№ 10180
гр. София, 31.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20231110169921 по описа за 2023 година
Ищецът Г. Б. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. С..., чрез пълномощника си адв. Ю. Г. -
САК е предявил срещу "М" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С...., представлявано от В В и Г. А искове по чл. 26, ал.1, пр.1 и пр. 3 от ЗЗД, във вр. с чл.
143, ал.1 и ал. 2, във вр. с чл. 146, ал.1 от ЗЗП и чл. 22 от ЗПК за прогласяване на сключения
между страните по делото договор за заем Microcredit № ... от 17.08.2022г. за нищожен,
поради противоречието му с добрите нрави и императивни изисквания на закона.
В условията на евентуалност се иска да се прогласят за нищожни клаузите от този договор,
с които е уговорен годишен лихвен процент, както и договор за допълнителни услуги към
заем Microcredit № ... от 17.08.2022г.
Ищецът основава предявения главен иск на твърдението, че уговорения фиксиран лихвен
процент в размер на 40, 47% е немотивирано висок и противоречащ на добрите нрави, на
принципите на справедливост и добросъвестност, и на това основание се явява нищожен.
Счита, че съглашението за заплащане на възнаградителна лихва е действително, ако тя не
надвишава с повече от три пъти законната такава. Сочи, че клаузата на годишния лихвен
процент е част от онова съдържание на договора, което е предварително и едностранно
определено от заемодателя и върху което заемополучателят не е могъл да влияе.
Следователно тази клауза има характер на неиндивидуално уговорена такава в сключения
договор. Счита, че недействителността, както на клаузата за ГЛП, така и на клаузата за ГПР
влече след себе си нищожност на целия договор.
По отношение на договора за допълнителни услуги, ищецът счита, че той не съществува
самостоятелно от договора за заем, тъй като в съдържанието му е записано, че
1
допълнителните услуги представляват допълнение към договор за заем Microcredit, както и
поради обстоятелството, че вноските по този допълнителен договор са включени в
погасителния план към договора за заем. Ищецът счита, че тъй като предоставената
допълнителна услуга има характер на действие, което е свързано с управление на кредита,
тази услуга е нищожна на осн. чл. 21, ал.1, във вр. с чл. 10а, ал.1 и ал. 2 от ЗПК. Като
противоречаща на добрите нрави се счита и цената на допълнителната услуга, която е в
значителен размер от 561, 30 лв. в сравнение с размера на кредита от 1200 лв.
Ответникът, чрез пълномощник, оспорва иска като неоснователен.
От събраните по делото доказателства се установи следното във фактическо и правно
отношение:
Между ищеца Г. Б. К. като кредитополучател и ответното дружество „М“ АД като
кредитор е сключен договор за заем Microcredit № ... от 17.08.2022г., по силата на който на
ищеца е отпуснат кредит в размер на 1200 лв., който е следвало да се плати на шест месечни
вноски, всяка от които в размер на 224, 26 лв., с падеж 25-то число на съответния месец.
Уговорен е фиксиран лихвен процент от 40, 47%, с лихвен % при просрочие: ОЛП+10%.
Видно от текста на договора, в него не е посочен годишния процент на разходите по
договора /ГПР/. Отделно от това е посочено, че разходи, дължими при изпълнение на
договора няма. Едновременно с това, обаче, в заключителната част на договора, макар и след
частта за подписите на страните, в т.2 е посочено като задължително, освен получаване на
погасителен план и график на плащанията към договора за заем и договора за допълнителни
услуги. Следователно, договара за допълнителни услуги е част от договор за заем Microcredit
№ ... от 17.08.2022г. Същият извод се прави и от т.4 от съдържанието на договор за
допълнителни услуги към заем Microcredit № ..., съгласно текста на която, допълнителните
услуги по този договор /също от 17.08.2022г./, се предоставят като допълнение към подписан
договор за заем Microcredit. Следователно, макар всеки един от тези договори да се заявява
самостоятелно, сключването на договора за заем е свързано за заемополучателят и със
сключването на договора за допълнителни услуги. Процесните допълнителни услуги
„Комфорт“ са с цена от 561, 30 лв., платими на 6 месечни вноски, всяка от които по 93, 55
лв.
При така установеното във фактическо отношение, предявения главен иск за прогласяване
нищожността на договор за заем Microcredit № ... /17.08.2022г. е основателен, поради
непосочване в същия на годишния процент на разходите по заема. Видно от договора за
допълнителни услуги, такива са налице. Съгласно чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит, какъвто безспорно между страните е процесният, трябва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. Процесният договор за заем не съдържа ГПР, нито
като конкретен процент, нито съдържа взетите предвид допускания, използвани при
изчисляването му. Поради неспазване на посоченото изискване, на осн. чл. 22, във вр. с чл.
2
11, ал.1, т. 10 от ЗПК, процесния договор за заем Microcredit № ... /17.08.2022г. е
недействителен, в степен на нищожност. Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по него.
Предвид изложеното и задължението на съда да следи, и да се произнася по въпроси
относно действителността, в частност нищожността на договорите за потребителски кредит,
какъвто е настоящият, предявения главен иск следва да се уважи. С това отпада
задължението на съда да се произнася по исканията, предявени в условията на евентуалност.
По разноските:
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски се дължат на ищеца.
Той е платил държавна такса от 50 лв. Със списък на разноските пълномощникът му
претендира адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА. Предоставя сверено
копие на договор за правна защита и съдействие, в който е посочено само правното
основание за претендираното възнаграждение. Липсва декларация от ищецът, на който е
предоставена правна помощ за това, че е материално затруднено лице и по тази причина не е
платило възнаграждение на пълномощника си. В представените пълномощно и договор
също не са посочени такива обстоятелства, което е първоопределящо за присъждане на
възнаграждение по чл. 38, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 от ЗА, а не посочване на правното
основание. Затова в полза на ищеца следва да се присъди само платена от него държавна
такса в размер на 50 лв.
Мотивиран от посоченото, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по исковете с правно основание чл. 26, ал.1, пр.1 и пр.3 от ЗЗД, във вр. с
чл. 143, ал.1 и ал.2, чл. 146, ал.1 от ЗЗП и чл. 11, ал.1, т.10, във вр. с чл. 22 от ЗПК,
предявени от Г. Б. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. С..., чрез адв. Ю. Г. – САК срещу "М"
АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С...., представлявано от В В
и Г. А нищожността на сключения между страните по делото договор за заем
Microcredit № ... от 17.08.2022г., поради противоречието му със закона.
ОСЪЖДА "М" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С...., да
заплати на Г. Б. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. С..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата в размер на 50 лв., представляваща разноски по делото, като в частта относно
заплащане на адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ отхвърля
искането като неоснователно.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4