Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е № 260075
гр. Пловдив, 11.08.2020
г.
ИВАН БЕКЯРОВ
- съдия при Районен съд Пловдив, като
съдия докладчик по AНД № 4741/2020 г. по описа на ПРС, ХІ н.с., след като се запознах с материалите по делото,
намирам, следното:
Производството по делото е образувано по жалба вх. №
43989/24.07.2020 г., подадена от М.Н.М., срещу наказателно постановление /НП/ №
13930/2010 г. на началник сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР гр. Пловдив.
Съгласно чл. 59, ал. 2 от ЗАНН наказателните постановления
подлежат на обжалване в седемдневен срок от връчването им.
От представената по делото от жалбоподателя (идентична
с приложената от административнонаказващия орган) справка за нарушител/водач се
установява, че процесното НП е редовно връчено на 20.12.2010 г., от когато е
започнал да тече законоустановения срок за обжалването му. Седемдневният срок
за обжалване на процесното НП е изтекъл на 27.12.2010 г., вкл., а жалбата срещу
него, видно от поставения върху нея печат, е входирана в канцеларията на съда
на 24.07.2020 г., почти 10 години по-късно. Не се твърди и не се сочат
доказателства и данни за това да е подавана жалба в по-ранен момент, а именно в
срока за обжалване. Твърденията на самия жалбоподател са свързани с това, че НП
е връчено на брат му Руслан на дата 16.09.2011 г., за което е подписано лично с
неговия собствен подпис.
Същевременно твърденията на жалбоподателя са свързани и
с узнаване за съществуването на наказателно постановление на 22.07.2020 г.
Предвид липсата на обжалване административнонаказващият орган е приел
наказателното постановление да е влязло в сила на 28.12.2010 г.
Съдът като прецени данните по делото, приложените
доказателства и твърденията на жалбоподателя установи, че обжалваното
наказателно постановление е влязло в сила на 28.12.2010 г., тъй като срещу него
не е подадена жалба в срока за това, и като необжалвано се ползва с юридически
стабилитет и не подлежи на редовен инстанционен контрол по реда на глава III, раздел V
от ЗАНН.
След изтичане на нормативно установения срок за
съхраняване на делата по влезли в сила наказателни постановления, цялата
административнонаказателна преписка се унищожава със съответните актове на
съхраняващата институция. В конкретния случай това е станало с протокол за брак
№ 317-3146/31.08.2016 г., изменена и допълнена със заповед № 317з- 3814/25.10.2016
г. на директора на ОД на МВР Пловдив.
Действително според чл. 58, ал. 2 от ЗАНН препис от
наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя. В чл. 180,
ал. 2 от НПК, който намира субсидиарно приложение съгласно препращащата норма
на чл. 84 от ЗАНН, изрично е предвидена възможност, когато адресатът отсъства,
връчването да се извърши на пълнолетен член на семейството му.
Точно такъв е и процесния случай, доколкото в жалбата
се съдържат изрични признания на жалбоподателя, че наказателното постановление
е получено от брат му през 2011 г., което обуславя и законосъобразност на
действията на наказващия орган по връчване на НП.
Връчването по реда на чл. 180, ал. 2 от НПК на член от
семейството е редовно и поставя началото на седемдневния срок за обжалване на
наказателното постановление, като този срок започва да тече от момента, в който
родственикът е получил НП със задължение да го предаде, а не от момента, в
който това задължение реално е изпълнено, като от съда не се изисква да събира
доказателства дали и в кой момент НП е предадено от получилото го лице на
наказания субект.
От
гореизложеното е видно, че в процесния случай срокът за обжалване е започнал да
тече и е изтекъл много преди да бъде подадена настоящата жалба, независимо
твърденията на жалбоподателя и установените данни за връчването на НП.
В този смисъл е трайната практика административните
съдилища в страната и ВАС, която приема, че съгласно чл. 180, ал. 2 от НПК
връчването на пълнолетен член на семейството необоримо се приравнява от закона
на надлежно връчване на самото лице, като липсва законова норма, която да
задължава съда да изследва въпроса дали получилото съобщението лице реално е
изпълнило задължението си да го предаде на неговия адресат.
Евентуалното неизпълнение или закъсняло изпълнение на
това задължение би могло да бъде основание за ангажиране отговорността по чл.
182, ал. 2 от НПК, но не и да рефлектира върху преценката за допустимост на
просрочена жалба.
При преценка редовността на връчването могат и следва
да се съобразяват и признанията за релевантните факти, които са направени в
жалбата. В случая жалбоподателят признава, че
през 2011 г. е бил в чужбина и НП е получено от брат му, което е достатъчно за
извода, че процесното НП е надлежно връчено на жалбоподателя много преди
подаване на настоящата жалба и седемдневният срок за обжалване на
постановлението е изтекъл.
При извод за подаване на жалбата извън
законоустановения срок, същата на основание чл. 323, ал. 1, т. 2 от НПК вр. чл.
84 вр. чл. 63, ал. 2 вр. чл. 59, ал. 2 от ЗАНН следва да бъде върната, а
производството по делото прекратено, доколкото правото на наказания субект да
обжалва наказателното постановление е преклудирано с изтичане на седемдневния
срок за това.
Воден от горното съдът
Р А З П О Р Е Д И:
ВРЪЩА жалба вх. № 43989/24.07.2020, подадена от М.Н.М.,
срещу наказателно постановление № 3930/2010 г. на Началника на сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР гр. Пловдив.
ПРЕКРАТЯВА производството по АНД № 4741/2020 г. по описа на Районен
съд Пловдив, XI н.с.
Препис от настоящото разпореждане ДА СЕ ИЗПРАТИ на
жалбоподателя и административно наказващия орган за сведение.
Разпореждането може да се обжалва в 7-дневен срок от получаването
му пред Административен съд гр. Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала
А. Д.