РЕШЕНИЕ
Номер 140211.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаIIа състав
На 14.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Лазар К. Василев Въззивно гражданско дело
№ 20203100501705 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 628/28.01.2020 г., депозирана от К. Г. Г. с ЕГН
**********, чрез пълномощника му адвокат Н.Т., с адрес за призоваване гр. София, бул.
„Витоша“ № 81, ет. 3, ап. 8, срещу Решение № 243/06.12.2019 г., постановено по гр. д. №
879 по описа на РС-Девня за 2017 г., с което е допуснато да бъде извършена делба на
недвижим имот, представляващ Дворно място с площ от 17 680 дка, представляващо
поземлен имот № 164 в квартал 65 и 75 по плана на село Караманите, общ. Вълчи дол,
одобрен със Заповед № 1644/04.06.1931г.
Във въззивната жалба с вх. № 628/28.01.2020 г. Кр.Г. сочи, че атакуваното съдебно
решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила,
довели до неправилното приложение на материалния закон и явно необоснованост. Моли за
отмяна на решението и постановяване на ново, с което искът за допускане на делба да бъде
отхвърлен, тъй като правото на собственост на общия на страните наследодател не е
доказано. Твърди, че при нарушение на процесуалните правила, съдът не е му е дал
указания, че следва да докаже отблъскването на намеренията на някой от наследниците да
владее имота.
Сочи, че исковата молба не е отговаряла на изискванията на закона, тъй като въпреки
дадените указания на съда, ищците не са посочили ясно и еднозначно на какво придобивно
основание твърдят да е възникнала собствеността на общия им наследодател. Заявява, че в
производството се е установило, че представения по делото нотариален акт от 1915г. не е за
процесния имот, поради което правото на собственост за част от имота с площ от 10 декара е
останало недоказано. Въпреки това, при липса на изменение на иска, съдът е уважил иска за
целия имот, което според жалбоподателя е недопустимо.
Кр.Г. твърди, че съдът е извел извод, че общия на страните наследодател е бил собственик
1
на процесния имот, като е придобил собствеността върху него на основание придобивна
давност, а за начален момент на владението е приел 1931г. – датата на записване на името
му в разписния лист към плана на село Караманите, а записването е прието като индиция за
владение. Сочи, че съдът необосновано не е приел следващия факт в това отношение, а
именно че впоследствие в същия разписен лист като владелец на имота е посочен неговия
баща и пряк наследодател – Г.К..
Заявява, че съдът е приложил принципните постановки от съдебната практика по отношение
на владението на съсобствен имот и за възможността за придобИ.ето му по давност, но само
по отношение на владението на неговия наследодател, а не и по отношение на общия такъв,
поради което е достигнал и до неправилни правни изводи. Твърди, че за да се придобие
собствеността върху недвижим имот по давност е необходимо изрично волеизявление на
носителя на това субективно право, а по делото се е установило, че още преди смъртта си,
общият на страните наследодател е предал владението на имота чрез неформално дарение на
своя единствен син, който е починал и владението е продължено от неговата съпруга и син –
наследодател на въззивника. Сочи, че около 20 години преди общият наследодател да
почине, имотът се е владял от неговия внук – Г.К., като последният е получавал и доходите
от него, чрез стопанисването му и отдаването му под наем. Предвид това, Кр.Г. твърди, че
неговият баща и внук на общия наследодател е станал собственик на процесния имот в
резултат на изтекла в негова полза придобивна давност.
Сочи, че съдът не се е съобразил с приетото становище в Тълкувателно решение № 1 от
06.08.2012 г. по т. д. № 1/2012 г. на ВКС, че когато един от съсобствениците е започнал да
упражнява фактическата власт върху чужда идеална част на основание, изключващо
владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е необходимо само да
се докаже, че е упражнено владението върху целия имот в сроковете по чл. 79 от ЗС.
Твърди, че фактическата обстановка по делото е точно такава, а владението на неговия
наследодател е установено чрез предаване на владението от общия наследодател,
посредством неформално дарение, поради което съвладението между всички наследници е
било изключено.
В заключение моли за отмяна на атакуваното решение, като вместо него бъде постановено
ново, с което да се отхвърли иска за делба. Претендира и сторените разноски по делото.
