Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. Враца, 08.08.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публичното съдебно заседание на
дванадесети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при
секретаря Н. Петрова, като разгледа гр.д.
№ 727 по описа на ВРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
два иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
535 и сл. ТЗ.
Въз основа
на подадено от ищеца „Карго Планет” ООД заявление по чл. 417 ГПК солидарно
срещу ответниците „Вратица - Враца“ АД и И.Г. К. е издадена заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение в размер на сумата от 5400,00 лв. – задължение
по запис на заповед от 29.03.2016 г., ведно
със законната лихва върху вземането, считано от 23.10.2018 г. до окончателното
му изплащане.
След
постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК е предявен установителен иск за
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът
твърди да е поемател по запис на заповед, издаден от ответника „Вратица -
Враца“ АД на 29.03.2016 г. за сумата от 5400 лв. Сочи се, че авалист по записа
на заповед е ответникът И.Г. К.. Твърди се, че ценната книга е с уговорен падеж
на 30.04.2016 г. Моли съда, без да разглежда други каузални правоотношения
между страните, а единствено като се съобрази с едностранния и абстрактен
характер на записа на заповед, да установи съществуването на вземането за
главница така, както е заявено в заповедното производство, ведно със законната
лихва върху нея, считано от 23.10.2018 г. до погасяването. Претендира разноски.
В срочно
подаден отговор ответниците оспорват предявения иск. Считат иска за
неоснователен, тъй
като процесната сума е изплатена по банков път на ищеца много преди завеждане
на исковата молба. Твърдят, че „Вратица - Враца“ АД е било в търговски
отношения с ищеца от 2011 г., които отношения са свързани единствено и само с
извършване на транспортни услуги - превоз на стоки на „Вратица - Враца“ АД
изключително за Германия и много рядко в страната. Цялата кореспонденция се
осъществявала по имейл от търговски отдел „Външни пазари“ на първия ответник,
където се съхранявал пълен архив. За всеки един осъществен транспорт
процедурата включвала запитване от страна на ответното дружество за извършване
на превоз на конкретна стока до конкретна дестинация. След това ищцовото
дружество давало своята оферта, а „Вратица - Враца“ АД пускало конкретна заявка
до „Карго планет“ ООД за извършване на договорения транспорт. До месец декември
2015 г. всички плащания били извършвани авансово преди разтоварване на стоката.
През месец март 2016 г. на ищцовото дружество бил възложен транспортът на
голяма поръчка до Германия, която следвало да се извърши с 4 транспорта /3
пълни камиона и един групажен/ в рамките на 13 дни от 25.03.2016 г. до
07.04.2016 година. Ищецът се съгласил цената по тази поръчка да бъде заплатена
с 30-дневен срок закъснение, като за обезпечаване задължението на ответното
дружество бил издаден процесният запис на заповед за сумата от 5400 лв. Ценната
книга била издадена във връзка с два от транспортите, за която била пусната
заявка от ответното дружество с изх. № 36/23.03.2016 г. Двата камиона били
натоварени на 25.03.2016 година. За първия камион от ищеца била съставена
фактура № ********** от 25.03.2016 г. за сумата
3 550,00 лева без ДДС и 4 260,00 лева с вкл. ДДС, като камионът бил
разтоварен в Германия на 31.03.2016 година. За втория камион била съставена
фактура № ********** от 25.03.2016 година за сумата 950,00
лева без ДДС и 1 140,00 лева с вкл. ДДС, като камионът бил разтоварен в
Германия на 30.03.2016 г. Сборът от сумите по двете фактури се равнявал на сумата по издадения запис на
заповед, а именно – 5400 лв. Твърди, че с банков превод от 25.04.2016 г. на ищеца
„Карго планет“ ООД била заплатена процесната сума от 5400 лева. Преводът
включвал сумата по посочените две фактури, както и сума по трета фактура за
вътрешен транспорт № **********/22.04.2016 год., за сумата от 290,00 лева без
ДДС и 348,00 лева с ДДС. Счита, че процесното задължение е погасено поради
извършено плащане. Моли искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
След като взе предвид събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съдът прима за
установено следното от фактическа
страна:
Въз основа
на подадено от ищеца „Карго Планет” ООД заявление по чл. 417 ГПК на 30.10.2018 г. по
ч. гр.д. № 4585/2018 г. по описа на Районен съд Враца солидарно срещу
ответниците „Вратица - Враца“ АД и И.Г. К. е издадена заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение в размер на сумата от 5400,00 лв. – задължение
по запис на заповед от 29.03.2016 г.,
ведно със законната лихва върху вземането, считано от 23.10.2018 г. до
окончателното му изплащане. След указание до заявителя, последният е предявил
установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Видно от запис на заповед от 29.03.2016 г., ответното дружество „Вратица
Враца“ АД се е задължило безусловно и неотменимо да заплати на поемателя „Карго
планет“ ООД с ЕИК ********* сумата
от 5400,00 лв. на падеж 30.04.2016 г. Авалист по записа на заповед е ответникът
И.Г. К..
С нотариална
покана, получена от „Вратица - Враца“ АД на 03.09.2018 г., ищецът е поканил ответника да заплати в
тридневен срок задължението по записа на заповед в размер на сумата от 5400 лв.
По делото е
приета заявка от „Вратица - Враца“ АД с изх. № 36/23.03.2016 г., адресирана до
„Карго планет” ООД, с която е възложено извършването на шосеен транспорт на
шевни изделия с два автомобила с брутно тегло от
Приети по делото са и фактури, издадени от „Карго планет” ООД гр. София на „Вратица -
Враца“ АД гр.
Враца, а именно:
- фактура
№ ********** от 25.03.2016 г. по поръчка № 60409 от 22.03.2016 г., с посочване на товарен пункт „Вратица - Враца“ АД, дата на товарене 25.03.2016 г. и дата на доставка
31.03.2016 г., брутно тегло 3503 и стойност 4260,00 лв, от които сума в размер на 3550,00
лв. без ДДС и
сума в размер на 710,00 лв. начислен ДДС. Падеж на плащането по фактурата - 26.03.2016 г.;
- фактура №
********** от 25.03.2016 г. по поръчка № 60410 от 22.03.2016 г., дата на товарене 25.03.2016
г. и дата на доставка 30.03.2016 г., брутно тегло 435 и стойност на фактурата в размер на 1140,00
лв., от
които 950,00 лв. без ДДС и 190,00
лв.
начислен ДДС. Падеж на плащането по фактурата - 26.03.2016 г.;
- фактура №
********** от 22.04.2016 г. по поръчка № 62089 от 19.04.2016 г., дата на товарене 20.04.2016
г. и дата на доставка 21.04.2016 г., брутно тегло 2100 и стойност на фактурата 348,00
лв., от
които 290,00 лв. без ДДС и 58,00
лв.
начислен ДДС. Падеж на плащането по фактурата -23.04.2016 г.;
- фактура №
9000041896 от 06.06.2017 г. по
поръчка № 83062 от 17.05.2017 г., дата на товарене 30.05.2017 г. и дата на доставка 06.06.2016 г. Стойността на фактурата е в размер на сумата от 4260,00
лв., от
които 3550,00
лв. без ДДС и 710,00
лв.
начислен ДДС. Падеж на плащането по фактурата - 06.07.2017 г.;
- фактура №
9000041895 от 06.06.2017 г. по
поръчка № 83064 от
17.05.2017 г., дата на товарене 26.05.2017 г. и дата на доставка 31.05.2017 г. Стойността на фактурата е в размер на сумата от 4056,00 лв., от които 3380,00 лв. без ДДС и 676,00 лв. начислен ДДС. Падеж на плащането по фактурата - 06.07.2017 г.
От приетото по делото платежно нареждане от 25.04.2016 г., „Вратица -
Враца“ АД гр.
Враца е превело на „Карго планет” ООД гр.София сумата от 5748,00 лв.
Като основание за превода е посочено плащане по фактури № ********** от 25.03.2016 г., № ********** от 25.03.2016 г. и №
********** от 22.04.2016 г.
От назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че на 25.04.2016
г. „Вратица -
Враца“ АД гр. Враца е извършило кредитен
превод на „Карго планет” ООД гр. София за
сума в размер на 5748,00 лв. В
преведената сума са включени задълженията по фактура № ********** от 25.03.2016 г за сума в размер на 4260,00 лв. и по фактура № ********** от 25.03.2016 г. за сума в размер на 1 140,00 лв. Общо изплатеното задължение по двете фактури е сума в размер на
5 400,00 лв. Преводът включва и плащане по фактура № ********** от 22.04.2016 г. на стойност 348,00 лв.
По делото е
прието и заключение на назначена допълнителна съдебно-счетоводна експертиза. От
същото се установява, че „Вратица - Враца” АД има непогасени задължения към ,,Карго планет” ООД. Задълженията са по отношение на сделка, основаваща се
на Заявка №12/23.05.2017 г от „ Вратица- Враца” АД - Враца за извършване на два
превоза. Посочено е, че първият превоз е със срок на
експедиция 26.05.2017 г. и срок на
доставка 31.05.2017 г., а вторият
превоз е със срок на експедиция 30.05.2017 г. и срок на доставка 06.06.2017 г.
Двата превоза са извършени от „Карго планет” ООД, като за тях са издадени два броя фактури: фактура № ********** от 06.06.2017 г. с обща сума за плащане в размер на 4 056,00 лв. и фактура № ********** от 06.06.2017 г. с обща сума за плащане в размер на 4 260,00 лв. Според експертното заключение задълженията и по двете фактури не са погасени от „Вратица- Враца” АД -
Враца.
По отношение
на начина и срока за разплащане по фактурите, издадени от ищеца
към „Вратица - Враца” АД
след 29.03.2016 г., вещото лице е констатирало следното: За периода от 05.04.2016 г. до 15.06.2016 г. са издадени 10 бр. фактури. За тях падежът на плащане е бил датата,
следваща датата на издаване на фактурата. Задължението по два броя от тези фактури е погасено
на падежната дата, като по останалите осем броя фактури е налице извършено плащане с просрочие
от 4 до 62 дни. За периода
27.06.2016 г. до 06.06.2017 г. са издадени
16 бр. фактури. За тях падежът на плащане е бил 30 дни след датата на издаване на фактурата. Задължението по една от тези фактури е погасено на падежната дата, по осем броя фактури – погасяването е извършено с просрочие от 36 до 305 дни, а по два броя фактури задължението не е погасено.
Експертните
заключения са приети без възражения от страните, като съдът ги кредитира като
пълни, обективни и компетентно изготвени.
По делото са
събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на четирима свидетели.
От разпита и на четиримата свидетели: А.Д.Б.-Г.
и К.Ф.А. /на длъжност „спедитор с търговска насоченост“ в „Карго планет“
ООД/, К.Ф.А./на длъжност „спедитор“ в „Карго планет“ ООД/, П.Н.А./ на длъжност
„главен счетоводител“ във „Вратица -
Враца“ АД/ и Е.Г.Ц./на длъжност „главен специалист външни пазари“ във „Вратица-Враца”
АД/ се установява, че ищцовото и ответното дружество били в търговски отношения
към момента, в който е издаден процесният запис на заповед. Показанията на
свидетелите си противоречат по отношение на факта дали процесният запис на
заповед е бил издаден за обезпечаване на всякакви бъдещи вземания, които „Карго
планет“ ООД ще има спрямо „Вратица-Враца” ООД след издаването на ценната книга
/в този смисъл показанията на свидетелите А.Д.Б.-Г. и К.Ф.А. и Калина Филипова Алева, служители в
„Карго планет“ ООД/, или е бил издаден за обезпечаване вземането по конкретен
превоз до Германия, който ищцовото дружество следвало да извърши и за който са
издадени две фактури на 25.03.2016 г. на обща стойност 5400 лв. /в този смисъл
показанията на свидетелите П.Н.А.и Е.Г.Ц., служители във „Вратица-Враца” АД/.
Според свидетелите Б.-Г. и А. записът на заповед бил издаден заради промяна в
уговорения между двете дружества начин на плащане – отложено плащане в срок от
30 след доставката. Докато според свидетелите Андреева и Цветкова ценната книга
обезпечавала задължението на „Вратица - Враца“ АД по конкретната заявка за
извършване на превоз до Германия, която възлизала на по-висока стойност /5400
лв./, поради което „Вратица - Враца“ АД помолило за отлагане на плащането за
срок от 30 дни, поради което управителят на „Карго планет“ ООД поискал да бъде
издаден процесният запис на заповед. И четиримата разпитани по делото
свидетели, като служители в двете дружества – страни по делото, са
заинтересовани по смисъла на чл. 172 ГПК, поради което съдът не може да даде
вяра на едната група свидетели пред другата относно факта, поради който е
издадена ценната книга – за обезпечаването на бъдещи вземания изобщо, които
„Карго планет“ ООД ще има спрямо
„Вратица - Враца“ АД след издаването на ценната книга или за обезпечаване
вземането по конкретна заявка за извършване на превоз до Германия, за което
били издадени две фактури 25.03.2016 г. на обща стойност 5400 лв. За
установяването на този факт следва да се вземат предвид останалите събрани по
делото доказателства.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
За
основателността на предявените искове ищецът следва да докаже съществуването на
вземането си, основано на менителничния ефект – съществуването на редовен от
външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. В тежест на ответниците
е да докажат при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти,
от които черпят изгодни за себе си последици, a именно: наличието на въведената кауза /възникнало между страните облигационно
отношение по договор за превоз на стоки/ и връзката ѝ с издадения запис
на заповед; че задължението по сключения с ответника договор за заплащане на
уговорената цена на услугата за извършване на конкретния превоз е изпълнено.
Предметът на делото по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, се определя
от правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо
на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение. Подлежащото
на изпълнение вземане в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.417,
т.9 ГПК въз основа на запис на заповед е вземането по редовен от външна страна
менителничен ефект. Записът на заповед е ценна книга, материализираща права, и съставлява
доказателство за вземането. Вземането по запис на заповед произтича от
абстрактна сделка, на която основанието е извън съдържанието на документа.
Записът на заповед по същността си е писмено обещание на длъжника, че ще
заплати, служи като доказателство, че менителничното задължение съществува и е
в обращаемост, без да се сочат причините и основанията за това. С въвеждане на
твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличие на каузално
правоотношение, по повод или във връзка, с което е издаден редовният запис на
заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителният
характер на ценната книга.
В случая по делото е въведено твърдение от ответниците по делото – „Вратица
- Враца“ АД и И.Г. К., съответно – издател и авалист на ценната книга, за
наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден
редовният запис на заповед, с което се разкрива основанието на поетото
задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната книга. В тази
хипотеза в производството по чл.422 ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение,
доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за
последица погасяване на вземането по записа на заповед. В този смисъл - т.17 ТР 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС.
Когато, наред с абстрактната сделка, съществува и
каузално отношение между издателя и поемателя по записа на заповед и
претенцията на поемателя произтича от каузална сделка, се поражда необходимост
от доказване на основанието и на връзката между менителничния ефект и паралелно
съществуващото облигационно задължение. В този случай дейността на решаващия
съд не може да се сведе само до проверка за редовността на менителничния ефект
от външна страна, тъй като каузата съществува, но стои извън съдържанието на
записа. Съдът следва да извърши проверка за съществуването на материалноправното
вземане.
Установи се по делото, че към момента на издаването на записа на заповед
страните са се намирали в трайни търговски отношения по сключвани сделки за
превоз, съставляващи абсолютна търговска сделка по чл. 286, ал. 2 вр. чл. 1,
ал. 1, т. 5 ТЗ. Следователно в отношенията между страните приложение следва да
намерят разпоредбите, касаещи търговските сделки.
Основният спорен между страните въпрос е дали записът на заповед от
29.03.2016 г. е издаден за обезпечаването на конкретна превозна сделка между
страните или като гаранция за всички бъдещи вземания, които биха възникнали за
превозвача „Карго планет“ ООД спрямо „Вратица - Враца“ АД. Съвкупният анализ на
събраните по делото доказателства води до извода, че процесният запис на
заповед е издаден с цел обезпечаване вземането на ищеца по сключения договор за
превоз по заявка от 23.03.2016 г., вследствие на което е извършен транспорт до
Германия с два камиона, натоварени на 25.03.2016 г. За да достигне до този
извод съдът взе предвид следното:
На първо място, записът на заповед е издаден на 29.03.2016 г., тоест, в
период от няколко дни след отправяне на заявката от страна на „Вратица - Враца“
АД до „Карго планет“ ООД.
На следващо място, ценната книга е издадена за сумата от 5400,00 лв., която
сума е равна на цената, за която е фактуриран транспортът до Германия с двата
камиона. Фактура № ********** от 25.03.2016 г., издадена от „Карго платен“ ООД на
стойност 4260,00
лв. и фактура №
********** от 25.03.2016 г. на стойност 1140,00 лв. Общата
стойност на двете фактури е в размер на сумата от 5400,00 лв., за която сума 4
дни по-късно е издаден процесният запис на заповед.
Ищецът поддържа, че записът на заповед е издаден
с оглед промяна в уговорката между страните за заплащането на извършените превози,
като след издаването на записа между тях било постигнато съгласие за отложено
30-дневно плащане след извършване на доставката на стоките /в този смисъл
твърдение на ищеца в проведеното открито съдебно заседание на 22.05.2019 г./.
От събраните по делото доказателства обаче не се установява непосредствено след
издаването на записа на заповед да е налице промяна в уговорения начин на
разплащане по издадените фактури. Видно от приетото по делото допълнително
заключение на съдебно-счетоводна експертиза, след 29.03.2016 г., на която дата
е издадена ценната книга, за периода от 05.04.2016 г. до 15.06.2016 г. от
ищцовото дружество били издадени общо 10 фактури, падежът за плащане по които
бил на датата, следваща датата на издаване на фактурата. Налага се извод, че е налице
период от около един месец и половина след издаването на ценната книга, в които
период двете дружества са продължили търговските отношения, без да е налице
промяна в уговорения начин на плащане. Такова отлагане на плащането е налице
едва от 27.06.2016 г. до 06.06.2017 г., в които период са били издадени 16 бр.
фактури, по които срокът за плащане е бил 30 дни след датата на издаване на
фактурата. Ето защо, съдът не може да приеме, че издаването на записа на
заповед е било в резултат на уговорена между страните промяна в начина на
разплащане на издадените фактури, доколкото тази промяна не е настъпила
непосредствено след подписването на ценната книга, а около месец и половина
по-късно.
Допълнителен аргумент, че записът на заповед е
издаден с оглед на конкретната превозна сделка, за която са издадени фактура № ********** от 25.03.2016 г. и фактура №
********** от 25.03.2016 г., е фактът, че издателят на
записа на заповед е посочил падежна дата за изпълнение на задължението по
ценната книга на 30.04.2016 г. В случай че ищецът „Карго планет“ ООД е целяло
да гарантира вземанията си по всички бъдещи сделки с „Вратица - Враца“ АД, а
„Вратица - Враца“ АД е искало да обезпечи дълга си за всички бъдещи сделки
между страните, то правилата на логиката не позволяват да се приеме, че
страните биха уговорили падеж за изпълнение един месец след издаването на
ценната книга, при положение, че се касае за трайни търговски отношения,
продължили около 5-6 години /започнали от около 2011-2012 г. според показания
на свид. Емилия Цветкова и продължили до 06.06.2017 г., когато е издадена
последната фактура от ищцовото дружество според допълнителното заключение на
съдебно-счетоводната експертиза/.
Поради изложените съображения, съдът приема, че записът на заповед, издаден
на 29.03.2016 г. за сумата от 5400,00 лв. и с падеж 30.04.2016 г. е във връзка с каузално отношение, възникнало между
„Карго планет“ ООД и „Вратица - Враца“ АД по договор за превоз от м. март 2016
г., за който са издадени фактура № ********** от 25.03.2016 г. на стойност 4260,00
лв. и фактура №
********** от 25.03.2016 г. на стойност 1140,00 лв. Тъй като
по делото е установена връзката между издадения запис на заповед и
съществувалото между страните облигационно отношение, то независимо от
формалната редовност на ценната книга, основателността на иска следва да се
съобрази с оглед на каузалното отношение. Между страните няма спор, че сумата
по двете фактури, издадени на 25.03.2016 г. на обща стойност от 5400 лв., е
платена от „Вратица - Враца“ АД на „Карго планет“ ООД. Този факт се установява
и от събраните по делото доказателства - платежно нареждане от 25.04.2016 г. и
заключение на приетата съдебно-счетоводна експертиза. Фактът, че ответното
дружество има други непогасени задължения спрямо ищцовото дружество, е ирелевантен,
тъй като съдът не достигна до извод тези задължения да са част от каузалното
отношение, въз основа на което е издадена ценната книга. Предявените искове
срещу ответниците следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да бъде
осъден да заплати на всекиго от ответниците сумата от по 410,00 лв.,
представляваща направени разноски в настоящото производство /заплатено
адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице/.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Карго планет“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Цар Симеон“ № 57, ет. 2 против „Вратица - Враца“ АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Враца, ул.
„Индустриална“ № 7 и И.Г. К., ЕГН: **********, с адрес: *** искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 535 и сл. ТЗ за признаването за
установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата от 5400,00 лв.,
представляваща задължение по запис на заповед от
29.03.2016 г. с падеж на плащане на 30.04.2016 г., за което е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение № 2903/30.10.2018 г. по ч. гр. дело №
4585/2018 г. по описа на РС Враца.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК „Карго планет“ ООД, ЕИК: ********* да заплати
на „Вратица - Враца“ АД, ЕИК: ********* сумата от 410,00 лв., представляваща направени разноски в
настоящото производство.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК „Карго планет“ ООД, ЕИК: ********* да заплати
на И.Г. К., ЕГН: ********** сумата от 410,00 лв., представляваща
направени разноски в настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр.
Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: