№ 398
гр. София, 03.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно търговско дело
№ 20221001000311 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 267872/10.02.2022 г. – п.к. 09.02.2022 г., подадена от
„Моушън Кетъринг“ ООД, гр. София, ул. „Хан Аспарух” № 3, с ЕИК:********* чрез адвокат Л.К.
от САК срещу решение № 260245/18.01.2022 г., постановено по гр. дело № 11479/2018 г. по описа
на Софийски градски съд, в частта му, с която са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу
„Маджикленд“ ЕООД, гр. София, район „Триадица“, ул. „Княз Борис I“ № 7, с ЕИК:*********
осъдителни искове с правно основание чл. 17, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 285 ЗЗД за сумата в размер на 26
000 лева, предявена частично от 69 793.38 лева, представляващи разходи, сторени от ищеца за
промяна предназначението на жилищна сграда - къща, находяща се в гр. София, ул. „***“, № 7, в
ресторант, дължими по договор за поръчка, прикрит със споразумение към договор за наем от
10.09.2013 г., както евентуално съединения иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати сумата от 50 000 лева, поради неоснователното му обогатяване с нея за
сметка на ищеца, изразяващо се в извършване на разходи за промяна предназначението и
преустройство на жилищна сграда - къща, находяща се в гр. София, ул. „***“, № 7, в ресторант,
извършени след сключване на договор за наем от 10.09.2013 г., както и иска с правно основание
чл. 79, ал.1, пр. I-во вр. чл. 9 ЗЗД за сумата от 3 400 евро, представляваща предоставен депозит по
договор за наем от 10.09.2013 г; както и жалбоподателят е осъден да заплати на „Маджикленд“
ЕООД на основание чл. 232, ал. 2 вр. чл. 236, ал. 2 ЗЗД сумата в размер на 90.45 лева,
представляваща разходи за ползвана от наемателя електрическа енергия в периода 01 - 28.01.2019
г. в наетия по договор за наем от 10.09.2013 г. имот, находящ се в гр. София, ул. „***“, № 7, след
изтичане на наемния договор, както и на основание чл. 79, ал. 1, пр. I-во вр. чл. 9 и чл. 233, ал. 1,
изр. II-ро ЗЗД сумата в размер на 25 276.50 лева, представляваща разходи, необходими за
поправяне на вредите в наетата вещ и възстановяване на състоянието й към момента на отдаването
й под наем по договор от 10.09.2013 г., ведно със законната лихва върху горните главници от
датата на подаване на насрещната искова молба - 15.03.2019 г. до окончателното плащане, както и
1
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 3 420.67 лева - разноски.
Жалбоподателят счита решението в обжалваната му част за неправилно и незаконосъобразно
и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Излага съображения, че
първоинстанционният съд неправилно установил фактическата обстановка – неправилно приел, че
останали недоказани фактическите твърдения на ищеца относно сключения между страните
прикрит договор за възлагане на промяна на предназначението на процесния имот от жилищно в
търговски обект – ресторант; че нямало извършена от ищеца процедура по промяна на
предназначението на имота като неправилно се обосновал с удостоверение, видно от което към
18.09.2018 г. нямало подадени документи в НАГ-СО за издаване на акт за въвеждане в
експлоатация на строителния обект и така заключил, че такава процедура изобщо не била
осъществена; че ищецът демонтирал голяма част от монтираните от него съоръжения във връзка
със смяната на предназначение на имота преди да предаде същия на ответника. Така неправилно
възприетата фактическа обстановка закономерно довела до неправилни правни изводи, които
довели до неправилност на цялото съдебно решение. Първоинстанционният съд не съобразил, че
по издаденото на ищеца съдебно удостоверение, представено в НАГ-СО, но общинският орган не
издал исканите от ищеца документи, а било заявено, че те ще бъдат изпратени на съда служебно,
което не било сторено. Неправилно достигнал до извода, че промяната на предназначението на
процесната сграда от жилищна в търговски обект - ресторант не се случило по причини, за които
страните не отговарят, като жалбоподателят твърди, че напротив - в настоящия случай ищецът
положил всички усилия, за да започне, извърши и приключи процедурата по смяна на
предназначението в срок, но не успял, тъй като ответникът саботирал тези му усилия предвид
наближаващия край на договора и завеждането на настоящата искова претенция като единствената
му цел била да не заплати ищеца за извършената от него работа и увеличената цена на имота.
Състоянието на процесния имот, описано от свидетелите и прието от съда, не било такова, а към
момента на незаконосъобразното отнемане на владението от ищеца всички съоръжения си били
монтирани по местата, което следвало да се вижда на приложения по делото видео материал.
Ответникът обаче не предоставил копие от този видеоматериал за ищеца, а съдът не уважил
искането за това на ищеца, при което последният бил лишен от възможност да се запознае с приети
по делото доказателства, което било съществено процесуално нарушение, довело до невъзможност
ищецът да упражни правата си в пълна степен. Същите доказателства - видео и снимков материал
били оспорени от ищеца, но неправилно и незаконосъобразно съдът ги приел по делото и ги ползва
при постановяване на решението си. Тези доказателства били недопустими – не били годно
доказателство по смисъла на ГПК, а освен това на самостоятелно основание били и преклудирани
към момента на предоставянето им по делото. Също така, жалбоподателят твърди, че всички
описани в съдебното решение демонтажи и вреди в процесния имот били извършени след
незаконосъобразното отнемане на владението от ищеца, а не преди това. Счита, че насрещният иск
с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. I-во вр. чл. 9 и чл. 233, ал. 1, изр. II-ро ЗЗД бил
неоснователен.Ответникът попречил на ищеца да завърши процедурата по смяна на
предназначението на сградата с цел да не заплати направените подобрения и след приключване на
договора за наем да завърши процедурата сам и да се възползва от извършената от ищеца работа.
Било налице флагрантна злоупотреба с право, упражнено само и единствено с цел да се увреди
другата страна в правоотношението, а именно - ищецът по насрещния иск изтеглил
документацията от НАГ-СО с цел да може да предяви насрещен иск за вреди в настоящото
производство, а след приключването му да се ползва от извършената от ищеца работа и да смени
2
предназначението на имота в търговски обект.
По тези възражения, жалбоподателят моли апелативния съд да отмени обжалваното решение
и постанови ново, с което уважи исковите претенции. Претендира присъждане на разноски.
Прави доказателствено искане: Съдът да задължи служебно Столична община, район
„Триадица“ – Направление архитектура и градоустройство, да предостави в цялост и в оригинал
всички преписки от 2018 г. и 2019 г., образувани при тях във връзка с процесния имот, което
искане било направено в първоинстанционното производство и съответните органи не се
съобразили с разпореждането на съда.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна „Маджикленд“ ЕООД е подала отговор, с
който оспорва въззивната жалба и по изложените съображения за нейната неоснователност моли
въззивния съд да я остави без уважение и потвърди решението в обжалваната му част като
правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски, направени във въззивното
производство.
Настоящият съдебен състав намира въззивната жалба за редовна по смисъла на чл. 260 ГПК
и процесуално допустима – депозирана е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща
правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което, а и
доколкото процедурата по чл. 263 ГПК е осъществена, въззивният съд дължи произнасяне по
същество на жалбата и разглеждането й в открито съдебно заседание с призоваване на страните,
каквото е насрочено за 06.06.2022 г. от 14.00 ч.
Неоснователно се явява доказателственото искане на жалбоподателя, тъй като не е налице
нито едно от основанията по чл. 266 ГПК и поради това същото следва да бъде оставено без
уважение. В частност, не е налице незаконосъобразен отказ на първоинстанционния съд за
допускане на доказателства, поради което е неприложима разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК.
Видно от материалите по делото, първоначално, с определение на съда от 30.07.2019 г., на ищеца е
било издадено исканото от него съдебно удостоверение, получено от неговия процесуален
представител на 30.04.2020 г. и следователно ищецът е имал възможност да се снабди от Столична
община, район „Триадица“ – Направление архитектура и градоустройство с документите, които да
представи като доказателства по делото – съдържащи се в преписки за периода 2018-2019 г.,
заведени в общината от „Маджикленд“ ЕООД, което ищецът не е сторил, а твърденията му, че
служители на Столична община отказали да му издадат документите и въобще, че съдебното
удостоверение е било представено в общината, са голословни – неподкрепени с доказателства.
Ищецът и в нито един момент от хода на първоинстанционното производство не е направил пред
съда оплакване, че не се изпълнява съдебното удостоверение и съответно искане съдът да задължи
общината да предостави въпросните документи. Впоследствие, с определението си по доклада №
260064/11.09.2020 г., съдът е отменил определението си от 30.07.2019 г. в частта му, с която на
ищеца са допуснати доказателства за снабдяване по поисканото от него съдебно удостоверение, по
съображения, че са неотносими, който извод се споделя и от настоящия съдебен състав, доколкото
исканите документи, съдържащи се в подадени преписки до Столична община от „Маджикленд“
ЕООД не биха допринесли за изясняване на релевантни факти и обстоятелства с оглед предмета на
правния спор, очертан с твърденията на ищеца, при което същият носи доказателствената тежест
не за това какви действия е предприел ответника „Маджикленд“ ЕООД, а че вследствие действия
на ищеца е приключена процедура по смяна на предназначението на процесния имот и във връзка
с това ищецът е направил разходи, което изрично му е било указано с доклада на съда,
3
включително и това, че за доказване на обстоятелствата, че е извършена въпросната промяна,
ищецът не сочи доказателства.
Водим от горното и на основани чл. 267 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Приема за разглеждане въззивна жалба вх. № 267872/10.02.2022 г. – п.к. 09.02.2022 г.,
подадена от „Моушън Кетъринг“ ООД, гр. София, ул. „Хан Аспарух” № 3, с ЕИК:*********.
Докладва делото по смисъла по-горе.
Оставя без уважение доказателственото искане на жалбоподателя „Моушън Кетъринг“
ООД съдът да задължи служебно Столична община, район „Триадица“ – Направление архитектура
и градоустройство, да предостави в цялост и в оригинал всички преписки от 2018 г. и 2019 г.,
образувани при тях във връзка с процесния имот.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4