РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2335
гр. Пловдив, 09.12.2022 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, ХХV състав, в открито
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
при секретаря СТАНКА
ЖУРНАЛОВА, като разгледа
докладваното от Председателя адм.
дело № 2399 по описа за 2022год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на Глава Х
от АПК
във връзка с чл. 172, ал.5
от Закона за
движението по пътищата.
Образувано
е по жалба на П.Й.Д., ЕГН **********, с адрес *** против Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 77 от 27.08.2022г. на Н.Г.И.– старши полицай ООР в РУ Стамболийски,
с която на основание чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП е постановено
временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Жалбоподателят
моли да се отмени оспорвания акт като незаконосъобразен. Оспорват се
фактическите констатации в обстоятелствената част на издадената ЗНПАМ, както и
материалната компетентност на органа-издател. Представя писмени доказателства.
Претендира разноски.
Ответникът
– Н.Г.И.– старши полицай ООР
/опазване на
обществения ред/
РУ Стамболийски към ОД на МВР оспорва жалбата.
Съдът,
като разгледа направените възражения и приложената административна преписка, намери
за установено следното:
Жалбата
е подадена в предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен
интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Установява
се, че на 27.08.2022г., около 01,35 часа при проверка от служители в РУ- Стамболийски
при ОД на МВР – Пловдив, в с. Й. Г. , по
ул. “***“ срещу № 13, е констатирано, че жалбоподателят П.Й.Д. управлява лек автомобил „Ауди А4“ с рег.№ *** с
концентрация на алкохол в издишания въздух над 0,5 ‰ (промила), а именно- 1,20
‰, установено с
техническо средство Дрегер Алкотест 7510, фабр. № ARBA 0078, с което виновно е
нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
Въз
основа на така установеното административно нарушение старши полицай ООР в РУ
гр. Стамболийски е издал оспорената заповед – предмет на настоящото съдебно
производство, с която на основание чл. 22
от ЗАНН
и чл.171,
т.1, б.“б“ от ЗДвП
е постановено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца и са отнети
СУМПС №********* и контролен талон №9951798.
По
делото са приети оправомощителна заповед за компетентност на издателя на
обжалвания административен акт, а именно заповед № 317з-3162/15.04.2022г. на
директора на ОД на МВР – гр. Пловдив за оправомощаване на длъжностни лица, които
да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171,
т.1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и т. 7 от ЗДвП; Справка за нарушител
водач на П.Й.Д.; АУАН серия АД бл. № 127120 от 27.08.2022г.; Представен е и
издадения на водача талон за изследване № 091692, и Протокол № 1666 от съдебна
химикотоксигологична експертиза, изискана с докладна записка рег. №
1030р-17409/30.08.2022 г. от инсп. И. Д. – сектор „Пътна полиция“ – Пловдив,
чийто предмет на изследване е била пробата взета въз основа на издадения талон
за изследване – видно от съпоставката на серийните номера на стикерите. Според
експертизата анализа на проба кръв е
извършен двукратно чрез
метода на газова хроматография с пламъчно-йонизационен детектор и отчитане на
калибрационна права и не се установява наличие на алкохол (етанол) в кръвта.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира,че оспорваната заповед за
прилагане на ПАМ е незаконосъобразна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по
чл. 171, т. 1, 2, 4, т.5, б.“а“, т.6 и т.7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е
представена и приета като доказателство Заповед № 317з-3162 от 15.04.2022г. на
Директора на Областна дирекция на МВР – Пловдив, с която на основание чл. 43,
ал.4 от ЗМВР, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи
и разпоредително писмо рег. № 3286р-153226/30.03.2022г. на зам. директора на
ГДНП са оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР – Пловдив да издават заповеди
за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП, между които лица в
т. I 13 са и полицейските органи от звената осъществяващи
охранителна дейност по чл. 14, ал. 2, т. 1 /патрулно-постова дейност/ или т. 2
/териториално облсужване на населението/ от ЗМВР в РУ в ОДМВР – Пловдив. Следователно
обжалваният акт е издаден от материално и териториално компетентния
административен орган – старши полицай ООР /опазване на обществения ред/ в РУ
Стамболийски.
Според
нормата на чл. 171
от ЗДвП,
принудителните административни мерки, предвидени в закона, включително от
категорията на процесната такава, се налагат за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения.
На
основание чл. 171, т.1,
б.“б“ от ЗДвП
мярката временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство, в процесната
хипотеза, се прилага на водач, който управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и
химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор,
или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух. В
края на разпоредбата изрично е предвидено, че при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал.
4 установените стойности са определящи; Разпоредбата на чл.174,ал.4 от ЗДвП
предвижда,че редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта
на водачите на моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба на
министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на
правосъдието. Тоест, препраща към Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози. Според чл.22, ал.1 от приложимата наредба, изследването
на пробите от кръв за установяване на концентрация на алкохол се извършва по
газхроматографски метод. При използването на този метод, анализът на пробата
кръв е показала отрицателен резултат за наличие на алкохол (етанол) в кръвта на
жалбоподателя. Като се установява да са спазени всички изисквания на
разпоредбите на наредбата, разписани в чл.21, чл.22 и чл.24 от нея.
Възражението на ответника,че в талона за изследване е било вписано място на
изследване УМБАЛ „Пловдив“, а същото е направено в УМБАЛ“Св.Георги“ не
представлява основание за невалидност на извършеното изследване, тъй като и в
двете болници лабораториите са включени в разпоредбата на чл.19 от НАРЕДБА № 1
от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, а разписаният в
същата наредба ред за взимане на кръвна проба и провеждане на медицинско
изследване не включва задължително спазване на мястото на изследване, посочено
в талона, след като е съобразена нормата на чл.11 и чл.19 от наредбата.Спазен е
срокът за взимане на кръвната проба, методът на изследване и начинът на извършване
на същото.
В тежест на административния орган, издал
оспорения акт, е да докаже пред съда наличието на извършено административно
нарушение, за преустановяването на което е издадена принудителната
административна мярка. По делото безспорно е представен редовно съставен АУАН,
който се ползва с предвидената от закона доказателствена сила, но лицето
разполага с всички процесуални средства за нейното оборване. В конкретния
случай това е и сторено посредством проведеното изследване на кръвната проба, при
което се установява твърдението на жалбоподателя за липса на употреба на алкохол
от негова страна към момента на извършената му проверка.
Предвид
посоченото се налага извода, че от събраните по делото доказателства се
установява липсата на условията, с възникването на които относимата правна
норма в случаи като процесния свързва настъпването на определени правни
последици, изразяващи се във временно отнемане на свидетелството за управление
на МПС.
Ето
защо съдът намира,че не са осъществени материалноправните предпоставки, при
които възниква правото на административния орган да издаде заповед за налагане
на процесната принудителна административна мярка.
Поради
това и заповедта ще следва да се отмени.
С
оглед изхода на спора, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят
направените по делото разноски, които съдът констатира че са в размер на 510
лв., от които 10лв. държавна такса и 500лв. договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение, съгласно представения договор за адвокатска защита и
съдействие, а не както се претендира в представения списък на разноските 600
лв.
Водим от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ по оспорване на П.Й.Д., ЕГН **********,
с адрес *** Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 77 от
27.08.2022г. на Н.Г.И.– старши полицай ООР в РУ Стамболийски, с която на
основание чл. 171, т.1, б.“б“ от ЗДвП е постановено временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС № *** и контролен талон № ***, до решаване
на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – Пловдив
да заплати на П.Й.Д., ЕГН ********** сумата от 510 /петстотин и десет/ лева
разноски.
Решението
е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: