О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№

гр. Кърджали, 05.04.2021 г.

Административен съд Кърджали в закрито съдебно заседание на пети април  през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                 СЪДИЯ: Айгюл Шефки

разгледа докладваното от съдията Шефки  адм.д. № 323 по описа на КАС за 2020 г. и  за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по молба от Р.Н.И., чрез адв.Д., за изменение на Решение №37/09.03.2021 г., постановено по  адм.д.№323/2020 г. по описа на КАС, в частта за присъдените  по делото разноски.  Сочи, че исковата й претенция е за сумата в размер на 11 346 лв., поради което минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 870,38 лв. без ДДС, съобразно чл.8, ал.1, т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Сочи също, че към горната сума следва да се добавят 100 лв., на основание чл.7, ал.9 от Наредбата, както и да се начисли ДДС в размер на 194,08 лв., или минималният размер на адвокатското възнаграждение, възлиза на 1 164,46 лв. с ДДС. Предвид изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза счита, че е налице и усложнение на делото. По горните съображения, иска от съда да изменени постановеното решение, като  се присъдят всички направени по делото разноски в размер на 1 520 лв., от които 1 320 лв. за адвокатско възнаграждение и 200 лв. за възнаграждение на вещото лице. 

Насрещната страна по искането за изменение, намира същото за  неоснователно, по изложени писмени съображения.

Молбата е подадена в срока по чл.248, ал. 1 от ГПК, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

С Решение №37/09.03.2021 г., постановено по  адм.д.№323/2020 г. по описа на КАС, съдът е осъдил  Регионална здравна инспекция-Кърджали,  да заплати на Р.Н.И. сумата в размер на 6 186 лв., представляваща обезщетение по чл. 104, ал.1 от ЗДСл, ведно със законна лихва. С горното решение, РЗИ Кърджали е осъдена да заплати и деловодни разноски  в размер на 1 000 лв., от които: 200 лв. за възнаграждение на вещото лице и 800 лв. за адвокатско възнаграждение. Предвид обстоятелството, че делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност, и с оглед разпоредбата на чл.8, ал.1, т.3 от Наредба№1/2004 г., както и на §2а от ДР на горната наредба, счел за основателно възражението за прекомерност на договореното и изплатено възнаграждение за адвокат в размер на 1 320 лв. с ДДС, според представения ДПЗС от 14.12.2020 г. като го намалил на 800 лв. 

Видно от съдържанието на протокола от проведеното на 23.02.2021 г. съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, процесуалният представител на ищцата е заявил следното: „… доверителката ми е получила сумата в размер на 5 160 лв., като в този случай, моля искът ни бъде уважен до размер, съобразно заключението на вещото лице…“. От своя страна, според заключението на вещото лице, размерът на обезщетението за 6 месеца е изчислен на 11 346 лв., а разликата между последното обезщетение и частично изплатената на И. сума /5 160 лв./, е определена на  6 186 лв. В тази връзка, претендираната от ищцата, респ. дължимата от ответника сума е в размер на 6 186 лв., и поради това искът е изцяло уважен, като са присъдени разноски, съобразно този размер. 

Съгласно, чл.8, ал.1, т.3 от Наредба№1/2004 г., при интерес от 5 000 до 10 000 лв., какъвто е случаят, минималният размер на адвокатското възнаграждение е 580 лв. плюс 5 % за горницата над 5 000 лв., или 580 лв. + 59,30 лв.=639,30 лв. С добавен към горната сума 20% ДДС, минималният размер на възнаграждението възлиза на 767,16 лв. Т.е., присъденото адвокатско възнаграждение надвишава предвидения в Наредбата минимален размер.

Неоснователни са доводите за усложнение на делото, поради изслушването на съдебно-счетоводна експертиза. Поставените от съда въпроси към вещото лице, както и изготвеното заключение, са обичайните са този вид дела и не се отличават с никакви усложнения, както по отношение на изследваните факти, така и по отношение на обема на заключението. 

Съдът намира за неоснователно и искането, основано на чл.7, ал.9 от Наредбата, и касаещо възнагражденията за процесуално представителство по граждански дела, тъй като делото е административно, а не гражданско.

 

По изложените съображения, искането е неоснователно и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.248, ал.3 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТХВЪРЛЯ искането на Р.Н.И., чрез адв.Д., за изменение на Решение №37/09.03.2021 г., постановено по  адм.д.№323/2020 г. по описа на КАС, в частта му за присъдените по делото разноски.

Определението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

                                      

                                      

С Ъ Д И Я: