№ 509
гр. Варна, 08.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Марина К. Семова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело
№ 20243100500205 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на глава XX oт ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 8066/04.12.2023г. по регистратурата на РС-
Провадия подадена от Г. Г. К. и С. Д. Х., чрез процесуалния им представител срещу
решение № 289/30.10.2023г. постановено по гр.д.№ 203/2023г. , с което СА
ОТХВЪРЛЕНИ субективно кумулативно съединените искове на въззивниците Г. Г. К. и С.
Д. Х. предявени срещу М. Г. И. за осъждане на ответника да върне на всеки от ищците
сумата от по 7700 лева, от която 4950 лева представляваща платена продажна цена по
договор за покупко - продажба обективиран в НА № 53/11.05.2016г. и 2750 лева,
представляваща платена продажна цена по договор за покупко- продажба обективиран в НА
№ 54/11.05.2016г., като получена без основание поради унищожаване на двата договора с
влязло в сила решение по гр.д. № 510/2021г. по описа на РС-Провадия, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда –
23.02.2023г. до окончателното погасяване на задължението, на основание чл.34, вр.чл.55,
ал.1, пр. 1 от ЗЗД; Въззивниците Г. Г. К. и С. Х. Д. са ОСЪДЕНИ всеки от тях да заплати на
М. Г. И. сумата от по 1100 лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски.
Въззивниците – Г. К. и С. Х., чрез процесуалния си представител оспорват
първоинстанционното решение с твърдения за неправилност, необоснованост,
незаконосъобразност и постановяване при допуснати съществени процесуални нарушения.
Излагат, че сключените с ответницата М. Г. договори за покупко-продажба на
ид.части от недвижими имоти обективирани в нот.акт № 53/2016г. и нот.акт № 54/2016г. са
били унищожени на основание чл.31, ал.1 от ЗЗД с влязло в законна сила решение, което е
породило за ищците правния интерес да поискат от продавача връщане на заплатената
продажна цена по всяка от сделките – съответно 9900 лева заплатена общо от купувачите по
сделката касаеща жилищния имот /нот.акт № 53/2016г./ и 5500 лева – заплатена общо от
1
купувачите по сделката касаеща два броя магазини /по нот.акт № 54/2016г./, поради
отпадане на основанието за дължимостта й.
Поддържат, че продажната цена и по двете сделки е била заплатена от купувачите на
продавача преди подписване на нот.актове, като това е било отразено в самите актове за
сделките и е потвърдено от показанията на нотариуса, който ги е изповядал разпитан в
съдебно заседание. На това основание считат за неверни, а и недоказани твърденията на
ответницата М. И. обективирани в писмения й отговор, че не е получила продажната цена.
Считат, че ангажираните от тях свидетелски показания установяват както получаването на
сумата от ответницата, така и че същата е била наясно и е разбирала, че сумата и се предава
във връзка с продажбата на собствените и имоти, т.е е разбирала смисъла на направеното и
документирано изявление, че е получила продажната цена.
Считат, че първоинстанционния съд неправилно е приложил закона, като е приел, че
унищожаемостта на волеизявлението на продавача за сключване на сделката поради
невъзможността да разбира действията си и да ги ръководи води до директен извод за
унищожаемост и на изявлението на продавача за получаване на продажната цена. Позовават
се на съдебна практика на ВКС /Решение № 70/11.07.2022г. по гр.д. № 1942/2021г./, според
която основанието за унищожаемост засяга разпоредителната част от сделката, но не и тази,
която съдържа изявление за знание, които могат да бъдат верни или неверни, а
доказателствената тежест за опровергаване верността на удостовереното обстоятелство за
получаване на цената е на страната, която твърди, че признатият от нея факт не се е
осъществил в действителност. Посочват, че ответницата не е доказала, че не е получила
продажната цена по сделките, включително че продажната цена е занижена, предвид на
това, че и при двете разпоредителни сделки продавачът е запазил правото си на ползване по
отношение на имотите. Запазване на настъпилото след унищожаването на сделките
имуществено разместване следва да бъде преодоляно, поради което въззивниците
претендират за отмяна на обжалваното решение и за уважаване на предявените искове за
връщане на продажната цена и за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни
разноски.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт
въззиваемата страна – Maрийка Г. И., чрез процесуалния й представител. Счита жалбата за
неоснователна, а решението на РС-Провадия за правилно и законосъобразно.
Поддържа становището за недопустимост на предявените искове предвид на това, че
по гр.д.№ 510/2021г. по описа на РС-Провадия образувано по искова молба на М. И. същата
е поддържала, че ищците-купувачи не са и заплатили посочената за сделките продажна цена,
а отделно от това умишлено са съставили два нотариални акта за тях с цел да заобиколят
императивната разпоредба на чл.3, ал.1, т.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой
на суми по-големи от 10 000 лева. Счита, че доколкото въпросите за заплащане на
продажната цена е бил въведен в предмета на цитираното дело и е бил обсъден от съда, то
повторното му заявяване с настоящите искове е недопустимо. Излага, че влязлото в законна
сила решение по гр.д.№ 510/2021г. по описа на РС-Провадия е формирало сила на
2
пресъдено нещо между страните по въпроса за продажната цена, която е задължителна за
тях. Счита за правилни изводите на съда, че доколкото не е разбирала значението на
изявленията си за сключване на сделките и на подписваните от нея документи, то
продавачката не е разбирала и значението на обективираните в нот.актове изявления, че е
получила договорената продажна цена. Твърди, че купувачите не са заплатили продажната
цена по сделките нито в брой, нито по банкова сметка на продавачката, поради което тя не
дължи връщането й. Посочва, че правилно съдът не е кредитирал показанията на
свидетелите на ищците като произходящи от заинтересован от изхода на спора лице –
дъщеря на ищеца. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, обжалваното
съдебно решение да бъде потвърдено, както и да бъдат присъдени сторените по делото
съдебно-деловодни разноски.
По допустимостта на обжалването: Въззивната жалба е депозирана в рамките на
преклузивния двуседмичен срок, считано от връчване на обжалваемото решение на
процесуалния представител на жалбоподателя. Жалбата съдържат изискуемите по чл.260 от
ГПК реквизити и приложенията по чл. 261 от ГПК, с оглед на което е редовна. Дължимата
авансово държавна такса за разглеждането е внесена. Страните се представляват от
пълномощници с права за въззивна инстанция. Легитимацията на страните съответства на
произнасянето по обжалваното първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен
въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.
С въззивната жалба и отговора на въззивната жалба не са направени доказателствени
искания.
По тези съображения и на основание чл. 267, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 8066/04.12.2023г. по
регистратурата на РС-Провадия подадена от Г. Г. К. и С. Д. Х., чрез процесуалния им
представител срещу решение № 289/30.10.2023г. постановено по гр.д.№ 203/2023г. на РС-
Провадия.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№ 205/2024г. за разглеждане в открито съдебно
заседание на 21.02.2024г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, чрез
пълномощниците си, ведно с препис от настоящото определение, а на въззивниците да се
връчи препис от постъпилия писмен отговор на въззивната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4