Решение по дело №254/2015 на Районен съд - Харманли

Р Е Ш Е Н И Е

 

№

 

гр.Харманли,  16.11.2015 год.

 

Харманлийският районен съд в открито съдебно заседание на петнадесети октомври  две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКА КИТОВА

          

 

    

 Производството е образувано по искова молба от В.С.М., със съдебен адрес *** против Ц.П.М. *** с правно основание чл.108 от ЗС.

В исковата молба ищецът твърди, че с ответницата по делото са бивши съпрузи. Сключеният между тях граждански брак на 22.08.1994г. бил прекратен с Решение № 15/25.01.2008г. по гр. дело №926/2007г. по описа на РС-Димитровград, влязло в сила на 14.02.2008г. По силата на посоченото по- горе решение ползването на семейното жилище: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77181.18.35.5.54, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-9/23.03.2006г. на ИД на АК, с административен адрес: гр.Харманли, бул. ****, който обект се намира в сграда № 5 /пет/, разположена в поземлен имот с идентификатор 77181.18.35,с предназначение жилище, апартамент на едно ниво, с площ 85,45 кв.м.,при граници: на същия етаж 77181.18.35.5.55,под обекта 77181.18.35.5.40, над обекта 77181.18.35.5.68 било предоставено   на   ответницата, тъй   като  на нея съдът присъдил упражняване на  родителските права на дъщеря им С.В.М., ЕГН **********. Към настоящия момент дъщеря им била пълнолетна, което водило до промяна в обстоятелствата за ползването на жилището. Посоченият имот бил  лична собственост на ищеца, придобит, чрез дарение  по силата на Нотариален акт за дарение № 89 т. І д.142/1996г. От изложеното било видно,че съществувал спор за ползването, поради което за ищеца бил налице правен интерес за предявяване на иска.  Ищецът сочи, че в Решение № 15/25.01.2008г., по гр. дело № 926/2007г. по описа на РС-Димитровград, влязло в сила на 14.02.2008г. не бил посочен срок за правото на ползване на имота от бившата му съпруга и  искова молба да се считала за едномесечно предизвестие за преустановяване на ползването.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди Ц.П.М., с ЕГН **********,***, да предаде на В.С.М., с ЕГН **********,***, владението на имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77181.18.35.5.54,по кадастралната карта и кадастралните регистри,одобрени със Заповед РД-18-9/23.03.2006г. на ИД на АК,с административен адрес: гр.Харманли, бул. ****,който обект се намира в сграда № 5 /пет/,разположена в поземлен имот с идентификатор 77181.18.35 /седемдесет и седем хиляди сто осемдесет и едно точка осемнадесет точка тридесет и пет/,с предназначение жилище,апартамент на едно ниво,с площ 85,45 /осемдесет и пет цяло четиридесет и пет стотни квадратни метра, при граници: на същия етаж 77181.18.35.5.55,под обекта 77181.18.35.5.40, над обекта 77181.18.35.5.68.

В срока  по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който счита предявеният иск за недопустим. Този извод обосновава с това, че с исковата молба се искало от съда да постанови решение, с което да бъде осъдена ответницата Ц.П.М. да предаде на ищеца В.С.М. владениет на имот находящ се в гр. Харманли, бул. ****, подробно описан в исковата молба и уточняващата искова молба, т.е по същество искът можел да се квалифицира като такъв по чл. 108 от ЗС. Искът обаче бил недопустим, тъй като с решение №15/25.01.2008 г. по гр. д. 926/2007 г. влязло в законна сила на 14.02.2008 г.,  имотът предмет на иска, съставлявал семейно жилище по смисъла на параграф 1 от Допълнителните разпоредби към Семейния Кодекс е предоставено за ползване на Ц.П.М., ЕГН: **********, явяваща се ответник по настоящото дело. Следователно въпросът относно ползването на семейното жилище бил разрешен с влязло в сила съдебно решение, съставляващо надлежно правно основание за държането и ползването на имота и в този смисъл предявяването на иск по чл. 108 от ЗС за този имот се явявал недопустимо, поради което и настоящото дело следвало да бъде прекратено. Алтернативно ответникът сочи, че счита иска за неоснователен. С горе цитираното съдебно решение  ползването на семейното жилище било предоставено на Ц.П.М., като след влизане в сила на съдебното решение и до настоящия момент не били налице нови обстоятелства, които да налагат изменение в постановеното от съда ползване на семейното жилище, с изключение на навършването на пълнолетие на детето на ищеца и ответницата – С.В.М.. След като в съдебното решение не бил определен срок за ползването на семейното жилище и не било предвидено прекратително условие за ползването му, в зависимост от това дали детето е навършило пълнолетие или не исковата претенция се явявала неоснователна. Към настоящия момент и ответницата и дъщеря и С. М. ***, живеели в семейното жилище, собственост на ищеца В.М. и промяната в ползването на това жилище би поставило в особено затруднение ответницата и дъщеря и, предвид липсата на друго жилище в което да живеят. Ищецът разполагал с наследствено жилище - къща в гр. Харманли, както и с редица други имоти в които можел да живее, поради което ползването на  жилище предмет на иска не бил от решаващо значение за ищеца.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, че ищецът В.С.М. е собственик на имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77181.18.35.5.54, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-9/23.03.2006г. на ИД на АК, с административен адрес: гр.Харманли, който обект се намира в сграда № 5 /пет/, разположена в поземлен имот с идентификатор 77181.18.35,с предназначение жилище, апартамент на едно ниво, с площ 85,45 кв.м.,при граници: на същия етаж 77181.18.35.5.55,под обекта 77181.18.35.5.40, над обекта 77181.18.35.5.68 по силата на Нотариален акт за дарение № 89 т.І д.142/1996г.

Не се спори между страните, че с Решение № 15/25.01.2008г.,по гр.дело №926/2007г. по описа на РС- Димитровград, влязло в сила на 14.02.2008г., бракът между  ищецът и ответника е прекратен, като с бракоразводното решение е предоставено за ползване на ответницата по настоящото дело  семейното жилище, което се явява предмет на настоящия спор. Безспорно е, че ответника по иска, владее имота предмет на ревандикационния иск.              

От представените и приети като доказателство по делото : схема на имота 15-178104/30.04.2015 год. на служба по геодезия, картография и кадастър – Хасково и данъчна оценка на имота с рег. № Д0002718/04.05.2015г. се установява, че като собственик на имота предмет на ревандикационния иск е записан В.С.М.. 

 

При така установеното от фактическа страна съдът, прави следните изводи:

По допустимостта на предявеният иск.

 

Така предявеният иск се явява допустим.

Съдът намира, че възражението на процесуалния представител на ответника, че предявеният ревандикационен иск е недопустим, тъй като с Решение № 15/25.01.2008г., по гр.дело №926/2007г. по описа на РС- Димитровград, влязло в сила на 14.02.2008г. e предоставено ползването на имота предмет на ревандикационния иск, представляващ семейното жилище на ответницата и този въпрос не следвало да се пререшава, се явява неоснователно.

Когато семейното жилище е собственост на единия съпруг и с решението за развод поради дълбокото и непоправимо разстройство на брака е утвърдено споразумение, с което жилището е предоставено за ползване на другия съпруг, макар и в него да не е посочен срока за ползване, след навършване на пълнолетие на детето съпругът-собственик притежава активна материална легитимация по иска по чл. 108 ЗС. Основанието на иска по чл. 108 от ЗС е твърдението на ищеца, че е собственик и че ответника упражнява фактическа власт върху собствената му вещ без основание. Макар и претенцията да не съдържа в себе си искане за съдебно установяване правото на собственост върху процесната вещ, то с предявения иск по чл. 108 от ЗС, ищецът цели да върне собствената си вещ от лицето, което я владее без основание. Исковото производство в настоящия случай е насочено към снабдяване на правоимащия със съдебно решение, което има значението на изпълнително основание и въз основа на което по реда на съдебното изпълнение, вещта да бъде отнета  и предадена на носителя на вещното право.

 

 По основателността на предявеният иск.

 

 Предявеният иск е основателен:

 С ревандикационния иск по чл. 108 от ЗС (rei vindicatio) невладеещият собственик, въз основа на правото си на собственост, иска от владелеца на своята вещ предаването на владението. Искът може да се предяви само от собственика на вещта, който не я владее. За уважаването му е необходимо да са налице три предпоставки: 1). Да се установи, че ищецът е собственик на процесния имот, т.е. че е придобил собствеността на твърдения от него способ към момента на предявяване на иска; 2 ). Да се установи, че вещта се владее или държи от ответника, т.е. че ответникът упражнява фактическа власт върху вещта; 3). Да се установи, че упражняването на фактическата власт от ответника върху вещта е без правно основание. Като под основание в случая се разбира юридическия факт, от който за едно лице възниква субективно право да владее или държи вещта или самото субективно право. Същото може да има вещноправен или облигационен характер.

В хода на съдебното дирене  са ангажирани  от ищеца писмени доказателства, неоспорени от ответника, а именно: Нотариален акт за дарение № 89 т.І д.142/1996г. по силата на който същият е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77181.18.35.5.54, по кадастралната карта и кадастралните регистри,одобрени със Заповед РД-18-9/23.03.2006г. на ИД на АК, с административен адрес: гр.Харманли, ул.****, който обект се намира в сграда № 5 /пет/, разположена в поземлен имот с идентификатор 77181.18.35, с предназначение жилище, апартамент на едно ниво, с площ 85,45 кв.м.,при граници: на същия етаж 77181.18.35.5.55, под обекта 77181.18.35.5.40, над обекта 77181.18.35.5.68.

