№ 468
гр. Пловдив, 25.10.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
Сложи за разглеждане докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно
търговско дело № 20235001000566 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:45 часа се явиха:
Жалбоподателят ЗД Б. АД, редовно призован, не се представлява.
Ответникът В. Д. Н., редовно призована, се явява лично и с адв. З.
В., упълномощен по делото.
Ответниците М. В. Ш. и Д. Г. Ш., редовно призовани, не се явяват.
За тях адв. З. В., упълномощен по делото.
Ответникът Б. Д. К., редовно призован, не се явява, не се
представлява.
По делото са постъпили следните писмени становища:
С писмено становище вх. № 8375/24.10.2023 г. жалбоподателят ЗД
Б. АД заявява, че поради служебна ангажираност негов представител не може
да се яви в днешното съдебно заседание, но не възразява да бъде даден ход на
делото.
От адв. Т. К., процесуален представител на ответника Б. К., е
подадена молба с вх. № 8388/25.10.2023 г., с която заявява, че не може да се
яви поради заболяване в съдебното заседание и прилага болничен лист, но не
възразява да бъде даден ход на делото в нейно отсъствие.
Молба с вх. № 8098/16.10.2023 г. е подадена и от адв. З. В., като
пълномощник на тримата ответници по въззивната жалба. Към нея са
приложени писмени доказателства, касаещи разменена между него и адв. К.
кореспонденция и извършени плащания от ответника Б. К., които, според адв.
В., сочат на признание на исковете в големите размери на обезщетенията,
присъдени с първоинстанционното решение, което противоречало на
1
изразеното становище на адв. К. по подадената от ЗД Б. АД жалба. В молбата
се поддържа искане за прилагане на н.о.х.д. № 1408/2020 г. на Окръжен съд
Пловдив.
Препис от писмено становище вх. № 8375/24.10.2023 г. на ЗД Б.
АД се връчи на адв. В..
Адв. В. – Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки по хода на
делото и затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се.
С решение № 18/18.01.2023 г., постановено по т.д. № 433/2021 г.
на Окръжен съд Пловдив, е осъдено ЗД Б. АД да заплати на М. В. Ш. и на Д.
Г. Ш. обезщетения в размер на по 200 000 лв. за неимуществени вреди, в
резултат на смъртта на Г. Д. Ш., настъпила след ПТП от 16.01.2019 г., ведно
със ЗЛ върху обезщетенията от 20.06.2019 г. до окончателното им изплащане.
Със същото решение ЗД Б. АД е осъдено да заплати на В. Д. Н.
сума в размер на 5 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта
на Г. Д. Ш., ведно със ЗЛ от 20.06.2019 г. до окончателното изплащане,
частична претенция при пълен заявен размер от 200 000 лв.
ЗД Б. АД е осъдено да заплати дължима ДТ и разноски по делото и
адвокатско възнаграждение на адв. В. на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 ЗА.
Със същото решение, което с решение № 306/06.07.2023 г. е
допусната поправка на ОФГ, касаеща фамилното име на ответника Б. К.,
същият е осъден да заплати на Д. Ш. и на М. Ш.и суми в размер на по 8 055.56
лв. за всеки един от тях поотделно, представляваща обезщетение за забава
върху сумите от по 200 000 лв. за периода от 16.01.2019 г. до 19.06.2019 г.,
вкл., както и да заплати на В. Н. обезщетение за забава върху сумата от 5 000
лв. за същия период в размер на 201.39 лв. Б. Д. К. е осъден да заплати на адв.
В. адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал. 1 т. 3 ЗА, както и
дължимата ДТ и съдебни разноски по предявените срещу него искове.
Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба само
от ответника в първоинстанционното производство ЗД Б. АД в частите, с
които на първите двама ищци, а именно М. В. Ш. и Д. Г. Ш.и са присъдени
обезщетения за неимуществени вреди в размера над по 80 000 лв. до по 200
000 лв., ведно със ЗЛ, както и изцяло в частта, с която на ищцата В. Д. Н. е
присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лв., ведно
със ЗЛ.
Оплакванията са за незаконосъобразност на решението в
обжалваните части, вкл. и в частите, с които е разпределена отговорността за
разноски между страните. Твърди се, че определените размери на
обезщетенията не съответстват на принципа на справедливост и не отчитат
2
действително установените поделото болки и страдания на първите двама
ищци, както и икономическите условия в страната. Посочено е, че съдебната
практика е ориентирана към присъждане на обезщетения в размери на по
120 000 лв. до 140 000 лв. при смърт на дете, за каквато ставало дума в
случая. Освен това се твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на починалия, поради това, че е бил с непоставен
предпазен колан, което съпричиняване застрахователят определя на 50%.
По отношение на жалбата, касаеща субективно съединения иск на
сестрата В. Д. Н., застрахователят сочи, че тя не е сред кръга на лицата, които
са материалноправно легитимирани да получат обезщетение, доколкото няма
данни за изключителност на връзката между брат и сестра. По тези
съображения се иска отмяна на решението в обжалваните части и отхвърляне
на исковете, както и присъждане на разноски, съобразно изхода на спора.
Срещу въззивната жалба на ЗД Б. АД е подаден отговор от адв. З.
В., с който същата се оспорва и се иска потвърждаване на решението в
обжалваните части. Изложени са подробни съображения. Във въззивната
жалба са направени доказателствени искания, по-конкретно искане за
прилагане на н.о.х.д. № 1408/2020 г. на Окръжен съд Пловдив, което искане е
мотивирано с това, че от делото и от приложеното към него ДП може да се
види, че няма свидетели, които при оказаната помощ след ПТП да са
забелязали липса на поставен предпазен колан върху пострадалото лице.
В цитираните по-горе молби, подадени от адв. М. Г. и адв. Д. П.,
като процесуални представители на ЗД Б. АД, и от адв. Т. К., като
процесуален представител на Б. К., изрично е посочено, че те нямат
доказателствени искания на настоящия етап от производството. Изразено е
становище, че ЗД Б. АД поддържа подадената въззивна жалба, а адв. К. е
заявила, че поддържа въззивната жалба на ЗД Б. АД.
В писменото становище на адв. З. В., цитирано по-горе, освен
приложените разпечатки от вайбър кореспонденция между него и адв. К. и
извлечение за банков превод, са приложени амбулаторен лист от 28.09.2023 г.
и протокол за здравословно състояние, касаещи ищцата М. В. Ш..
Адв. В. – Поддържам подадения отговор на въззивната жалба.
Относно изискването на наказателното общ характер дело искам
да добавя и това, че от неговите материали може да се види как самият Б. К. е
твърдял, че той самият не е поставил предпазен колан, а в същото време
неговите увреждания са били незначителни и към ден днешен е жив и здрав.
Това, според мен, има отношение към въпроса налице ли е причинна връзка
между твърдяното непоставяне на колан от родственика на доверителите ми и
настъпилия летален изход. Ако единият от пътувалите в колата без предпазен
колан е оцелял, очевидно такава причинна връзка не може да има.
Днес представям допълнително амбулаторен лист от 26.09.2023 г.,
касаещ ищцата М. Ш. и здравословното й състояние. Имаше съдебно-
психологическа експертиза, която посочи, че заболяването множествена
склероза се е повлияло много зле от преживяната психологическа травма. И
3
тъй като това заболяване и към днешна дата продължава да прогресира, вече
доверителката ми не е трудоспособна, затова представям тези доказателства.
Във връзка с доказателствените искания, формулирани в
писмената молба и в днешно съдебно заседание от адв. З. В., като
пълномощник на ищците в първоинстанционното производство, съдът
намира, че следва да приеме като нови приложените към молбата писмени
доказателства, както и представеният в днешно съдебно заседание
амбулаторен лист от 26.09.2023 г. Тяхното значение за изясняване на
спорните въпроси ще бъде обсъдено от съда с мотивите на съдебния акт.
Що се отнася обаче до искането за прилагане по настоящото дело
на н.о.х.д. № 1408/2020 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, съдът намира,
че същото следва да бъде оставено без уважение. Недопустимо е в
гражданския процес да се правят изводи за относими към спора
обстоятелства, въз основа на данни, които не са събрани непосредствено по
делото, а по друго дело. Обвързаността на гражданския съд от изхода на
наказателното производство е уредена по императивен начин с разпоредбата
на чл. 300 ГПК, според която за гражданския съд е задължителна само
влязлата в сила присъда на наказателния съд относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
В този смисъл не могат да бъдат ползвани каквито и да било
други доказателства, събрани в хода на наказателното производство, и въз
основа на тях не могат да се правят изводи, касаещи спора в гражданския
процес.
Отделно от това, без значение дали друго лице извън
пострадалото, е било с или без поставен предпазен колан и по какъв начин е
пострадало при конкретното ПТП. Значението на поставения предпазен колан
се изяснява по конкретния спор, с оглед местоположението на пострадалото
лице, механизма на настъпване на ПТП и това е извършено в
първоинстанционното производство със събраните доказателства.
Ето защо съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА писмените доказателства, приложени към молба вх. №
8098/16.10.2023 г. по описа на Апелативен съд Пловдив, подадени от адв. З.
В., както и представения в днешно съдебно заседание амбулаторен лист.
ОСТАВЯ без уважение искането за прилагане по настоящото дело
на н.о.х.д. № 1408/2020 г. на Окръжен съд Пловдив.
Адв. В. – Нямам други искания. Приложил съм списък с разноски
при предходното разглеждане на делото пред въззивната инстанция, което
беше прекратено.
Оспорвам размера на адвокатското възнаграждение на
представителите на ЗД Б. АД, в случай че превишава минималния размер по
наредбата.
4
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА по делото списъци с разноски на страните,
представени при предишното разглеждане на делото във въззивната
инстанция, а именно в.т.д. № 335/2023 г.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
Адв. В. – Уважаеми апелативни съдии, моля да приемете, че
молбата от втория ответник пред първоинстанционния съд Б. К., с която
заявява, че се присъединява към искането на ЗД Б. АД за изменение и
частична отмяна на постановеното решение от Окръжен съд Пловдив, не
касае присъединяване на ответника К. към въпросната въззивна жалба, тъй
като никъде във въпросната молба на К. не е посочено, че той желае
решението на първоинстанционния съд да се измени или отмени по
отношение на самия него. В тази молба той е записал, че следвало да се
намали определено обезщетение. Само че обезщетение като главница, която
покрива търпени болки и страдания, има присъдено само по отношение на
застрахователя, със ЗЛ за период, който няма нищо общо с периода, за който
за ЗЛ е бил осъден К.. Т.е. спрямо него в истинския смисъл на думата
обезщетение не е било присъждано, има само лихва за забава. Поради което
аз считам, че при липса на изрично негово волеизявление, с което иска от
съда тази лихва за забава да бъде намалена, не би следвало решението на
първоинстанционния съд да може да се измени или отмени по отношение на
К.. Още повече че същият, по своя воля, след като по негова инициатива се
свърза с мен чрез адв. К., заплати изцяло всички търсени от него суми от
моите доверители. Считам, че е налице признание на исковете от негова
страна което е неоттегляемо.
Относно размера на определеното обезщетение за неимуществени
вреди с решението на първоинстанционния съд считам, че същото отговаря на
критерия за справедливост, тъй като се изясни по делото от свидетелски
показания, които изобщо не са декларативни, а много подробно описваха
ежедневието на моите доверители, преди загубата на техния родственик, а и
от изслушана СПЕ, че е съществувала много близка връзка между починалото
лице, неговите родители и сестра. Живеели са напрактика заедно, починалият
ги е подпомагал и финансово, и при отглеждане на децата на своята сестра.
Изобщо, бил е подкрепа във всяко отношение на своите близки, като цялото
семейство, вкл. и сестрата, са отраснали заедно и тази връзка се е запазила и
до днес, още повече че починалото лице никога не се е отделило от дома на
родителите му, който пък е в съседство с този на сестра му, където тя е
заживяла, след сключване на брак.
Освен това в процесния случай се е стигнало до смъртта на
родственика на доверителите ми по такъв начин, че същите са преживели най-
голямата тревога и разочарование, тъй като първоначално, след станалото
ПТП, им се дават надежди, че техният син, съответно брат ще се възстанови,
независимо от понесените травми. И така в тях се поражда надежда, че
5
всичко ще се оправи, но десетина дни след това им се съобщава, че
родственикът им е починал.
Видно от СПЕ, всичко преживяно от тях тогава към днешна дата
си остава същото, поради което са изцяло декларативни твърденията в
подадената въззивна жалба, че не следвало да се присъжда обезщетение в
такъв размер и процесният случай да се приравнява на някакви други случаи,
които не са посочени от жалбоподателя.
Що се отнася до възражението за съпричиняване, изслушаната в
първоинстанционния съд комплексна експертиза ясно посочи, че с
категоричност не може да се даде отговор дали наистина е липсвал поставен
предпазен колан от родственика на моите доверители. И нещо повече,
експертизата прие, че дори при поставен предпазен колан и при много по-
малки по интензитет увреждания от процесните, отново е могъл да настъпи
леталният изход, тъй като той е причинен не пряко от травмите при самото
ПТП, а от белодробно възпаление, което се е получило по-късно.
Относно това защо експертизата все пак изказа предположения, че
е възможно да не е имало поставен предпазен колан, в съдебно заседание д-р
Б. посочи, че той изхожда единствено и само от аутопсионния протокол,
където не бил отбелязан белег върху тялото на пострадалия, който
обикновено се получавал при наличие на поставен предпазен колан. Считам
обаче, че не е съобразено обстоятелството, че ПТП е настъпило през зимата,
през м. януари, когато всички ходят дебело облечени, и съответно такъв белег
едва ли е възможно да се получи. Също така е изминал период от 10 дни от
смъртта на пострадалия, в който, дори да е имало някакъв белег, е възможно
той да се е заличил. Освен това ние нямаме никаква гаранция, че
аутопсионният протокол наистина е отразил всичко, което е имало като
съществуващи белези по тялото на пострадалия, тъй като аутопсията има
друга цел - да издири точните причини за смъртта.
Поради това считам, че подадената въззивна жалба се явява
неоснователна и ще ви моля да потвърдите решението на Пловдивския
окръжен съд, като законосъобразно и правилно. Моля да ми присъдите
адвокатско възнаграждение, тъй като съм представлявал доверителите си
безплатно.
Има достатъчно доказателства за съществувалата връзка между
починалия и неговата сестра, вкл. и в СПЕ.
Моля да ми бъде определен срок за представяне на писмена
защита.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА едноседмичен на адв. В. за представяне на писмена защита
по делото.
Обявява устните състезания за приключени и че ще се произнесе с
решение в законния срок.
6
Протоколът се изготви в с.з.
Заседанието се закри в 11.16 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7