Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 21.02.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на осми февруари през две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
Членове:
ЕЛИЦА Д.
ДИАНА КАЛОЯНОВА
при секретаря Мария Станчева
и с участието на прокурора Емилиян Грънчаров, като разгледа докладваното от
съдия Йосифов к.а.н.д. № 2 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е касационно
по чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Постъпила е касационна жалба от директора
на Дирекция „Инспекция по труда” – Русе против решение № 685/25.11.2022 г., постановено по а.н.д. № 1324/2022
г. по описа на Районен съд - Русе, с което е отменено наказателно постановление
(НП) № 18-002001/20.07.2022 г., издадено от директора на Дирекция “Инспекция по
труда” – Русе, с което на ЗП С.Ш.М., с адрес: *** за нарушение на чл.62, ал.1,
вр.чл.61, ал.1 от Кодекса на труда КТ) и на основание чл.414, ал.3 от КТ е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 500 лева. В жалбата се
навежда касационно оплакване за неправилност на съдебното решение поради
нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН. Касационният
жалбоподател претендира отмяна на първоинстанционното решение и да се постанови
друго, с което да се потвърди издаденото наказателно постановление. Претендира
и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба С.Ш.М.,
чрез процесуален представител адв. П. И., в депозиран по делото писмен отговор вх.
№ 32810 от 23.12.2022 г. по описа на РС – Русе и в съдебно заседание в хода на
устните състезания оспорва основателността на жалбата. Съгласно изявление на
процесуалния представител в съдебно заседание, не претендира присъждане на
разноски пред касационната инстанция.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе дава заключение за неоснователност на жалбата. Сочи, че първата съдебна
инстанция правилно е отменила оспореното пред нея наказателно постановление,
предвид несъставомерност на състава на административното нарушение, за което е
бил санкциониран земеделският производител, поради липсата на субективна
страна, като дори и да се приеме, че са налице елементите от обективна страна на
нарушението по чл.414, ал.3, вр.чл.62, ал.1, вр.чл.61, ал.1 от Кодекса на труда,
то същото е извършено без умисъл от страна на работодателя.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, събраните по делото доказателства и извърши
касационна проверка на оспорваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима - подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила
съдебен акт на районен съд, постановен в производството по глава трета, раздел
V на ЗАНН и подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Въз основа на събраните в хода на
съдебното следствие пред първата съдебна инстанция писмени и гласни
доказателства се установява, че на 07.06.2022 г.
инспектори в ДИТ - Русе извършили проверка за спазването на трудовото
законодателство от земеделски производител (ЗП) С.Ш.М., стопанисващ градина за
череши в землището на гр. Сливо поле, на място в обект на контрол именно
посочената черешова градина.
При пристигането им на място,
проверяващите от ДИТ - Русе констатирали, че в обекта на проверка работят
няколко лица, които берат череши, сред които и работничката В.А.М..
Проверяващите се представили на работниците, като на всички, включително и на
Маринова, били раздадени за попълване декларации по чл.402, ал.1, т.3 от КТ. От
събраните по делото гласни доказателства се установява, че почти всички
работници били неграмотни, затова въпросните декларации били попълнени или от
няколкото грамотни лица или от ЗП, като само били подписвани от неграмотните
работници. Съгласно декларацията на Маринова, тя полагала труд в обекта на
контрол от дата 07.06.2022 г., от 10:00 часа до 14:00 часа, като е отбелязано,
че няма сключен трудов договор. В допълнителна декларация в свободен текст
Маринова е посочила, че днес - 07.06.2022 г. е дошла да бере череши в градината
на С.М. от 10:00 часа до 14:00ч., като М. ще й плати 5 лева на час (л.л.12 и 13
от въззивното дело).
В хода на проверката на място, в
обекта на контрол се явил и земеделският производител, който в разговор с
проверяващите заявил, че имал закупени бланки на еднодневни трудови договори,
които обаче не били попълнени, попълвал същите и ги подписвали в края на
работния ден, непосредствено преди да плати възнаграждението за деня. По делото
е налична и декларация, която била написана от М. в деня на проверката и в
която в свободен текст, ЗП декларира, че е повикал общо 11 работника, поименно
изброени, сред които и В.А.М., да берат череши в градината му срещу заплащане,
декларирал е още, че еднодневни договори не са подписвани за деня на проверката
/07.06.2022 г./, като договорите ги попълват в края на работния ден (л.14 от
въззивното дело).
При проверката на 07.06.2022 г. в обекта
на контрол, на основание чл.405а, ал.4 от КТ било издадено и постановление за
обявяване съществуването на трудово правоотношение, предвид установените
обстоятелства, че лицето В.А.М. на 07.06.2022 г. полагала труд при ЗП като
беряла череши, без да има сключен писмен договор (л.л.15-17 от въззивното
дело).
При проверката на място в обекта на
контрол, на основание чл.45, ал.1 от АПК на ЗП била връчена призовка той или
негов законен представител да се яви на следващия ден и да представи трудовите
досиета на работниците, полагали труд в обекта на контрол в деня на проверката
07.06.2022 г., както и други посочени в призовката документи (л.л.18 и 19 от
въззивното дело). Работодателят, чрез надлежно упълномощено лице, представил
еднодневни трудови договори за лицата, включително за работничката В.А.М. (вж.
Трудов договор № 18-1538060 от 07.06.2022 г. с Уникален идентификационен номер
18-1538060, който е закупен от ДИТ – Русе на 01.06.2022 г. в 15:24 часа и важи
от период 2022 – юни на л.20 от въззивното дело).
За извършената проверка на място на
07.06.2022 г. и по документи в сградата на ДИТ – Русе на 08.06.2022 г. бил
съставен Протокол за извършена проверка № ПР2218594 от 24.06.2022 г. (л.л.21 и
22 от въззивното дело).
С оглед установеното било преценено,
че ЗП С.Ш.М. е извършил нарушение на чл.62, ал.1, вр.чл.61, ал.1 от КТ, като на
07.06.2022г., около 10:00 часа, в обект на контрол – черешова градина в с.
Ряхово е констатирано работничката В.А.М. да полага труд като берач в обекта на
контрол, без да има сключен писмен трудов договор с работодателя ЗП С.Ш.М., за
което нарушение срещу ЗП бил съставен АУАН № 18-002001 от 24.06.2022 г. (л.л.8-11
от въззивното дело). АУАН е връчен на надлежно упълномощено лице на ЗП на
същата дата.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН по
съставения акт било подадено възражение от ЗП, с което се оспорва наличието на
съставомерно деяние по чл.62, ал.1, вр.чл.61, ал.1 от КТ (л.л.24 и 25 от
въззивното дело). Във възражението се сочи, че М. има качеството на ЗП, като
това обстоятелство е било отбелязано както в Протокол за извършена проверка №
ПР2218594 от 24.06.2022 г., така и в АУАН № 18-002001 от 24.06.2022 г.
Необходимостта му от работна сила била сезонна и инцидентна, като зависела от
метеорологичните условия, от момента, когато продукцията е готова и други
обстоятелства. Поради това, преди началото на сезона по прибиране на реколтата,
се е възползвал от правата, които му дава разпоредбата на чл.114а от КТ, като е
закупил от ДИТ – Русе 80 броя бланки на еднодневни трудови договора, за които е
внесъл авансови осигурителни вноски. На 07.06.2022 г. започнал основното
прибиране на продукцията от череша, поради което и наел 12 лица на работа, като
е сключил 12 еднодневни договора, включително и с лицето В.А.М.. Във
възражението се твърди, че договорите са сключени преди лицата да отидат на
работа в овощната градина. В подкрепа на неговите твърдения към възражението
представя писмени доказателства - заверени преписи от платежни нареждания – 4
броя от 01.06.2022 г. относно заплащането на авансови вноски за осигуровки за
80 броя еднодневни трудови договора (л.л.27-30 от въззивното дело).
Въз основа на този акт, директорът на
ДИТ - Русе издал обжалваното пред РС – Русе наказателно постановление, с което
за нарушението и на основание чл.414, ал.3 от КТ наложил на ЗП С.Ш.М. наказание
„глоба“ в размер на 1 500 лева.
Видно от обстоятелствената част на
НП, АНО е обсъдил подаденото по акта възражение, като приел същото за
неоснователно. Според АНО, действително със създаването на разпоредбата на
чл.114а от КТ се регламентира възможността за сключването на трудови договори
за краткотрайна сезонна селскостопанска работа между работник и регистриран
земеделски стопанин или тютюнопроизводител, за работа за един ден, т.е.
еднодневни договори. Този тип договори се характеризират с облекчен режим,
регламентиран в разпоредбата на чл.114а, ал.6 от КТ, която се изключва изрично
прилагането на някои общи изисквания, касаещи регистрацията на сключения трудов
договор в НАП. Така, по аргумент на противното, за неуредените въпроси на
сключването на договора се прилага общата уредба на трудовия договор досежно
въведените с чл.62, ал.1 от КТ писмена форма и с чл.61, ал.1 от КТ момент на
сключване на договора. При тази правна регламентация еднодневният договор
следва да бъде сключен в деня на постъпване на работа и преди постъпването на
работа в два екземпляра по един за всяка от страните, както гласи и чл.3, ал.1
от Наредба № РД 07-8 от 13.07.2015 г.
за условията и реда за предоставяне, регистриране и отчитане на трудовите
договори по чл.114а, ал.1 от Кодекса на труда пред инспекцията по труда, по
утвърден образец. В този смисъл облекчението, което е създадено за този кръг
работодатели, касае само изрично посочените в закона елементи от уреждане на
трудовото правоотношение. С оглед събраните в проведеното
административнонаказателно производство писмени доказателства, че представените
еднодневни трудови договори от деня на проверката /07.06.2022г./, вкл. и по
отношение на работничката В.А.М., са попълвани и подписвани в края на работния
ден, АНО е достигнал и до извода, че към момента на проверката в обекта на
контрол Маринова е полагала труд без да има сключен писмен трудов договор с
работодателя.
В хода на съдебното следствие пред
първата съдебна инстанция са представени писмени доказателства – заверени
преписи от счетоводна справка, изготвена от счетоводител, който е и надлежно
упълномощено лице, представляващо земеделския производител, съгласно която за
периода м. юни 2022 г. ЗП е закупил 80 броя бланки на еднодневни трудови
договора, от които са били използвани 36 броя за прибиране на реколтата от
череши в землището на с.Ряхово, като са останали 44 броя неизползвани бланки на
еднодневни трудови договора, както и от Трудови договори №№ 18-1538124 от
03.06.2022г. и 18-1538109 от 06.06.2022 г., закупени от ДИТ – Русе на 01.06.2022
г., сключени със същото лице В.А.М. (л.л.44-46 от въззивното дело).
Въззивният съд е разпитал в
качеството им на свидетели по делото актосъставителя И. Д. и И. И., посочена
като свидетел по АУАН, които са и служителите на ДИТ – Русе, извършили
проверката на ЗП. Свидетелите подробно описват как е протекла проверката на
място в обекта на контрол и какво е било установено в хода й. Разпитано е и
лицето, установено и посочено в НП – В.А.М., че в деня на проверката на място в
обекта на контрол полага труд в черешовата градина, стопанисвана от ЗП, като
бере череши, което също описва как е протекла проверката на 07.06.2022 г. в
проверения обект. Свидетелства и за това, че преди да отидат в черешовата
градина, ходели в базата на ЗП, където подписвали някакви документи и че
възнаграждението за положения през деня труд също получавала в базата, в края
на работния ден, когато отново подписвала документи. Свидетелства за това, че преди
деня, когато била проверката, два дни ходили да берат череши. Свидетелката била
неграмотна, като не била писала текста в декларациите на л.л.12 и 13 от
въззивното дело, само положила подписа си, като не знаела под какъв текст се
подписала.
При така
установените данни, за да отмени оспореното
пред него наказателно постановление, РС - Русе е приел от правна страна, че в процесния случай е приложима разпоредбата
на чл.9, ал.2, вр.чл.93, т.9 от НК, вр.чл.11 от ЗАНН, която, за разлика от тази
по чл.415в от КТ /неприложима по силата на закона за нарушения по чл.62, ал.1 и
чл.61, ал.1 от КТ/, изобщо дисквалифицира извършеното като административно
нарушение.
Само за пълнота на изложението
настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи, че не споделя
становището на първата съдебна инстанция за приложимост към казуса на разпоредбата
на чл.9, ал.2 от НК, вр.чл.11 от ЗНН. Към момента на извършване на нарушението
- 07.06.2022 г., в § 1, т.5 от ДР на ЗАНН се съдържа легална дефиниция на
понятието „явно маловажен случай“, както всъщност е посочил и районният съд.
Разпоредбата на чл.39, ал.1 от ЗАНН от друга страна предвижда, че за явно
маловажни случаи на административни нарушения, установени при извършването им,
овластените за това органи налагат на място, срещу квитанция, глоба до размера,
предвиден в съответния закон или указ, но не повече от 10 лева. Според така
цитираната нормативна уредба преценката, че е налице явно маловажен случай на
административно нарушение не води до освобождаване изобщо от
административнонаказателна отговорност, а до налагането на по-леко наказание
при спазване на една по-опростена процедура. Освен това самият законодател
изрично е предвидил в чл.415в, ал.2 от КТ, че нарушенията на чл.62, ал.1, вр.чл.61,
ал.1 от ЗАНН не са маловажни. От друга страна неприложима се явява и
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като нормата на на чл.415в от КТ се явява специална по отношение на общата разпоредба на чл.28 от ЗАНН (вж. мотивите
към Тълкувателно решение № 3 от
10.05.2011 г. на ВАС по тълк. д. № 7/2010 г., ОСК). Известно е също, че обществената
опасност е основно обективно и неюридическо качество на нарушението, което стои
вън от деянието като човешко поведение, поради което дали едно деяние е
обществено опасно и каква е степента му на обществена опасност има смисъл да се
преценява, само ако това деяние е виновно извършено, т.е. когато то би могло да
съставлява нарушение – арг. от чл.6 от ЗАНН. В случая, както ще бъде разгледано
подробно по-долу, отсъства именно вината като елемент от субективната страна на
нарушението, което прави безпредметно обсъждането дали, само по себе си,
поведението, в което се изразява то от обективна страна, е обществено опасно.
Независимо от горното, решението на
РС - Русе се явява правилно като краен резултат. В конкретния случай деянието,
в което се изразява вмененото на ответника по касационната жалба нарушение, не
е виновно извършено, поради което то е несъставомерно като нарушение.
Безспорно е установено, че на 07.06.2022 г. В.А.М. е престирала работна сила, извършвайки
краткотрайна сезонна селскостопанска работа в полза на жалбоподателя, който е
регистриран земеделски стопанин и което определя възникналото правоотношение
като трудово. С оглед облекчаване на формалностите при уреждане на трудовите правоотношения,
касаещи кратковременна работа, неизискваща специални умения, законодателят в чл.114а,
ал.1 от КТ е уредил специалния институт на трудовия договор за краткотрайна
сезонна селскостопанска работа. Предвидено е, че такъв може да се сключва между
работник и регистриран земеделски стопанин или тютюнопроизводител за работа за
един ден, като това време не се признава за трудов стаж и че съответно, с един
работник може да се сключват трудови договори общо за не повече от 90 дни в
една календарна година и трудовият договор по чл.114а, ал.1 от КТ може да се
сключва за професии, неизискващи специална квалификация, в основна икономическа
дейност „Растениевъдство“ - само за обработка на насажденията и прибиране на
реколтата от плодове, зеленчуци, розов цвят, лавандула и тютюн.
Тъй
като санкционираното лице – ответникът по касация е именно земеделски
производител, а работниците са наети за извършване на подневна селскостопанска
работа – в случая за бране на череши, то приложим в отношенията им е именно трудовият
договор по чл.114а, ал.1 от КТ, какъвто обаче не е установено да е имало
сключен за съответния ден между земеделския производител и посочения работник към
момента на проверката.
Именно
с оглед характера на тези взаимоотношения, в чл.114а, ал.6 от КТ е предвидено
че при сключване и при прекратяване на същия не се прилагат чл.62, ал.3 и 4,
чл.127, ал.1, т.4 и чл.128а, ал.3 от КТ. Предвид това и на основание чл.114а,
ал.7 от КТ е приета Наредба № РД 07-8 от
13.07.2015 г. за условията и реда за предоставяне, регистриране и отчитане на
трудовите договори по чл.114а, ал.1 от Кодекса на труда пред инспекцията по
труда.
В
чл.4 от посочената наредба е предвидено, че работодателите - регистрирани
земеделски стопани или тютюнопроизводители, могат да получат регистрирани
образци на трудови договори по чл.114а, ал.1 от КТ от Портала за еднодневни
трудови договори на електронната страница на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ или от съответната дирекция „Инспекция по труда“ по местонахождение
на земеделския имот. Валидни за наемане на работа по реда на чл.114а от КТ са
само образците на трудови договори, които съответстват по форма и съдържание на
утвърдения с наредбата образец и са регистрирани в Портала за еднодневни
трудови договори на електронната страница на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“, а регистрацията на образците на трудови договори по чл.114а,
ал.1 от КТ се извършва след представяне от работодателя - регистриран
земеделски стопанин или тютюнопроизводител, на платежни документи за авансово
внесените осигурителни вноски.
Съгласно
разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба № РД 07-8/13.07.2015
г., трудовият договор се
сключва между работник и работодател – регистриран земеделски стопанин или
тютюнопроизводител, като се подписва
преди постъпване на работа в два екземпляра – по един за всяка страна. Така
за работодателите и в тази хипотеза остават валидни изискванията по чл.62, ал.1
от КТ относно писмената форма на еднодневния трудов договор и по чл.61, ал.1 от КТ относно момента на сключването му - преди започване предоставянето на
работна сила. Ал.3 гласи, че трудовият договор се изготвя по образец съгласно
приложението и съдържа данни за страните, място на работа, наименование на
длъжността, размер на трудовото възнаграждение, дата и месец на изпълнение на
работата, продължителност на работното време, начало и край на работния ден и
данни, служебно вписани от инспекцията по труда, регистрирала съответния
образец. Съгласно ал.4, трудовото възнаграждение е в размер на не по-малко от
пропорционално определения за договорената продължителност на работното време
минимален месечен осигурителен доход по чл.6, ал.2, т.3 от КСО за дейността по чл.3, ал.2 и се изплаща от работодателя – регистриран земеделски стопанин или тютюнопроизводител,
лично на работника срещу разписка, неразделна част от трудовия договор, в която
работникът полага подпис върху екземпляра, съхраняван от работодателя. Според
изискването на ал.5, работодателят – регистриран земеделски стопанин или
тютюнопроизводител, попълва преди
започването на работа регистрирания образец, като посочва личните данни на
работника, характера и мястото на работа, дневното трудово възнаграждение,
продължителността на работното време, както и начало и край на работния ден.
А съгласно ал.6, работодателят – регистриран земеделски стопанин или
тютюнопроизводител, попълва след
приключване на работния ден разписката – част от образеца на трудовия договор,
като посочва размера на дневното брутно трудово възнаграждение, личните
осигурителни вноски, дължими по КСО и ЗЗО, данъка по ЗДДФЛ, определя разликата
между тях и изплаща на същата дата
трудовото възнаграждение на работника.
В
инициатива на работодателите – земеделски стопани или тютюнопроизводители, е
поставено и снабдяването с трудови договори по чл.114а от КТ преди допускане до
работа на работниците, извършващи краткотрайна сезонна селскостопанска работа.
Съответно, в случай че работодателят-земеделски производител идентифицира
необходимостта от ангажиране на работници с цел прибиране на земеделска
продукция, същият може да се снабди с трудови договори по чл.114а от КТ още в
началото на месец юни 2022 г., както всъщност е и сторено в настоящия случай. В
конкретния казус безспорно се установява, че още на 01.06.2022 г. ЗП е закупил
80 броя бланки на еднодневни трудови договора от ДИТ - Русе.
След
проверката по работни места на 07.06.2022 г., от работодателя-регистриран
земеделски производител, е бил представен такъв трудов договор по чл.114а, ал.1
от КТ, с уникален идентификационен № 18-1538060, от дата 01.06.2022 г. и час -
15:24:07 часа, като е посочено и име на длъжностно лице, сключен с работника В.А.М.,
като по делото е установено, че попълването и подписването на този договор е
станало не преди постъпването на работа от работника, а в края на работния ден,
когато се попълва от работодателя и подписва от работника разписка,
удостоверяваща получаването на трудовото възнаграждение.
При
тези данни следва да се приеме, че това лице е било допуснато до работа, без с
него да е бил сключен такъв писмен трудов договор по чл.114а, ал.1 от КТ.
Следователно налице са елементите от обективна страна от състава на
административното нарушение по чл.414, ал.3, вр.чл.62, ал.1, вр.чл.61, ал.1 от КТ.
От легалните дефиниции на понятията
„работодател“ (§1, т.1 от ДР на КТ) и „земеделски производител“ (§1, т.1 от ДР
на ЗПЗП) е видно, че те включват физически лица, юридически лица и еднолични
търговци. В случая жалбоподателят осъществява земеделска дейност като физическо
лице. Вписването му в регистъра по чл.7 от ЗПЗП като
земеделски стопанин – физическо лице не води до възникване на нов правен
субект, а единствено до разширяване правосубектността /по подобие на
едноличните търговци/ във връзка с подпомагането му при осъществяване на
стопанската дейност. За разлика обаче от ЕТ, физическите лица, занимаващи се
със селскостопанска дейност, не са търговци, съгласно изричната разпоредба на чл.2, т.1 от ТЗ. В този аспект в АУАН и в
наказателното постановление субектът на нарушението е законосъобразно определен
– физическото лице С.Ш.М. като земеделски производител и в качеството на
работодател.
Когато нарушителят е физическо лице и няма качеството на ЕТ (арг. от
противното на чл.83 от ЗАНН), за да е налице нарушение, то следва да бъде извършено
виновно – чл.6 от ЗАНН. Няма спор, че процесното нарушение по чл.414, ал.3,
вр.чл.62, ал.1, вр.чл.61, ал.1 от КТ е формално, на просто извършване. В
константната си практика ВКС приема, че чл.11, ал.2 от НК, а това разрешение е
приложимо и при административнонаказателни дела по силата на препращането в
чл.11 от ЗАНН, с алтернативно очертания в него волеви момент, разграничава
умисъла на пряк и евентуален само при резултатните, но не и при формалните (на
просто извършване) престъпления. При формалните престъпления, а следователно и
при формалните нарушения, умисълът може да бъде само пряк и никога евентуален.
При тях е необходимо деецът да съзнава общественоопасния характер на своето
деяние и въпреки това да иска да го извърши.
В случая от доказателствата по делото -
наличието на закупени още на 01.06.2022 г. 80 броя бланки за еднодневни трудови
договори, по които дължимите осигуровки са авансово платени на същата дата и
наличието на еднодневни трудови договори за предшестващите два работни дни от
прибирането на реколтата, сключени със същия работник, може да се направи
извод, че нарушителят не е желаел извършването на деянието – допускането на
съответния работник да полага труд без за това да има сключен трудов договор.
Не е налице виновно нарушение и в
хипотезата на чл.61, ал.1 от КТ, от гледна точка на изискуемото негово
предварително (преди започване на работата) сключване. Установява се, че
договорът е бил формално подписван в края на работния ден, при изплащане на
трудовото възнаграждение и подписване на разписката, удостоверяваща плащането,
но всички негови съществени уговорки били предварително постигнати още към
започване на работата. Освен това разписката, удостоверяваща заплащането на
възнаграждението, което се заплаща след приключване на работното време и
съобразно отработените часове, и самият еднодневен трудов договор, са
икорпорирани в един и същ документ, който представлява задължителен образец и
от който поради това страните не могат да се отклоняват. В този смисъл изискването
за подписване на отделните части на този документ в различно време (трудовият
договор преди започване на работата, а разписката - след нейното приключване),
отчитайки характера на работата и условията, при които практически се попълват
еднодневните трудови договори, макар и предвидено в закона, се явява
обременително за страните и житейски нелогично, поради което следва да се оцени
като едно неудачно законодателно решение. В този смисъл най-вероятната причина
еднодневният трудов договор да бъде сключен в края, а не в началото на работния
ден, са загубата на време и практическите затруднения, до които би се стигнало,
ако се спазваше изискването за двукратното подписване на един и същ документ от
лица, чиято грамотност е съмнителна и то в условията на усилена работа по
прибиране на реколтата. Очевидно е, че тази причина не кореспондира с прекия
умисъл, който се изисква да е налице за нарушението по чл.61, ал.1 от КТ.
Като
е отменила оспореното пред нея наказателно постановление, първата съдебна
инстанция е постановила правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в
сила.
Така мотивиран и на основание чл.63в
от ЗАНН, вр.чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 685/25.11.2022 г., постановено по АНД № 1324/2022
г. по описа на Районен съд – Русе.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: