Р Е Ш Е
Н И Е
Номер 175 17.04.2019 г. гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Разградският районен съд
На девети
април две хиляди и деветнадесета
година
В публично заседание в състав:
Председател:
СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА
секретар Даринка
Димитрова
прокурор
като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №1840 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.
Депозирана е искова молба от “Профи Кредит България” ЕООД гр. София против М.Г.А.,
с която е предявен иск за установяване дължимостта на сумата 803,42лв. и
неустойка в размер на 405,39лв., законната лихва от подаване на заявлението.
Претендира и за заплащане на направените разноски. Сочи се, че на 18.09.2013г.
е сключен договор за потребителски кредит/ДПК/ №********** между страните както
и Н. Ж. И. като солидарно задължено лице по договора. Параметрите на който са
следните: общо задължение по договора 2886,79лв. включващо сума за
изплащане-1450лв., срок – 48 месеца, размер на вноската 59,27лв., ГПР 43,74%,
ГЛП -38,12%, лихвен процент на ден 0,11, сума на револвинга - 1130,83лв.
Неразделна част от договора са ОУ, предадени на клиента при подписването му. Твърди,
че изпълнява точно и в срок задълженията си по договора, като на 24.09.2013г.
превел парична сума от 1450лв. по посочена от длъжника банкова сметка. ***ика
са в размер на тридесет и пет пълни погасителни вноски, последната от
16.11.2017г./след прекратяване на договора/. След изпадането в забава и според
договореното в чл.10.3.1 от ОУ договорът прекратен от ищеца на 04.08.2015г. На
07.08.15г. изпратено уведомително писмо на длъжника, че договора е едностранно
прекратен, съответно задължението по
заема обявено за предсрочно изискуем. Към настоящия момента плащанията са в
размер на 2102,52лв., с част от които погасено задължение от номинала по
погасителен план в размер на 2083,37лв., като дължимите лихви са платени в
пълния размер. Твърди, че ответникът се съгласил с цената на кредита на
преддоговорния етап със сключването на договора бил наясно с общата сума, така
и с правото си да се откаже от сключения договор. До определен момент погасявал вноските си. По
подадено от ищеца заявление по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №1245/18г. на РРС е
издадена заповед за изпълнение срещу ответника.
В предоставения срок ответникът чрез особен представител депозира отговор.
Намира иска за неоснователен, както че договорната лихва е недействителна
надвишаваща повече от три пъти законната, както и уговорката за ГПР също е
нищожна, поради нееквивалентност на престациите. Сочи за липса на доказателства
за надлежно уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост,
съобразно т.18 от ТР №4/2013г. на ОСГТК ВКС, наличие на произнасяне по тези
въпроси от РРС по предходен договор за заем по гр.д.№1297/18г. Противоречие на
клаузата за неустойка по смисъла на чл.21 ал.2 от ЗПК, чл.8 пар.1 от Директива
2008/48, съображение 28, в този смисъл съображение 26, 7 и 9. Вменяване на
задължение на длъжника за осигуряване на обезпечение след като кредита е
отпуснат. Че неустойката излиза извън присъщите и функции и цели неоснователно
обогатяване, че се заобикаля законът, предвид разпоредбата на чл.33 ал.1 от ЗПК, както, че първо се отпуска кредит, а в последствие се иска обезпечение,
което е в противоречие с целта на
директивата..
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
установи следните фактически обстоятелства: На 18.09.2013г. е сключен договор за револвиращ
заем №.********** между ищеца като кредитор и ответника като длъжник, по силата на който ищецът е предоставил
кредит в размер на 1450лв., за срок от 48 месеца при месечна вноска 59,27лв.,
годишен процент на разходите 43,74%, годишен лихвен процент 38,12%. На ответника
е преведена по банкова сметка ***.09.2013г. сумата 1450лв. Ответникът заплатил тридесет
и пет пълни погасителни вноски, последната с дата 16.11.2017г. на стойност
2102,52лв. Договорът е обявен за предсрочно изискуем, съответно прекратен на 04.08.2015г.,
според договорка в чл.10.3.1 от Общите
условия.
По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №1245/2018 г. е издадена заповед за изпълнение срещу ответника за сумата 803,42лв. главница и неустойка в размер на 405,39лв.
Въз основа на така установените фактически
обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Предявеният установителен
иск е допустим, тъй като разпоредбата на чл.415 от ГПК предвижда, че след като
е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от длъжника,
заявителят може да предяви установителен иск за сумата, която му е присъдена
със заповедта за изпълнение. За да бъде уважен предявения установителен иск по
този ред, следва чрез събрани по делото доказателства да бъде установено: признато
в заповедното производство в полза на ищцовата страна вземане, което в случая се установява от приложеното ч.гр.д.№1245/2018г., да бъде установен и
юридическият факт, от който произтича претендираното вземане, неговото
съдържание, както и размерът му. Когато се твърди, че вземането е възникнало
въз основа на договор за заем юридическите факти, от които произтича
претендираното вземане е наличието на валиден договор и настъпване на
изискуемост на задълженията по него. Ответникът е сключил договор за револвиращ заем с ищеца, за което не се спори.
