Решение по дело №595/2018 на Окръжен съд - Перник

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 380

 

гр. Перник, 26.11.2018 г.

 

В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД - Гражданска колегия, в закрито заседание на 26.11.2018 г., ІIІ-ти въззивен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милена Даскалова

 ЧЛЕНОВЕ: Радост Бошнакова

Кристиан Петров

 

като разгледа докладваното от съдия Петров в.гр.дело № 00595 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба от взискателя Д.Д. против постановление от 16.08.2018 г. за прекратяване на изп. производство по изп. дело № 2087/2012г. по описа на СИС при РС – Перник, на осн. чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 152, ал. 1 и 2 СК спрямо жалбоподателя. В жалбата се излагат доводи, че въпреки навършеното пълнолетие и че по изп. дело няма несъбрани месечни издръжки за периода преди това, взискателят продължава обучението си в **-ти клас в *** през учебната 2018/2019 год., във връзка с което е представено удостоверение изх. № ***. По тези съображения, счита, че на основание чл. 144 от СК, следва да продължи да получава месечна издръжка от длъжника до завършване на средното си образование, като се иска отмяна на обжалваното постановление и връщане делото на ДСИ за продължаване на изп. действия.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК, длъжникът Л.И. не е подал писмени възражения по жалбата.

Съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е представил мотиви, в които са изложени съображения по същество, считайки действията си за правилни, поради липса на претенции за незаплатена издръжка и непредставяне на нов изпълнителен лист на друго основание, както е в случая – след правопогасяващия факт на пълнолетие.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните и мотивите на съдебния изпълнител, приема следното:

Жалбата е допустима – подадена e от взискател по изпълнителното дело и срещу акт на съдебния изпълнител, който подлежи на обжалване съгл. чл. 435, ал.1, т. 3 от ГПК – прекратяване на принудителното изпълнение. Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал.1 от ГПК – постановлението на съдебния изпълнител е съобщено на взискателя на 28.08.2018 г., а жалбата е подадена на 04.09.2018 г.

За да се произнесе по съществото на жалбата, настоящият състав съобрази следното:

По въпроситe на задълженията за издръжка, с т. 16 на Постановление № 5 от 16.XI.1970 г., Пленум на ВС, както и с мотивите към тази точка е изяснено, че при навършване на пълнолетие издръжката на детето се прекратява по силата на закона. Поради това решението, с което е присъдена издръжка по чл. 143 СК губи силата си, щом детето навърши 18 години. Решението за издръжка не продължава автоматически, ако детето се запише или следва редовно в средно или висше учебно заведение, защото в тези случаи не се дължи издръжка при същите условия, при които тя е била присъдена. Необходимо е в този случай да се прецени и обстоятелството дали плащането на издръжка няма да създаде особени затруднения за родителите. Затова навършилото пълнолетие дете, за да получава издръжка по чл. 144 СК, трябва да предяви иск. Доколкото тази издръжка би се дължала на друго основание, изброените условия по чл. 144 СК трябва да бъдат съобразени в нарочно съдебно производство, в което при уважаване на претенцията за заплащане на издръжка след навършване на пълнолетие и осъдително решение в този смисъл, на детето да бъде издаден нов изпълнителен лист, на основание на който да се образува ново изпълнително дело.

Посочените правила съотнесени към разглеждания случай мотивират съда да приеме, че видно от процесното изп. дело № 2087/2012 г. по описа на СИС при ПРС същото е образувано по молба на Б.И., действащ като баща и законен представител на Д.Д. и Ц.Д. срещу Л.И.. Към молбата е приложен изпълнителен лист от 22.06.2011 г., издаден въз основа на решение № 314/04.05.2011 г. по гр. д. № 4071/2010 г. по описа на ПРС, с който длъжникът Л.И. е осъдена да заплаща месечна издръжка и на малолетния си тогава син Д.Д. - настоящ жалбоподател, чрез неговия баща и законен представител Б.И., в размер на 80 лева, считано от 07.06.2010 г. до настъпване на обстоятелства водещи до изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Както се посочи по–горе изпълнителният лист, издаден в полза на ненавършилия пълнолетие взискател по задължение за издръжка, е времево ограничен - до настъпването на пълнолетие на детето, до който момент родителят, осъден да заплаща такава, я дължи в определения от съда размер. С точното изплащане на същата във времево и количествено отношение задължението на длъжника се погасява, като изпълнителното производство следва да се прекрати, на осн. чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК. В настоящия случай, за да се приеме, че задължението е погасено напълно, е нужно да са изпълнени кумулативно две условия - правоимащият издръжка да е навършил пълнолетие, както и да е изплатена в пълен размер издръжката към този момент. Съдът намира, че са налице и двете условия, обуславящи точното изпълнение на задължението.

От процесното изп. дело се вижда, че сумите за издръжката на Д.Д. са изплащани по реда на чл. 152, ал. 1 и сл. СК - изплащане от държавата на присъдената на ненавършил пълнолетие български гражданин издръжка за сметка на неизправния длъжник в размер, определен в съдебното решение. Съдебният изпълнител е съставил констативни протоколи след удостоверяване на обстоятелствата по чл. 152, ал. 2 от СК, а именно: длъжникът няма доходи и не притежава имущество, върху което да се насочи принудителното изпълнение. С подадената жалба обстоятелството, че издръжката на Д.Д. е изплащана съгласно правилото на чл. 152, ал. 5 СК, т.е. плащанията са покривали изцяло задължението, както и навършването на пълнолетие на взискателя Д.Д. не са оспорени и са установени в обжалваното постановление и на тези основания е прекратено изп. производство спрямо Д..

В заключение на всичко изложено, изп. производство не може да продължи въз основа на процесния изпълнителен лист, тъй като не е ясно дали след навършване на пълнолетие издръжка изобщо се дължи, независимо, че взискателят продължава да учи. Той може да предяви нов иск, по повод който ще се определи дали неговата майка му дължи издръжка и след навършване на пълнолетие. Затова и в изпълнителния лист от 22.06.2011 г. изрично е отбелязано, че издръжка в присъдения размер се дължи до настъпване на обстоятелства, водещи до изменението или прекратяването й. Съдебният изпълнител не би могъл, а и не е овластен, да преценява дали изискванията за дължимост на издръжка по чл. 144 от СК са налице, за да продължи изп. производство, без да разполага с изпълнителен титул за вземане от такъв вид, поради което доводът и оплакването на жалбоподателя в обратен смисъл са неоснователни.

Ето защо, правилно и в съответствие с процесуалния и материалния закон е постановено обжалваното постановление за прекратяване на изп. производство, на осн. чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 152, ал. 1 и 2 СК спрямо жалбоподателя. Жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Предвид изложеното, съдът

 

 

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалба вх. № 2978/04.09.2018 г. /по описа на СИС при ПРС/ от взискателя Д.Б.Д., ЕГН **********, съдебен адрес: *** /чрез адв. С.И. ***/ против постановление от 16.08.2018 г. на държавен съдебен изпълнител при РС- Перник, с което спрямо взискателя е прекратено изп. производство по изп. дело № 2087/2012г. по описа на СИС при РС – Перник, на осн. чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 152, ал. 1 и 2 СК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 437, ал.4, изр. второ ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

2.