№ 697
гр. София, 06.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20231110152011 по описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА ч. гр. д. № 20271/2023 г. на СРС, 82 състав.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 19.03.2024 г. от 10:10 часа, за когато да
се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от
писмения отговор.
СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
„..... ООД е предявило срещу А. В. Д. установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, чл. 430, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за признаване за установено дължимостта на следните суми: 2 000 лева – главница по
Договор за кредит SO № 3314/28.11.2022 г., ведно със законната лихва от 18.04.2023 г. до
окончателното плащане, 132 лева – договорна лихва за периода 27.01.2023 г. – 27.01.2023 г.
и 42,22 лева – мораторна лихва за периода 28.01.2023 г. – 13.04.2023 г., за които вземания е
издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 04.05.2023 г. по ч. гр. д. №
20271/2023 г. на СРС, 82 състав.
Ищецът твърди, че на 28.11.2021 г. между страните бил сключен Договор за кредит
SO № 3314 при предвидените условия за договор от разстояние – използвани били средства
за комуникация при неговото сключване, като отговарял и на изискванията на ЗЕДЕП. На
ответника била отпусната сумата от 2000 лв., като същата била предоставена на
кредитополучателя на датата на сключване на договора чрез превод по личната му банкова
сметка. Твърди, че договорът е сключен онлайн, като кредитополучателят го е подписал в
профила си в платформата на кредитодателя, въвеждайки със смс персонален
идентификационен шестцифрен код, изпратен му от автоматичната система на ищеца, с
който кредитополучателят потвърждавал съгласието си за сключване на договора и това
имало силата на саморъчен подпис на основание чл. 13, ал. 4, вр. ал. 1 ЗЕДЕП. Посочва, че
съобразно условията на сключения договор след получаването на сумата
кредитополучателят е получил правото да я ползва и се е задължил да я върне в срок от 60
дни след получаването или на една погасителна вноска на 27.01.2023 г. Твърди, че
1
длъжникът се е задължил да заплати договорна лихва в размер на 132 лв. съгласно
условията по сключения договор за периода 28.11.2022 г. - 27.01.2023 г., като с оглед на
настъпилата изискуемост на задължението и неизпълнение от страна на ответника,
последният дължал и мораторна лихва в размер на 42,22 лева за периода 28.01.20223 г. -
13.04.2023 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва, че процесният договор за кредит
е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 10,
ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК за точното определяне на ГПР и
на възнаградителната лихва. Сочи, че въпреки че е посочен годишен и фиксиран размер на
лихвен процент по кредита от 40,15 %, то това не било достатъчно за формиране на ясна
представа за условията на прилагането му и за базата, върху която следва да бъде начислен.
Твърди, че не е посочен лихвеният процент на ден при евентуално упражняване на
потребителското право на отказ по чл. 11, ал. 1, т. 2 ЗПК. Оспорва, че е налице хипотезата на
чл. 26, ал. 4 ЗЗД, уреждащата нищожност на отделни клаузи на договора, която да влече
нищожност на целия договор, доколкото уговаряне на клаузите за възнаградителна лихва и
ГПР по кредита е задължително изискване съгласно ЗПК. Посочва, че поради
недействителността на договора клаузите, залегнали в него, не могат да произведат правно
действие. Излага подробни доводи за нищожност и на клаузата, предвиждаща заплащане на
такса за експресно разглеждане на заявлението с искане за отпускане на потребителски
кредит в размер на 800 лева, доколкото същата по своето естество е свързана с действия по
усвояване и управление на кредита. Оспорва валидността и на клаузата, уреждаща такса за
удължаване на срока за връщане на отпуснатия кредит с 30, 45, 60 или 75 календарни дни,
която е в размер, съгласно Тарифата на ищцовото дружество, поради което и намира, че
същата следва да бъде приспадната от дължимата главница, която ответникът е платил.
Оспорва клаузите на договора като неравноправни поради липсата на индивидуалното им
уговаряне.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ в тежест
на ищеца е да докаже, че между него и ответника е възникнало валидно правоотношение по
договор за кредит, по което кредитодателят е предоставил на ответника процесната сума
като кредит, а последният се е задължил да я върне по уговорения начин и в уговорения
срок, както и да заплати договорна лихва в уговорения размер.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи
наличието на валидна писмена уговорка за заплащане на наказателна лихва за забава,
изпадането на ответника в забава и размера на наказателната лихва.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на
паричното си задължение, както и основанията за недействителност на процесния договор за
кредит.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
2
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3