№ 626
гр. Бургас, 12.***.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXII СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ С. ГЕМЕДЖИЕВ
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ С. ГЕМЕДЖИЕВ
Административно наказателно дело № 20212120202978 по описа за 2021
година
Производството пред Районен съд – Бургас е по реда на чл.189, ал.14
ЗДвП, вр. чл.59-63 ЗАНН и е образувано по жалба на ХР. ИВ. Г., ЕГН
********** с адрес: с.Оризаре, община Несебър, област Бургас, улица
„В...Л....“ №***, подадена против електронен фиш серия К № 4898152 за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство, издаден от Сектор “ПП” при ОД на МВР - Бургас, с който за
нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП на осн. чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
800.00 лева.
В съдебното производство жалбоподателят, редовно призован, не се
явява. В жалбата се посочва, че настоящото нарушение не е повторно. В
съдебно заседание се явява процесуален представител, който посочва, че в
процесния ел.фиш няма описание на нарушение, което прави настоящото
повторно. Посочва също, че не е допустимо въззивната инстанция да извежда
административното нарушение по тълкувателен път. Претендират се и
направените по делото разноски.
1
Административно-наказващият орган – редовно уведомен, не се явява и
не представя допълнителни доказателства. В съпроводителното писмо се
отправя искане за оставяне жалбата без уважение и потвърждаване на
наложеното наказание. В приложено становище се прави a priori възражение
за прекомерност на адвокатско възнаграждение.
Жалбата е допустима, като подадена от легитимирана страна в
законоустановения срок против акт, подлежащ на съдебно обжалване
съгласно чл. 189, ал. 8 ЗДвП.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона и представените по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 12.05.2021 г., в ***:56 часа, в гр.Бургас, по първокласен път I-6
км.494+850 с посока за движение от КПП-1 към квартал Пети километър
автоматизирано техническо средство (преносима система за контрол с
вградено разпознаване на номера и комуникации) тип TFR1-M 644 с № 4835
заснелo лек автомобил марка “Volkswagen” модел „Sharan” с рег. № А ****
HA, който се движел със скорост от 87 km/h при ограничение в пътния
участък скорост от 50 km/h, т.е. в населено място.
За използването на АТСС на 12.05.2021 г. бил съставен протокол
№769р-8226/12.05.2021 г.
След справка в централна база данни на КАТ се установило, че
превозното средство е собственост на жалбоподателя Г., поради което и му
бил издаден процесния ел.фиш. В него изрично е указана и възможността по
чл.189 ал.5 ЗДвП за подаване на декларация с данни на лицето, което на
посочения ден е управлявало процесното МПС. Такава декларация не е
подадена. При издаване на процесния ел.фиш бил отчетен толеранс в размер
на 3 % от регистрираната скорост, т.е. наказуемата скорост била намалена на
84 km/h.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приложените по делото писмени доказателствени средства и по-конкретно:
протокол за проверка, удостоверение за одобрен тип средство за измерване,
разпечатка от клип, протокол за използване на АТСС, справка за регистрация
2
на управлявания лек автомобил, снимки на АТСС и др.
Съдът изцяло цени посочените доказателствени материали, тъй като
същите кореспондират едни с други и се допълват взаимно.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите на жалбоподателя, като съобрази задължението си
да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление,
независимо от основанията, посочени от страните, намира жалбата за
неоснователна, като съображенията за това са следните:
В административнонаказателното производство са допуснати
съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на
защита на жалбоподателя.
Наложеното административно наказание е по чл.182, ал.4 ЗДвП, т.е. в
условията на повторност. Липсва обаче препратка към коя или кои от всички
18 хипотези, изброени в ал.1, ал.2 и ал.3 се отнася повторността според
наказващия орган.
Според §6 на Допълнителните разпоредби на ЗДвП и по-точно т.33.
„повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите
по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното
постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по
вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено
като нов водач.
Според т.1 на Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по т.
д. № 1/2020 г., ОСС, І и ІІ колегия, в производството по реда на раздел пети,
глава трета на Закона за административните нарушения и
наказания районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в
наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да
приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без
съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В мотивната част
на това тълкувателно решение е посочено, че в производството по реда на
раздел пети, глава трета на Закона за административните нарушения и
наказания районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в
наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки
3
установените от административнонаказващия орган факти под друга
нарушена законова разпоредба.
В настоящия случай е безспорно установено, че на 12.05.2021 г. в
***:56 часа лекият автомобил на жалбоподателя се е движил с 87 km/h.
Доколкото липсва посочване в квалификацията на нарушението по
процесния ел.фиш спрямо коя от всички 18 хипотези на ал.1, ал.2 и ал.3 на
чл.182 ЗДвП е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя, при превишаване разрешената скорост на движение от 31 до
от 40 km/h нарушението следва да се квалифицира като такова по чл.182,
ал.1, т.4 ЗДвП, наказуемо с „глоба“ от 400 лева.
При това положение и на основание т.1 на Тълкувателно решение № 8
от 16.09.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2020 г., ОСС, І и ІІ колегия следва
процесния ел.фиш да се измени и наложеното наказание „глоба“ да бъде
намалено на 400 лева.
При издаването на обжалвания електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство съдът не
констатира от формална страна други допуснати нарушения. Електронният
фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.189, ал.4 ЗДвП реквизити, а
именно съдържа данни за териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното ѝ заплащане.
Съгласно Протокол №769р-8226/12.05.2021 г. на 12.05.2021 г. между
***:20 часа и 11:20 часа (л.13 от делото) АТСС е било позиционирано в
гр.Бургас, Първокласен път I-6, км.494+850 с посока на движение на
автомобили, подлежащи на проверка от КПП 1 към квартал Пети километър.
Изготвени са били 83 клипа с установени нарушения с номера от 31836 до
31918. Процесният клип (л.7 от делото) е заснет на 12.05.2021 г. в ***:56 часа
на същата локация с №31893 и следователно попада измежду установените с
процесното АТСС нарушения.
4
В ЗДвП не е предвидено електронния фиш да има дата на издаване,
посочване на физическо лице-издател и негов подпис. Той представлява
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по
отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по
форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че
изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и
НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по
отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш
следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2
ЗДвП реквизити.
Скоростта е фиксирана с автоматизирано техническо средство
автоматизирано техническо средство (преносима система за контрол с
вградено разпознаване на номера и комуникации) тип TFR1-M 644 с № 4835,
преминало последваща техническа проверка съгласно Закона за измерванията
и Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен
контрол. Следователно устройството е притежавало техническите
характеристики и параметри, съгласно одобреното средство за измерване,
регистрирано в държавния регистър на одобрените средства за измерване и е
било в състояние да изпълнява в пълен обем предназначението си.
С оглед горното, съдът намира, че нарушението е безспорно установено
от разпечатаните показания на техническото средство и приложения снимков
материал, тъй като изготвените с технически средства или системи,
заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес. Няма съмнение, че скоростта, с която
се е движел автомобила към момента на заснемането му е била 93 км/ч при
разрешена такава от 50 км/ч в населено място, съгласно чл.21, ал.1 ЗДвП и
при отчетен толеранс от 3 %.
Нормата на чл.188 ЗДвП предвижда административнонаказателна
5
отговорност за собственика или ползвателя на моторното превозно средство
за извършеното с него нарушение, независимо от това кой е действителния
негов извършител. В настоящия случай и след липса на подадена декларация
по чл.189, ал.5 ЗДвП процесния ел.фиш правилно е издаден на настоящия
жалбоподател Г. в качеството му на собственик на процесното МПС.
Законодателят е предвидил в чл.189, ал.5 ЗДвП 14-дневен срок от
получаването на електронния фиш, в който собственикът или ползвателят на
МПС, с което е извършено нарушението, има възможност да предостави в
съответната териториална структура на Министерството на вътрешните
работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и
копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. В
противен случай той е лицето, което следва да понесе отговорност за
извършеното с МПС - негова собственост нарушение. В конкретния случай
видно от справката в системата на КАТ МПС, с което е извършено
нарушението, е собственост на жалбоподателя. След неизползване на
възможността по чл.189, ал.5 ЗДвП, правилно е приет от издателя на
обжалвания електронен фиш като лице, отговорно за извършването на
вмененото му административно нарушение.
Мотивиран от посочено и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, Районен съд -
Бургас
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА електронен фиш серия К № 4898152 за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство или система, издаден от Сектор “ПП” при ОД на МВР -
Бургас, с който за нарушение на чл.21, ал.1 във връзка с ал.1 ЗДвП на
осн. чл.189, ал.4 ЗДвП на ХР. ИВ. Г., ЕГН ********** с адрес:
с.Оризаре, община Несебър, област Бургас, улица „В...Л....“ №*** е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800.00 лева,
като на основание чл.182, ал.1, т.4 ЗДвП и т.1 на Тълкувателно
решение № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по т.д.№ 1/2020 г., ОСС, І и ІІ
колегия, НАМАЛЯВА този размер на 400.00 лева.
6
Решението, съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН (чл.63в. - Нов – ДВ, бр. ***9 от
2020 г., в сила от 23.12.2021 г.), подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Бургас на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава
Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228 АПК)
в четиринадесетдневен срок от деня на получаване на съобщението, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7