Заявлението по чл.410 от ГПК е подадено с позоваване, че е настъпила предсрочна
изискуемост на цялото вземане, преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, поради което е неоснователно възражението за
неуведомяването ответника за това. Не е спорно съществувалото договорно
правоотношение, усвояването на заемната сума. По отношение възражението на
ответната страна за противоречие на договорената лихва с добрите нрави: В
случая в процесния договор е предоставена заемна сума в размер на 1450лв., при
уговорен ГПР - 43,74%, ГЛП - 38,12%. Към датата на сключване на договора обективен критерий за преценка дали
клаузата за лихва е нищожна, нарушаване принципа на справедливост и създаване
услови за неоснователно обогатяване на кредитора, следва да се съобрази
размерът на законната лихва към този момент, без обаче тя да се приема като
максимален размер. В съдебната практика по сходни случаи за договори сключени какъвто
е процесният, преди изменението на ЗПК от 2014г. максималният размер, до който
съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително - ако тя не
надвишава повече от три пъти законната такава/Р-е №378/18.05.06г.
гр.д.№315/05г. II г.о. ВКС/. В случая това
съотношение при договорена годишна лихва 38,12% не е повече надхвърля този
размер, при определения от БНБ основен лихвен процент за 2014г. и 10 пункта
надбавка. А с последващо въвеждане на чл.19 ал.4 от ЗПК/ДВ бр.35 от 2014г./
годишния процент на разходите може да бъде по-висок до пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определени с постановление на МС на РБ. Поради което намира, че
уговорената лихва не е нищожна и се следва. Поради което претенцията в размер
на 803,42лв. включваща незаплатена главница и лихва съгласно приложено
извлечение от сметка/л.18-л.19/ е основателна. По отношение на претенцията за
неустойка в размер на 405,39лв. дължима
съгласно т.10.4 от ОУ: при забава на клиента за заплащане на една месечна
погасителна вноска повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване
на договора за револвиращ заем, като следва да заплати всички дължими суми,
както и неустойка в размер на 50% от остатъчния размер на задължението. Според
ТР №1 от 15.06.2010г. ВКС т.д.№1/09г. ОСТК, добрите нрави са морални норми,
които не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват
като общи принципи или следват от тях. Условията и предпоставките за нищожност
на клаузата за неустойка произтичат от
нейните функции, както от принципа на справедливост в гражданските и
търговски отношения. Преценката следва да се прави за всеки конкретен случай
към момента на сключване на договора, като се отчита естеството на
задълженията, изпълнението на които се обезпечават с неустойка; дали
изпълнението е обезпечено с други правни способи; видът на уговорената
неустойка/компенсаторна или мораторна/ и видът неизпълнение на
задължението/съществена или незначителна част/; съотношението между размера на
уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди и др. Процесната
неустойка е компенсаторна, обезпечава неизпълнение на договора, дължима при
прекратяване на договора поради забава с размер 50% задължението. Същата
позволява кредиторът да получи едновременно неизплатената част от дълга, ведно
с неустойка, което излиза извън обезпечителната и обезщетителна функция и
противоречи на принципа на справедливостта. Неравноправна е и на основание
чл.146 ал.1 вр. с чл.143 т.5 от ЗЗП. Освен това по посочения начин се
заобикаля законът – чл.33, ал.1 от ЗПК, който предвижда, че при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забавата. С процесната клауза за неустойка в полза на ищеца
се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението. Подобна неустойка всъщност
обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от
длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по
чл.33, ал.1 от ЗПК. Подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва
е недопустимо и в този смисъл съдебната практика е константна. От изложеното в
исковата молба става ясно, че ответницата е заплатила 2102,52лв., в които
плащания са включени и плащанията по начислените лихви за просрочие на вноските
и дължимите лихви са платени в пълния си размер. Т.е. ответницата е заплатила начислените
лихви за просрочие. По
изложените съображения намира, че ответницата не дължи неустойка в размер на 405,39лв. И в тази част
претенцията следва да се отхвърли.
На ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски, на основание чл.78
ал.1 от ГПК, съразмерно уважената част от иска. Направените разноски в
производството са в общ размер на 525лв. /заплатена д.т. от 75лв., 300лв.
депозит за особен представител и 150лв. - юрисконсултско възнаграждение на
основание чл.78 ал.8 от ГПК, вр. с чл. 25 ал.1 от Наредба за заплащане на
правната помощ/, т.е. се следват 346,50лв.
Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, съдът в това производство се
произнася по дължимостта на разноските в заповедното производство, които са в
общ размер на 75лв. Поради което
ответникът следва да заплати на ищеца съразмерно уважената част от иска сумата
75 лв. за разноските по ч.гр.д. №1245/2018г. на РРС.
По гореизложените съображения, съдът:
Р Е Ш
И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.Г.А., ЕГН**********, адрес *** дължи
на “Профи Кредит
България” ЕООД, ЕИК ********* седалище гр.София, бул. България №49, бл.53Е,
вх.В, сумата 803,42лв./осемстотин и три лева и четиридесет и две стотинки/,
ведно със законна лихва от 08.06.2018г. до окончателното и изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на сумата 405,39лв. представляваща неустойка като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
М.Г.А., ЕГН**********,
адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на “Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК ********* седалище
гр.София, бул. България №49, бл.53Е, вх.В сумата 346,50лв. /триста
четиридесет и шест лева и петдесет стотинки/ за разноски по настоящото
производство, както и сумата 75лв./седемдесет и пет лева/ за разноски по ч.гр.
д. № 1245/2018г. на РРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните
пред Разградския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: