Определение по дело №391/2020 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 260031
Дата: 5 октомври 2020 г. (в сила от 5 октомври 2020 г.)
Съдия: Татяна Валентинова Грозданова-Чакърова
Дело: 20201800600391
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 2 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

П Р О Т О К О Л

 

гр.София, 05.10.2020 година

 

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение – ТРЕТИ въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на пети октомври 2020 година в състав:

 

                                                 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА

                                 ЧЛЕНОВЕ: ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА

                                                    АНЕЛИЯ ИГНАТОВА

                                       

 

При секретаря Велислава Карамихова и с участието на прокурора ДИАНА ДАВИДКОВА от СОП, сложи за разглеждане ЧНД № 391 по описа за 2020 г. на СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, докладвано от съдия БОЗАДЖИЕВА.

 

         На именното повикване в 10:15 часа се явиха:

 

За СОФИЙСКА ОКРЪЖНА ПРОКУРОТУРА се явява ПРОКУРОР Д.;

 

ПОДСЪДИМИЯТ В.Т.В., преведен чрез началника на ареста на ГД „Изпълнение на наказанията“ при НСлС, се явява;

ЗАЩИТНИКЪТ адв. А.Ц. – САК, редовно призован, се явява лично;

СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА на страните правото им на отводи срещу председателя на съдебния състав, прокурорите и секретаря, вещите лица, преводач, тълковник, както и правото им да възразят на показанията на някои от свидетелите.

СТРАНИТЕ поотделно: Нямаме искания за отводи.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания.

ЗАЩИТНИКЪТ Адв. И.: Нямам доказателствени искания.

 

СЪДЪТ ИЗСЛУШВА СТАНОВИЩАТА НА СТРАНИТЕ ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО.

 

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

ЗАЩИТНИКЪТ адв. Ц.: Да се даде ход на делото.

ПОДСЪДИМИЯТ В.В.: Да се даде ход на делото.

 

СЪДЪТ, след като изслуша становището на страните и като сам съобрази, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

 

Докладва частната въззивна жалба подадена чрез защитника адв. Ц..

 

ПРОКУРОРЪТ: Оспорвам жалбата. Няма да соча доказателствени искания.

ЗАЩИТНИКЪТ адв. Ц.: Поддържам жалбата, считам определението на РС К. за неправилно и необосновано. Нямам доказателствени искания.

ПОДСЪДИМИЯТ В.В.: Поддържам жалбата. Нямам доказателствени искания.

 

СЪДЪТ, счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което

 

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

 

ЗАЩИТНИКЪТ адв. Ц.: Моля да  отмените определението на РС К.,  четвърти наказателен състав постановено по  НОХД № 309/2020 г. на 23.09.2020 г., с което на подсъдимия В.В. е определена мярка за неотклонение „задържане под стража“ като необосновано и неправилно. Моля при определяне на мярката за неотклонение да вземете предвид  доказателствата по делото,  от които може да се направи предположение, че В. е извършил престъплението, както и да попречи на обвиняемия да се укрие. Необходими са трите кумулативни предпоставки  за вземане на мярка за неотклонение, а именно чл. 63, ал. 1 НПК.

Липсват  категорични данни по делото, че обвиняемия В. може да се укрие или да извърши друго престъпление. След като беше образувано делото, същият беше задържан за 24 часа, след което беше освободен и три дни си беше вкъщи и неизвърши друго престъпление, ненаправи опит да се укрие. Същият е адресно регистриран, живее със семейството си, показва отговорно отношение, оказва пълно съдействие на органите на досъдебното производство, по никакъв начин не пречи на разследването. Няма опасност да се укрие и да извърши друго престъпление. Той е мъж на 29 г., спрямо него няма други неприключени съдебни производства.

Съгласно чл. 63, ал. 2 НПК реална опасност да се укрие и извърши престъпление, ако беше привлечен като обвиняем за повторно извършено престъпление или опасен рецидив, когато е привлечен за тежко умишлено престъпление и е осъждан за  тежко умишлено престъпление от общ характер за  лишаване от свобода за не по-малко от една година, което изпълнение не е отложено на основание чл. 66 НК.

 В конкретния случай обвиняемия В. има едно осъждане, ирелевантно при вземане на мярка за неотклонение  предвид цитираната разпоредба наказанието е отложено на основание чл. 66 ал 1 НК. Цялостното поведение на обвиняемия В. не налага репресивна мярка.

Възможността за извършване на друго престъпление не може да се извлича единствено от обществената опасност на деянието, в което съответното лице е обвинено, както посочва ЕСПЧ. Считам, че в конкретния казус не са реализирани предпоставките „задържане под стража“, полага грижи за семейството си.

При условие, че няма категорични събрани доказателства, за което е обвинен, твърдя, че в конкретния случай определената мярка е прекомерно тежка и лишена от смисъл. Целите могат да бъдат постигнати и с постановяване на по-лека такава. Привлечен е за престъпление с ниска степен на обществена опасност, за което се предвижда лишаване от свобода минимум една година лишаване от свобода, а не повече от пет години чл. 93 НПК. След изготвяне на експертизите е възможно преквалификация  на деянието по чл.354а, ал. 5 НК и там е предвидено само глоба до 1000 лв. Липсват данни, още повече  - доказателства, да е увредил с деянието си чуждо здраве.

 С оглед изложено Ви моля след като направите обстойна проверка  на релевантните обстоятелства да отмените определението на РС Костинброд като определите по-лека мярка за неотклонение по ваша преценка.

 

ОБВИНЯЕМИЯТ В.В.: Няма какво да добавя. Моля за по- лека мярка.

 

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми окръжни съдии, моля да неуважите жалбата на подсъдимия В.Т.В. ***, с което му е определена мярка за неотклонение „задържане под стража“ и се иска за определяне на по-лека такава. Аргументите за това са следните:

На първо място на обвиняемия В. е предявено обвинение за извършено тежко умишлено престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 НК  за него се предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години.

На следващо място от събраните по делото доказателства - протокол за оглед на местопроизшествието и показанията на свидетелите – С. М., А. В., А. Н., С. Д., М. Й., Г. Г., И. З., И. М. и З. П. се извежда наличие на обосновано предположение, че  именно обвиняемият В. е автор на деянието. Обвиняемият е извършил престъпление по чл. 321 НК, като организираната престъпна група е имала за цел извършване на престъпление по чл. 354а НК. Наложеното му наказание, очевидно не е въздействало предупредително върху него и не го е превъзпитало към спазване на законите и почитане на правовия ред.

Видно е от изложеното е, че той проявява упоритост и инициативност към престъпления с наркотични вещества. Това обуславя и повишената степен на обществена опасност да се укрие и да осуети наказателна.

Водена от гореизложеното, смятам, че единствената мярка за неотклонение, с която биха се постигнали целите на чл. 57 НПК, е „задържане под стража“ и моля да потвърдите определението на РС К., като правилно и законосъобразно.

Страните поотделно: Нямаме изявления в хода на съдебна прения.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ ЗА ПРИКЛЮЧЕНИ.

ПРЕДОСТАВЯ последна дума на обвиняемия:

 

ОБВИНЯЕМИЯТ В.В.: Моля, за по-лека мярка.

СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛЯ НА ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ.

 

СЪДЪТ, след тайно съвещание, като обсъди доводите на страните, запозна се с материалите по делото и с обжалвания съдебен акт, за да се произнесе взе предвид следното:

В.Т.  В. е привлечен в качеството на обвиняем с постановление от 21.09.2020 г. за престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК - за държане на високорискови наркотични вещества - канабис и амфетамини, за което престъпление е предвидена наказателна отговорност от 1 до 6 години лишаване от свобода, както и глоба от  2 000-10 000 лв. Касае се за обвинение в тежко умишлено престъпление от една страна, а от друга страна  - престъпление, за което е предвидено наказание лишаване от свобода, поради което е налице първата процесуална предпоставка за определяне на мярка за неотклонение „задържане под стража“  - за престъплението, за което лицето е привлечено е предвидено наказание лишаване от свобода.

 Правилно първостепенният съд, запознавайки се с материалите по делото, е достигнал до верен фактически извод, че макар наказателното производство в досъдебна фаза да е в своя начален етап, от проведените процесуално-следствени действия и съставените протоколи и проведените разпити на свидетели, а именно  -  на С. М., А. В., А. Н., С. Д., М. Й., Г. Г., И. З., И. М. и З. П., обсъдени в контекста на съставените 2 броя протокола за доброволно предаване, протокол от претърсване и изземване при неотложност,  одобрен от първоинстанционния съд и 2 броя протоколи за оглед на веществени доказателства, заедно с фотоалбуми, може да бъде направен извод за наличието на втората кумулативно изискуема предпоставка за определяне на мярка на неотклонение „задържане под стража“ - обоснованост на предположението привлеченият да е автор на престъплението по 354а, ал.3 т.1 НК

Този състав се съгласява с доводите на защитата по въпроса, че обвиняемия е с установена самоличност и установен адрес, на който живее поради което на тази основа не може да се направи извод, за наличието на реална опасност, той да се укрие, но не може да съгласи с аргументите за липсата на реална опасност обвиняемия да извърши престъпление.

 Правилно първостепенният съд е посочил, че обвиняемият е осъждан за престъпление  от общ характер и това се установява от приложената по делото справка за съдимост, от която е видно, че с определение на СпНС по НОХД № 238/2019 г., влязло в сила 24.01.2019 г., е одобрено постигнатото споразумение между специализираната прокуратура и защитата на обвиняемия В., с което той се признава за виновен, че в периода от началото на месец януари 2017 г. до 11.05.2018 г. на територията на община К. и в страна е участвал в организирана престъпна група, която е била създадена с користна цел получаване на незаконни средства от продажба на наркотични вещества -  престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2 НК,  като обвиняемият е наказан с лишаване от свобода за срок от 2 години, чието изпълнение на наказанието е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК с четири години изпитателен срок. Деянието, за което е привлечен обвиняемия и за което е налично обосновано предположение да е автор, е извършено в изпитателния срок на осъждането му, като правилно първостепенният съд е констатирал, че наказанието, чието изтърпяване е отложено, е за престъпление, което е сходно по вид и род деяние с това, за което е привлечен в наказателна отговорност.

Ето защо този състав изцяло споделя довода на първостепенния съд за наличието на реална, а не хипопотична опасност обвиняемия да извърши ново престъпление, а споделя и довода за наличието на реална опасност въпреки установената самоличност и адрес да се укрие, предвид обстоятелството, че е заплашен от ефективното изтърпяване в случай, че обвинението бъде доказано по категоричен и несъмнен начин и в съдебната фаза,  от изтърпяване на наложеното наказание от 2 години.

 

По горе изложените съображения

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА определението № 21/23.09.2020 г., постановено по ЧНД № 309/2020 г. на РС-К., с което по отношение на обвиняемият В.Т.В., обвиняем по ДП № ЗМ177/2020 г. на РУ К., пр.пр. 980/2020 година по описа на РП К., е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Определението е окончателно.

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

        

                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                           2.

 

 

 

Съдебното заседание приключи в 10:40 часа.

 

                                                       

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                               

СЕКРЕТАР: