№ 357
гр. Враца, 08.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Пенка Т. Петрова
Камелия Пл. Колева
като разгледа докладваното от Камелия Пл. Колева Въззивно гражданско
дело № 20211400500517 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 и следващите от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Образувано е по жалба и уточнение към нея, подадени от Г. Г. М., ЕГН **********, с
адрес: гр. ***, в качеството й на длъжник по изп. дело № 665/2020 г. по описа на ЧСИ Ц. Д.,
рег. № ***, район на действие Окръжен съд – Враца, срещу предприетите от този съдебен
изпълнител действия по изпълнителното дело, изразяващи се в отказ да извърши нова
оценка поради наличие на основание за отвод на определеното вещо лице, което да изготви
експертизата; налагането на запор върху банкова сметка на длъжника Г.М. в „Банка ДСК“
АД и отказ да се прекрати това изпълнително дело.
В жалбата се посочва, че съществува основание за отвод на вещо лице, определено от
съдебния изпълнител да изготви оценката, тъй като то е било назначено като вещо лице по
гр. д. № 582/2017 г. по описа на Окръжен съд – Враца, като заключението му относно
размерът и изчисленията на дълга, представени по това дело, е било коригирано служебно в
много по-ниски стойности от Апелативен съд – София без допълнителна експертиза.
Относно искането за отмяна на отказа да бъде прекратено изп. дело № 665/2020 г. по описа
на ЧСИ Ц. Д., рег. № ***, район на действие Окръжен съд – Враца, жалбоподателката
посочва, че неговата незаконосъобразност се обуславя от прекратяване на изп. дело №
557/2021 г. по описа на същия съдебен изпълнител, доколкото първото от делата е
основа/произход за образуване на второто. Твърди се още, че в постановлението за
прекратяване на второто по ред образувано изпълнително дело под № 557/2021 г. не се
съдържат конкретни данни за изтеглената от банковата сметка сума; за размера на
удържаното трудово възнаграждение и за размера на главницата, лихвите и разноските.
Според жалбоподателката, като функция от изброените незаконосъобразни действия, е
1
налагането на запор върху банковата й сметка в „Банка ДСК“ АД, без да бъде съобразен
учреден особен залог на трудовото й възнаграждение /заплата по служебно
правоотношение/ в „Банка ДСК“ АД по отпуснат потребителски кредит.
Законосъобразността на налагането на запора се оспорва и с довода, че извършването на
такова действие не е било поискано от взискателя. В жалбата са изложени твърдения, че
съденият изпълнител отправя заплахи за налагане на глоби на длъжника по изп. дело №
557/2021 г. и неоснователно му изисква обяснения. При тези съображения жалбоподателката
М. моли атакуваните от нея действия да бъдат отменени.
Подадената жалба е връчена на взискателя по делото – Н. И. А., който в срок, чрез
адв. Т. Д., е подал писмено възражение, с което оспорва жалбата. Счита, че жалбата е
недопустима в частта й относно обжалване на наложения запор, с довода, че не се излагат
конкретни твърдения дали с него е засегнато несеквестируемо според жалбоподателката
имущество, както изисква разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК и тълкувателно решение
от 21.05.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Твърдението за недопустимост на
жалбата в тази й част е обосновано още с аргумента, че жалбоподателката вече веднъж е
депозирала жалба с вх. № 16323/15.10.2021 г. по изп. дело № 665/2020 г. по описа на ЧСИ Ц.
Д., с която обжалва налагането на запор върху същата банкова сметка, и по повод на която
жалба е образувано ч.гр.д. № 498/2021 г. по описа на Окръжен съд – Враца. По оплакването
в жалбата за наличие на основание за отвод на вещото лице взискателят е изложил
становище, че конкретни основания за това не се сочат, а отделно от това този текст е
неприложим в изпълнителното производство. Оспорва се и твърдението, че двете
изпълнителни дела са идентични. В тази връзка се описва фактическата обстановка около
образуване на двете дела, като се извежда, че изп. дело № 665/2020 г. е прието за
продължаване от ЧСИ Д. от предходните съдебни изпълнители ЧСИ В. Й. и Г. Б., като
основанието за образуването му е било издаден в полза на взискателя изпълнителен лист,
издаден по ч.гр.д. № 1118/2012 г. на Районен съд – Бяла Слатина, срещу жалбоподателката
Г.М. за сумата от 23000,00 лева главница и 460,00 лева разноски в заповедното
производство. Посочва се, че основанието за образуване на второ по ред изпълнително дело
№ 557/2021 г. е издаден в полза на взискателя изпълнителен лист, след приключило исково
производство с правно основание чл. 512, ал. 4 ГПК срещу Община Хайредин, за
осъждането й като трето солидарно с главния длъжник лице да заплати на взискателя сума,
равна на сбора на дължимите, но непреведени удръжки по наложения запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника за периода м.12.2012 г. до м. 09.2017 г., като
дължимата от това лице сума съгласно влязло в сила решение, след като са били съобразени
извършени от Общината плащания по време на процеса, възлиза в размер на 18910,96 лева
главница и 3726,74 лева разноски. Според взискателя постъпилата сума по това второ
изпълнително дело е разпределена от съдебния изпълнител по изп. дело № 665/2020 г., след
което изп. дело № 557/2021 г. е било прекратено. Въпреки това обаче се посочва, че след
приемане на изп. дело № 665/2020 г. от ЧСИ Д., третото задължено лице Община Хайредин
отново не е изпълнявало наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника,
поради което взискателят поискал съдебният изпълнител да изисква обяснения от това трето
2
лице и да извърши справка за регистрирани трудови договори на длъжника. След
получаването на исканата информация взискателят поискал да бъде назначена експертиза,
която да установи размера на дълга по изп. дело № 665/2020 г. в това число разноски, лихви,
главница, като се приспаднат всички извършени плащания от образуване на изпълнителното
дело през 2012 г. до датата на изготвяне на заключението, както и да се изчисли размера на
вноските, които е следвало да бъдат превеждани по запорното съобщение, съобразно нетния
размер на трудовото възнаграждение и правилата по чл. 466, ал. 1 ГПК. При тези доводи
взискателят счита, че оставащата част от дълга се дължи от длъжника и третото задължено
лице – работодателя й Община Хайредин по силата на чл. 450, ал. 3 и чл. 507 ГПК, като
установяването на точния му размер е било необходимо и с оглед продължителния период
от време на образуване на делото, поради което това действие на съдебния изпълнител е
законосъобразно и правилно, доколкото заключението дава пълен и обективен отговор на
поставените въпроси. В заключение се иска подадената жалба да бъде оставена без
разглеждане като недопустима и неоснователна.
Съдебният изпълнител е изложил мотиви относно законосъобразността на извършени
от него и обжалвани действия. В тези мотиви излага в достатъчно обстоятелствен и
хронологичен вид извършените до момента действия по изп. дело № 665/2020 г. и изп. дело
№ 557/2021 г. При изложената в мотивите фактическа обстановка, съдебният изпълнител е
изразил и своите правни съображения, посочвайки, че жалбата в частта й, касаеща искането
за отмяна на наложения запор, е допустима, ако се приеме, че се твърди несеквестируемост
на наличностите по запорираната сметка. По съществото съдебният изпълнител счита
жалбата в тази й част за неоснователна, посочвайки поотделно за всяко действие
основанията за неговата законосъобразност, а именно оставащ непогасен остатък след
въпреки разпределянето на всички постъпления, включително тези по изп. дело № 557/2021
г., което налага продължаването на делото, ведно с наложения запор. Според съдебния
изпълнител жалбата, касаеща негово постановление от 01.10.2021 г. за назначаване на
съдебно-счетоводна експертиза по делото, е недопустима, тъй като конкретната хипотеза не
попада в разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 4 ГПК. Посочва се, че законовият текст предвижда
искане за назначаване на нова оценка на недвижим имот, докато в настоящия случай
искането на взискателя е за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза за размера на
дълга, в който случай при наличието на две или повече такива експертизи, даващи различни
стойности, не може да се вземе средно аритметичната им стойност. Твърди се, че ако
длъжникът не е бил съгласен с установения размер, е следвало да заведе отрицателен
установителен иск. При условията на евентуалност, ако не бъдат приети доводите за
недопустимост на жалбата в тази й част, съдебният изпълнител счита, че тя е неоснователна,
тъй като не са налице предвидените основания за отвод, а искане за отвод от страна на
жалбоподателката не е било заявено, поради което няма постановяван отказ в този смисъл.
За недопустима се счита и жалбата в частта й за отмяна на отказ да бъде прекратено
изпълнителното дело с аргумента, че искане, респ. постановление, в този смисъл не е било
направено, съответно издадено. Посочва се, че единствено такова искане е било направено
чак през м. май 2021 г, следствие на което с постановление от 17.06.2021 г. е било оставено
3
без уважение, за което жалбоподателката била уведомена на 08.07.2021 г., като жалба в
законния срок не е постъпила.
Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите, изложени в жалбата,
във възражението на взискателя и в мотивите на съдебния изпълнител и
доказателствата по дело, в това число с приложеното копие от изпълнително дело №
2020***0400665/2020 г., намира за установено от фактическа страна следното:
На 11.10.2021 г. в Окръжен съд – Враца е постъпила жалба с вх. № 2279/11.10.2021 г.
от Г. М. в качеството й на длъжник по изп. дело № 665/2020 г. по описа на ЧСИ Д. против
действия на този съдебен изпълнител, изразяващи се в налагане на запор върху банковата й
сметка в "Банка ДСК" АД. С определение № 272/12.10.2021 г., постановено по в.гр.д. №
461/2021 г. по описа на същия съд решаващият състав е прекратил производството по
делото и е изпратил същото на съдебния изпълнител за администриране на подадената
жалба, след което е указал делото да му бъде върнато за произнасяне. Съдебният изпълнител
е изпълнил дадените указания и с писмо от 01.11.2021 г. изпратил обратно жалбата, ведно с
възражение на взискателя, мотиви и копие от изпълнителното дело, на Окръжен съд –
Враца, който е образувал по нея в.гр.д. № 498/2021 г.
Междувременно длъжникът Г.М. е подала втора жалба с вх. № 2400/18.10.2021 г., с
дата на пощенско клеймо 14.10.2021 г., а именно настоящата. Поради обстоятелството, че
жалбата е подадена директно до съда, образуваното по нея производство е било прекратено
и делото е изпратено на съдебния изпълнител за администриране с определение №
281/19.10.2021 г., постановено по в.гр.д. № 471/2021 г. по описа на Окръжен съд - Враца.
Постъпилата първа по ред в Окръжен съд – Враца жалба с вх. № 2279/11.10.2021 г. на
Г. М. по силата на постановеното определение № 272/12.10.2021 г., постановено по в.гр.д. №
461/2021 г. по описа на същия съд е изпратена на съдебния изпълнител, където е получила
нов номер по описа на ЧСИ Д. – вх. № 16323/15.10.2021 г. След получаване на жалбата и с
оглед дадените указания със съобщение изх. № 13069/15.10.2021 г. на Г.М. е указано, че
жалбата й с вх. № 16323/15.10.2021 г. по описа на ЧСИ Д. /вх. № 2279/11.10.2021 г. по описа
на Окръжен съд – Враца/, е оставена без движение поради там посочените нередовности,
сред които невнесена по сметка на съда държавна такса в размер на 25,00 лева, като е й е
указано да внесе същата в 7-дневен срок от получаване на съобщението, в противен случай
жалбата й ще бъде върната. Съобщението е получено от адв. И.С. на 18.10.2021 г. В
указания срок при съдебния изпълнител е постъпила молба от адв. С. с вх. №
16798/26.10.2021 г., в която е посочено, че в срок се представят исканите платежно
нареждане за внесена държавна такса по сметката на Окръжен съд – Враца в размер на 25,00
лева, платежни нареждания за внесени такси по сметка на ЧСИ и копие на жалба с вх. №
2279/11.10.2021 г. Към молбата са приложени описаните платежни нареждания, сред които
приложено операционна бележка за касов превод към бюджета с № *********/25.10.2021 г.
по сметката на Окръжен съд – Враца /л. 1078 от делото/. След надлежното администриране
на жалбата делото е изпратено отново на Окръжен съд – Враца, където е образувано в.гр.д.
№ 498/2021 г. по описа на същия съд.
Междувременно при съдебния изпълнител е постъпила втората по реда на
4
депозирането й жалба от Г.М. с вх. № 2400/18.10.2021 г., с дата на пощенско клеймо
14.10.2021 г. След получаването на жалбата е даден нов вх. № 16585/21.10.2021 г. по описа
на ЧСИ Д.. С оглед изпълнение на дадени указания със съобщение изх. № 13336/21.10.2021
г. на Г.М. е указано, че жалбата й с вх. № 16585/21.10.2021 г. по описа на ЧСИ Д. /вх. №
2400/18.10.2021 г. по описа на Окръжен съд – Враца/, е оставена без движение поради
невнесена държавна такса по сметка на Окръжен съд – Враца, невнесени държавни такси по
сметка на съдебния изпълнител за администриране и неяснота относно обжалваните
действия. На длъжника е даден 7-дневен срок да отстрани посочените нередовности, като е
указано, че в противен случай жалбата й ще бъде върната. По делото не се съдържат
доказателства за датата, на която въпросното съобщение е получено от длъжника или нейния
пълномощник. Въпреки това обаче по делото са налични данни, че исканите такси, дължими
на съдебния изпълнител, са внесени. Постъпило е и уточнение към жалба с вх. №
2400/18.10.2021 г., което уточнение е с вх. № 17759/10.11.2021 г. След надлежното
администриране на жалбата делото е изпратено отново на Окръжен съд – Враца, където е
образувано в.гр.д. № 517/2021 г. по описа на същия съд /настоящото дело/.
След образуване на в.гр.д. № 517/2021 г. и извършване на повторна преценка на
редовността на подадената от Г.М. жалба с вх. № 2400/18.10.2021 г. по описа на Окръжен
съд – Враца, решаващият състав отново е констатирал, че липсват доказателства за внесена
по сметка на този съд държавна такса за разглеждането на тази жалба. Затова повторно с
определение № 334/18.11.2021 г., постановено по посоченото гражданско дело на
жалбоподателката Г.М. е указана констатираната нередовност и е дадена възможност да я
отстрани, представяйки в деловодството на съда в едноседмичен срок от получаване на
съобщението за това определение документ за внесена по сметка на Окръжен съд – Враца
държавна такса в размер на 25,00 лева. С определението на жалбоподателката Г.М. е указана
и последицата от неизпълнение в срок на дадените указания. Съобщението за това
определение е получено от Лидия Димитрова – майка на жалбоподателката, на 25.11.2021 г.
В дадения срок по делото е постъпила молба от адв. С. с вх. № 3230/30.11.2021 г., в която се
посочва, че в изпълнение на дадените указания приложно се изпраща документ за внесена
държавна такса в размер на 25,00 лева по сметка на Окръжен съд – Враца за подадена жалба
и уточнение към жалба срещу действията на ЧСИ Ц. Д. по изп. дело № 665/2020 г.
Изложено е още, че се представя и молба от 25.10.2021 г., изпратена по "Български пощи" до
ЧСИ Д., към която е приложен в оригинал вносен документ за платена държавна такса в
размер на 25,00 лева по сметка на Окръжен съд – Враца. Към молбата са приложени
описаните в нея документи, а именно операционна бележка за касов превод към бюджета с
№ *********/25.10.2021 г., молба до ЧСИ Д. и съобщение с изх. № 13069/15.10.2021 г.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от длъжник – лице, което е активно легитимирано да обжалва
действие на съдебния изпълнител съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК и в срока по чл. 436, ал. 1
ГПК. Жалбата обаче не отговаря на изискванията в разпоредбата на чл. 261, т. 4 във връзка с
чл. 436, ал. 4 ГПК, поради което като нередовна, не може да бъде разгледана в настоящото
5
производство по следните съображения:
За да бъде редовна една жалба, каквато е настоящата, разпоредбата на чл. 261, т. 4 във
връзка с чл. 436, ал. 4 ГПК изисква да бъде представен документ за внесена такса, чийто
размер се определя съгласно разпоредбата на чл. 16 Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК и възлиза на 25,00 лева.
Именно по тази причина на жалбоподателката Г.М. е указано още от съдебния
изпълнител със съобщение изх. № 13336/21.10.2021 г., че такава такса се дължи. В дадения
срок обаче документ за внесена държавна такса по сметка на Окръжен съд – Враца не е
представен. Въпреки това съдебният изпълнител е изпратил жалбата, ведно с делото, на
Окръжен съд – Враца, който с оглед спазване на посочените законови текстове и охраняване
правото на обжалване на лицето е дало отново възможност да внесе дължимата по закон
държавна такса. В дадения срок указанията на съда не са изпълнение, макар по делото в
отговор на тези указания да е постъпила молба от длъжника с приложено към нея документ
за внесена държавна такса в размер на 25,00 лева по сметка на Окръжен съд – Враца.
Указанията не могат да се приемат за изпълнение с подаването на тази молба, защото
приложеният към нея документ касае дължимата държавна такса по подадената от Г.М.
първа по реда на завеждането й жалба, а именно жалба с вх. № 2279/11.10.2021 г. по описа
на същия съд. Същият документ, видно от номера и датата му, е приложен към тази първа
по реда на завеждането й жалба, тя е приета за редовна и разгледана от решаващия състав.
Указанията не могат да се приемат за изпълнение с подаването на тази молба и
защото в случая се касае за две отделни жалби, заведени със самостоятелен входящ номер по
описа на съда, по които са образувани две отделни дела, и които жалби са насочени отчасти
срещу различни действия на съдебния изпълнител. Първата по реда на завеждането й жалба
касае обжалване на действие на ЧСИ Д., изразяващо се в налагане на запор върху банковата
сметка на длъжника Г.М. в "Банка ДСК". Втората по реда на завеждането й жалба
/настоящата/ е насочена, освен срещу това действие на съдебния изпълнител, още и срещу
отказ бъде извършена нова оценка поради наличие на основание за отвод на определеното
вещо лице, което да изготви експертизата, и отказ да бъде прекратено изпълнително дело №
665/2020 г. по описа на ЧСИ Д.. Изброените обстоятелства обуславят разликата между двете
жалби, респ. самостоятелното им разглеждане в две отделни производства, а от там и
изискването за заплащане на държавна такса за разглеждането на всяка една от тях.
В случая не стои въпроса за прилагане на разпоредбата на чл. 213 ГПК, която дава
възможност на съда да обедини двете дела при идентичност на страните по тях,
съобразявайки целесъобразно ли би било обединяване на две производства. Настоящият
случай касае дело, което би могло да се определи като такова с фактическа и правна
сложност, тъй като изпълнителното производство датира от 2012 г., документите по него са
събрани в пет тома, а същевременно жалбите са насочени срещу няколко действия на
съдебния изпълните. При тези обстоятелства за прецизност, пълнота и охраняване
интересите на жалбоподателя, израз на които са пълното и обстойно анализиране и отговор
на оплакванията в двете жалби, е по-уместно те да бъдат разгледани самостоятелно.
Разпоредбата на чл. 213 ГПК не може да бъде приложена и защото към момента на изтичане
6
на срока за изпълнение на дадени указания е налице произнасяне на съд по първата по реда
на завеждането й жалба.
В допълнение, не може да се счете за грешка представянето на два еднакви
документа за платена държавна такса по сметка на Окръжен съд – Враца, респ. да се даде
отново възможност /трета по ред/ на жалбоподателя да внесе дължимата държавна такса.
Подобен извод почива както на вече дадените две възможности на жалбоподателката да
внесе дължимата държавна такса, така и на изричното съдържание на изпратените от
съдебния изпълните две съобщения, в които се цитират два различни номера на подадените
от Г.М. жалби и указанията за внасяне на две отделни такси по всяка една от тях. Нещо
повече, на самия жалбоподател е известно, че е подал по различно време две отделни жалби
до Окръжен съд – Враца, касаещи отчасти обжалване на различни действия на съдебния
изпълнител, с които не е поискал тяхното обединяване разглеждането им в едно
производство.
Изложените мотиви дават основание на настоящия съдебен състав да заключи, че
подадена от Г. Г. М. жалба с вх. № 2400/18.10.2021 г., ведно с уточнение към нея, по описа
на Окръжен съд – Враца, е нередовна, поради неизпълнение на изискванията на чл. 261, т. 4
във връзка с чл. 436, ал. 4 ГПК, което налага същата да бъде оставена без разглеждане, а
производството по делото да бъде прекратено.
Водим от горното и на основание чл. 262, ал. 2 във връзка с чл. 261, т. 4 във връзка с
чл. 436, ал. 4 ГПК, Окръжен съд – Враца, в настоящия съдебен състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадена от Г. Г. М. ЕГН **********, с адрес: гр.
***, в качеството й на длъжник по изп. дело № 665/2020 г. по описа на ЧСИ Ц. Д., рег. №
***, район на действие Окръжен съд – Враца, жалба с вх. № 2400/18.10.2021 г., ведно с
уточнение към нея, по описа на Окръжен съд – Враца, срещу предприетите от този съдебен
изпълнител действия по изпълнителното дело, изразяващи се в отказ да извърши нова
оценка поради наличие на основание за отвод на определеното вещо лице, което да изготви
експертизата; налагането на запор върху банкова сметка на длъжника Г.М. в „Банка ДСК“
АД и отказ да се прекрати това изпълнително дело.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 517/2021 г. по описа на Окръжен съд –
Враца.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – София
в едноседмичен срок от съобщаването му на страната.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8