РЕШЕНИЕ
№260138
гр.Д.,24.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публичното заседание на деветнадесети
май през две хиляди двадесет и първа година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГА.НА ЖЕЧЕВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
при секретаря РУМЯНА
РАДЕВА в присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от
съдия Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело №923 по описа за 2020г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по реда на
глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№2566/30.07.2006г. и въззивна жалба
вх.№260364/28.09.2020г., двете подадени от „ЕФНАК” ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: с. Б., общ. Д.,
обл. Д., представлявано от управителя Д. К., чрез адвокат Е.Ф., първата
срещу решение №73/12.06.2020г. по гр.д.№181/2014г. на Балчишки районен съд,
с което се отхвърлят предявените от
дружеството срещу Т.Б.П. с ЕГН ********** и Я.Д.П. с ЕГН **********,***, искове по чл.108 от ЗС за установяване правото на
собственост на ищеца на основание правни сделки- договори за покупко продажба
от 12.05.2005г., алтернативно по давност при добросъвестно и при недобросвестно владение, върху поземлен имот №*** - Нива с площ от
***дка, находящ се в м-ст ***“ в землището на с.Р., с ЕКАТТЕ ***, общ.Г. Т., и
Поземлен имот *** - Нива, с площ от *** дка, находят се в местността „Б.” в
същото землище, и осъждане на ответниците да предадат владението на имотите; втората
срещу допълнително решение №114/21.08.2020г. по същото дело, с което се
Оставя без уважение като недоказано оспорването от ищеца на истинността на
официални документи: личен регистрационен картон на Е. О. О., заверено за
вярност от Община гр. Д.; акт за женитба № * на Е.
О. О. от Общински народен съвет с. С.; извлечение от регистър на населението на
с. П.; извлечение от регистър на населението на с. Р. от *** г.; извлечение от
регистър на населението на с. Р. от *** г. и извлечение от регистър на
населението на с. Р. от *** г. и ги приема за истински, като не изключва
доказателствената им сила по делото, по откритото в съдебно заседание на
29.05.2019 г. производство по чл.193 от ГПК.
Въззивникът счита
основното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Пороците
на решението обосновава с твърдения за формален доклад по чл.146 от ГПК,
формално и неправилно разпределена доказателствена тежест относно
наследственото правоприемство между бащата на праводателите на ответниците и Ю.
А. А. ; не обсъждане на всички доказателства по делото, респ.игнориране на
конкретно посочени в жалбата доказателства-решение по в.гр.д.№930/12г.на ДОС,
нот.акт №656/2014г., решение по в.г.д.№557/2013г.на ДОС, извлечение от румънски регистър на
ражданията при кметство Д., т.1 от ***г.; не произнасяне по искането му за
откриване на производство по оспорване верността на удостоверения за наследници
на Ю. А. , в които Е. О. е посочен като нейн син; неправилно разпределяне на
доказателствената тежест в откритото
производство по чл.193 от ГПК за оспорване вписванията в семейните регистри, в
която връзка се анализират оспорените вписвания и се правят
доказателствени изводи; неправилно недопускане на искани от въззивника гласни
доказателства, събрани по гр.д.№4946/2013г.. Обосновава се извод за неправилна
преценка от страна на районния съд, че ответниците са придобили право на
собственост върху процеснините имоти чрез сделка с оглед силата на присъдено
нещо на решението по в.гр.д.№930/2012г.на ДОС, липсата на придобити права от
праводателите им по земеделска реституция тъй като не са наследници на Ю. А. А..
В подкрепа на последното твърдение било решението по в.гр.д.№557/2013г.на ДОС
по искове на праводателите на ответниците за получени от настоящия ищец ренти.
Праводателите на въззивника били единствените собственици и той придобил в
пълен обем правото на собственост върху процесните имоти чрез сделки- договори
за покупко-продажба от 12.05.2005г., евентуално по давност, респ. извода на
съда в обратния смисъл бил неправилен. В тази връзка се позовава на съдебна
практика – решение по гр.д.№***/2013г.на ВКС , ІІг.о., решение по
гр.д.№933/2012г.на ВКС ІІг.о., липсата на опровергаване от страна на
ответниците на доказателствената сила на констативен н.акт №***г. Съдът не
указал на въззивника , че не сочи доказатества за владението на имотите и приел
за недоказани твърденията му с несъстоятелни с оглед естеството на вещта и липсата на други съсобственици доводи. Необосновани били изводите на съда за
недопустимо оспорване от ищеца на произхода на бащата на ответниците. Не било нА.це
такова оспорване, а твърдения, че Е. не е син на Ю..
В
жалбата срещу допълнителното решение се излагат доводи за неправилност по
причина за неправилно указана доказателствена тежест и доводи по същество на
спора за липсата на установен произход на бащата на праводателите на
ответниците от Ю. А.. Подробно се обосновава извод, че оспорените документи не
се ползват с доказателствена сила на
официални свидетелстващи, тъй като вписванията в тях не се основават на актове
за гражданско състояние, че верността на
вписванията е опровергана от въззивника . Иска отмяна на решението по
предявените от него искове и постановяване на нова за тяхното уважаване.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК не е подаден писмен отговор по жалбата от насрещната страна, в хода на въззивното
производство изразява становище за нейната неоснователност.
При данни, неизгодното за
въззивника решение №73/12.06.2020г. да му е връчено на 13.06.2020г., а
допълнителното решение №114/21.08.2020г на 08.09.2020г., въззивните жалби се явяват подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, съобразени са с регламентите на
чл.260-261 от ГПК за надлежно сезиране на въззивната
инстанция.
По повод жалбите Д.кият окръжен
съд разгледа съдържащите се в тях оплаквания, становището на противната страна
и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията
си по чл.269 от ГПК провери обжалваното решение и основателността на исковете,
като приема за установено следното:
Атакуваното решение е постановено от надлежен
орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната му
власт, в писмена форма, подписано, като волята на съда е изразена по начин,
който позволява да се изведе нейното съдържание.