В отговора на въззивната жалба, ищците, чрез процесуалния си представител адвокат М.
считат, че решението е напълно обосновано, правилно и законосъобразно. Твърдят, че съдът
е изследвал задълбочено събраните доказателства и е извел абсолютно правилен, логичен и
мотивиран извод. Заявяват, че по делото се е установило, че процесният имот е бил
собственост на общия на страните наследодател К.Г.. Намират твърденията във въззивната
жалба, че сънаследниците на Г.К. не са желали и не са търсили делба на имота за
безпочвени, тъй като те единствено са се съгласили той да ползва общия им наследствен
имот и да получава рента за него, защото е бил социално слаб.
Сочат, че отразяването в разписния лист към регулационния план на село Караманите, че
Г.К. владее имота, е направено едва след като последният се е снабдил с нотариален акт по
обстоятелствена проверка през 2013г. Заявяват, че обстоятелството, че Г.К. е сключил
договор за аренда за процесния имот по никакъв начин не налага извода, че той е придобил
правото на собственост. В подкрепа на това си твърдение излагат подробни съображения,
изведени от съдебната практика, съгласно която сключването на договор за заем или аренда
не отрича правото на собственост на останалите наследници, тъй като тези договори са
облигационни и като такива могат да бъдат сключени от всеки съсобственик, при изричното
или мълчаливо съгласие на останалите съсобственици. Предвид това заявяват, че щом един
2
от съсобствениците е държател на чужди общи части, то той трябва да предприеме активни
действия по повод изразяване на намерението си за своене. Заявяват, че нотариален акт за
собственост по давностно владение се издава без участието на останалите съсобственици, а
неговото вписване също не е действие за довеждане на намерението да се свои имот до
знанието на останалите сънаследници, тъй като вписването няма такова действие. Сочат, че
и по настоящото дело не се е установило останалите наследници да са узнали за отричането
на тяхното владение върху сънаследствения имот, като липсват каквито и да било
доказателства в тази насока. Намират твърденията на въззивника, че баща му е декларирал
надлежно собствеността си пред местните данъчни звена и е заплащал дължимите данъци за
голословни, тъй като при справка в Дирекция ФМП при Община Вълчи дол се е установило,
че едва през месец юни на 2013г., Г.К. е заплатил данък за имота за 5 години назад, за да се
снабди с нотариален акт.
В проведеното открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован, чрез адвокат М.
поддържа въззивната жалба, като моли съда да се произнесе с решение, с което да уважи
жалбата и да отмени обжалваното първоинстанционно решение. Претендира и сторените
разноски по делото.
Въззиваемите С. К. К. , Н. К. В. , И. К. Й. и Г. И. З. , редовно призовани за същото съдебно
заседание, чрез адвокат М. поддържат отговора на въззивната жалба, като молят същата да
бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено. Останалите
въззиваеми не се явяват и не се представляват по делото. Не претендират и разноски пред
настоящата инстанция.
Съдът, като взе предвид направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемия,
и съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, констатира следното:
Производството по гр.д. № 879/2017г. е образувано по искова молба на С. К. К. , Н.К.К. И.
К. Й. и Г. И. З. срещу А.К.Щ., Г. К. Г. , П. К. Г. , Д.П.К., Г. П. К. , В. П. Т. , З. П. Г. , К. Г. П. ,
Т. И. К. , Й. В. Й. , К.В.Т., К. Г. Г. (заместил починалия си баща Г.К. К.), Т. И. К. , К.И., за
делба на съсобствен по наследство недвижим имот. Ищците сочат, че всички страни по
делото имат общ наследодател – К.Г. Д., който е починал на 24.10.1959г. Твърдят, че
приживе К. Д. е придобил собствеността на Дворно място с площ по нотариален акт от 17
680 дка, представляващо поземлен имот № 164 в квартал 65 и 75 по плана на село
Караманите, общ. Вълчи дол, одобрен със Заповед № 1644/04.06.1931г., като 10 декара от
имота е закупил с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт от 1915г., а
останалите 7,680 дка, е придобил по давност вследствие на владение от 1931г. до смъртта
си. Ищците сочат, че през 2013г. ответникът Г.К. Г. (починал в хода на процеса и заместен
от сина си Кр.Г.) се е снабдил с нотариален акт за собственост на имота, издаден след
производство по обстоятелствена проверка. Сочат, че страните не са в състояние да поделят
имота доброволно.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответната страна Т. И. К. , с който
предявеният иск не се оспорва.
