Решение по дело №407/2021 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 123
Дата: 20 септември 2021 г. (в сила от 12 август 2022 г.)
Съдия: Минка Петкова Трънджиева
Дело: 20215200500407
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 123
гр. П. , 20.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20215200500407 по описа за 2021 година
С решение на Районен съд П. , постановено по гр.д.№ 405 по описа за
2020 година по иска на ИВ. АНГ. Д. с ЕГН **********, Д. АНГ. Д. с ЕГН
********** и АТ. Д. Д. с ЕГН ********** и тримата от с.С. обл.П., ул. „3-та“
№24 против Държавата, представлявана от Министъра на земеделието,
храните и горите, гр.С., бул. „Х.Б.“ №55 е прието за установено между
страните, че ищците са собственици на поземлен имот с площ от 3495 кв.м. в
землището на с.С. обл.П. с граници, очертани със зелен цвят по скицата към
допълнителното заключение на вещото лице инж. В.В.В. с вх. №260685 от
20.01.2021г., която приподписана от съда представлява неразделна част от
решението, който имот неправилно е нанесен в действащите КККР на с.С.
общ.П., обл.П., одобрени със заповед №РД-18- 122/30.06.2017г. на
изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение, засягащо имота
съгласно заповед №КД-14-14/17.03.2020г., като два отделни имота, а именно:
1. имот с идентификатор 65468.135.61 с площ 2270кв.м. и 2. имот с
идентификатор 65468.135.84 с площ 1225 кв.м.
Присъдени са разноски.
1
В срок така постановеното решение е обжалвано от Държавата ,
представлявана от Министъра на земеделието , храните и горите.
Считат,че решението е недопустимо , тъй като съдът решил въпроса за
спорното право, без да е налице правото на иск.
Предявеният установителен иск за право на собственост бил
недопустим, поради липса на правен интерес, който е абсолютна процесуална
предпоставка.
Молят решението да бъде обезсилено и делото прекратено.
Евентуално излагат оплаквания за неправилност и молят да бъде
отменено.
Имота , предмет на спора бил земеделска земя и видно от приетите по
делото доказателства е такъв , след влизането на регулационния план на
населеното място. Съдът неправилно приел, че той не подлежи на
възстановяване по реда на Закона за собствеността и ползването на
земеделски земи. Имота е земеделски по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ и , той е
подлежал на реституция по реда и в сроковете на ЗСПЗЗ. Безспорно било че
няма постановено решение в административно производство по ЗСПЗЗ,
легитимиращо като собственик на имота друг правен субект, различен от
Държавата в лицето на Министерството на Земеделието и храните.Фактът, че
имота не е включван в ТКЗС, не означавал, че той не подлежи на реституция
по реда на ЗСППЗ. Основният реституционен закон за земеделски земи
предвиждал редица хипотези за възстановяване на земеделски земи, дори и в
тях да има извършено строителство, както е в конкретния случай. Така
приетото водело до неправилност на съдебното решение , поради нарушаване
на материалния закон.
В съдебното решение било прието и ,че имота никога не е бил
държавна или общинска собственост , поради което не намират приложение
разпоредбите на чл.10 б ,ал.5, 24, ал.1 и чл.19 от ЗСПЗЗ. Имота бил
собственост на държавата и правото на собственост за държавата възникнало
при хипотезата на предложение трето на чл.77 от Закона за собствеността - по
друг начин определен в закона. В конкретния случай чрез осъществяване на
2
фактическият състав на чл.10 б ,ал.5, 24, ал.1 и чл.19 от ЗСПЗЗ.
Според чл.45,ал.1, от ЗСПЗЗ Земеделските земи от държавния и
общинския поземлен фонд се установяват служебно от общинските служби
по земеделие. Във фактическият състав на нормата на чл.10 б, ал.5 били
включени няколко предпоставки. Съгласно нормата:,, Земите, върху които
собствеността не може да се възстанови поради обстоятелствата, посочени в
ал. 1, са държавна собственост, а в случаите по ал. 2, т. 1 - общинска
собственост. Законодателят препраща към обстоятелствата по ал.1 от нормата
на чл.10 б, а именно : Собствениците или техните наследници, притежавали
земеделски земи преди образуването на трудовокооперативни земеделски
стопанства или държавни земеделски стопанства, независимо от това, дали са
били включени в тях или в други, образувани въз основа на тях,
селскостопански организации, намиращи се в границите на урбанизираните
територии (населени места) или извън тях и са застроени или върху тях са
проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на
собствеността, имат право на обезщетение по тяхно искане с равностойни
земи от държавния или от общинския поземлен фонд и/или с поименни
компенсационни бонове.
В случая били налице всички предпоставки, визирани в нормата и
фактическият състав бил осъществен. Имота е земеделска земя и е застроен.
Законодателят не поставя условие, имотите да са били включвани в
трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски
стопанства. Правнорелевантите предпоставки за да възникне на право на
собственост за държавата са, имота да е земеделска земя и да е застроен. От
друга страна имота попадал в хипотезата на чл.53 от Правилника за
прилагане на Закона за опазване на земеделските земи .Съгласно нормата „
Земеделската земя, върху която е извършено строителство преди влизането в
сила № Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, без да е
отчуждена, предоставена или да е променено предназначението по
установения ред, е държавна или общинска собственост. Видно от
представените доказателства и твърденията в исковата молба сградата
находяща се в имота е построена преди приемането на ЗСПЗЗ през 1991 г. и
както самите ищци твърдят липсват данни земята да е отчуждена
предоставена или да е променено предназначението по установения ред и са
3
налице всички предпоставки на правната норма за да се приеме, че имота е
държавна собственост. Още повече в следващите разпоредби е уреден редът и
начина за провеждане на административно производство за придобИ.е на
право на собственост върху имоти - земеделски земи в които е извършено
строителство от лица собственици на построената сграда.
Съдът приел още, че са налице всички условия и ищците са придобили
право на собственост върху имота по давност и наследство. Това не било
възможно, тъй като съществували във времето забрани за придобИ.е по
давност на имота държавна собственост. Съдът е приел, че владението на
имота от наследодателите им е започнало през 1982 г.
С Приемането на чл.2 от Закона за собствеността, в редакцията от 1951
г - държавната собственост е част от социалистическата собственост и според
чл.86 от ЗС давност върху нея не е текла. С промяната на редакцията на ЗС от
1990 г. т.нар. социалистическа собственост се разделя на държавна и
общинска, като придобивната давност не е текла и за двата вида собственост
до 1996 г. След 1997 г. със разпоредбата на чл.24 ал.7 от ЗСППЗ (ДВ, бр. 88
от 1998 г). е въведена категорична забрана за придобИ.е по давност на земи
от държавния поземлен фонд. Въпреки че, наследодателите са упражнявали
фактическа власт в върху процесният имот не е налице необходимия срок на
владение за придобИ.е на собствеността върху имота по давност.
Молят решението да бъде отменено и иска – отхвърлен , като се
присъдят разноски , представляващи юрисконсултско възнаграждение.
В срок е постъпил писмен отговор от ищците И.Д. , Д.Д. и А. Д..
Правилно, мотивирано и законосъобразно съдът анализирал в цялост
събраните по предвидения от закона ред и в предвидените от закона срокове
доказателства, като въз основа на тях стигнал и до обжалваното решение.
Вярна била и дадената от съда правна квалификация на иска, тъй като искът
по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР се поглъща от установителния иск по чл. 124 от ГПК.
Съгласно указанията в т.4 от Тълкувателно решение №8 от 23.2.2016г.
по т.д. № 8/2014г. на ВКС, ОСГК, при уважен иск за собственост на
недвижим имот, в диспозитива на съдебното решение следва да се установят
4
границите на правото на собственост, а когато правният интерес за
предявяване на иска произтича от допусната в кадастралната карта непълнота
или грешка - да се посочи в какво се състои същата. Съдебното решение,
придружено от скица-проект ще бъде основание за изменение на
кадастралната карта от органите по кадастъра, както и за записване в
кадастралния регистър на действителния собственик по реда на чл.54, ал.4
ЗКИР.
Предявеният иск бил допустим, тъй като за ищците е налице правен
интерес от предявяването му. За ищците е налице правен интерес да
установят правото си на собственост върху спорната част от имота, тъй като
погрешното отразяване в кадастралната карта и кадастралните регистри на
границите на правото на собственост и на неговия носител създава
привидност, че спорната част от имота на ищците представлява отделен обект
на правото на собственост, което принадлежи на ответника. Това смущава
абсолютното право на собственост на ищците и обосновава правният им
интерес от установяването му, тъй като спорната част е записана в
кадастралния регистър, като земя от държавния поземлен фонд. Предвид
презумпцията на чл. 2, ал. 5 от ЗКИР за вярност на основните кадастрални
данни за границите на правото на собственост и за неговия носител, тяхното
погрешно отразяване в кадастралната карта и кадастралните регистри създава
привидност, че спорната реална част от имота на ищците представлява
отделен обект на правото на собственост, което принадлежи на ответника.
Това смущава абсолютното вещно право на действителния собственик и
обосновава неговия правен интерес от предявяване на иск за установяване на
действителното положение. Допустимо е да се защитава по исков ред правото
на собственост върху реално обособена част от поземлен имот, която е
нанесена погрешно в кадастралната карта, като част от имота на ответника /т.
2 от ТР № 8 от 23.02.2016г. на ОСГК/. И допустимостта на този иск не е
обусловена от провеждането на административна процедура за поправяне на
грешките и/или непълнотите, или от иска по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР/т.4 от ТР №
8 от 23.02.2016г. на ОСГК/.
Не била налице невъзможност за придобИ.е на имота по давност с оглед
забраната на чл. 10, ал. 13 от ЗСПЗЗ, тъй като тази разпоредба на ЗСПЗЗ касае
земеделски земи, които са били обобществени чрез включването им в ТКЗС,
5
ДЗС или друга селскостопанска организация.
За да се обхване от приложното поле на земеделската реституция по
ЗСПЗЗ, земята не само следвало да има земеделски характер по смисъла на чл.
2 от ЗСПЗЗ, но по отношение на нея да е било извършено одържавяване, респ.
обобществяване по някоя от реституционните хипотези на чл. 10, ал. 1-ал. 14
от ЗСПЗЗ. По реда на ЗСПЗЗ се възстановявало правото на собственост върху
земи, които са били земеделски по своя характер към момента на отнемането
им или включването им в ТКЗС, ДЗС или друга образувана въз основа на тях
селскостопанска организация. Следователно, ако една земя е имала
земеделски характер, но не е включвана в ТКЗС, ДЗС или други образувани
въз основа на тях селскостопански организации; не е била отчуждавана по чл.
12, ал. 2 от ЗСГ/отм./; не е отстъпвана безвъзмездно на ТКЗС или на
държавата; не е отнемана неправомерно по друг начин; не е стопанисвана като
дворно място от ТКЗС, ДЗС; не е отчуждавана по реда на ЗТПС и не е
отнемана по някой от изброените в чл. 10, ал. 14 от ЗСПЗЗ нормативни
актове, тя не подлежи на реституция, тъй като собствеността върху нея не е
била отнемана или ограничавана.
В конкретният случай нямало данни земята да е била отнета от
собствениците и в някоя от изброените хипотези. Няма никакви данни за това
имотът предмет на иска да е станал държавна собственост.
Процесният имот не подлежал на възстановяване по ЗСПЗЗ или
ЗВСОНИ и други предвидени в него закони, тъй като не са налице законовите
предпоставки за това, регламентирани в тези закони, а именно имотът да е
бил обобществен по някой от посочените начини или да е бил отчужден по
някой от законите, регламентирани в чл. 1 от ЗВСОНИ или не по установения
ред. Съгласно първоначалната и допълнителната експертиза няма данни
спорният имот да е бил отчуждаван по реда на някои закони визирани в
ЗВСОНИ, да е бил незаконно заграбван съгласно чл. 2 от ЗВСОНИ; не се
установи да е бил включван в ТКЗС, ДЗС или друга селскосторпанска
организация. Не е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ, нито по ЗВСОНИ и не
са съществували пречки да бъде придобит по давност.
Поради тази причина била неприложима разпоредбата на чл. 86 от ЗС,
6
на която се позовава процесуалния представител на ответника, забраняваща
придобИ.е по давност на имоти социалистическа собственост в периода
1951г.-1990г., държавна собственост в периода 1990г.-1996г. и държавна
собственост след 1996год., тъй като не се установи процесният имот да е бил
държавна или общинска собственост. В случаят не намира приложение
разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ, съгласно която изтеклата
придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по
този закон или ЗСПЗЗ не се зачита.
Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗСПЗЗ Държавата запазва собствеността си
върху земеделските земи заварени от този закон, с изключение на земите,
чиято собственост подлежи на възстановяване. В случая не би могло
процесният имот да се придобие от ответника по реда на чл. 24, ал. 1 от
ЗСПЗЗ, тъй като ищците са придобили собствеността въз основа на
възникнало наследствено правоприемство от техния наследодател, който от
своя страна е придобил имота по давност изтекла към 1985год.
Молят решението да бъде потвърдено,претендират разноски.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното
решение ,за да се произнесе по съществото на спора , взе предвид следното:
Предявен е установителен иск за собственост с правно основание чл.124
ал.1 от Граждански процесуален кодекс.
В исковата си молба против Държавата , представлявана от Министъра
на земеделието , храните и горите ищците ИВ. АНГ. Д. с ЕГН **********, Д.
АНГ. Д. с ЕГН ********** и АТ. Д. Д. с ЕГН ********** и тримата от с.С.
обл.П., ул. „3-та“ №24 твърдят,че са собственици на дворно място с площ
3495 кв.м., което неправилно е нанесено в действащите КККР на с.С., общ.П.,
обл.П., одобрени със заповед №РД-18-122/30.06.2017г. на изпълнителния
директор на АГКК, с последно изменение, засягащо имота съгласно заповед
№КД- 14-14/17.03.2020г., като два отделни имота, а именно: 1. имот с
идентификатор 65468.135.61 с площ 2270кв.м. - земя от държавния поземлен
фонд, и 2. имот с идентификатор 65468.135.84 с площ 1225 кв.м. /който преди
настъпилото в хода на производството изменение на КККР е представлявал
северната част от имот с идентификатор 65468.135.59/.
7
Излагат следните обстоятелства ,от които черпят правото си на
собственост:
Техния дядо А.Т. , починал през 1985 година , в периода 1935г. - 1940г.
получил в наследство от своя баща дворно място с площ 4740 кв.м.,в
землището на с.С. съставляващо част от имот с пл. №146 по кадастралния
план на с.С. от 1951г., целият с площ от 4740 кв.м. при съседи: от запад -
имот пл. №145 на С.К.Ч., от изток - имот пл. №148 на Т.Б.К. от север - имот
пл. №144 на С.Г.М. и започнал да владее имота за себе си . Това владение
продължило повече от 20 години ,поради което го и придобил по давност В
него построил и кирпичена къща, в която живеел със семейството си, както и
стопанска постройка.
С частен писмен договор, сключен на 05.10.1982г., техният пряк
наследодател А.А. Д., починал на 16.12.2008г. /баща на първите двама и
съпруг на третия ищец/ закупил“дворно място № 145-ІІ,ІІ от 1360 кв.м по
плана на с.С. извън регулацията, при съседи: от юг - С.К.Ч., от изток - имот
пл. №146 на А.Д.Т., от север - имот пл. №144 на С.Г.М.. От този момент
започнал да владее имота за себе си. Присъединил имота към този на дядо им
, премахнал оградата , поставил обща. Дядото заявил желанието си този имот
да остане за баща им , който да живее в него със семейството и да полага
грижи за баща си. На границата между двата имота бил направен кладенец ,а
в закупения с частен писмен договор имот построена двуетажна жилищна
сграда на 120 кв.м. , чието строителство продължило няколко години и
приключило през 1988 година. До този момент семейството живеело в старата
кирпичена къща и ползвало стопанските постройки.
След като се преместили да живеят в новата къща те продължили да
ползват и останалите постройки в дворното място, което ищците правят и до
сега. Така установеното владение на прекия наследодател продължило повече
от 20 години явно, спокойно и непрекъснато, в резултат на което същият
станал собственик на дворното място и на постройките в него.
