Р
Е Ш Е Н И Е
№……../……..2022
г.
Административен съд, гр. Варна, ШЕСТИ КАСАЦИОНЕН
СЪСТАВ, в публичното съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЕВЕЛИНА ПОПОВА
МАРИЯНА БАХЧЕВАН
При участието на секретаря КАМЕЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА и
прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ като разгледа докладваното от съдия ЕВЕЛИНА ПОПОВА
к.н.а.х.д. № 2829 по описа на съда за две хиляди двадесет и първа година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
глава ХІІ АПК вр. чл. 63в ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Н.К.И., предявена
чрез пълномощника му адвокат Ж.Г., срещу Решение № 934/23.11.2021 г.,
постановено по н.а.х.д. № 2834/2021 г. по описа на ВРС, І състав, с което е потвърдено НП № 21-0819-002571/07.07.2021
г. на началник група към ОД на МВР Варна, сектор „Пътна полиция“, в частта, с
която на касатора за нарушение на чл. 119, ал. 1 ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева, на основание
чл. 179, ал. 2, вр. 179, ал. 1, т. 5, предл. 4 ЗДвП и наказателното
постановление е изменено в частта, с която на касатора за нарушение на чл. 123,
ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месеца, на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП, като административното наказание „глоба“ е
намалено от 200 лв. на 50 лв.
По подробно изложени съображения,
свързани с неправилно приложение на закона и допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1
и т. 2 НПК, се иска отмяна на въззивното решение и постановяване на ново от
касационната инстанция по съществото на спора, с което да се отмени оспореното
по реда на чл. 59 ЗАНН наказателно постановление. В условията на евентуалност
се прави алтернативно искане за връщане на делото за ново разглеждане от
въззивния съд за събиране на доказателства с цел изясняване на фактическата
обстановка по настъпването на ПТП. В открито съдебно заседание пълномощникът на
касатора адв. М. поддържа жалбата.
Ответникът ОД на МВР – Варна, редовно
призован, не се представлява в заседанието. В подадени чрез пълномощника му
юрисконсулт Л.-А. писмени бележки с. д. № 2589/16.02.2022 г. оспорва
касационната жалба като неоснователна и моли въззивното решение да се остави в
сила като на дирекцията се присъди юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл.
63, ал. 5 ЗАНН.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна също дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
След преценка на процесуалната допустимост и
основателност на жалбата, извършена в рамките на касационната проверка по чл.
218 АПК във връзка с чл. 63в ЗАНН, съдът намери за установено следното от
фактическа и правна страна:
По допустимостта на жалбата: Предявена е пред родово и
местно компетентния съд срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт,
съгласно изричната разпоредба на чл. 63в ЗАНН; от процесуално легитимирано
лице, съгласно чл. 210, ал. 1 АПК; в преклузивния срок за упражняване на
правото на жалба, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК. Съобщение за изготвеното въззивно
решение е получено редовно от пълномощника на касатора на датата 27.11.2021 г.
/л. 35 от н.а.х.д. № 2834/2021 г. на ВРС/, а касационната жалба е подадена в
рамките на срока за обжалване на решението на датата 09.12.2021 г. според
поставения върху нея печат на съда. Кумулативното наличие на обсъдените
положителни процесуални предпоставки и отсъствието на отрицателни такива обуславя
извод за допустимост на касационното производство.
Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в
рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК,
касационният състав намира жалбата за неоснователна.
В касационната жалба се твърдят допуснати в хода на
въззивното производство съществени нарушения на процесуални правила, изразяващи
се в това, че в решението си въззивният съд кредитира единствено показанията на
пострадалия пешеходец без дори да го разпита в хода на съдебното следствие.
Касационната инстанция намира така наведените
възражения за неоснователни. За
установяване на фактите, относими към предмета на делото, в производството пред
ВРС са събрани достатъчно доказателства, като същите са анализирани подробно и
задълбочено от решаващия съдебен състав. На страните в съдебния процес е
предоставено еднакво право на защита – допуснати са поисканите от тях
свидетели, включително от касационния жалбоподател, чийто процесуален
представител е задал множество въпроси при разпита им.
Видно от съдържанието на НП № 21-0819-002571/07.07.2021
г., в частта по т. 1 касаторът е наказан за нарушение на чл. 119, ал. 1 ЗДвП,
която норма вменява в задължение на водача на пътно превозно средство да
пропусне стъпилите на пешеходна пътека или преминаващите по нея пешеходци, като
намали скоростта или спре. В случая от събраните по делото доказателства
/констативен протокол за ПТП с пострадали лица, докладна записка и свидетелски показания/
с необходимата степен на категоричност се установява извършване на посоченото
от АНО нарушение. Правилно ВРС е приел, че събирането на допълнителни
доказателства е невъзможно предвид факта, че пострадалото лице Станков е в лошо
здравословно състояние, а и липсват други очевидци на произшествието. В приложеното
по преписката сведение от пострадалото лице са посочени както видът на
моторното превозно средство, така и регистрационният номер на същото като
подробно е описано осъщественото ПТП. С основание ВРС е дал вяра на това сведение,
тъй като то кореспондира с целия събран по делото доказателствен материал.
Отделно от това, в хода на административнонаказателното производство, подавайки
възражението си срещу съставения АУАН, наказаният водач е изложил доводи и
съждения за неговата незаконосъобразност без обаче да отрече факта, че е
блъснал пресичащия на пешеходна пътека пешеходец. Поради това наведените в
обратен смисъл едва в съдебното производство възражения съдът възприема като
неоснователни.
Настъпването на пътнотранспортно произшествие по
смисъла на § 6, т. 30, предложение първо ДР на ЗДвП е безсъмнено доказано от
показанията на свидетелите И. и М. , както и от начертаната схема на ПТП в
съставения в деня на произшествието констативен протокол за ПТП с пострадали
лица, неоспорен от касационния жалбоподател. Настъпването на ПТП се установява
по категоричен начин и от сведението, дадено от пострадалото лице. Въпреки
липсата на деформации по автомобила, правилно въззивният съд приема, че предвид
факта, че автомобилът се е движел с ниска скорост, е нормално при удар с
пешеходец по превозното средство да не останат никакви следи, което е надлежно
посочено и при изготвяне на протокола за ПТП.
В съвкупността си всичко изложено обуславя извод за допуснато
от И. нарушение на чл. 119, ал 1 ЗДвП, както правилно е приел и районният съд
въз основа на установените по делото факти.
При това положение за наказаното лице действително е
възникнало и задължението по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗДвП да остане на
мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на
Министерството на вътрешните работи и като не го е сторил, касаторът е допуснал
нарушение на посочената разпоредба. Несъответно на събрания по делото
доказателствен материал е оплакването за несъставомерност на деянието, поради
липсата на непосредствено възприятие за настъпило ПТП. От показанията на свид. И.
– актосъставител, се установява, че при разпита на водача на автомобила той е
потвърдил, че е блъснал пешеходеца. Това обстоятелство се потвърждава и от
сведението на пострадалото лице, което е посочило, че след сблъска с
автомобила, водачът е слязъл и му е помогнал да стане от земята. При
съпоставката между тази част от показанията на свидетеля и сведението на пострадалото
лице с характера на нанесените на пострадалото лице травми и доказаността на
механизма на настъпването на ПТП се налага обоснован извод, че касационният
жалбоподател при всички положения е възприел причиняването на ПТП. Доколкото по
делото е установено настъпването му с пострадали от него хора, жалбоподателят в
качеството си на водач на ППС, участник в ПТП, е бил длъжен да остане на
местопроизшествието и да изчака пристигането на съответните органи. Вместо това
обаче И. е напуснал мястото на инцидента като с това си действие е осъществил
от обективна и субективна страна изпълнителното деяние на административно
нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗДвП. Независимо от изложеното, обаче
въззивният съд е приел, че АНО не е определил правилно размера на наказанието
глоба по второто от установените нарушения като правилно при постановяване на
решението е намалил това административно наказание до предвидения в нормата
минимум от 50 лв., предвид липсата на изложени мотиви, обосноваващи
справедливостта на конкретния размер на санкцията.
По отношение на твърденията на касатора, че
пешеходецът е паднал вследствие на издърпване от кучето, което е разхождал, като
водачът е слязъл от моторното превозно средство, за да му помогне, съдът намира,
че те са недоказани. Тези твърдения се излагат едва в хода на съдебното
производство пред въззивния съд и с касационната жалба. Касационният
жалбоподател е имал възможност да изложи тези доводи още при предявяването на
АУАН, с представеното възражение или с жалбата пред ВРС, но това не е сторено.
Освен това тези обстоятелства не са подкрепени и от доказателствата по делото,
напротив опровергават се от събраните свидетелски показания.
С оглед на изложеното и предвид обстоятелството, че
съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП редовно съставените актове по този
закон, какъвто е процесният АУАН, послужил за издаване на потвърденото от ВРС
наказателно постановление, се ползват с оборима доказателствена сила, касационният
състав намира за доказани извършените от касатора административни нарушения. В
тази връзка правилно и законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на нарушителя, доколкото констатациите
в АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление не са
опровергани от носещото доказателствената тежест за това наказано лице.
При отчитане на засегнатите с извършените нарушения
обществени отношения – защита на живота и здравето на участниците в движението
по пътищата и опазване имуществото на юридическите и физическите лица, настоящата
съдебна инстанция намира, че размерите на наложените административни наказания
са правилно определени и съответстват на тежестта на обществена опасност на
деянието и дееца. С налагането и
изтърпяването им е оправдано да се очаква реализирането на очертаните в чл. 12 ЗАНН цели, като наказанията ще изпълнят своя превантивен и възпитателен ефект
не само по отношение на провинилия се нарушител, но и върху останалата част от
обществото.
В съвкупността си изложеното обуславя извод, че
обжалваното решение е правилно като не страда от визираните в жалбата пороци,
постановено е при спазване изискванията на процесуалния и материалния закон,
поради което следва да се остави в сила от касационната инстанция.
Предвид крайния изход на
спора и изрично заявеното в писмени бележки с. д. № 2589/16.02.2022 г. искане
на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, на
основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН вр. чл. 37 ал. 1 ЗПП и като
съобрази, че делото
не се отличава с висока степен на фактическа и правна сложност и е
приключило след провеждане на едно открито съдебно заседание, съдът намира, че
на ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер от 80 лв. по чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 934/23.11.2021 г,
постановено по н.а.х.д. № 2834/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, І
състав.
ОСЪЖДА Н.К.И., ЕГН **********, адрес: *** да
заплати на Областна дирекция на МВР – Варна разноски за юрисконсултско
възнаграждение за касационната инстанция в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/