№ 107988
гр. София, 31.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Частно
гражданско дело № 20231110142069 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на [******] за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК срещу Н. С. Н. и за следните суми: сумата 538,27 лева, представляваща договорна
компесаторна неустойка и за сумата 325 лева – неустойка за забава, както и разноски в
заповедното производство.
Настоящият състав намира, че искането за издаване на заповед за изпълнени по
отношение на претенцията за посочените неустойки следва да бъде оставено без уважение,
като съображенията за това са следните:
Нормата на чл.411, ал.2 ГПК вменява задължение на заповедния съд за извършване на
проверка налице ли са основанията за отказ за издаване на заповед за изпълнение, а именно:
1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите
нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона
или с добрите нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма постоянен адрес
или седалище на територията на Република България; 5. длъжникът няма обичайно
местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.
В случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1, вр. т.12 от
ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което по отношение на представения
договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит /ЗПК/ и
разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП. Съгласно приложимия закон и при анализ на
представените доказателства съдът намира, че по отношение на уговорените неустойки е
налице нарушаване на императивни норми на ЗПК, като клаузите са в противоречие с
добрите нрави, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребител.
В разглеждания случай същата предвижда задължение за длъжника за заплащане на
обезщетение за непредставяне в срок на обезпечение /поръчител или банкова гаранция/ на
задълженията му по договора. Такава уговорка съдът приема, че се явява нищожна поради
противоречие с добрите нрави. Същата излиза извън допустимите законови рамки, тъй като
кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в
определен размер без да се престира от негова страна, респективно да е извършил
допълнителни разходи по заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава
принципа на справедливост. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността
на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на
1
задълженията. На длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение, след като
кредитът вече е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства. Така се увеличава
опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника. Несъмнено целта на регламентираната
неустойка излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции,
т.е. същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта
нищожна. В този смисъл са и задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК, т. 3. Отделно от това по този начин
се заобикаля законът, тъй като императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че
при забава се дължи само обезщетение в размер на законната лихва, а с процесната клауза се
добавя още едно обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение - недадено
обезпечение, от което пряко обаче не произтичат вреди. Косвено вредите, чието
обезщетение се търси с тази неустойка, са че вземането няма да бъде събрано. Така се стига
до кумулирана неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за реално изпълнение,
което е недопустимо.
Настоящият състав на съда приема също, че искането за издаване на заповед за
изпълнени по отношение на претенцията за неустойка за забава в размер на 325лв. също
следва да бъде оставено без уважение. От изложеното е видно, че всъщност неустойката се
начислявала, за да обезпечи разходите, който кредиторът прави относно извънсъдебното
събиране на вземането, а именно изпращане на съобщения, покани уведомления,
периодично информиране на длъжника за допуснатите забави и възможностите за
изпълнение и др. Макар да се претендира като неустойка за забава, по своя характер
претендираното вземане за разходи за събиране на просрочено вземане, противоречаща на
нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая
дължимостта на вземането е изключена и от забраната на императивната норма на чл.
33,ал.1 от ЗПК, предвид обстоятелството, че с договора е установена отделно и изрично
дължимостта на законната лихва за времето на забавата, която лихва е претендирана със
заявлението.
При това положение заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта за
претендираните разноски съразмерно на отхвърлената част от заявлението или за сумата над
18,19 лв. до пълния дължим размер от 35,46 лв. за платена държавна такса и над сумата от
25,65 лв. до пълния размер от 50 лв. юрисконсултско възнаграждение /определено от съда
по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК/.
За останалите суми, претендирани със заявлението по чл. 410 ГПК, следва да бъде
издадена заповед за изпълнение.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление, вх. № 213122/27.07.2023 г., подадено от [******] срещу Н. С.
Н., ЕГН **********, в частта, в която се иска издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата 538,27 лева, представляваща договорна
компесаторна неустойка и за сумата 325 лева – неустойка за забава, както и разноски в
заповедното производство, както и за сумата над 18,19 лева до пълния дължим размер от
235,46 лева за платена държавна такса и за сумата над 25,65 лева до пълния размер от 50
лева -юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2