Постъпил е отговор и от К. Г. Г. , с който искът се оспорва. Ответникът намира иска за
неоснователен, като сочи, че съсобственост между страните не съществува. Ответникът
твърди, че е единствен собственик на имота, като твърди, че само част от наследниците на
общия наследодател са владели имота. Сочи, че считано от задомяването на сина на К. Д.,
владението е преминало изцяло в К. К., като след неговата смърт владението е продължило
от неговите наследници. Считано от 2000г. бащата на ответника е получавал доходите от
арендата на процесния имот, като го е стопанисвал и получавал доходите от него. Твърди,
3
че владението е продължило и след дата на издаване на констативния нотариален акт.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил и отговор от ответника А. К. Щ. , с който ответницата
не оспорва иска.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора и като взе предвид събрания и приобщен по
делото доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235,
ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
От представените по делото удостоверения за наследници се установява, че страните са
наследници на общия наследодател К.Г. Д., роден на 19.02.1875г. и починал на 24.10.1959г.
От Нотариален акт № 2, том II, рег. № 1920 по дело № 630 от 2013г. се установява, че Г.К. К.
е бил признат за собственик по давностно владение на процесния имот , представляващ
дворно място с площ от 17 680 кв.м., находящо се в село Караманите, община Вълчи дол.
От заключение на вещо лице по назначената от съд СТЕ, неоспорено от страните, се
установявя, че единствения кадастрален и регулационен план за с. Караманите е този,
одобрен със заповед през 1931 г., като планът за процесния имот не е обжалван. Съгласно
същия, за частта на процесния имот № 164, попадаща в строителните граници на населеното
място с обща площ от 17 680 кв. м. и записан в разписния лист на К.Г., а впоследствие на Г.
К. К., са отредени: в квартал 75 - УПИ I - 164, УПИ II - 164 с неуредени регулационни
сметки, УПИ III -164 и УПИ IV - 164; в квартал 65: - УПИ IV -164 с неуредени
регулационни сметки, УПИ V - 164 и УПИ VI - 164 с неуредени регулационни сметки. В
оригинала /картона/ на плана на границите на УПИ I - 164, УПИ II - 164 с неуредени
регулационни сметки, УПИ III -164 и УПИ IV - 164 от квартал 75 и УПИ IV -164 с неуредени
регулационни сметки, УПИ V - 164 и УПИ VI -164 с неуредени регулационни сметки от
квартал 65, е поставен знак за общност /Z/, т.е. УПИ в отделните квартали - в квартал 65 и
квартал 75, се обединяват в един, като се запазва улицата между двата квартала от осова
точка 218 до осова точка 224. При извършена справка в Община Вълчи дол на вещото лице
не са били предоставени данни за обединяването на имотите. Вещото лице е установило, че
от процесния имот към УПИ III - 160 от квартал 65 се придават от процесния имот 450 кв.
м., към УПИ V -1 61 от квартал 75 се придават от процесния имот 160 кв. м., към УПИ VI -
162 от квартал 75 от процесния имот се придават 174 кв. м., към УПИ VII -163 от квартал 75
от процесния имот се придават 161 кв. м., към УПИ VI - 170 от квартал 76 се придават от
процесния имот 28 кв. м., за VI -164 от квартал 65, целят с площ от 2264 кв. м. се придават от
имот №158 - 158 кв. м., за IV -164 от квартал 65, целият с площ от 2 549 кв. м. се придават от
имот №158 98 кв. м. , за II - 164 от квартал 75, целият с площ от 1 890 кв. м. се придават 27
кв. м. от имот № 165. От изследваните документи за собственост за така описаните имоти,
съхранявани в Община Вълчи дол, вещото лице констатира, че имотите са с неуредени
регулационни сметки. Площта от процесния имот, попадаща в улици по одобрения
регулационен план е 3 169 кв. м. От извършеният оглед на място вещото лице констатирало,
че процесния имот не е ограден и се ползва като нива, независимо че попада в
регулационните граници на селото. Вещото лице твърди, че не е налице идентичност
съобразно площта на имота и неговите съседи с имота, описан в нот. акт № 569/ 1915г. на
Провадийски районен съдия.
