№ 468
гр. Пазарджик, 26.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Попова
като разгледа докладваното от Николинка Попова Въззивно частно
гражданско дело № 20215200500468 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 47 ал.6 ГПК във връзка с чл. 77 ГПК.
По делото е постъпила молба от адв. Н.Ч. – Б. , като назначен от съда особен
представител на ответника в първоинстанционното производство К. И. Б. с молба за
постановяване на съдебен акт за изплащане в полза на особения представител на
определеното от съда и внесено от жалбоподателя във въззивното производство
възнаграждение за този представител. Представени са доказателства за внасяне на
възнаграждението и за банковата сметка на особения представител.
Настоящият съдебен състав, след като взе предвид конкретните данни , съобрази
обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено следното:
С определение № 125 / 09.07.2021 г. постановено по в.гр.д. № 468/ 2021 г. на
Пазарджишки окръжен съд е отменено определение № 260063 постановено на 10.02.2021 г.
от Панагюрски районен съд по гр.д. № 325 / 2020 г. , с което производството по делото е
било прекратено като международно неподведомствено на българския съд. Във въззивното
производство , жалбоподателят е бил задължен и е внесъл определен от съда депозит за
възнаграждение на особен представител на ответника в размер на 300,00 лв.
В настоящия случай ответникът К. И. Б. е представляван от назначен от съда особен
представител по реда на чл. 47 ал.6 ГПК. Съобразно разрешенията дадени в т.6 ТР № 6 /
06.11.2013 г. по тълк. Д. № 6/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС , особеният представител в
хипотезата на чл. 47 ал.6 ГПК се назначава с акт на съда – определение, от което произтича е
неговата представителна власт. Това представителство съобразно чл. 36 ал.1 ЗА е
възмездно, тъй като за положения труд на адвоката/ особеният представител винаги е
адвокат / се дължи възнаграждение от ищеца , независимо от изхода на делото за всяка
съдебна инстанция. Възнаграждението за особения представител в хипотезата на чл. 47 ал.6
1
ГПК е винаги дължимо, като може да бъде възмездено като разноски при определен изход
на спора. В трайната съдебна практика се приема , че когато страната остане задължена за
разноски / каквито са и сумите заплатени за възнаграждение на назначения от съда особен
представител/, съдът не само има право , но и е длъжен да ги събере принудително от
задължената по тях страна , което във времево отношение може да стане както по време на
разрешаване на спора по делото , така и след приключване на делото в рамките на давностия
срок./ Така в О. № 104 / 09.02.2015 г. по ч.т.д. № 112/ 2015 г. на І ТО на ВКС, О. №
555/29.09.2009 г. на ВКС по ч.гр.д. № 465/ 2009 г. ІV ГО , О. № 105 / 05.04.2017 г. на ВКС по
ч.гр.д. № 60383/2016 г. ІІІ ГО и др./
От данните по настоящото дело се установява, че към момента на постановяване на
определението от въззивния съд, е налице произнасяне по въпроса за възлагането на
разноските за възнаграждението на назначения от съда особен представител, тъй като
първоинстанционният съд е разпоредил същите да се внесат от жалбоподателя и това
разпореждане е изпълнено, понеже е било едно от условията за допустимостта на въззивната
жалба. Особеният представител е взел участие в това производство , като е подал писмен
отговор на жалбата ,с изложени доводи и съображения.
Подаването на молба от особеният представител за заплащане на внесените разноски /
чрез издаване на разходен касов ордер/ , представляват основание за събиране на тези
разноски, които ако не бяха внесени биха били дължими по реда на чл. 77 ГПК. В тази
връзка следва да се вземе предвид разликата между дължимостта на такси и разноски за
извършване на съдопроизводствени действия, които страната е поискала / както е в
настоящия случай/ и от друга страна – отговорността за разноски , които насрещната страна
е направила при неблагоприятен изход на делото. Събирането на първите посочени по-горе
разноски , не е изменение на съдебния акт в частта за разноските, за да е необходимо
сезиране на съда по реда на чл. 248 ГПК , а се извършва служебно от съда. Отношението
между страната и съда във връзка с дължимостта на тези разноски е процесуално- правно -
на власт и подчинение и съдът служебно постановява принудително събиране на
разноските, включително и след приключване на делото. В настоящия случай , понеже
исковият процес пред първоинстанционният съд все още не е приключил, то присъдените
разноски впоследствие следва да се имат предвид от съда по реда на чл. 78 ГПК и
отговорността за тях да бъде разпределена съобразно изхода от спора.
Ръководейки се от изложените съображения, Пазарджишкият окръжен съд :
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ИЗПЛАТИ в полза на адв. Н.Ч. – Б. от АК – гр. Пазарджик- назначена от съда
за особен представител на ответника в първоинстанционното производство К. И. Б. от с. Б. ,
общ. Панагюрище сумата в размер на 300,00 лв. от внесения по делото по сметка на ПзОС
депозит за възнаграждение за особен представител по въз.ч. гр. Д. № 468 / 2021 г. по описа
2
на ПзОС.
Сумата да се изплати по посочената от адвоката банкова сметка в приложеното към
молбата удостоверение издадено от ЦКБ АД.
Настоящото определение не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3