Р
Е Ш Е
Н И Е
№
244 17.07.2018г. гр.
Димитровград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Димитровградският
районен съд
на
единадесети юли през две хиляди и осемнадесета година
в
публичното заседание в следния състав:
Председател: Гергана Стоянова
Членове:
Съдебни
заседатели:
Секретар
Д.Петрова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Гергана Стоянова
гражданско дело № 56 по описа за 2018г.
за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1, вр. чл.415 ал.1 от
ГПК.
В
исковата молба ИЩЕЦЪТ – В.М.П. твърди, че бил сключен договор за паричен заем
между страните на 10.2.2016г., по силата на който ищецът предал на ответника в
заем сумата в размер на 1350 лева, срещу задължението на ответника да върне
сумата в срок до 10.12.2016г.Била уговорена в Договора и неустойка в размер на
300 лева, в случай, че не изпълни задължението си.
Към
момента на подаване на исковата молба сумата не била върната.
Издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.410 ГПК-образувано ч.гр.дело №1888/17г. по описа на РС-Димитровград.Направено
възражение от длъжника по ч.гр.д.№1888/17г. в срок, поради което е налице и
правния интерес на ищеца да установи вземането си в настоящото производство.
С
оглед на така изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да се
приеме за установено, че ответникът следва да заплати на ищеца сумата 1350
лева, неизпълнение
на парично задължение, произтичащо от договор за паричен заем от 10.2.16г., с
падеж 10.12.16г., 300/триста/ лева лева-неустойка за неизпълнение по чл.11 от
Договора, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението 23.11.2017 г. до окончателното изплащане на
сумата.
Претендират се и разноски в заповедното- 514 лева и по
настоящото производство.
ОТВЕТНИКЪТ –П.Н.Ш. *** оспорва исковата претенция по
основание и размер.Оспорва съдържанието и истинността на представения от ищеца
договор за заем, твърди, че върху бланката имало дописвания, които са направени
след подписването му-дописана цифрата 1 до 350, както и клаузата за неустойка,
като такава не била договаряна.Твърди, че е имал подобни договорни
взаимоотношения с ищеца, като е вземал в заем от него парични суми на стойност
ниска, като е подписвал документи в тази връзка, но никога не вземал подобна
голяма парична сума в заем, поради което счита, че съдържанието на договора е
подправено.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и взети в тяхната съвкупност, прие за установено от
фактическа страна следното:
По силата на сключен договор за паричен заем от 10.02.2016г., ответникът в
качеството си на заемател е получил паричната сума в размер на 1350 лева,
предоставена му еднократно в брой, видно от описаното в договора.В последния
бил уговорен и падежа на връщане на паричната сума-10.12.2016г. от ответника, в
брой. В чл.11 от Договора у описано, че при неизпълнение от заемателя на
поетото с чл.5 от този договор задължение, заемодателят има право на връщане на
заемната сума, ведно с неустойка в размер на триста лева на всеки просрочен
месец след датата на падежа по чл.3 т.1 от договора.
Въз основа на подадено заявление от ищеца е било образувано ч.гр.дело № 1888/2017г. по
описа на съда. По същото на 27.11.2017г. била издадена Заповед № 1172 за
изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК. С тази заповед било разпоредено длъжникът П.Н.Ш., ЕГН **********
*** да заплати на кредитора В.М.П., ЕГН ********** *** сумата 1350/хиляда
триста и петдесет/ лева-размер на неизплатено задължение по договор за заем от
10.2.16 година, сумата 350/триста и петдесет/ лева-неустойка по чл.11 от
Договора, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
депозиране на заявлението 23.11.17 г. до изплащане на вземането, както и сумата
514/петстотин и четиринадесет/ лева-представляващи заплатена дължима държавна
такса и адвокатски хонорар-разноски по делото.
В
срока по чл.414 ал.2 от ГПК срещу горната заповед е постъпило писмено
възражение от длъжника по нея с посочване, че не дължи изпълнение по нея. Във
връзка с дадените от съда указания и в едномесечния срок по чл.415 ал.1 от ГПК
е предявен и искът, предмет на
разглеждане в настоящото производство.
От заключението на вещото лице по
назначената съдебно-графологична експертиза се установява, че в приетия като
доказателство по делото Договор за паричен заем от 10.02.2016 година всички
думи и числа са изписани едновременно с един и същ пишещ прибор и в него няма
дописани пасажи, думи или числа.
Така изложената фактическа обстановка
налага следните правни изводи:
С оглед събраните по делото доказателства,
съдът намира предявеният иск за допустим, основателен и доказан. Същият е
допустим, доколкото е предявен в законоустановения едномесечен срок. Разгледан
по същество, същият е основателен, доколкото от събраните по делото
доказателства безспорно бе установено, че ищецът е предоставил под формата на
паричен заем сумата от 1350 лева,
предоставена му еднократно в брой, видно от описаното в договора.В последния
бил уговорен и падежа на връщане на паричната сума-10.12.2016г. от ответника, в
брой.В чл.11 от Договора е описано, че при неизпълнение от заемателя на поетото
с чл.5 от този договор задължение, заемодателят има право на връщане на
заемната сума, ведно с неустойка в размер на триста лева на всеки просрочен
месец след датата на падежа по чл.3 т.1 от договора.
Предвид
възражението на ответника и назначената във връзка с него съдебно графологична
експертиза, заключението по същата е, че в приетия като доказателство по делото
Договор за паричен заем от 10.02.2016 година всички думи и числа са изписани
едновременно с един и същ пишещ прибор и в него няма дописани пасажи, думи или
числа.
Безспорно по делото бе установено, че между ищеца и
ответника са възникнали облигационни отношения във връзка със сключен между тях
договор за заем. Съгласно легалната дефиниция на този договор, инкорпорирана в
разпоредбата на чл.240 ал.1 от ЗЗД, заемът е договор, с който заемодателят
предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят
се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и
качество. Договорът за заем е от категорията на т.нар. реални договори, тоест
договорът се смята сключен от момента на предаването на заемната сума,
респективно на вещите. В тази връзка и с оглед представения по делото писмен
договор, в който е инкорпорирано и изрично волеизявление относно получаването
на заемната сума, съдът приема, че паричната сума е предадена и че с
предаването й между страните по делото на 10.02.2016г. е бил сключен твърденият
договор за заем. По този повод и за преценка на обстоятелството дали искът е
доказан, следва да бъде установено дали заемателят е изпълнил задължението си
да върне паричната сума. В тежест на ответника бе да докаже точното изпълнение
на задължението за връщане на дадената в заем сума. В тази връзка по делото не бяха
наведени твърдения, нито ангажирани доказателства за връщане на заемната сума.
Предвид
изложеното съдът намира, че следва да признае за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата в размер на 1350 лева, неизпълнение на парично
задължение, произтичащо от договор за паричен заем от 10.2.16г., с падеж
10.12.16г., 300/триста/ лева лева-неустойка за неизпълнение по чл.11 от
Договора, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК по ч.г.д.№1888/17г. по описа
на ДРС-23.11.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена Заповед № 1172/27.11.2017г. по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1888/2017г. по описа на РС – Димитровград.
Следва да се уважи като основателно и искането на ищеца да бъде
осъден ответника да заплати сумата в
размер на 514 лева, представляваща общ размер на разноските по цитираното
частно гражданско дело, заплатени от ищеца, представляващи държавна такса по
заповедното производство по ч.гр.д.№1888/2017г. по описа на Районен
съд-Димитровград в размер на 34 лева и 480 лева-адвокатско възнаграждение.
При този изход на делото ответникът следва да заплати
на ищеца направените в настоящото производство разноски в общ размер на 584
лева, от които: 34 лева - държавна такса, 550 лв. - за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено по отношение на П.Н.Ш., ЕГН ********** ***, че дължи на В.М.П., ЕГН ********** ***, сумата 1350/хиляда
триста и петдесет/ лева, неизпълнение на парично задължение, произтичащо от
договор за паричен заем от 10.02.16г., с падеж 10.12.16г., сумата 300/триста/
лева лева-неустойка за неизпълнение по чл.11 от Договора, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК по ч.г.д.№1888/17г. по описа на ДРС-23.11.2017 г. до окончателното
изплащане на сумите, за които суми е издадена Заповед
№ 1172/27.11.2017г. по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1888/2017г. по описа на РС –
Димитровград.
ОСЪЖДА П.Н.Ш., ЕГН ********** ***, да заплати на В.М.П., ЕГН **********
***, сумата в общ размер на 514/петстотин и четиринадесет/ лева-представляващи
заплатена държавна такса и адвокатски хонорар-разноски по ч.г.д.№1888/17г. по
описа на Районен съд-Димитровград.
ОСЪЖДА П.Н.Ш., ЕГН ********** ***, да заплати на В.М.П., ЕГН **********
***, сумата в общ размер на 584/петстотин осемдесет и четири/ лева - разноски по
делото.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред ОС – Хасково в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ не се чете.
Вярно
с оригинала!
Съдебният акт е обявен на 17.07.2018 г.
Секретар: Д.Петрова