В съдебно заседание на въпроси на процесуалните представители на страните, вещото лице
сочи, че при огледа на място на имота се е установило, че към момента същият се ползва
като земеделска земя, няма материализирани граници на урегулираните имоти, няма и
пътища. Вещото лице е заявило, че ако А. и Д. Г.и са роднини на собственика на имота (К.Г.
4
Д.), то може да се направи предположение, че процесния имот е идентичен с този по
нотариален акт, но конкретно сравнявайки границите по нотариален акт от 1915г. и
границите по плана от 1931г, не се установява идентичност на имота.
В показанията си свидетелката Ю.К. сочи, че процесният имот е наследствен на нейната
маминка (баба) и като дете е била водена там. Имотът е бил селски и се е ползвал като лозе,
имало е и няколко череши. Свидетелката сочи, че имотът е бил на К.Г., като впоследствие
след смъртта му е бил даден на Г.К. като социално слаб да го обработва и да си помага и да
се издържа от него. К. твърди, че между наследниците на К. са били водени разговори за
делба на имота, като две години преди проведеното съдебно заседание (през 2015-2016г.)
майка и Г.К. са разговаряли за делбата, като последният е заявил, че не е склонен да дели.
Свидетелката сочи, че от настъпване на демокрацията нейната майка не е получавала
никакъв доход от имота и не знае кой е прибирал рентата от същия.
Свидетелят Ст.Г. сочи, че между наследниците дълго време е имало очаквания за делба,
докато в един момент нивата не се е оказала придобита по давност. Свидетелят сочи, че
процесният имот е бил собственост на К.Г., като не знае кой обработва нивата и получава
дивиденти от нея.
От показанията на свидетеля А. А.ов става ясно, че същият е познавал К.Г., който заедно с
баща му и чичо му са обработвали нивите си, които са съседни, докато имотите са били
внесени в ТКЗС. Към момента на съдебното заседание свидетелят сочи, че процесният имот
се обработва от арендатор, а рентата получават Кр. К. и И. К.. Свидетелят заявява, че не
знае наследниците на К.Г. да са се делили, но знае, че синът на И. К. – Т. се е отказал от
дивидентите от рентата.
В показанията си свидетелят Т. Т.ов – арендатор на процесния имот, сочи, че обработва
нивата от 2011г. Свидетелят заплащал дължимия наем за имота на Кр.Г., като твърди, че не
знае някой да е оспорвал собствеността или възнаграждението за рента, нито някой да е
отстъпвал собствеността на Г.. При свидетеля никой не е ходил за да претендира за доходи и
добиви от имота.
От нотариален акт № 569 от 31.12.1915г. на Провадийски районен съдия се установява, че
общият наследодател на страните е закупил недвижим имот, находящ се в землището на с.
Дерайкьой, представляващ празно място /ясак/ с площ от 10 декара при граници: път, път, А.
Г. и Д. Г., З.М..
От извадка от Стопански регистър към плана от 1931г. на село Караманите е видно, че като
стопанин на процесния имот с номер 164 е бил вписан К.Г..
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до следните
правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес, поради което е допустима и следва
да бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния съд е да се
произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта – в
обжалваната му част.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на
5
законоустановената писмена форма, поради което същото е валидно. Съдебният акт е
постановен при наличието на всички положителни процесуални предпоставки за
възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват отрицателните
такива, поради което е и допустимо в обжалваната част.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като съгласно указанията, дадени в т. 1 от
ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебно следи за приложението на императивни правни
норми.
Предявеният иск е с правно основание чл. 34 от ЗС за допускане до делба на недвижим
имот, за който ищците твърдят, че е съсобствен на всички страни по делото.