Този имот бил единствения жилищен имот , както за техните
наследодатели ,така и за тях самите. Декларирали го като собствен и
заплащали дължимия местен данък за него. Поддържат, че същият никога не е
8
включван в блок на ТКЗС, ДЗС или други земеделски организации
Според плана от 1951г., имота бил улегулиран, като северната част от
него била включена в парцели за жилищно строителство, а южната - в парцел
за обществена кухня. Тази дворищна регулация не била приложена, а имотът
бил изключен от регулацията по силата на ПМС №216/1961г. с цел
увеличаване фонда на земеделската земя.
През 1992 година бил одобрен следващия кадастрален план , като били
заснети два отделни имота - № 40 с площ 2250 кв.м., записан на
наследниците на А.Т. , съответстващ на северната част на имот № 146 и имот
№43 с площ 1230 кв.м.,записан на А. Д. и съответстващ на северната част на
бившия имот № 145.Първоначално били предвидени парцели ,но при
одобряване на плана имотите останали извън регулацията.
Имотите обаче никога не били имали земеделски характер, не
представлявал земеделска земя и не е заявяван за възстановяване по реда на
чл.11 ЗСПЗЗ.
Поради това и имотите били отразени в кадастралната карта и
кадастралните регистри като държавна частна собственост.
Имотите били отразен в кадастралната карта , като една част попадала
в имот с идентификатор 65468.135.61 съответстващ на имот № 40 и част
попадала в северната част на имот с идентификатор 65468.135.59, бивш имот
№ 43.
Имота с площ от 3292 кв.м , както бил владян от наследодателите им и
тях, попадал в двата имота с посочени идентификатори .
Молят да бъде прието за установено по отношение на ответника , че са
собственици на имот с идентификатор 65468.135.61 по КККР на с.С. и на
северната част от имот с идентификатор 65468.135.59 с площ от 1440 кв.м.
Уточнение на претенцията си ,като отнасят правата си към
индивидуализацията на имотите по плана от 1951 година са направили и в
първото съдебно заседание.
9
Впоследствие отново са направени твърдения и искания за корекция на
доклада , като се изразяват в следното : към момента на предявяване на иска
претенцията е била за имот с идентификатор с последни цифри 61 изцяло и за
част от имота с идентификатор с последни цифри 59.Имота изцяло бил
отразен като държавна собственост
Чрез допълнителната молба е внесена яснота в твърденията относно
срока на владеене на имота и предмета на спора,като отново искането е да се
приеме за установено ,че ищците са собственици на така описаните имоти.
В срок е постъпил писмен отговор. Ответникът счита ,че иска е
недопустим , тъй като липсва правен интерес , но не мотивира това си
оспорване.
Оспорва иска по основание ,като твърди, че имотите са собственост на
Държавата на основание чл.77 от ЗС във връзка с чл.10б ал.5,24 ал.1 и чл.19
от ЗСПЗЗ, като защитната теза е възпроизведена и във въззивната
жалба.Имотите,върху които били проведени строителни мероприятия
оставали в собственост на Държавата.
На следващо място поддържа, че държавната собственост е възникнала
при условията на чл.53 ППЗОЗЗ, тъй като строителството е извършено преди
влизане в сила на ЗСПЗЗ, без земята да е отчуждена, предоставена или да е
променено предназначението по установения ред.
Оспорва в полза на ищците и техните наследодатели да е настъпила
придобивка давност, тъй като давностният срок е 20-годишен, започнал е да
тече при действието на чл.34 от Закона за давността (обн., ДВ, бр. 23 от
30.01.1898 г. - отм. бр. 92 от 16.11.1951 г., в сила от 16.12.1951 г.), който
намира приложение и след неговата отмяна на основание §4 от Преходните
правила на ЗС, бил е спрян от действието на чл.86 ЗС (ДВ, бр. 92 от 1951 г.)
до 1996г., а след това от разпоредбата на чл.24, ал.7 ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 88 от
1998 г.) и все още не е изтекъл.
По отношение на имота се прилагали разпоредбите на ЗСПЗЗ, тъй като
представлява земеделска земя по смисъла на чл.2 ЗСПЗЗ, била е включена в
държавния поземлен фонд по реда на чл.26, ал.2 ЗТСУ (в редакцията от ДВ,
10
бр. 29 от 1973 г., отм.) и е подлежала на реституция по реда на чл.10 ЗСПЗЗ.
Съдът , като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
, прие за установено следното::
Така предявения иск е допустим и немотивираното възражение на
ответника е неоснователно.
За ищците е налице правен интерес от предявяването му, тъй като чрез
извършените действия по заснемане и записване относно собствеността на
имота , всъщност се оспорват правата , които те претендират.
Установено е чрез представените удостоверения за наследници ,че
ищците ИВ. АНГ. Д. и Д. АНГ. Д. са наследници ,като негови синове на А.А.
Д., б.ж. на с.С. починал на 16.12.2008г., а ищцата АТ. Д. Д. е негова
преживяла съпруга. Прекият наследодател А.А. Д. от своя страна е син на
А.Д.Т., б.ж. на с.С. починал на 19.01.1985г. и един от неговите наследници.
По делото е прието първоначално и допълнително заключение на
експерта В..
Експерта е установил следното относно състоянието на имотите:
Първия план на с.С. е от 1951 година.В разписната книга към този план
имот с пл.№ 146 с площ от 4740 кв.м. е бил записан на А.Т.. На запад този
имот граници с имот пл.№ 145 записан на К.Ч. , презаписан на С.Ч.По този
план северните части от двата имота са били включени в регулацията кв.21 и
са били отредени парцели за жилищно строителство. Южната част на имотите
е била включена в парцел с предвиждане “За обществена кухня“.
С ПМС № 216 от 1961 година кв.21 е изключен от регулацията.
Следващия план на населеното място е от 1992 година. Според него е
заснет имот пл.№ 40 с площ от 2250 кв.м. , съответстващ на северната част на
имот пл.№ 146 и записан на наследници на А.Д.Т.- дядото на първите двама
ищци.Заснет е имот пл.№ 43 от 1230 кв.м , записан на прекия наследодател на
ищците. С изработването на плана първоначално за имотите са били
предвидени парцели, но при одобрението имотите са останали извън
11
регулацията.
Към момента според експерта за земеделската територия на землището
на с.С. е в сила КККР ,одобрени със Заповед от 2017 година.Първоначлно са
заснети имоти с идентификатори ,както сочат ищците 65468.135.59 и
65468.135.61.
Със заповед от 2020 година е извършена промяна на КККР на
земеделската територия , като промяната засяга имот 65468.135.59,който е
разделен на два имота- северната част , която отново е записана на А. Д. е с
идентификатор 65468.135.84,а южната част - 65468.135.85.Така заснетия в
северната част имот съответства на имот № 43,съответен на северната част на
имот пл.№ 145 по плана от 1951 година и е записан на наследодателя на
ищците,въз основа на договор от 1982 година.
Другия имот, с идентификатор 65468.135.61.,чиято конфигурация е
променена със Заповед от 2020 година , съответства на северната част на имот
пл.№ 40 и съответно на северната част от имот № 146 по плана от 1951
година.
При огледа експерта е установил, че двата имота се ползват общо , и
двата имат лице към асфалтирана улица ,електрифицирани и водоснабдени са.
Поради непровеждане на процедура по реституция ,която ответниците
намират за необходима и двата имота са отразени като частна държавна
собственост.
В съдебно заседание експерта е установил,че двата имота са оградени с
мрежа на колове ,като от състоянието на оградата е видно ,че е стара. И в
двата имота има жилищни сгради ,като в единия има нова такава ,а в другия
стара кирпичена и две стопански сгради.Имотът дори не граничи със земи
,представляващи обработваеми такива.
С допълнително заключение е изяснено съответствието на сега
заснетите имоти с тези по предходните планове.
По делото са събрани гласни доказателства ,чрез разпит на свидетелите
П.Ц.Ц. на и А. Д.Ч. които установяват, че ищците ИВ. АНГ. Д., Д. АНГ. Д. и
12
АТ. Д. Д. владеят имот с площ около 3500кв.м. в с.С.. Първоначално владеели
по-малка част, застроен със стара къща, в която те живеели заедно с техния
баща и съпруг А. Д..
В този имот живеел и бащата на последния А.Т.. Около 1982г. А. Д.