С искова молба вх.№2999/09.10.2013г./по
вх.регистър на ГТРС, пред който първоначално е отнесен спора и е образувано
гр.д.№489/2013г.на ГТРС/, уточнена с молба вх.№1**/23.04.2014г./по вх.регистър
на БРС/ от „ЕФНАК” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Б.,
общ. Д., обл. Д., представлявано от управителя Д. К., срещу Т.Б.П. с ЕГН **********
и Я.Д.П. с ЕГН **********,***, са предявени искове по чл.108 от ЗС за установяване,
че на основание правни сделки-договори за покупко-продажба на недвижими имоти
от 12.05.2005г./подробно описани/, алтернативно на основание придобивна давност
при добросъвестно владение, при недобросъвестно владение, евентуално на
основание правни сделки, придобивна давност при добросъвестно или
недобросъвестно владение, ищецът е собственик на поземлен имот №*** - Нива с
площ от ***дка, находящ се в м-ст ***“ в землището на с.Р., с ЕКАТТЕ ***, общ.Г.
Т., и Поземлен имот *** - Нива, с площ от *** дка, находят се в местността „Б.”
в същото землище, и за осъждане на ответниците да предадат на ищеца владението
на имотите.
Фактическите
твърдения, обосноваващите претенциите на ищеца по чл.108 от ЗС, се свеждат до твърдения
за реституирано с решение № 41/1 от 15. 06.1994 г. по преписка № 7920/1992 г.
на ПК гр. Генерал Тошево, право на собственост на наследниците на Ю. А. А., върху
два земеделски имота – нива от ***дка, имот №***, м-т“***“ и нива с площ от ***дка,
имот №***, м-т Б.“, двете в землището на с.Р., общ.Г. Т.. С констативен нотариален акт
№***г. на РС-Г. Т. било признато съществуването на правото на собственост на В.
Й., М. Й., Р. Й., и Г. Й. като наследници на Ю. А. А..
С договор за
доброволна делба, вписан под №***г. на РС-Г. Т. посочените по-горе наследници
на Ю. А. А. ликвидирали съсобствеността по отношение на двата реституирани имота.
През 2005г. всеки от тях продал на ищеца придобитите в резултат на доброволната
делба права.
Така с договор,
сключен с нот.акт, вписан с вх.рег.№***г. на СлВп-Г. Т. , В. Й. и Г. Й. продали
на „Ефнак“ЕООД получения в общ дял ПИ №*** с площ от ***дка. С договор, сключен
с нот.акт, вписан с вх.рег.№***г. на СлВп-Г. Т., Р. Й. продал на „Ефнак“ЕООД получения в
дял ПИ №*** с площ от ***дка. С договор, сключен с нот.акт, вписан с вх.рег.№***г. на СлВп-Г. Т., В. Й.
продала на „Ефнак“ЕООД получения в дял ПИ №*** с площ от ***дка. С договор, сключен с нот.акт,
вписан с вх.рег.№***г. на СлВп-Г. Т., М. Й. продала на „Ефнак“ЕООД получения в
дял ПИ №*** с площ от ***дка.
С решение
№156/03.10.2007г. по гр.д.№19/2005г. на РС-Г. Т., била прогласена нищожността
на договора за доброволна делба и допусната делба на реституираните имоти, като
с решение №504/05.11.2008г. по в.гр.д.№1128/2007г.на ДОС първоинстанционното
решение било изменено само в частта на съделителите и квотите им. С решение
№129/03.12.2009г. по гр.д.№19/2005г.на РС-Г. Т. била извършена делбата, като
всеки от съделителите получил в дял както следва: Н. Д. В. – ПИ *** от ***дка и
ПИ №*** от ***дка;– ПИ № *** от *** дка и ПИ №*** от ***дка; А. Д. Б.– ПИ №***
от ***дка и ПИ №
*** от ***дка; А. Х. Х. - ПИ №*** от ***дка и ПИ № ***от ***дка; М. А. А. А. – ПИ № *** от ***дка и ПИ №*** от ***дка ; Р. А. А. - ПИ № *** от ***дка и ПИ *** от ***; В. А. А. – ПИ № ***от
*** дка и ПИ № *** от *** дка; Г. Й. – ПИ № *** от ***дка и ПИ № ***от дка ; В. Й. - ПИ № *** от ***дка и ПИ № *** от *** дка .
След влизане в сила
на решението по гр.д.№19/2005г. за извършване на съдебната делба, съделителите Н.
Д. Р., Р. Д. Р., А. Д. Б. и А. Х. Х., с
договори, сключени с нотариални актове, вписани в СлВп-Г. Т. на
02.06.2010г./индивидуализирани поотделно/ продали на Т.Б.П. придобитите на
основание съдебната делба имоти. Купувачът внесъл промяна в границите им на
08.06.2010г. като от тях обособил два нови самостоятелни имота: ПИ №*** с площ от ***дка в м-т „***“ в
землището на с.Р. /образуван чрез обединяването на ПИ № ***от ***дка, ПИ № *** от ***дка, ПИ №*** от ***дка
и ПИ №*** от ***дка/ и ПИ № *** с площ
от ***дка в м-т „Б.“в землището на с.Р./образуван чрез обединяването на ПИ *** от *** дка; ПИ *** от *** дка; ПИ ***
от *** дка; ПИ *** от *** дка/.
С решение
№63/21.02.2013г. по гр.д.№930/2012 на ДОС съдебната делба е прогласена за
нищожна. Така с обратна сила бил заличен вещно прехвърлителния ефект на съдебната делба, както и
установителното действие на решението по допускането и. Н. Д. Р., Р. Д. Р., А. Д. Б. и А. Х. Х., праводатели на ответниците Т.П. и
Я.П., не били наследници на Ю. А. А., не притежавали права в реституираните на
наследниците на същата два земеделски имота. Сделките с получените по нищожната
съдебна делба имоти, от които са образувани процесните два имота, не транслирали
права за ответниците П.. Последните владеели същите без правно основание. При
легитимиращото действие на констативния нотариален акт за принадежността на
правото на собственост в лицето на В. Й., М. Й., Р. Й., В. Й. и Г. Й. като
наследници на Ю. А. А., собственик на процесните имоти по силата на договорите
за покупко-продажба от 12.05.2005г. бил ищецът. Дружеството- ищец установило
фактическа власт върху имотите на основание договорите от 12.05.2005г. Към
момента на сключването им не били налице недостатъци, които да са известни на
приобретателя. Като добросъвестен владелец същият придобил правото на
собственост с непрекъснато владение, осъществявано в периода 12.05.2005г.-12.05.2010г.,
евентуално като недобросъвестен, присъединявайки владението на праводателите
си, въведени във владение на реституираните имоти с протокол №16/15.08.1994г.,
с изтичане на 10 годишния давностен срок.
Ответниците Т.Б.П.
и Я.Д.П. оспорват исковете. Оспорването се свежда до отричане правата на ищеца
по договорите от 12.05.2005г. в обем на 1/2ид.част, тъй като могъл да придобие
не повече от идеалните части, притежавани от прехвърлителите М. А., Р. А., В.
А., Г. Й. и В. Й., с оглед очертания
кръг от наследниците на Ю. А. с решение №156/03.2007г. по гр.д.№19/2005г. на
ГТРС, с което е прогласена нищожността на доброволната делба от 1999г. поради
неучастие на всички наследници на Ю. А. А., влязло в сила между страните, с
действие по отношение на ищеца като правоприемник на страна по делото. Фактът
на прогласяване на нищожността на съдебната делба не лишавал наследниците на Ю.
А.- Н. Д. Р., Р. Д.
Р., А. Д. Б. от правото им на
собственост върху идеални части от наследството. Нищожната съдебна делба още
по-малко валидирала сключените от останалите наследници на Ю. А. и „Ефнак“ЕООД
прехвърлителни сделки през 2005г. за цялата възстановена земеделска земя.
Прогласяването на нищожността на съдебната делба конвентирала извършените
покупки от „Ефнак“ЕООД в покупка на иделните части, които праводателите му са
притежавали по наследство от общия наследодател. Оспорват в същия обем представения
констативен нотариален акт, с който е признато
право на собственост на праводателите на ищеца върху двата реституирани
имота. В подкрепа на тяхното оспорване било влязлото в сила решение №156/03.2007г.
по гр.д.№19/2005г. на ГТРС с което била прогласена нищожността на доброволната
делба от 1999г. именно поради неучастието на всички наследници. Твърдението на
ищеца , че праводателите на ответниците не били наследници на Ю. А. намират за
голословни, противоречащи на ангажираните доказателства. Оспорват и твърденията
за изтекла придобивна давност на основание добросъвестно владение за периода
10.05.2005 - 12.05.2010 г. Към датата на сключване на покупко-продажбите между
„Ефнак“ ЕООД и праводателите му - 12.05.2005 г., била налице вписана искова
молба от 09.01.2005 г. за съдебна делба на процесиите имоти, ведно с иск за
прогласяване нищожност на договор за доброволна делба, обективиран в акт № ***
г. на ГТРС. Решение №156/03.10.2007г. по гр.д № 19/2005 г. на ГТРС имало сила
на присъдено нещо и по отношение на лицето, придобило имот, по който е налице
висящност на спор относно валидността на юридическото основание на правото на
собственост на праводателя. С прогласяване на нищожността на юридическото
основание на праводателя на „Ефнак" ЕООД, счита, че юридическо основание е
липсвало въобще, поради което не бил изпълнен съставът на чл. 70, ал.1 от НК,
респ. оборена била презумпцията на този текст, поради което не може да се
приеме наличието на добросъвестност у ищеца. За стопанската 2009/2010 г.
арендаторът на имотите държал същите за наследниците Н. Д. В., Р. Д. Р. и А. Д.
Б., впоследствие за Т. и Я. П., а не за ищеца, поради което за последния не е налице
5-годишния придобивен давностен срок за осъществяване на добросъвестно
владение. В случая субективният елемент от владението за посочения период бил
без всякакво значение, тъй като липсвала фактическата власт върху имота. Недопустимо
било установяването или оспорването на произход и на наследствено
правоприемство по друг ред и от други лица и по други процесуални способи,
различни от тези, установени със закона /чл. 60-63 СК, чл. 72, чл. 73 и чл. 74 СК, чл. 5 ЗН/. Извлеченията от регистрите за гражданското състояние имали доказателствена
сила по чл. 179, ал.1и 2 от ГПК поради факта, че няма представени по делото и
съответно запазени актове за раждане за което и да било от децата на Ю. А.. В
трите последователно съставени регистри на населението в с. Р. от *** г., ***
г. и *** г. като родители на Е. О. О. били посочени Ю. А. А. и О.. Такива
записвания били извършени и впоследствие в личния регистрационен картон на Е.
О. О. в гр. Д.. С такива имена Е. бил записан и като глава на домакинство в с. Р.,
когато за него била открита нова партида, с оглед женитбата му. Считат да са налице
последователни и непротиворечиви отбелязвания, извършени от държавен служител
по предвидения в закона ред, сочещи, че Е. О. О. е носил името на родителя си
още при действието на Закона за лицата (отм.) и още при действието на този
закон е било извършено позоваване на званието законно дете, извършено пред
съответния държавен служител, изготвящ регистрите на населението.
Производството по
отношение на привлечените от ответниците трети лица Н. Д. Р., Р. Д. Р., А. Д.
Б. е прекратено протоколно определение от 18.03.2019г. и от 24.09.2019г. .
Обсъждайки
събраните и обсъдените от районния съд доказателства, настоящата инстанция
приема за установени от фактическа страна следните факти и обстоятелства във
връзка спорните вещни права върху двата земеделски имота:
Няма спор между
страните относно фактическата обстановка, в хронологията и относно фактическите
събития и правни действия, така, както е описана в исковата молба, както и
относно упражняването на фактическа власт върху имотите понастоящем от
ответниците. Обект на спорното право на собственост са земеделски земи, образувани
от възстановени две ниви в землището на с.Р., общ.Г. Т. - имот №*** с площ ***дка
и имот №*** с площ ***дка на наследници на Ю. А. А., б.ж. на с.Р., общ.Г. Т./така решение
№41/1/15.06.1994г. по преписка №7920/1992г. на ПК – Г. Т., сега ОСЗ-Г. Т., и
история на имотите/ .
Съществуването на
право на собственост по наследство от Ю. А. А. върху същите два имота е
признато с констативен нотариален акт №***г. на РС-Г. Т., на В. Й., М. Й., Р.
Й., В. Й. и Г. Й.. По данни от констативния нотариален акт качеството си на
наследници същите са удостоверили с удостоверение за наследници
№213/15.12.1994г., издадено от кметство с Р., неоспорено от ответниците.
С договор, вписан с
№***г. на СлВп-Г. Т., В. Й., М. Й., Р. Й., В. Й. и Г. Й., са извършили
доброволна делба на двете ниви. Имотите са разделени между участниците в
делбата на четири реални дяла, при споразумяване за общ дял за последните двама.
С договори от 12.05.2005г. всеки от тях се е разпоредил с получения при доброволната
делба реален дял от имотите в полза на „Ефнак“ЕООД. Така с договор, сключен с
нот.акт, вписан с вх.рег.№***г. на СлВп-Г. Т. , В. Й. и Г. Й. са продали на
„Ефнак“ЕООД получения в общ дял ПИ №*** с площ от ***дка. С договор, сключен с
нот.акт, вписан с вх.рег.№***г. на СлВп-Г. Т., Р. Й. е продал на „Ефнак“ЕООД
получения в дял ПИ №*** с площ от ***дка. С договор, сключен с нот.акт, вписан
с вх.рег.№***г. на СлВп-Г. Т., В. Й. е продала на „Ефнак“ЕООД получения в дял
ПИ №*** с площ от ***дка. С договор, сключен с нот.акт, вписан с вх.рег.№***г.
на СлВп-Г. Т., М. Й. е продала на „Ефнак“ЕООД получения в дял ПИ №*** с площ от
***дка.
Разпорежданията са
извършени по време на висящ процес за нищожност на доброволната делба и
извършване на съдебна делба, иницииран от Р. Д. Р., А. Д. Б., Н. Д. В., А. Х.
Х., за което е образувано гр.д.№19/2005г. на ГТРС.
Договорът за доброволна делба №174/1999г.,
сключен между В. Й., М. Й., Р. Й., В. Й. и Г. Й. е обявен за нищожен на основание чл.75, ал.2
от ЗН с решение №156/03.10.2007г. по гр.д.№19/2005г. на ГТРС, оставено в сила в
тази част с решение №504/05.11.2008г. по в.гр.д.№1128/2007г. на ДОС. Със същото
решение №156/03.10.2007г. по гр.д.№19/2005г. на ГТРС/изменено с решение
№504/05.11.2008г. по в.гр.д.№1128/2007г. на ДОС в частта на участниците и квотите/ за реституираните на наследниците
на Ю. А. А. имоти е допусната съдебна делба между съделителите Р. Д. Р., А. Д. Б., Н. Д. В., А. Х. Х. /всеки
от четиримата с дял от по 1/8 идеална част/, М. А. А., Р. А. А., В. А. А.
/всеки от тримата с дял от по 1/8 идеална част/, Г. Й. и В. Й. /с дял от по
1/16 идеална част/. С решение №129/03.12.2009г. по гр.д.№19/2005г. на ГТРС допуснатата
между посочените съделители съдебна
делба е извършена. Решението е влязло в сила на 09.04.2009г. Реституираните на
наследниците на Ю. А. А. имотите - ПИ с № *** с площ от ***дка и ПИ с № *** с площ от ***дка, са реално поделени като са образувани
нови поземлени имоти според броя на съделителите, като в дял на Н. Д. са
възложени новообразуваните ПИ № *** с площ от ***дка и ПИ № *** от ***дка ПИ; на
Р. Д. – ПИ № *** от ***
дка и ПИ №*** от ***дка; на А. Д.– ПИ №*** от
***дка и ПИ № *** от ***дка; на А. Х. - ПИ №*** от ***дка
и ПИ № ***от ***дка; на М. А. – ПИ № *** от ***дка и ПИ №*** от ***дка ;на Р. А. - ПИ № *** от ***дка и ПИ № *** от ***; на В. А. – ПИ № ***от *** дка и ПИ № *** от *** дка; на Г. Й. – ПИ № *** от ***дка и ПИ № ***от *** дка ; на В. Й. - ПИ № *** от ***дка и ПИ № *** от
*** дка .
С договори за
покупко- продажба от 02.06.2010г. всеки от съделителите Р. Д. Р., А. Д.
Б., Н. Д. В., А. Х. Х., се е разпоредил с получения при съдебната делба реален
дял от имотите в полза на Т.Б.П./по време на брака му с Я.Д.П./, като Н. Д. В. е
продала новообразуваните ПИ *** от ***дка и ПИ №*** от ***дка; Р. Д. Р. – ПИ № ***
от *** дка и ПИ №*** от ***дка; А. Д. Б.– ПИ №*** от ***дка
и ПИ № *** от ***дка; А. Х. Х. - ПИ №*** от ***дка и ПИ № ***от ***дка.
Извършено е от
купувача Т.Б.П. последващо обединяване на закупените имоти, като процесният ПИ
№*** с площ от ***дка в м-т „***“ в землището на с.Р. е образуван чрез
обединяването на закупените ПИ № ***от ***дка, ПИ № *** от ***дка, ПИ №*** от ***дка
и ПИ №*** от ***дка. Процесният ПИ № ***
с площ от ***дка в м-т „Б.“в землището на с.Р. е образуван чрез обединяването
на ПИ *** от *** дка; ПИ *** от *** дка;
ПИ *** от *** дка; ПИ *** от *** дка.
С влязло в сила на 30.07.2013г. решение
№63/21.02.2013г. по в.гр.д.№930/2012г. на ДОС съдебната делба, допусната и
извършена по гр.д.№19/2005г. на ГТРС, е обявена на осн.чл.75 ал.2 от ЗН за
нищожна.
Горните фактическа
обстоятелства се установяват от приложените по делото писмени доказателства и приобщените
документите, приложени по воденото между праводателите на страните
гр.д.№19/2005г.на ГТРС/за нищожност на доброволната делба и за съдебна делба/,
воденото между тях и с участието на страните по настоящото дело гр.д.№
225/2012г.на ГТРС/за нищожност на съдебната делба и отрицатален установителен
иск за собственост от „Ефнак“ЕООД/, гр.д.№4946/2013г. на ДРС /за установяване
несъществуване на родствено правоотношение между Ю. А. А. и Е. О. О./,
решението по нито едно от които не формира сила на присъдено нещо по въпроса за
принадлежността на собствеността, обвързващо съдът и страните по настоящото
дело.
Нищожната съдебна
делба не е породила целените материално правни последици-да прекрати
съсобствеността между действителните съсобственици. Спорният в настоящото
производство въпрос, относим към вещно-транслативния ефект на договорите от
12.05.2005г., легитимиращи ищеца като изключителен собственик, е дали праводателите
на ищеца „Ефнак“ЕООД - В. Й., М. Й., Р. Й., В. Й. и Г. Й. са били единствени
собственици/съсобственици по отношение възстановените на наследниците на Ю. А.
А. земеделски имоти, от които са образувани процесните два имота, респ.дали освен
праводателите на ищеца съсобственици са
и праводателите на ответниците Т. и Я. П.
- Р. Д. Р., А. Д. Б., Н. Д. В., А. Х. Х..
По данни от
приложения по гр.д.№4946/2013г. на ДРС акт за смърт №*** г. на Община Г. Т., Ю.
А. А., родена на ***, е починала на ***г.в с.Р..
Не е спорно между
страните, че праводателите на „Ефнак“ЕООД - В. Й., М. Й., Р. Й., В. Й. и Г. Й.,
са наследници на Ю. А. А., деца и внуци на дъщеря и З. Й. /З. А. С., З. О. А./,
починала на *** г. в град Ч., Т./така удостоверение за гражданска регистрация в
Т.от 21.12.2011 г., смъртен акт № ** от дата ** г., решение № 2016/ 80 от 15.04.2016
г. по дело № 2015/191 за удостоверение за наследници на гражданския съд в
Мармараереилиси/, при липса на каквото оспорване ответниците са твърдели,
че по силата на договорите
за покупко-продажба от 12.05.2010 г. ищецът е могъл да придобие не повече от
идеалните части, притежавани от прехвърлителите му.
Праводателите на
ответниците П. са деца / Р. Д. Р., А. Д. Б., Н. Д. В./ и преживяла съпруга/А. Х. Х./на Е. О. О., починал
на ***г. в гр.Д. /удостоверение за наследници изх.№711/05.02.2015г.и изх.№4946/17.02.2015г., издадено от община Д./.
По делото няма представено удостоверение за
наследници на Ю. А. А.. Налични са такива удостоверения по горецитираните дела, различни
по съдържание в удостоверителната си част относно кръга от наследници на Ю. А. А.. Общото е, че всички
сочат като наследник дъщеря З. Й. /З. А. С., З. О. А./. Едните /№213/15.12.1994г., издадено от
кметство с Р./ сочат като наследник само дъщеря З. Й. /З. А. С./, родена ***г.,
починала през ***г., а лицата, чийто частен правоприемник е
ищеца, са посочени като нейни низходящи.
Другите /удостоверение изх.№59-АО-08/09.03.1992г,
удостоверение изх.№АО-11-19/03.01.2005г., издадени от кметство с.Р./, оспорени
от ищеца, сочат, че Ю. А. А. е оставила наследници
дъщеря З. А. С. , родена на ***г., като нейни наследници - лицата, чийто частен
правоприемник е ищеца, и син Е. О. Ю.,
за който в различните
удостоверения е посочено да е роден на различни дати – на ***г. или ***г., с ЕГН **********,
и починал през ***г., а като негови наследници са посочени трите му деца, чийто
частен правоприемник е ответника. Приложено е и удостоверение за наследници
№АО-01-20-04/27.03.2015г. на кметство с.Р., в което се сочи като наследник З.
О. А., родена на ***г., с настоящ адрес в Т., и син Е. О. О. с ЕГН **********,
починал на ***г., чийто наследници са трите му деца и преживяла съпруга.
Издаването на
удостоверение за наследници е обвързано с нормативно регламентирано задължение
за извършване на конкретна административноправна дейност, която е в
компетентността на сезирания орган, която той следва да извърши след като
съобрази вписаните данни в съставяните през различните периоди регистри на
населението, респ. "семейните регистри", по образец, определен с отменения
Правилник за водене на регистрите на населението в общините /обн. ДВ, бр.
194/30.08.1935 г./ . В този смисъл удостоверението за наследници е официален
свидетелстващ документ, но то не удостоверява изявления или действия, извършени
пред органа, който го е издал, а възпроизвежда записванията в други документи касателно
фактите /брак, смърт, произход/, определящи наследственото правоотношение,респ.
то няма задължителна материална доказателствена сила що се отнася до самите
факти /брак, смърт, произход/, определящи наследственото правоотношение. Поради
това, при оспорване, осъществяването на съответния правнорелевантен факт
подлежи на проверка, и по общото правило на чл.154 ал.1 от ГПК тежестта за
доказването му се носи от страната, която черпи от него изгодни за себе си
правни последици. В случая съобразно оспорването от ищеца за наличие на
родствена връзка между Е. О. О. и Ю. А. А., в тежест на ответниците/изрично
указана и с определение от 17.02.2021г.по настоящото дело/, частни правоприемници
на наследниците на Е. О. О., е да
установят родствената връзка, от значение за придобиване на права по
наследяване, респ. определящи праводателите им като лица от кръга на
наследниците на Ю. А. А..
Според записванията
в семейните регистри на село Р., съставени в ***г., ***г. и г., оспорени от ищеца, Е. О. Ю./И. О. Х./, роден на *** г. или на ***
г., е син на записания като глава на семейството О. Ю. М./О. Ю. О./, като
съпруга на който е записана Ю./Й./ О. Ю., родена на *** г. или на *** г. Липсва отразяване
в семейните регистри на акт за гражданско състояние, на който се основават
вписаните данни.
“Семейните
регистри” са регистри на населението, водени за всяко населено място -
подредени по махали, квартали или градски части, били са съставяни след всяко
преброяване на населението, като образецът им е бил определен с Правилник за
водене на регистрите на населението в общините/обн.ДВ бр.194/1935г./. Били са
изготвяни по адреси на всяко
домакинство, като са записвани лицата, живеещи в него, роднинската им връзка,
семейно положение, въз основа на сведения, дадени в специални домакински
листове от главите на домакинствата при общото преброяване на населението/чл.1
от Правилника/. Записването в семейния регистър е доказателство за факт от
значение за гражданското състояние на едно лице, само ако е описан съставеният
за него акт за гражданско състояние/ така решение № 240 от 28.10.2014 г. по
гр.д.№ 2926/2014 г. на І г.о. на ВКС/. Вписванията в регистрите в случая относно произхода на Е.
не се основават на актове за гражданско състояние или на други документи. Акт
за раждане на Е. О. О. няма представен. Съгласно
удостоверение изх.№АО-06-03220/12.04.2007г. на община тен.Тошево, както и писмо
изх.№АО-01.19-93/23.10.2013г. на кметство с.Р., за периода до м.октомври ***г. няма запазени регистри за
раждане за с.Р.. Наличното извлечение от
румънски регистър за раждане ,том І, за *** година на Община Д. /днешно с.П.,
общ. Д. / сочи вписване под № 68 на акт за раждане на дете с име Р. на дата ******
г. от родители А. М. и Ф. А. М., двамата от с.Ч./днешно с.Я., общ. Д./. Наследодателят на праводателите на
ответниците Е. О. О. е роден на друга дата и година, в друго населено място, и
не може да се приеме, че съставения акт за раждане се отнася до него. В личен
регистрационен картон на името на Е. О. О. е посочено, че негова майка е Ю. О. Р..
При липсата на акт за раждане, записванията в този документ, както и
удостоверенията за наследници не могат да обосноват доказателствен извод за
произход и следващото от него наследствено правоприемство като източник на
правата на праводателите на ответниците, в чиято тежест е и неговото
установяване, тъй като възпроизвеждат записвания в семейните регистри. Семейните
регистри обаче не засвидетелстват гражданското състояние на физическите лица
защото не отразяват
лично възприети от длъжностното лице факти, а отразяват факти, които главата на
домакинството е обявил, респ.записването в тях в случая не е официално
удостоверяване на произхода на Е. О. О. от Ю. А. А.. Именно защото удостоверяват
само обстоятелството, че главата на домакинството е дал такива сведения, тези
семейни регистри не се ползват с обвързваща доказателствена сила. За
установяване на обстоятелството, че праводателите им са наследници на Ю. А. А.
други доказателства ответниците не са ангажирали. Когато за разрешаване на спор за
собственост е необходимо да се установи произходът на едно лице, актът за
раждане на което е изгубен или унищожен или не може да бъде издирен, е допустимо
произходът да бъде установен за нуждите на конкретния процес с всички
доказателствени средства /решение № 168/20.01.2017 г. по гр. д. № 823/2016 г.
на ВКС, І-во г. о./. Принципно свидетелските показания имат значение само за делото, по което са
събрани. Дори и да се зачетат/каквото искане е отправено от ищеца/показанията
на свидетелите Н. Н. Я./леля на съпруга на пряката наследодателка на
праводателите на ищеца-З./предвид удостоверените от ищеца причини - несъбираемост
поради настъпилата смърт на свидетелката, и на С. А. А./племенница на общата
наследодателка Ю. А. /, по причина на
мъчно преодолима пречка-влошено здравословно състояние до невъзможност за
пътуване от Т., дадени по гр.№4946/2013г.на ДРС, въз основа на същите не може
да се обоснове извод за произход на Е. О. О. с последици твърдяното
наследствено правоприемство, а тъкмо обратното.
Според св.Н. Н. Я. от
разговори между родителите и и със самата Ю. узнала, че последната трудно
заченала З., преди да я зачене ходела по доктори, лекувала се по бабешки и
повече не забре-меняла . В дома в село Р. живяло семейството на О., съставено
от него, съпругата Ю. и дъщерята З.. Свидетелката не е чувала името „ Е. ” . Около
23 – годишната си възраст /около *** -*** г., при данни свидетелката да е
родена през ***г. в с.С./тя и другите й роднини от с.С. отишли в с.Р. да
подготвят сватбата на З. и племенника на свидетелката -А.. З. била представена като „ единствено дете на
баща си О. ”. Зетят бил приет да живее със З. в къщата на родителите й, за да „
може да работи и помага на нивите ” . Там се родили децата им . Свидетелката С.
А. А. живяла до 1972 г. в с.Р., в съседство с къщата на Ю./ в един двор/. Леля
й Ю. забременяла с лекарства и родила само едно дете - дъщеря си З. . В дома на
Ю. било доведено от свой по-голям брат- чирак при О. и Ю., едно двегодишно
момче на име Е.. То останало да живее в къщата. Ю. и съпругът й го гледли
докато навърши 12 години, представяли го като чирак . После Е. и брат му напуснали
дома и повече не се завърнали.
Данните в
показанията на свидетелите, вкл. относно довеждането на детето Е. в дома на Ю.,
при липса на твърдения и данни и за осиновяване на същото дете, изключват съществуването
на връзка по произход/ биологична връзка, създадена от факта на раждане/ или връзка
като по произход/създадена от юридическия факт на осиновяване/ и лишават от
истинност вписването в семейните регистри относно положението на Е. О. О. на член на семейството на О. Ю. М./О.
Ю. О./ в качеството му на негов и на съпругата му Ю. А. А. син. При проведеното оспорване на произхода и липсата на установяване Е. О. О.
да е рождено дете/или осиновено/ на семейството, разпоредбата на чл.55 от
Закона за лицата /отм./ за установяване на произход, за който няма съставен акт
за раждане, е неприложима. След като Е. О. О. не се явява наследник по закон, ***, на Ю. А. А., съответно праводателите на ответниците не се
явяват нейни наследници, не се явяват участници в процесната имуществена
общност, такива са само праводателите на ищеца.
Следователно, след реституцията
в лицето на наследници на Ю. А. А., каквито са В. Й., М. Й., Р. Й., В. Й. и Г.
Й., извършените от тях разпореждания в
полза на ищеца с договорите за продажба от 12.05.2005г. са породили присъщото
си вещно-транслативно действие, тъй като продавачите са били единствени собственици/съсобственици
на възстановените имоти. В този смисъл предявените срещу ответниците искове по
чл.108 от ЗС за право на собственост на основание правни сделки/договорите за
продажба от 12.05.2005г./ върху процесните земеделски имоти, които имат
правното положение на имотите от които са образувани, при липсата на спор, че
същите понастоящем са във владение на ответниците, се явяват основателни и
следва да бъдат уважени, респ.обжалваното в тази част решение следва да бъде
отменено.
Принципно обективно
съединяване на исковете може да се осъществи чрез кумулативно, алтернативно или
евентуално съединяване на няколко иска от ищеца с една искова молба/ чл. 210,
ал. 1 ГПК/. При кумулативно обективно съединяване, съдът дължи произнасяне по
всеки един от предявените искове; при евентуално съединяване по почин на ищеца,
съдът се произнася по евентуалния иск, ако отхвърли главния иск. Алтернативното
съединяване предполага изявление на ищеца, че съдът може да се произнесе по
исковете без значение, на кое от конкуриращите се основания ще го уважи.
Критерият за определяне на вида на съединяването на исковете е дали
основанията, на които са предявени, се изключват или могат да са налице едновременно
и независимо едно от друго, както и относно правните последици от уважаването
на всеки един от исковете.
В конкретния случай
, ищецът е заявил, че предоставя възможност на съда да уважи претенцииите му на
някое от заявените основание-правни сделки, придобивна давност на основание
добросъвестно владение, придобивна давност на основание недобросъвестно
владение, както и, че по преценка за недопустимост на алтернатвното събективно
съединяване на исковете, същите да бъдат разгледани при условия на евентуално
съединяване при изброената последователност- правни сделки, придобивна давност
на основание добросъвестно владение, придобивна давност на основание
недобросъвестно владение/уточняваща молба вх.№1**/23.04.2014г./.
В случая
алтернативното обективно съединяване на исковете е допустимо/претендира се право
на собственост върху два имота на конкуриращи се основания/ и съдът дължи
произнасяне по тях. Установеното наличие на придобивно основание по смисъла
на чл. 77, предл.1 от ЗС-правна сделка, изключва
осъществяването на придобивен способ по смисъла на чл.77, предл.2 от ЗС-давност
при двата вида владение. С оглед установеното по-горе, без оглед на периода от време
и обстоятелствата при които е осъществявано владение от страна на ищеца, то е
осъществявано като правомощие на собственик. Предявените алтернативно съединени
искове по чл.108 от ЗС за собственост на основание придобивна давност при добросъвестно
и недобросъвестно владение, като неоснователни следва да се отхвърлят. В тези
части обжалваното решение следва да се потвърди.
С оглед изложеното по-горе относно начина на
съставяне на „семейните регистри“, тяхното оспорване се реализира по реда за
оспорване на факти, респ. производство по чл.193 от ГПК по оспорване на съдържанието им /истинността на
удостоверяването/не е следвало да бъде откривано и съдът не дължи произнасяне
по него. В този смисъл допълнителното решение №114/21.08.2020г. следва да бъде
обезсилено.
С оглед изхода от
спора и двете страни имат право на разноски съразмерно на уважената/отхвърлена
част от иска.
Ищецът, заел
позицията на въззивник, е удостоверил извършването на разходи за
първоинстанционното производство 204.33лева държавна такса за разглеждане на
исковете, 500лева възнаграждение за особен представител, 15лева държавна такса
по частно обжалване или общо 719.33лева, от които съобразно уважената част от
исковете му се следват общо 239.78лева държавни такси и възнаграждение на
особен представител. Във въззивното производство е сторил разходи за държавна
такса за въззивно обжалване от 102.17лева и разходи за снабдяване със съдебни
удостоверения и документи от общо 52лева, или общо разходи за въззивното
производство от 159.17лева, от които съобразно изхода по жалбата му се дължат
53.06лева държавни такси.
Ответниците, заели
позицията на въззиваема страна, са удостоверил извършването на разходи за
първоинстанционното производство от по 2570лева всеки за адвокатско
възнаграждение, възражение за прекомерност на което е своевременно заявено от ищеца
с писмена молба вх.№1394/15.05.2020г. Възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК на ищеца
е неоснователно. Касае се за защита по общо шест иска /претендираното право на
собственост върху всеки от двата имота и на три алтернативни основания е
предмет на самостоятелен иск/, три от които с цена 8210.40лева, останалите три
с цена 12 223.10лева, формирана от данъчните оценки на имотите/посочена от
ищеца като сбор от същите- 20 433лева/. Според редакцията на чл. 7, ал. 2,
т. 3 и т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минимално предвиденият размер на адвокатското възнаграждение
при интерес 8210.40лева възлиза на сумата от 740.5лева, а при интерес
12 223.10лева – на сумата от 896.69лева. При липсата на указание в
договорите за правна помощ каква част от платените от ответниците адвокатски
възнаграждения за защита по кой/кои искове е платена, следва да се приеме, че
плащането е по равно за защита срещу общо шестте иска или по 428.33лева за
защита по всеки един от тях. При това положение, при съпоставка с минимално предвидените
размери на адвокатските възнаграждения, определение на база защитавания
интерес, платените адвокатски възнаграждения не се явяват прекомерни. В полза
на ответниците съобразно отхвърлената част от исковете следва да се присъдят
разходи за адвокатски възнаграждения за първоинстанционното прозводство в
размер на сумата от по 1713.32лева. За въззивното производство разноски не им
се дължат, тъй като не са представили доказателства за реално извършени разходи
за същото.
С оглед
гореизложеното, съдът
РЕШИ
ОТМЕНЯ решение №73/12.06.2020г. по
гр.д.№181/2014г. на Балчишки районен съд, В ЧАСТТА, в която са отхвърлени
предявените от „ЕФНАК” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
с. Б., общ. Д., обл. Д., представлявано от управителя Д. К., срещу Т.Б.П. с ЕГН
********** и Я.Д.П. с ЕГН **********,***, искове по чл.108 от ЗС за
установяване правото на собственост на ищеца на основание правни сделки-
договори за покупко продажба от 12.05.2005г., върху поземлен имот №*** - Нива с
площ от ***дка, находящ се в м-ст ***“ в землището на с.Р., с ЕКАТТЕ ***, общ.Г.
Т., и Поземлен имот *** - Нива, с площ от *** дка, находят се в местността „Б.”
в същото землище, и в частта за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл.108 от ЗС по отношение на страните, че „ЕФНАК” ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: с. Б., общ. Д., обл. Д., представлявано от управителя Д.
К., на основание правни сделки от 12.05.2005г. - договор, сключен с
нот.акт, вписан с вх.рег.№***г. на СлВп-Г. Т. , договор, сключен с нот.акт,
вписан с вх.рег.№***г. на СлВп-Г. Т., договор, сключен с нот.акт, вписан с
вх.рег.№***г. на СлВп-Г. Т., договор, сключен с нот.акт, вписан с вх.рег.№***г.
на СлВп-Г. Т., е собственик на Поземлен
имот №*** с начин на трайно ползване - Нива с площ от *** дка, находящ
се в местността „***” в землището на с. Р., с ЕКАТТЕ ***, общ. Г. Т., при
граници и съседи: ПИ № *** - Нива на Х. Д. П.; ПИ *** - Нива на С. И. С.; ПИ ***
- Нива на М. А. А.; ПИ *** - Полски път на Община Г. Т.; ПИ *** - Нива на Д. Д.
М. /образуван чрез обединяването на ПИ ***с площ от *** дка; ПИ *** с площ от ***
дка; ПИ *** с площ от *** дка; ПИ *** с площ от *** дка, образувани чрез
разделянето на имот №*** с площ ***дка, възстановен с Решение № 41/1 от
15.06.1994 г. по пр. № 7920/1992 на ОСЗГ - гр. Генерал Тошево/, И ОСЪЖДА Т.Б.П. с ЕГН ********** и Я.Д.П. с
ЕГН **********,***, ДА ПРЕДАДАТ ВЛАДЕНИЕТО на същия поземлен имот.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.108
от ЗС по отношение на страните, че „ЕФНАК” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: с. Б., общ. Д., обл. Д., представлявано от управителя Д.
К., на основание правни сделки от 12.05.2005г. - договор, сключен с
нот.акт, вписан с вх.рег.№***г. на СлВп-Г. Т. , договор, сключен с нот.акт,
вписан с вх.рег.№***г. на СлВп-Г. Т., договор, сключен с нот.акт, вписан с
вх.рег.№***г. на СлВп-Г. Т., договор, сключен с нот.акт, вписан с вх.рег.№***г.
на СлВп-Г. Т., е собственик на Поземлен имот № *** с начин на трайно
ползване - Нива с площ от *** дка, находящ се в местността „Б.” в
землището на с. Р., ЕКАТТЕ ***, общ. Г. Т., III категория при неполивни
условия, при граници и съседи: ПИ *** - Полски път на Община Г. Т.; ПИ *** -
Нива на А. С. А.; ПИ *** - Нива на И. Г. П.; ПИ *** - Нива на Т. А. Ф.; ПИ ***
- Нива на „Агри СС“ ЕООД; ПИ *** - Нива на М. А. А. /образуван чрез обединяването
на ПИ *** с площ от *** дка; ПИ *** с площ от *** дка; ПИ *** с площ от ***
дка; ПИ *** с площ от *** дка, образувани чрез разделяне на имот №*** с площ ***дка,
възстановен с Решение № 41/1 от 15.06.1994 г. по пр. № 7920/1992г. на ОСЗГ - Г.
Т./ И ОСЪЖДА Т.Б.П.
с ЕГН ********** и Я.Д.П. с ЕГН **********,***, ДА ПРЕДАДАТ ВЛАДЕНИЕТО на същия
поземлен имот.
ПОТВЪРЖДАВА решение №73/12.06.2020г. по
гр.д.№181/2014г. на Балчишки районен съд в останалата част /за право на
собственост на основание придобивна давност при добросъвестно владение и при
недобросъвестно владение/.
ОБЕЗСИЛВА допълнително решение
№114/21.08.2020г. по гр.д.№181/2014г. на Балчишки районен съд.
ОСЪЖДА „ЕФНАК” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: с. Б., общ. Д., обл. Д., представлявано от
управителя Д. К., да заплати на Т.Б.П. с
ЕГН ********** и на Я.Д.П. с ЕГН **********,***, на всеки от тях съдебно-деловодни
разноски в размер на по 1713.32лева адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Т.Б.П. с ЕГН ********** и Я.Д.П.
с ЕГН **********,***, да заплатят на „ЕФНАК” ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: с. Б., общ. Д., обл. Д., представлявано от управителя Д.
К., съдебно-деловодни разноски за първоинстационното
производство в размер на 239.78лева държавни такси и възнаграждение за особен
представител, и съдебно деловодни разноски за въззивната инстанция в размер
на 53.06лева държавни такси.
Решението подлежи на обжалване на
основание чл. 280 от ГПК пред Върховния касационен съд на РБ в едномесечен срок
от връчването му на страните..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.