Съгласно разпоредбата на чл. чл. 344, ал. 1, изр. 1 ГПК в решението за допускане на делбата
съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и
каква е частта на всеки сънаследник, респ. съсобственик. Разпоредбата е от императивен
порядък, тъй като е насочена да обезпечи действителното установяване на правото на делба
за всеки съделител, за да се прекрати имуществената общност по начин, който държи сметка
за притежаваните от тях права, тъй като в противен случай би било налице неоснователно
разместване на блага между съсобствениците при уравнение на техните дялове. Правото на
делба чрез ликвидиране на съсобствеността и трансформирането й в индивидуални
собственически права на съделителите предполага безусловно установено право на
собственост върху обекта в режим на имуществена общност при определени квоти на
съсобствениците. В този смисъл въззивният съд, пред когото е пренесено производството по
допускане на съдебната делба, е длъжен да обезпечи правилното приложение на
императивния материален закон, който определя правата на съделителите в съсобствеността
и да допусне делбата при законните квоти независимо от оплакванията във въззивната
жалба.
Съгласно правилата за разпределяне на доказателствена тежест в процеса, съделителите
следва да установят съсобствеността помежду си, както и основанието, на което тя е
възникнала. Предвид факта, че като основание за собствеността е посочено наследство на
общ за всички страни наследодател, съделителите следва да установят придобИ.ето на право
на собственост на процесния имот от общия им наследодател.
С оглед релевираното правоизключващо възражение от ответника Г.К. (починал в хода на
процеса и заместен от сина си Кр.Г.), че същият е изключителен собственик на имота поради
изтекла в негова полза придобивна давност, в негова тежест е да установи, че е владял имота
в рамките на предвидения от закона срок, както и че го е владял само за себе си,
обективирайки недвусмислено това си намерение и до довеждайки го до знанието на
останалите наследници.
Настоящият състав на съда намира, че от доказателствата по делото се установи, че
общия на страните наследодател – К.Г. е бил собственик на целия процесен недвижим
имот, като собствеността му се основава на придобитото право на собственост върху 10
декара по силата на Нотариален акт 569 от 31.12.1915г., а останалата част от площта на
имота чрез давностно владение от 1931г. до датата на смъртта му. Съображенията в
тази насока са следните:
Както беше посочено и по-горе, от приетото по делото заключение на вещото лице се
установява, че имотът, посочен в исковата молба и уточнителните молби към нея, е
идентичен с този по кадастрален и регулационен план за с. Караманите, одобрен със заповед
№ 1644/04.06.1931г. Съгласно същия за частта на процесния имот № 164, попадаща в
6
строителните граници на населеното място с обща площ от 17 680 кв. м. и записан в
разписния лист на К.Г., (впоследствие на Г. К. К.), са отредени: в квартал 75 - УПИ I - 164,
УПИ II - 164 с неуредени регулационни сметки, УПИ III -164 и УПИ IV - 164; в квартал 65: -
УПИ IV -164 с неуредени регулационни сметки, УПИ V - 164 и УПИ VI -164 с неуредени
регулационни сметки. В оригинала /картона/ на плана на границите на УПИ I - 164, УПИ II -
164 с неуредени регулационни сметки, УПИ III -164 и УПИ IV - 164 от квартал 75 и УПИ IV
-164 с неуредени регулационни сметки, УПИ V - 164 и УПИ VI - 164 с неуредени
регулационни сметки от квартал 65 е поставен знак за общност /Z/, т.е. УПИ в отделните
квартали - в квартал 65 и квартал 75, се обединяват в един, като се запазва улицата между
двата квартала от осова точка 218 до осова точка 224.
От показанията на свидетелите Ю.К., Ст.Гр. и А. А.ов се установи, че общият на страните
наследодател Кърти Г. е владял целия процесен имот от 1931г. до смъртта си, като същият е
бил засят с лозя и овощни дървета.
Видно от Нотариален акт от 31.12.1915г. К.Г. е закупил имот с площ от 10 декара, находящ
се в землището на село Дерайкьой (старото име на с. Караманите), като съседни имоти са
били имотите на А. и Д. Г.и и на З.М.. Видно от Стопански регистър към плана на село
Караманите, К.Г. е бил вписан като собственик на имот № 164, попадащ в квартали 65 и 75.
При така събраните писмени доказателства, съдът намира, че имотът с площ от 10 дка,
описан в нотариалния акт попада в територията на процесния имот. В този смисъл, съдът не
счита извода на вещото лице относно липсата на идентичност за правилен. Вещото лице е
съпоставило по граници имота по нотариален акт от 1915г. и този по плана от 1931г. Няма
как същият да бъде с еднакви граници, доколкото територията на имота е променена след
регулацията (макар и неприложена), като по плана от 1931г. целият имот е обграден от
пътища, а през него минава път. Също така, към имота по нотариален акт е бил присъединен
чрез фактическо владение имот с площ от 12.562 дка., след което с регулационния план 3
169 кв.м. от имота са попаднали в улици. При това положения няма как имотът, описан в
нотариалния акт от 1915г. да е идентичен по отношение на границите си с имота по
регулационния план от 1931г. В този смисъл е и изявлението на вещото лице от проведеното
на 07.11.2018г. съдебно заседание, че е възможно имотът да е същия, като индиция за това
са посочените в акт съседи – А. и Д. Г.и.
В подкрепа на този извод са и свидетелските показания на свидетеля А. А.ов (на 91г.), който
сочи, че от дете познава К.Г., който заедно с баща му и чичо му обработвали съседните си
ниви в село Караманите, като между нивите дори е нямало физическа граница или ограда.
Предвид гореизложеното, основното възражение на въззивника, релевирано във въззивната
жалба, че по делото не се е установило посоченото от ищците правно основание, въз основа
на което К.Г. е придобил правото на собственост върху 10 декара от имота, е неоснователно.
Неоснователно е и възражението на ответника Кр.Г., че съдът неправилно е приел, че К.Г. е
собственик на имота на основание давностно владение, но не е приложил същите критерии
и относно владението на баща му Г.К..
За да бъде придобит по давност един недвижим имот, то следва владелецът да докаже
наличието на всички предпоставки от фактическия състав на давностното владение, както и
да се позове на същото. Макар приживе К.Г. да не се е позовал на владението си над имота,
то това негово право е преминала у неговите наследници. В момента, в който наследниците
на праводателя се позоват на неговото владение, те придобиват правото на собственост на
имота, считано от датата на изтичане на предвидения в закона срок. Видно от исковата
молба и уточнителни молби към нея, ищците в качеството си на наследници на К.Г. Д., са се
7
позовали на изтеклата в полза на наследодателя им придобивна давност, считано от
04.06.1931г. - годината на влизане в сила на peгулационния план на с. Караманите, до
смъртта му на 24.10.1959г. Както беше посочено и по-горе, периодът, в който К.Г. е владял
процесния имот се установява от изслушаните по делото свидетели Ю.К., Ст.Гр. и А. А.ов,
които сочат, че имотът е бил на дядо К. и се е обработвал от него до внасянето му в ТКЗС.
Съдът намира тези показания за логични и последователни, като същите по никакъв начин
не си противоречат, макар да са дадени от свидетели на насрещни страни по делото.
Общоизвестен факт е, че трудовокооперативните земеделски стопанства се учредяват през
1945г., а доколкото по делото няма данни кога имотът е бил обобществен, следва да се
приеме, че К.Г. е владял същия най-малко за срок от 14 години. В подкрепа на този извод е и
извадката от Стопански регистър към плана от 1931г. на село Караманите, от която е видно,
че като стопанин на процесния имот с номер 164 е бил вписан К.Г..
Предвид изложеното съдът намира, че и това придобивно основание е осъществено и
доказано за наследодателя на страните по делото.
Неоснователно се явява и възражението на въззивника, че съдът е допуснал съществено
нарушение на съдопроизводствените правила като не му е указал да докаже отблъскването
на намерението на някой от съсобствениците да владее имота. Видно от доклада по делото,
извършен от съда в открито съдебно заседание на 12.09.2018г., съдът е указал на ответника
Кр.Г., че следва да установи всички свои твърдения, от които извлича изгодни за себе си
последици, а именно да докаже извършването на действия, обективиращи ясно и
недвусмислено намеренията му за своене чрез давностно владение на имота, които си
намерения същият да е обективирал и довел до знанието на останалите съделители. Същите
указания съдът е дал на ответника при всяко ново докладване на делото в последващи
съдебни заседания.
Въпреки изричните указания в тази насока, ответникът не е доказал, че е довел до знанието
на който и да било от останалите сънаследници намерението си да владее имота само за себе
си, едва след което е следвало да докаже, че е владял имота в предвидения от закона срок – в
продължение на 10 години. Напротив, от събраните по делото гласни доказателства и по-
конкретно от показанията на свидетелката Ю.К. се установи, че между наследниците на К.Г.
са били водени разговори за делба на имота, като две години преди проведеното съдебно
заседание (през 2015-2016г.) майка и Г.К. са разговаряли за делбата на имота и едва тогава
той е заявил, че няма намерение да дели.
От доказателствата по делото действително се установи, че Г.К. е получавал доходите от
имот от 2000г. насам, но предвид гореизложеното съдът намира, че той е владял само
собствената си наследствена част от него, а останалите части е държал за другите
наследници.
Доколкото по делото не се установи Кр.Г. да е изключителен собственик на процесния имот,
а се установи че К.Г. (общия на страните наследодател) е придобил собствеността чрез
договор за продажба от 1915г. и давностно владение от 1931г., съдът намира, че имотът,
представляващ дворно място с площ от 17 680 кв.м. в село Караманите, е преминало в
наследството на всички страни по делото.
Относно квотите:
Както беше посочено и по-горе, макар съдът да не е сезиран с жалба от страните по
отношение на квотите от съсобствеността, с оглед даденото с т. 1 от ТР № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС разрешение, съдът е длъжен да служебно да приложи императивните норми
(каквато е нормата на чл. 344, ал. 1 от ГПК), за да обезпечи действителното установяване на
8
правото на делба за всеки съделител, за да се прекрати имуществената общност по начин,
който държи сметка за притежаваните от тях права, тъй като в противен случай би било
налице неоснователно разместване на блага между съсобствениците при уравняване на
техните дялове.
От приетите по делото удостоверения за наследници съдът установи, че съдебна
делба на процесния имот следва да бъде допусната при квоти както следва:
За С. К. К. с ЕГН ********** - 1/9 ид.ч., за Н. К. В. с ЕГН ********** - 1/9 ид.ч, за
И. К. Й. с ЕГН ********** - 1/9 ид.ч., които заместват в равни квоти П. К.а И., дъщеря на
общия наследодател К.Г.;
За Т. И. К. с ЕГН ********** -1/12 ид.ч., като заместващ И. К.ов К., който замества
К. К. Г. – син на общия наследодател К.Г.;
За Й. В. Й. с ЕГН ********** - 1/24 ид.ч. и за К.В.Т. с ЕГН ********** - 1/24 ид.ч.,
като двамата заместват Д. К.а Т.ова – дъщеря на К. К. Г. – син на общия наследодател К.Г.;
За К. Г. Г. с ЕГН ********** - 1/12 ид.ч. който замества баща си Г. К.Г., син на К. К.
Г.;
За А. К. Щ. с ЕГН ********** - 1/12 ид.ч, която замества баща си К. К. Г. – син на
общия наследодател К.Г.;
За Г. К. Г. с ЕГН - 1/24 ид.ч. и за П. К. Г. с ЕГН ********** -1/24 ид. ч., като двамата
заместват в равни квоти баща си К. Г.И.ов, син на Д. К.а Г.а, дъщеря на общия наследодател
К.Г.. Двамата наследяват и част от дела на чичо си Д. И..
В хода на производството пред въззивната инстанция, на 17.07.2020г. е починал Г. К.
Г. , който с Определение на настоящия съд с №2914/17.09/2020г. е заместен от наследниците
си П. Г. Г. с ЕГН **********, Я. Г. Г. с ЕГН ********** и Т. Г. Т. с ЕГН **********. Тъй
като Г.Г. е имал дял в размер на 1/24 ид.ч., наследниците му следа да получат по 1/72
ид.ч., на основание чл. 9, ал. 1 от ЗН.
За Г. И. З. с ЕГН ********** - 1/12 ид. ч., като заместваща баща си И. Г. И.ов, син на
Димитра К.а Г.а, дъщеря на общия наследодател К.Г.;
За Д.П.К. с ЕГН ********** - 1/45 ид.ч., за Г. П. К. с ЕГН ********** -1/45 ид. ч., за
В. П. Т. с ЕГН ********** -1/45 ид.ч., като заместват в равни квоти баща си П.Г. И.ов,
който наследява майка си Д. К.а Г.а, дъщеря на общия наследодател К.Г., както и брат си Д.
Г. И.ов, също син на Д. Г.а;
За К.И. с ЕГН ********** - 1/60 ид. ч., която замества само съпруга си П.Г. И.ов,
който наследява майка си Д. К.а Г.а, дъщеря на общия наследодател К.Г.. К. не наследява
част от квотата на Драган И.ов, тъй като е изключена от наследството му от децата на
съпруга си.
За З. П. Г. с ЕГН ********** - 1/24 ид.ч., като замества майка си К. Г. И. и баща си П.
Г. Ст., наследници на Д. и Г. Г.и, наследници на общия наследодател К.Г.;
За К. Г. П. с ЕГН ********** - 11 /360 ид.ч., като замества баща си Г. П. С.,
наследник на майка си К. И. и чичо си Д. Г. И.ов, както и като наследник на баща си П. Ст.,
наследил част от дела на К. И.;
9
За Т. И. К. с ЕГН ********** - 1/90 ид.ч., като заместваща съпруга си Г. Ст.,
наследник на К. И. и П. Ст. Т. К. не наследява част от идеалните части на Др. И.ов, тъй като
е изключена от предходния ред наследници, а именно дъщеря си К. П.
Предвид гореизложеното, настоящият състав намира предявения иск за допускане до
делба на процесния имот между така конституираните страни за основателен и като такъв
същият следва да се уважи изцяло.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции относно
поделяемия имот, съсобствеността между сънаследниците и идеалните части от
наследството на всеки от тях, обжалваното първоинстанционно решение следва да се
потвърди.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход от спора на въззиваемите се следва присъждане на сторените
разноски пред настоящия съд. В съдебно заседание процесуалният представител на
въззиваемите С. К. К. , Н. К. В. , И. К. Й. и Г. И. З. (ищци в първоинстанционното
производство) изрично е заявил, че не претендират разноски пред въззивната инстанция.
Останалите въззиваеми също не претендират разноски, поради което и такива не следва да
се присъждат.
Така мотивиран, настоящият състав на съда
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 243/06.12.2019 г., постановено по гр. д. № 879
по описа на РС-Девня за 2017 г., с което е допусната делба на следния недвижим имот:
Дворно място с площ от 17 680 кв.м. /седемнадесет хиляди шестстотин и осемдесет
квадратни метра/, представляващо поземлен имот № 164 /сто шестдесет и четири/ в квартал
65 /шестдесет и пет/ и квартал 75 /седемдесет и пет/ по плана на с. Караманите, общ.
Вълчи дол, одобрен със Заповед №1644/04.06.1931г., която делба да се извърши между
съделители и при квоти, както следва:
За С. К. К. , ЕГН ********** - 1/9 ид.ч., за Н. К. В. , ЕГН ********** - 1/9 ид.ч, за И.
К. Й. , ЕГН ********** - 1/9 ид. ч.; За Т. И. К. с ЕГН ********** -1/12 ид.ч.; За Й. В. Й. с
ЕГН ********** - 1/24 ид.ч.; за К.В.Т. с ЕГН - 1/24 ид.ч.; за К. Г. Г. с ЕГН ********** -
1/12 ид.ч.; за А. К. Щ. с ЕГН ********** - 1/12 ид. ч.; за П. К. Г. с ЕГН ********** - 1/24
ид. ч.; за Г. И. З. с ЕГН ********** - 1/12 ид. ч.; за Д.П.К. с ЕГН ********** - 1/45 ид.ч.; за
Г. П. К. с ЕГН ********** -1/45 ид. ч.; за В. П. Т. с ЕГН ********** -1/45 ид.ч., за К.И. с
ЕГН ********** - 1/60 ид. ч.; за З. П. Г. с ЕГН ********** - 1/24 ид.ч.; за К. Г. П. с ЕГН
********** - 11 /360 ид.ч.; за Т. И. К. с ЕГН ********** - 1/90 ид.ч.; за П. Г. Г. с ЕГН
********** - 1/72 ид.ч.; за Я. Г. Г. с ЕГН ********** - 1/72 ид.ч.; за Т. Г. Т. с ЕГН
********** - 1/72 ид.ч. (последните три като наследници на Г. К. Г. с ЕГН **********,
наследяващ 1/24 ид. ч. от процесния имот).
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
10
Членове:
1._______________________
2._______________________
11