОД на МВР-Бургас, Сектор „Пътна
полиция“, с което за нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП на основание чл.177, ал.1, т.2 от
ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева
и за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева,
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 12 месеца и в
съответствие с Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. за определяне първоначалния максимален
размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им,
списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на
водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както
и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение са
отнети 10 контролни точки. С жалбата се иска отмяна на обжалваното постановление, като
се сочат доводи за незаконосъобразност. С жалбата се иска отмяна на наказателното
постановление.
Жалбата е депозирана в преклузивния седемдневен срок за обжалване от легитимирано
лице и е допустима.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и
съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено
от фактическа и правна страна следното :
На 02.07.2020г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно
нарушение за това, че в 10:25 часа в гр.Бургас, кв.“Ветрен“ по ул.“Ал.Стамболийски“ до дом
№ 37 посока кв.“Банево“ е управлявал лек автомобил „Фиат Панда“, зелен цвят с рама №
*********** с отнето свидетелство за управление на моторно превозно средство по реда на
чл.171, т.1, б.д от ЗДвП със ЗППАМ № 17-1030-001836/ 16.09.2017г. като моторното
превозно средство не е било регистрирано по надлежния ред – с прекратена регистрация по
реда на чл.143, ал.11 от ЗДвП със ЗППАМ № 20-0769-001091/05.06.2020г. в нарушение на
1
чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Административнонаказващият орган, след като се е запознал с преписката е
Административнонаказващият орган е приел фактическите констатации за доказани и е
издал обжалваното постановление, с което за нарушение на чл.171, т.1 на основание чл.177,
ал.1, т.2 от ЗДвП е наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на
300 лева и за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева,
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 12 месеца и в
съответствие с Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. за определяне първоначалния максимален
размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им,
списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на
водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както
и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение са
отнети 10 контролни точки.
Разпоредбата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП предвижда, че за да управлява моторно превозно
средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията,
към която спада управляваното от него превозно средство. Следователно правоспособността
за управление на моторно превозно средство се придобива със свидетелството за управление
на моторно превозно средство от съответната категория. При отнемането му за определен
срок водачът не се лишава от придобитата правоспособност, а само временно му се
ограничава възможността да управлява моторно превозно средство. В разпоредбата на
чл.177, ал.1 от ЗДвП са предвидени отделни състави на нарушения, а именно: когато
управлява моторно превозно средство, след като е лишен от това право по съдебен или
административен ред /чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП/; когато управлява моторното превозно
средство без да притежава съответното свидетелство за управление /чл.177, ал.1, т.2 предл.
първо от ЗДвП/ и когато управлява моторно превозно средство, след като свидетелството за
управление му е било отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 /чл.177, ал.1, т.2 предл. второ от
ЗДвП/. В конкретният случай жалбоподателят е управлявал процесното моторно превозно
средство, след като свидетелството му е било отнето по реда на чл.171, б.д. от ЗДвП, като се
има предвид, че съгласно чл.172, ал.6 от ЗДвП заповедите за налагане на ПАМ подлежат на
предварително изпълнение.
Деянието не би могло да се квалифицира, като маловажен случай по смисъла на чл.28 от
ЗАНН, тъй като не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на такива нарушения. Установените обстоятелства съответстват на
действителното фактическо положение. Жалбоподателят е осъществил от обективна и
субективна страна състава на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба,
наказва се с глоба от 100 до 300 лева, който управлява моторно превозно средство, без да е
правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията,
към която спада управляваното от него моторно превозно средство, след като
свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда
на чл.171, т.1, б.д. от ЗДвП, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
Наложеното наказание е индивидуализирано в около средния размер предвиден в чл.177,
ал.1, т.2 от ЗДвП и според съда съответства на обществената опасност на деянието и на
нарушителя като личност. Последният е многократно наказван с влезли в сила наказателни
постановления, което го определя като системен нарушител на ЗДвП, поради което
наложеното наказание се явява достатъчно за постигане целите на административните
наказания по чл.12 от ЗАНН. Наказателното постановление е законосъобразно и обосновано
и следва да бъде потвърдено.
Разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП предвижда, че по пътищата, отворени за обществено
ползване се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и
са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Нарушението
по същество не се оспорва от жалбоподателя и се установява по безспорен начин от
материалите по административнонаказателната преписката. Моторното превозно средство
управлявано от жалбоподателя е било със служебно прекратена регистрация на основание
чл.143, ал.11 от ЗДвП. Деянието не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност
от обикновените случаи на други такива нарушения, поради което института на чл.28 от
2
ЗАНН в случая е неприложим.
Разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП предвижда, че се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лева
водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния
ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. По отношение на
наложените административни наказания, за извършеното нарушение по чл.140, ал.1 от
ЗДвП, съдът намира, че при определянето на техния размер, административнонаказващият
орган се е съобразил с разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН, отчитайки в достатъчна степен,
че жалбоподателят е системен нарушител, предвид влезлите в сила наказателни
постановления за нарушения по ЗДвП.
Предвид гореизложените съображения Бургаският районен съд счете обжалваното
постановление за законосъобразно и обосновано, поради което на основание чл.63, ал.2, т.5
от ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-0769-004672/ 21.12.2020г., издадено от
началник група към ОД на МВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение по
чл.150а, ал.1 от ЗДвП на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП на Т. Г. Н., ЕГН: **********, с
постоянен адрес на местоживеене: ***, е наложено административно наказание глоба в
размер на 300 /триста/ лева и за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП на основание чл.175,
ал.3, пр.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер
на 500 /петстотин/ лева, лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок
от 12 /дванадесет/ месеца и в съответствие с Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. за
определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от
наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно
допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане
на допълнително обучение са отнети 10 /десет/ контролни точки.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд-
гр.Бургас в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
В.О.:В.Д.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3