Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, …10.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, II А въззивен състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и седми май през двехиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА
ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ДИМИТЪР
КОВАЧЕВ
при
участието на секретаря Емилия
Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева въззивно гражданско дело № 410 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба срещу
решение от
31.05.2019г. по гр. дело № 50688/2017г. СРС, 43 състав, с което частично е
уважен предявения от Г.И.А. осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т.
3 ЗОДОВ срещу П.НА Р.Б. до размера на сумата от 2000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на повдигнато
незаконно обвинение за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 НК, за което е бил
оправдан с присъда от 18.01.2012г. по нохд № 14400/2010г., като искът е
отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 22 000 лв.
Въззивникът Г.И.А. обжалва решението
в
частта, с която предявеният осъдителен
иск е бил отхвърлен. Твърди, че
присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер от 2000 лв.
е занижено и несправедливо, с оглед доказания период на наказателно преследване
от 24.03.2008г. до 16.10.2012г. и установените по делото вреди. Моли съда да
отмени решението в обжалваната част и да уважи иска до пълния предявен размер, с присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата П.НА Р.Б. не е
подал в законоустановения срок отговор на въззивната жалба. В хода на устните
прения оспорва жалбата, като излага доводи за нейната неоснователност и моли
съда да потвърди решението в обжалваната част.
Решението на СРС не е обжалвано в частта, с която
осъдителният иск с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е уважен до размер на сумата от 2000 лв., поради което в тази част то е
влязло в сила.
Софийски градски съд, след преценка по реда на въззивното производство на
твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира
следното:
При извършената служебна проверка по
чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо в
обжалваната му част.
При преценка правилността на
първоинстанционното решение в обжалваната му част, съгласно разпоредбата на чл.
269, изреч. 2 от ГПК, въззивният съд намира следното:
Настоящата
съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на
първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към
мотивите на СРС.
С оглед
влязлата в сила част на решението за уважаване на иска, правният спор пред настоящата
съдебна инстанция се съсредоточава относно справедливия размер на заместващото
обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Съгласно чл. 2,
ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите, причинени на гражданите от
органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции
от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.
Отговорността
на Прокуратурата за повдигане на незаконно обвинение и незаконно задържане под
стража е обективна, като тя не е предпоставена от виновното поведение на
съответно длъжностно лице при Прокуратурата.
В случая по
делото е безспорно установено, че с постановление на прокурор при СРП от 03.06.2008г.
срещу ищеца е било образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 209,
ал. 1 НК за това, че на 27.03.2007г. в
гр. София, в кафе близост от НДК, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил
заблуждение у М.И., че в срок до две седмици ще му достави от Германия лек
автомобил марка Тойота и с това му причинил имотна вреда.
С постановление
от 09.12.2008г. ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 209,
ал.1 НК.
С постановление
от 22.06.2010г. на СРП досъдебното производство е било спряно, поради отсъствие
на обвиняемия, а с постановление от 22.06.2010г. на СРП е възобновено.
С присъда от
18.01.2012г., постановена по нохд № 14400/2010г. на СРС, 99 състав, влязла в
сила на 24.09.2012г., ищецът е признат за невиновен по повдигнатото му
обвинение.
Съгласно
показанията на разпитания по делото свидетел А. /баща на ищеца/, синът му е
имал високо кръвно, но не си спомня годините, през които срещу него е водено
наказателно дело. Заявява, че през през периода 2007г. – 2012г. синът му
започнал да приема лекарства за високо кръвно.
За да уважи иска до размера на
сумата 2 000 лв., СРС е обсъдил всички относими в тази връзка обстоятелства,
като е приел, че досъдебното производство е продължило в максимално предвидения
в НПК срок от две години, като през това време е било спряно за 6 месеца,
поради отсъствие на обвиняемия, а общо със съдебната фаза е продължило малко
над четири години; приел е, че по делото не е доказано увреждане на бизнеса и
накърняване на репутацията на ищеца, съгласно твърденията в исковата молба,
както и влошаване на здравословното му състояние. При определяне размера на
обезщетението СРС е взел предвид и липсата на наложена мярка за неотклонение,
както и тежестта на обвинението.
Въззивният съд намира, че в случая
присъденият размер от 2 000 лв. обезщетява в пълен размер доказаните вреди, без
да води до неоснователно обогатяване за ищеца, с оглед събраните по делото
доказателства.
Неимуществените вреди представляват
неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага и не биха могли да бъдат
възстановени, поради което предвиденото в закона обезщетение не е
компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в
правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС №
4/1968г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението.
Определеното от СРС заместващо обезщетение е
съобразено с обстоятелството, че обвинението е за тежко престъпление по смисъла
на чл. 93, т. 7 НК, както и с продължителността на наказателното производство.
Неоснователен е довода в жалбата, че началният момент на наказателно
преследване е от 24.03.2008г., тъй като досъдебното производство е образувано на 03.06.2008г. От друга страна, ищецът не е
търпял принуда от наложена мярка за неотклонение, а досъдебното производство е
било спряно за около 6 месеца. Показанията на разпитания свидетел са общи и не
установяват никакви конкретни вреди извън презумираните, които да са в причинно
следствена връзка с наказателното производство, включително и влошаване на
здравословното състояние или въздействие в професионалния и личния живот на
ищеца. Отделно от това, същите следва да преценени в съответствие с нормата на
чл. 172 ГПК. Следователно, при съобразяване на всички обстоятелства – тежестта
на престъпленето, за което е повдигнато обвинение, срока на висящност на
наказателното производство, въззивният съд приема, че заместващото обезщетение
на ищеца за причинените му от незаконното обвинение неимуществени вреди е в
размер на сумата общо от 2000 лв.
С оглед на обстоятелството, че
правният извод, до който въззивната инстанция е достигнала, съответства на
крайните правни съждения на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва
да бъде потвърдено, а въззивната жалба да се остави без уважение.
При
този изход на правния спор, предмет на настоящото съдебно производство, в полза
на въззиваемия не следва да се присъдят съдебни разноски, с оглед липсата на
искане в тази насока.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 31.05.2019г. по гр. дело
№ 50688/2017г. СРС, 43 състав,, в обжалваната част за отхвърляне на иска с
правно основание чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ за разликата над 2000 лв. до пълния
предявен размер от 24 000 лв.
Решението
в частта за уважаване на иска е влязло в сила, като необжалвано.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от съобщенията до страните при
условията на чл. 280, ал.1 и 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.