 Неоснователни са доводите на адв. Х.Х. ***, че след като ползването на семейното жилище е предоставено по силата на влязло в сила съдебното решение, с което е прекратен бракът между съпрузите този въпрос не подлежи на пререшаване.Това е така, тъй като в хипотезата на чл.107,ал.3 СК от 1985 г. (отм.), респ. чл.56, ал.1 СК от 2009г., когато бракът е прекратен с развод, от който има ненавършили пълнолетие деца, семейно жилище, собственост на единия съпруг и предоставено ползване на родителските права на другия съпруг, действията на съда по предоставяне ползване на семейното жилище на съпруга – несобственик, комуто е предоставено упражняването на родителските права, представляват акт на спорна администрация и постановеното  Решението по чл. 107, ал.1 от СК /отм./ по гр. дело № 926/2007г. на РС - Димитровград няма сила на пресъдено нещо, поради което промяната в обстоятелствата може да се прецени в производство по чл. 108 от ЗС. Съдебните решения са възможен източник на вземания, както между страните, така и по отношение на трети лица, в случаите в които законът допуска това. На облигационно право на ползване е решението за развод по чл. 99, ал. 3 от СК от 1985 г,респ. по чл.49, ал.3 СК от 2009г., когато с утвърденото от съда споразумение бившето семейно жилище, лична собственост на единия от съпрузите, е предоставено на другия. И след влизане на решението в сила съпругът продължава да е собственик на бившето семейно жилище, т.е. безспорно е доказана първата предпоставка за основателността на предявения ревандикационен иск, а и по този въпрос страните не спорят.

 Не се спори между страните, а и от писменото доказателство удостоверение за постоянен и настоящ адрес с рег. № 3096/15.07.2015г. на Община Харманли издадено на Ц.П.М. се установява, че същата живее на адрес гр.Харманли, бул ****. Този факт се установява и от събраните гласни доказателства, чрез разпита на свид. Т.Д., която през 2014г.  е била упълномощена от ищеца да връчи покана за доброволно предаване на владението на имота от Ц.П.М., което води до извода, че  ответникът упражнява фактическа власт върху вещта, т.е. изпълнена и втората предпоставка на закона за основателността на предявеният иск с правно основание чл.108 ЗС.

Въпросът по който се спори между страните е дали ответникът владее имота на правно основание, когато същият представлява семейното жилище и е собственост на ищеца и с решението за развод поради дълбокото и непоправимо разстройство на брака е утвърдено споразумение, с което ползването на жилището е предоставено на другия съпруг, на който са предоставени и родителските права върху роденото на ***г. от брака дете С., а детето е навършило пълнолетие.

По този въпрос настоящият състав дава следния отговор.

При зачитане на правата на ищеца, следващи от договора за дарение по Нотариален акт за дарение № 89 т.І д.142/1996г., действително следва да се приеме, че ищецът е собственик на процесното жилище. Той разполага с правомощието на ползване и владение имота. С постановеното бракоразводно решение, съдът е предоставил ползването на семейното жилище на ответницата М. и на ненавършилото пълнолетие дете от брака, като въпреки че не е бил определен срок за ползване на жилището, законовата презумпция е, че този срок е до навършване на пълнолетие от детето, т.е. до 17.06.2014г. /датата на навършване на пълнолетие на С.В.М../. Същевременно и съдебната практика приема, че след навършване пълнолетие на детето, основанието за предоставяне ползването на семейното жилище отпада, тъй като смисълът на института по чл. 107, ал.3 от СК от 1985г., респ. чл.56, ал.1 СК от 2009г  е защита интересите на детето.

От изложеното съдът намира, че ищецът е доказал правото си на собственост върху процесния имот, чрез представените по делото писмени доказателства посочени по-горе, факта на владение на този имот от ответницата и че това владение е без правно основание.

С оглед изхода на делото и че ищецът претендира разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,  на същия следва да се присъдят такива в размер на 813,48 лв., от които 213,48 лева за платена държавна такса и 600,00 лева представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

  

                          Р   Е   Ш   И:

 

  ОСЪЖДА Ц.П.М., ЕГН: ********** с адрес ***.,  да предаде на В.С.М., с ЕГН ********** владението върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77181.18.35.5.54, по кадастралната карта и кадастралните регистри,одобрени със Заповед РД-18-9/23.03.2006г. на ИД на АК, с административен адрес: гр.Харманли,  ****, който обект се намира в сграда № 5 /пет/, разположена в поземлен имот с идентификатор 77181.18.35,с предназначение жилище, апартамент на едно ниво, с площ 85,45 кв.м.,при граници: на същия етаж 77181.18.35.5.55, под обекта 77181.18.35.5.40, над обекта 77181.18.35.5.68.

 ОСЪЖДА Ц.П.М., ЕГН: ********** с адрес *** да заплати на В.С.М., с ЕГН **********  сумата от 813,48 лева - разноски по делото.

 Решението може да бъде обжалвано пред ОС - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                   СЪДИЯ: