Р Е Ш Е Н И Е
№ 1061
гр.Варна,15.03.2017год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ХVІ -ти състав в открито съдебно заседание на петнадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Р. Х.
при участието на секретаря Г.Д. като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 15633 по описа на ВРС за 2016 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод
предявени от Н.Й.Н., ЕГН: ********** ***, със съдебен адрес:***,
чрез адв. Н.П. срещу „В.” ЕООД със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от Т. Н. Т. - управител, искове,
основани на чл.128 от КТ и чл.221, ал.1 от КТ, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца, суми както следва: за 2013год. сума от 2 480.16лв.,
представляваща сбор от посочените по удостоверението изплатени суми –
4100.16лв. за 2013год., намалени с действително изплатените възнаграждения 12 х
135лв.; за 2014год. сума от 1 691.30лв., представляваща сбор от
посочените по удостоверението изплатени суми-4190.80лв. за 2013год., намалени с
действително изплатените възнаграждения 12х135лв. и доплащането в размер на
879.50лв.; за 2015год. сума в размер от 3026.29лв. и сума в
размер от 380лв., представляваща обезщетение за неспазен срок на
предизвестие или общо 7 577.75лв., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.07.2016год.
Ищецът основава исковата си претенция на следните
фактически твърдения:
Ищецът е работил при ответника по силата на трудов
договор №2865/01.09.2008год. След изтичане срока на договора, продължава да
изпълнява задълженията си като охранител, предвид на което и на основание
чл.71, ал.2 от КТ договорът се трансформира в безсрочен.
Първоначално работодателят, чиято дейност се изразява
в това да осигурява охранители за различни видове обекти във Варненска област
му заплаща дължимите по договора възнаграждения.
Заплатата му се дава от Началника на охраната Р. Н.,
който получава парите от ответното дружество. Срещу получените за месеца суми
подписва разходен касов ордер.
От началото до края на 2013год. работодателят му
изплаща само 12 месечни заплати по 135лв. Той продължава по същия начин и през
2014год. когато получава 12 месечни заплати по 135лв.През тези две години
многократно пита кога ще получи дължимите му заплати, но отговорът неотменно е,
че няма пари. През месец февруари 2015год. получава с пощенски запис от „В. – Н.”
ЕООД сума в размер на 879.50лв., като доплащане към заплатите от 2014год. През
2015год. не е получавал никакви пари за заплата. Въпреки това продължава да
извършва служебните си задължения, тъй като се надява работодателят да се
разплати с по-късна дата.Вместо това след лятото на 2015год.получава по пощата
плик, които съдържа заповед за прекратяване на трудовия му договор на основание
чл.325, ал.1 от КТ, т.е. „по взаимно съгласие”. Не е давал съгласие, нито е
подписвал заповед №7180/04.09.2015год. Тъй като не е давал съгласие, нито е подписал
горната заповед, счита, че трудовото му правоотношение е прекратено без
предизвестие, като в този случай работодателят му дължи обезщетение по чл.221,
ал.1 от КТ.
В срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК,
ответникът депозира отговор на исковата молба.По отношение претенцията по
чл.221,ал.1 от КТ, счита същата за неоснователна, тъй като трудовото
правоотношение на ищеца е прекратено по взаимно съгласие на страните. Ищецът не
е оспорил прекратяването на трудовия договор на посоченото основание в сроковете,
предвидени в чл.358, ал.1, т.2 от КТ, поради което искът се явява
неоснователен. По отношение на претенцията за заплащане на трудово
възнаграждение, излага следното становище: с РКО е платено трудовото
възнаграждение на ищеца за месец февруари и месец март 2015год., с оглед на
което за този период от време искът за неизплатено трудово възнаграждение се
явява неоснователен. Оспорва претенцията за неизплатено трудово възнаграждение
за периода от 01.01.2013год. до 31.05.2013год. включително, поради настъпила
погасителна давност.
В съдебно
заседание ищецът, чрез проц.представител адв. П. моли за уважаване на исковете и присъждане на
сторените по делото разноски. В срок депозира писмени бележки.
В съдебно заседание ответникът редовно призован не се
явява.
Съдът като взе предвид събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
От приетия по делото трудов договор /л.8/ се
установява , че на основание чл.70,ал.1 от КТ, ищецът Н.Й.Н. е назначен към ответното дружество на
длъжността „охранител” с основно месечно възнаграждение в размер от 220лв.
От приложената по делото заповед №6965/21.08.2015год. е прекратено трудово правоотношение между
ищеца и ответното дружество, на основание чл.325,ал.1 от КТ по взаимно съгласие
на страните, считано от 21.08.2015год.
Към доказателствата по делото са приети четиринадесет
броя разходни касово ордери за платено на ищеца трудово възнаграждение –
л.15,16,17 и 20.
Прието за безспорно в отношенията между страните е ,
че сумите от 135лв. за месеците февруари и март 2015год. са платени от
ответника и получени от ищеца.
Приобщена към доказателствата по делото е справка –
данни за осигуряване на ищеца в периода от 01.01.2013год. до 30.09.2015год.,
издадена от НАП-ТД Варна.
Прието към доказателствата по делото е заключение на
ВЛ по ССч.Е, съгласно което на ищеца Н.Й.Н. за процесния период, съобразно налични документи, описани в констативно съобразителната част се дължи:
нетно трудово възнаграждение в размер от
3 914.70лв. в т.ч. за 2013год. – 1 296.12лв., за 2014год. – 698.86лв.
и за 2015год. – 1 919.72лв. При
неналичие на месечни графици, книга за ежедневен инструктаж, рапортна книга от
обекта, не могат да бъдат установени размери на извънреден и нощен труд.
При
така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
По отношение претенцията за неизплатено трудово
възнаграждение с правно основание чл.128,ал.1 от КТ : Безспорно в хода на
производството се установи ,че ищецът е бил
в трудово правоотношение с ответното дружество, което трудово
правоотношение е прекратено със заповед, на основание чл.325,ал.1 от КТ по
взаимно съгласие на страните, считано от 21.08.2015год.Към момента на
прекратяване на трудовия му договор, ищецът твърди , че има неизплатено от
страна от ответника трудово
възнаграждение за 2013год. в размер 2 480.16лв., за 2014год. сума в размер от 1
691.30лв. и за 2015год. сума
в размер от 3026.29лв. или сума в общ размер от 7 197.75лв.
Съгласно
заключението на ВЛ по ССч.Е., размера на неизплатено възнаграждение на ищеца за процесния период , възлиза в нетен размер от 3 914.70лв. , представляващо за
2013год. – 1 296.12лв., за 2014год. – 698.86лв. и за 2015год. –
1 919.72лв. Задължението за плащане на трудово възнаграждение е основно
задължение на работодателя , като насрещна престация
за предоставената му и използвана от него работна сила на работника или
служителя. Съгласно разпоредбата на чл. 128 от КТ работодателят е длъжен да
плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа. Тъй като в хода на производството,
ответникът не доказа изпълнение на задължението си за заплащане на трудово
възнаграждение на ищеца в претендирания период , съдът намира, иска основан на
чл.128 от КТ за основателен до размера, даден със заключението по ССч.Е. т.е. до размера от
3 914.70лв. Това е така, защото заключението на ВЛ е съобразено с
постигнатите между страните договорености по трудов договор, подаваните от
работодателя справки до ТД на НАП Варна , изискванията на КСО и КТ, направените
от страна на работодателя плащания. В този размер ответникът дължи плащане на
ищеца.
По възражението на ответника за погасяване по давност
на вземането за неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.01.2013год.
до 31.05.2013год., съдът намира следното: Един от компонентите на специалната
уредба в материята на трудовото правораздаване е предвидената специална давност
за предявяване на искове по трудови спорове. Съгласно чл.358, ал.1, т.3 от КТ е
предвиден тригодишен давностен срок по всички
останали, извън хипотезите на т.1 и т.2 трудови спорове. Разглеждания в
настоящото производство иск не е от категорията искове, попадащи в обхвата на
чл.358,ал.1, т.1 и т.2 от КТ, т.е. правото на трудово възнаграждение се
погасява в тригодишен срок. Съгласно трудовия договор между ищеца и ответника,
като страни по трудовото правоотношение, съгласно което ищецът е заемал
длъжността „охранител”, трудовото възнаграждение е дължимо от работодателя
еднократно всеки месец от 25-то число до 30-то число за предходния месец.
Исковата молба е депозирана в съда на 27.07.2016год. Към датата на подаване на
исковата молба вземанията на ищеца за неизплатено трудово възнаграждение в
периода от 01.01.2013год. до 31.05.2013год. с оглед направеното от страна на
ответника възражения за изтекла давност не са дължими, тъй като са претендирани, извън установения в закона тригодишен срок, в
който могат да бъдат претендирани, т.е. за периода от
м.01.2013год. до м.05.2013год. искът следва да се отхвърли, като неоснователен.
Съгласно заключението на ВЛ,приложение №1 нетното трудово възнаграждение на
ищеца в периода от м.01.2013год. до м.05.2913год.,възлиза в размер от 540.05лв.
С тази сума следва да се намали сумата
от 1296.12лв. неизплатено тр.възнаграждение за 2013г.
и съответно общото дължимата сума от 3 914.70лв. намалява на 3 374.65лв. До сумата от 3 374.65лв. искът следва да се уважи,
като за разликата до претендираните 7 197.75лв.
следва да се отхвърли, като
неоснователен. Като законна последица върху уважената част от иска следва да се
присъди законна лихва, считано от 27.07.2016год.
На основание чл.242 , ал. 1 от ГПК , следва да се
допусне предварително изпълнение на решението в частта за присъденото
неизплатено възнаграждение.
По отношение
претенцията за изплащане на обезщетение, за неспазен срок на предизвестие в
размер от 380лв., основана на
чл.221,ал.1 от КТ : Съгласно
разпоредбата на чл.221,ал.1 от КТ При прекратяване на трудовото правоотношение
от работника или служителя без предизвестие в случаите по
чл.327,ал.1,т.2,3 работодателят му дължи
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието
– при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди –при
срочно трудово правоотношение. В настоящия случай трудовото правоотношение на
ищеца не е прекратено на основанията, даващи право на обезщетение по реда на
чл.221,ал.1 от КТ, а по взаимно съгласие на страните. Възражението на ищеца, че
не е давал съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно
съгласие към настоящия момент нямат правно значение. Ищецът не оспорва факта,
че е получил заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение по пощата. След
получаване на заповедта той не се е
възползвал от правото си да атакува същата, предвид на което във фактическата
действителност и правния мир е налице заповед за прекратяване на трудов договор
между ищеца и ответника по взаимно съгласие на страните. Соченото в
прекратяващата трудовия договор заповед основание за уволнение, не дава права
на ищеца да претендира обезщетение за неспазен срок на предизвестие по реда на
чл.221,ал.1 от КТ, предвид на което тази претенция следва да се отхвърли в
цялост.
С оглед изхода от делото пред настоящото инстанция ,
ответника следва да бъде осъден да заплати върху уважената част от иска сумата
от 135лв. по сметка на ВРС за държавна такса
и 100лв. депозит за ВЛ, на основание чл.78,ал.6 от ГПК.
Върху уважената част от иска за неизплатено трудово
възнаграждение, ответникът следва да заплати на ищеца адв.възнаграждение
в размер от 267.20лв., на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
Мотивиран от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „В.” ЕООД със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Т. Н. Т.-управител ДА
ЗАПЛАТИ на Н.Й.Н., ЕГН: ********** ***, със
съдебен адрес:***, чрез адв. Н.П. неизплатено трудово
възнаграждение в нетен общ размер от 3 374.65лв./три хиляди триста
седемдесет и четири лева, шестдесет и пет ст./, от което неизплатен нетен
остатък от трудово възнаграждение за периода от
м.06.2013год. до м.12 2013год. в размер на 756.07лв., за 2014год. –
698.86лв. нетен остатък от трудово възнаграждение и за 2015год. – 1 919.72лв. нетен
остатък от трудово възнаграждение, като
отхвърля иска за периода от м.01.2013год. до м.05.2013год. и до разликата
за претендираната
сума в размер от 7 197.75, ведно със законна лихва,
считано от датата на подаване исковата молба в съда – 27.07.2016год. до
окончателното изплащане , на основание
чл.128,алл.1 от КТ
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението, досежно присъденото трудово възнаграждение, на осн. чл.
242,ал.1 от ГПК .
ОТХВЪРЛЯ иска на Н.Й.Н., ЕГН: ********** ***, със
съдебен адрес:***, чрез адв. Н.П. срещу „В.” ЕООД със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от Т. Н. Т.-управител за осъждане на
ответника да заплати на ищеца, сумата от
380лв./триста и осемдесет лева/, представляваща обезщетение за
неспазен срок на предизвестие, на
основание чл.221,ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА „В.” ЕООД със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Т.Н. Т.-управител ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на ВРС държавна такса в размер от 135лв./сто тридесет и пет лева/ и съдебно-деловодни разноски в
размер на 100лв./сто лева/ , на основание
чл.78,ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА „В.” ЕООД със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Т. Н. Т.-управител ДА
ЗАПЛАТИ на Н.Й.Н., ЕГН: ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адв. Н.П. , сумата от 267.20лв./двеста шестдесет и седем лева, двадесет ст./ /адв.възнаграждение,
съобразно уважената част от иска, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р.Х./