закупил от родителите на св. А. Ч. съседния имот и оградил с обща ограда
стария и новозакупения имот като едно дворно място. В новата част той и
съпругата му ищцата А.Д. построили къща, в която се преместили да живеят
заедно с децата си - ищците И. и Д.Д.и. Построили кладенец и стопански
постройки, които ползвали за селскостопански нужди. След смъртта на А.Т. и
на А. Д. в имота останали да живеят тримата ищци, което продължава и към
настоящия момент. Никой от тях не притежава друго жилище. Свидетелите са
категорични, че след 1982г. дворното място винаги е било цяло, без ограда
между старата и новата къща. Свидетелите не знаят друг да е предявявал
претенции за собственост върху имота. Този имот никога не бил използван
като обработваема земя и не попадал в блок на ТКЗС.
По делото е представен частен писмен договор от 05.10.1982г.
,сключен между Д.А. Ч. - продавач и А.А. Д..В документа с нотариално
заверени подписи е посочено ,че А. Д. е платил на Ч. сума от 4080 лева цена
на дворно място от 1360 кв.м. №145-II,III.
По отношение на едната част от претенцията ,включваща имота ,
застроен със стара жилищна сграда от дядото на ищците , съдът , за да се
произнесе обсъди следното:
Конкретния имот никога не е имал характер на земеделска земя.Той е
бил жилищен по естеството си , застроен с жилищна сграда, която видно от
отразяването на скицата на вещото лице е съществувала още по плана от 1951
година. Безспорно е установено ,че в този имот е живял А.Т. , впоследствие и
със семейството на А. Д.. А.Т. е починал през 1985 година,като до този
момент е упражнявано владение върху имота застроен с жилищна и
стопански сгради. Видно от заключението на експерта имота е бил и записван
на наследодателя.
Имота е електрифициран и водоснабден ,поради което има
характеристика на жилищен,а не на земеделски имот.Безспорно установено
13
е,че този имот не е бил земеделска земя, не е отнеман по никакъв начин и
включван в блок на ТКЗС.Обстоятелството , че е бил изключен от
регулацията по силата на ПМС 216/1961 година не води до такъв извод.
Съгласно чл. 10, ал. 1-14 ЗСПЗЗ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ
подлежат селскостопанските имоти, които са били отнети фактически или
юридически от собствениците им. Трайната съдебна практика по
приложението на посочената норма приема, че целта на закона е да се върне
едно предходно фактическо и/или правно положение, което е било създадено
в резултат на отнемане /ограничаване/ от държавата на правото на лична
/частна/ собственост по отношение на определена категория имоти,а именно
земеделски земи.Този имот – застроен със старата жилищна сграда не е имал
характер на земеделска земя още от 1951 година и това е достатъчно , за да се
приеме,че по отношение не са приложими реституционните норма на
ЗСПЗЗ.Щом това е така , то очевидно е ,че и дняма никакво основание
държавата да придобие права върху този имот.
Отделно от това не всички земеделски земи подлежат на
възстановяване ЗСПЗЗ . В случаите, когато имотът не е бил коопериран по
силата на членствено правоотношение, не е одържавяван - например съгласно
чл. 12, ал. 2 З. /отм./, не е отнеман фактически, запазил е статута си на частна
собственост и е владян в реални граници, следва да се приеме, че такъв имот
не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Затова и включването на
такива земи във фонда по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и придобИ.ето им в собственост
от общината и държавата не намира опора в закона.
Това последното е в по-висока степен относимо към другата част от
имота – тази придобита въз основа на частен писмен договор. Договорът е
сключен през 1982 година и както се установява от писмените доказателства
,свидетелските показания и заключението на експерта, владението на този
имот е предоставено на прекия наследодател на ищците. Той е демонстрирал
намерението си да владее имота като свой, приобщавайки го към бащиния си
имот /А.Т. е бил жив към този момент/,направил е обща ограда и е построил
жилищна сграда на 120 кв.м. ,в която е заживял със семейството си към 1986
година.
14
Към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ,този имот също е бил с
жилищен характер – застроен с жилищна сграда , електрифициран и
водоснабден,тоест – не е имало никакво основание да се счете ,че по
отношение на него са приложими реституционните норми на ЗСПЗЗ.
Установено е ,че върху имота е упражнявано владение първоначално от
А.Т. за част от имот ,а след 1982 година от прекия наследодател за целия
имот. Установено е още, че това владение е упражнявано за период ,годен да
легитимира ищците ,в качеството им и на наследници като собственици на
имота.
Ответника не оспорва факта на владението и неговата продължителност
, той се основава на забрана за придобИ.е на имоти, които са държавна
собственост, основавайки свои права на реституционния закон и оттам на
нормата на чл.77 от ЗС.
Съдът вече изложи доводите си ,че по отношение на тези имоти
специалният закон – ЗСПЗЗ е неприложим , поради което и няма никакво
основание държавата да придобие права върху имота.
Следователно не е имало никакви пречки за придобИ.е на имота по
давност. Не може да се приеме, че придобИ.ето по давност на имота е
изключено , поради забраната на чл.86 от ЗС,както и с оглед спирането на
придобивната давност по силата на §1 от ЗИД ЗС до 31.12.2022 година, тъй
като тази забрана е неотносима към конкретния имот, който не съставлява
частна държавна собственост нито би могъл да се трансформира в такава.
По отношение на този имот не е приложима и нормата на чл.10 ал.13 от
ЗСПЗЗ, тъй като имотът не е бил приобщен към ТКЗС , ДЗС или друга
подобна организация,не подлежи на възстановяване ,нито пък ищците
противопоставят давностно владение на собственик,от когото земята е била
отнета.
Тъй като имотите не са съставлявали земеделска земя и по отношение
на тях не е била приложима предвидената в ЗСПЗЗ процедура за
възстановавяне на права,то няма основание и позоваването на чл.53 от
ППЗОЗЗ,който е приложим във връзка с разпоредбата на чл.10б от ЗСПЗЗ.
15
По изложените съображения , съдът намира ,че иска е основателен и
следва да бъде уважен.Като е отчел актуалното състояние на имотите и
несъответствието при отразяването им в кадастралната карта и кадастралния
регистър ,съдът е постановил правилно решение , съобразено с
доказателствата и съдебната практика , което при условията на чл.272 от ГПК
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора на ответника се дължат сторените по делото
разноски , за което е направено и своевременно искане и представен списък
по смисъла на чл.80 от ГПК и доказателство за реално плащане на адвокатско
възнаграждение в размер на 850 лева. Направено е възражение за
прекомерност.Съдът , като съобрази разпоредбата на чл.7 ал.5 от Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения и характера и
правната сложност на производството намира ,че адвокатското
възнаграждение не е прекомерно.
Мотивиран от изложеното Пазарджишки окръжен съд



РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на Районен съд П. , постановено по гр.д.№
405 по описа за 2020 година, с което по иска на ИВ. АНГ. Д. с ЕГН
**********, Д. АНГ. Д. с ЕГН ********** и АТ. Д. Д. с ЕГН ********** и
тримата от с.С. обл.П., ул. „3-та“ №24 против Държавата, представлявана от
Министъра на земеделието, храните и горите, гр.С., бул. „Х.Б.“ №55 е прието
за установено между страните, че ищците са собственици на поземлен имот с
площ от 3495 кв.м. в землището на с.С. обл.П. с граници, очертани със зелен
цвят по скицата към допълнителното заключение на вещото лице инж. В.В.В.
с вх. №260685 от 20.01.2021г., която приподписана от съда представлява
неразделна част от решението, който имот неправилно е нанесен в
действащите КККР на с.С. общ.П., обл.П., одобрени със заповед №РД-18-
16
122/30.06.2017г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение,
засягащо имота съгласно заповед №КД-14-14/17.03.2020г., като два отделни
имота, а именно: 1. имот с идентификатор 65468.135.61 с площ 2270кв.м. и 2.
имот с идентификатор 65468.135.84 с площ 1225 кв.м.
Осъжда Държавата, представлявана от Министъра на земеделието,
храните и горите, гр.С., бул. „Х.Б.“ №55 да заплати на ИВ. АНГ. Д. с ЕГН
**********, Д. АНГ. Д. с ЕГН ********** и АТ. Д. Д. с ЕГН ********** и
тримата от с.С. обл.П., ул. „3-та“ №24 сумата 850 лева , разноски пред
въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.



Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17