№ 136
гр. Велико Търново, 28.04.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд Велико Търново – пети състав, в
съдебно заседание на тринадесети април две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря С.М. изслуша докладваното
от съдия Данаилова адм. д. № 116 по
описа за 2021 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр.
с чл. чл. 40, ал. 2 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.
Образувано е по жалба на И.Т.М. ***, чрез ***М.М.Б. от
ВТАК, със съдебен адрес ***, офис 11, срещу Решение за предоставяне на достъп
до обществена информация, обективирано в писмо с рег. №
10-00-563#3/18.02.2021г. на Главен секретар на Агенция по заетостта – гр. София,
в частта му по въпрос 3 и въпрос 4 и мълчалив отказ по т. 5 по подадено Заявление
за достъп до обществена информация с рег. № 10-00-563/10.02.2021г.
В жалбата се излагат съображения за
незаконосъобразност на оспорения акт в оспорваната му част поради нарушение
материалния закон, съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и противоречие с целта на закона, както и незаконосъобразност по
отношение на мълчаливия отказ. Излагат се съображения, че предоставената от
административния орган информация по т. 3 и т. 4 от писмото измества същността
на въпроса и практически се приравнява на липса на отговор. Посоченото не
отговаря на обективната действителност и е в противоречие със съществуващи
факти и обстоятелства. Твърди се, че е предоставена само част от поисканата
информация, тъй като по т. 5 от подаденото заявление липсва произнасяне на
органа, при което е налице мълчалив отказ.
От съда се иска да отмени обжалвания мълчалив отказ, респ. решението в
обжалваната част, и да задължи административния орган да предостави достъп до
поисканата информация в пълен обем. В съдебно заседание жалбоподателят чрез
процесуалния си представител *** Б. поддържа оспорването по изложените в
жалбата съображения. Претендира за присъждане на разноски в размер на 10,00
лв., представляващи заплатена държавна такса, и адвокатско възнаграждение по
реда на чл. 38, ал. 2, във вр. ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата.
Ответникът по жалбата – главен секретар на Агенция по
заетостта – град София, чрез главен ***Л., в съдебно заседание и в представения
писмен отговор намира жалбата за недопустима алтернативно за неоснователна. Твърди
се, че обжалваното писмо не притежава белезите на административен акт, а има
единствено уведомителен характер. Алтернативно, намира обжалваното решение,
обективирано в уведомително писмо от 10.02.2021г., за правилно и
законосъобразно, издадено от компетентен орган, при спазване на материалния
закон и административнопроизводствените правила, в съответствие с целта на
закона. Отричат се доводите за непълно и неточно осигурен достъп както и се
твърди, че поисканата информацията не е обществена по смисъла на чл. 2
от ЗДОИ. Представя
писмени бележки вх. № 1755/20.04.2021г. От съда се иска жалбата да бъде
отхвърлена. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени оспорения
административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по
делото доказателства, приема за установено следното:
Със заявление за достъп до обществена
информация рег. № 10-00-563/10.02.2021 г. от И.Т.М. до Изпълнителен директор на
Агенция по заетостта - София, на основание чл. 24 от ЗДОИ в пет точки е поискано
предоставяне на информация относно Проект BG05M9OR001-1.106 – „Заетост за теб“ като конкретно в т. 3 от заявлението е поискан
отговор на въпроса има ли сключени договори между Агенцията по заетостта –
София и работодатели самоосигуряващи се лице по посочения проект, колко са на
брой и районите на кои Дирекции „Бюро по труда“, в т. 4 от заявлението е
поискана информация относно това има ли прекратени договори по проекта,
сключени между Агенцията по заетостта и самоосигуряващи се лица, а в т. 5 от
заявлението е поискана информация колко от договорите по програмата са
прекратени на основание чл. 10.3, буква „д“ от Общите условия. Заявителят е
посочил, че желае да получи исканата от него информация на посочена в
заявлението електронна поща.
В отговор на така подаденото заявление, с писмо
рег. № 10-00-563#3/18.02.2021г. на Главен секретар на Агенция по заетостта - София на заявителя е
предоставен достъп до поисканата информация, като по т. 3 и т. 4 от заявлението
е получен отговор, че самоосигуряващите се лица, които не попадат в обхвата на
посочените в отговора на въпрос 1 от заявлението, не отговарят на изискванията
за кандидатстване по проект „Заетост за теб“, както и че няма сключени и/или
прекратени договори между Агенцията по заетостта и самоосигуряващи се лица и не
е даден отговор на въпроса на последната т. 5 от заявлението. Писмото е
изпратено на И.М. на посочената в заявлението електронна поща на 18.02.2021г.,
видно от представената бележка за доставка /л.43 от делото/.
Недоволен от писмо рег. № 10-00-563#3/18.02.2021г.
на Главен секретар на Агенция по
заетостта - София, И.М. е подал жалба директно до Административен съд Велико
Търново, въз основа на която е образувано настоящото производство.
Като писмени доказателства по делото са
приети документите от състава на административната преписка, изпратена с писмо
рег. № 20-00-370/23.03.2021 г. на Агенция по заетостта,гр. София; представените
молба вх.№ЗТ2-04-01-00623#11/09.03.2021г. на И.М. до Министъра на труда и
социалната политика и писмо рег. №ЗТ2-04-0100623#12/15.03.2021г. на директора
Агенция по заетостта – София и приложените към жалбата документи, а именно: заявление
за достъп до информация във връзка с чл. 24 и чл. 25 от Закона за достъп до
обществена информация (Приложение № 1); заверено по чл. 32 от ЗА Писмо с рег. №
10-00-563#3/18.02.2021 г., заверен по чл. 32 от ЗА Договор №
ЗТ2-04-01-00623#8/19.01.2021 г., заверен по чл. 32 от ЗА Писмо с рег. №
ЗТ2-04-01-00623#9/01.02.2021 г., заверено по чл. 32 от ЗА Удостоверение №
55/02.03.2021 г. на Адвокатски съвет -
Велико Търново, заверена по чл. 32 от ЗА Декларация за минимални и държавни
помощи (Приложение 1); Заверена по чл. 32 от ЗА Декларация по проект „Заетост
за теб“ (Приложение 7).
При така установената фактическа
обстановка, съдът, осъществявайки пълна служебна проверка на
законосъобразността на административния акт, съгласно разпоредбата на чл. 168
от АПК, намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 140,
ал.1 и чл. 149, ал. 2 от АПК, изхожда от страната, инициирала административното производство
по издаване на оспорения акт, и е насочена срещу такъв, подлежащ на съдебно
оспорване. Оспореният административен акт е постановен от компетентен орган – гл.
секретар на Агенция по заетостта, на когото с приложената по делото Заповед №
РД-11-00-1826 от 30.09.2020 г. на изпълнителния директор на агенцията е
възложил да подписва решенията за предоставяне или отказ от предоставяне на
достъп до обществена информация по реда на ЗДОИ.
Съдът намира, че оспореното писмо има
характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК
и чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ и представлява годен предмет на съдебно оспорване, тъй
като несъмнено засяга претендираните от заявителя права и законни интереси.
Предвид специфичната материя, регулирана със ЗДОИ, всеки акт произнесен по
заявление за достъп до обществена информация, с който изрично или фактически се
предоставя или отказва предоставянето на искана такава, е индивидуален
административен акт. /в този смисъл е Решение № 7767 от 6.06.2013 г. на ВАС по
адм. д. № 11943/2012 г. /. По делото е установено, че в срока по ЗДОИ
задълженият административен орган не е предоставил на заявителя пълната
информация искана със заявлението, нито е постановил мотивиран отказ, като
заявителят е депозирал жалба срещу произнасянето.
Във връзка с правния интерес от оспорване
следва да се посочи, че за жалбоподателя е налице правен интерес да установи,
че неправомерно не му е предоставен достъп до обществена информация по начина,
по който е поискана в депозираното заявление, тъй като това е реална пречка за
пълноценно упражняване на правото му на достъп до обществена информация. По
отношение на т.5 от заявлението за достъп до обществена информация не е
произнесено изрично решение по чл. 28, ал. 2 от
ЗДОИ от задълженото лице в предвидения срок, като поради това е
формиран мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК. Искането е отправено до компетентен административен орган и липсата
на волеизявление се приравнява на отказ да се издаде акт с регламентирано от
закона съдържание, т.е непроизнасянето релевира мълчалив отказ, подлежащ на
съдебен контрол за законосъобразност. С непроизнасянето си в т. 5 по подаденото
заявление от жалбоподателя, ответникът по делото е осъществил елементите от
фактически състав на фикцията на мълчаливия отказ. Мълчаливият отказ
представлява бездействие на администрацията в случаите, когато
административният орган има задължение да се произнесе по направено пред него
искане. Като индивидуален административен акт същият подлежи на съдебен
контрол, при който съдът следва да прецени неговата законосъобразност като
вземе предвид всички фактически и правни предпоставки, обуславящи
претендираното право.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Законът за достъп до обществената
информация регламентира един от правните способи за упражняване на
конституционното право на гражданите за достъп до информация. В чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ
законодателят е дал легална дефиниция на понятието обществена информация,
достъпът до която законът регламентира. Именно за тази информация законодателят
е създал и изричното задължение за субектите по чл. 3, ал. 1 от
ЗДОИ, каквато несъмнено е Агенцията по заетостта, представлявана от
изпълнителния директор, да я предоставят когато е създадена в кръга на неговата
компетентност и е налична.
Нормата на чл. 4, ал. 1 ЗДОИ
определя, че законът се прилага тогава, когато в друг закон не е предвиден
специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. В
случая, не се твърди и не се установява от данните по делото да е налице друг
специален ред за достъп до исканата информация, дерогиращ приложимостта на
нормите на ЗДОИ.
В разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от
ЗДОИ е дадена легална дефиниция на понятието „обществена информация“,
според която обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация,
свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на
гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по
закона субекти. Следователно, една информация е обществена, когато са налице
две визирани в правната норма кумулативни предпоставки - да е свързана с
обществения живот в страната и да дава възможност на гражданите да си съставят
собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти.
Законодателят не е дал легално определение на понятието обществен живот, но то
е с достатъчно ясно съдържание – живота на обществото като група хора. С оглед
на това всяка информация, която е свързана с живота на обществото, като група
хора има характер на обществена информация. Но за да е налице обществена информация
е необходимо, не само информацията да е свързана с живота на група хора, но и
да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността
на задължения субект. Тоест, информацията трябва да е обвързана с правомощията
и дейността на съответния публичен орган, защото само тогава тя би могла да
притежава исканата от закона специална цел.
В случая с процесното заявление поисканата
информация е свързана с проект „Заетост за теб“, финансиран от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“,
съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд, по който
Агенцията по заетостта е бенефициент. Така исканата от заявителя информация е
обществена по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ,
тъй като същата се създава и съхранява от задължения субект по повод
осъществяване дейността на администрацията му във връзка с изпълнение на оперативна
програма за осигуряване на трудова заетост на безработни лица от определена
целева група (останали без работа вследствие от възникналата пандемия и
разпространението на коронавируса COVID – 19), разходват се публични средства и
от нея може да се състави мнение за тази дейност. Горната обществена информация
е създадена по повод на дейността на Агенция по заетостта, поради което е и служебна
такава по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ.
Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗДОИ
достъпът до служебна обществена информация е свободен като в конкретния случай
достъпът до нея не следва да бъде ограничаван, тъй като не са налице ограничения
на достъпа до тази информация по чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ. След като не са налице
основания за ограничаване на достъпа до поисканата със заявлението информация е
без правно значение налице ли е надделяващ обществен интерес по чл. 13, ал. 4
от ЗДОИ.
В
допълнение следва да се посочи, че в оспореното решение липсват мотиви за
наличието на някое от основанията по чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ, въз основа на които
може да бъде отказан достъпът, както и за липсата на надделяващ обществен
интерес по чл. 13, ал. 4
във вр. § 1, т. 6 ДР на
ЗДОИ. Ако административният орган е считал че е налице някое от
предвидените в закона основания за ограничаване на достъпа (чл. 13, ал. 2 ЗДОИ)
или основанието за отказ от предоставяне на достъп (чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ) в
негова тежест, а не на заявителя, е да установи, че не е налице надделяващ
обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 ДР на
ЗДОИ, независимо дали заявителят се е позовал на цитирания текст. Разпоредбата
на чл. 13, ал. 4 от
ЗДОИ не поставя условие тази преценка да бъде извършена само при
позоваване на наличието на такъв интерес от страна на заявителя. Преценката за
надделяващ обществен интерес е елемент от фактическия състав на чл. 13, ал. 4 от
ЗДОИ, поради което е задължение на административния орган да го
изследва. Неизлагането на мотиви е съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и е самостоятелно основание за отмяна
на административен акт.
По отношение на т. 3 от заявлението от 10.02.2021г.
жалбоподателят е
поискал отговор на въпроса има ли сключени договори между Агенцията по заетостта
– София и работодатели самоосигуряващи се лице по проект BG05M9OP001-1.103 „Заетост за теб“, колко
са на брой и в районите на кои Дирекции „Бюро по труда“, като задълженият субект е отговорил, че самоосигуряващите
се лица, които не попадат в обхвата на посочените в отговора на въпрос 1 от
заявлението, не отговарят на изискванията за кандидатстване по проект „Заетост
за теб“. Така даденият отговор препраща към отговора по т. 1 от заявлението, в
който, видно от оспореното решение, органът е очертал изискванията, на които
следва да отговарят кандидатстващите работодатели по проекта и процесуалният
ред за разглеждане на заявленията. По същество в тази част от решението органът
не дава конкретен отговор на въпроса по т. 3 от заявлението, а така даденият
отговор е неотносим към поисканата от жалбоподателя информация, т.е поисканата информация реално не му е
предоставена от задължения субект. Липсата на информация дали има сключени договори
между Агенцията по заетостта – София и работодатели самоосигуряващи се лица по
проекта, техния брой и разпределение по райони, в съдържанието на така даденият
от ответника отговор по т. 3 от заявлението представлява всъщност мълчалив отказ да се даде
исканата информация.
С т. 4 от
заявлението на жалбоподателя И.М. е поискана информация относно това има ли
прекратени договори по проекта „Заетост за теб“, сключени между Агенцията по
заетостта и самоосигуряващи се лица, като с обжалваното решение органът е
отговорил, че няма сключени и/или прекратени договори между Агенцията по
заетостта и самоосигуряващи се лица по проект „Заетост за теб“. В представените
по делото отговор на жалба и писмена защита се поддържа защитната теза, че
предоставената информация е актуална към датата на изготвяне на решението –
писмото от 18.02.2021 година, към който момент не е имало сключени съответно
прекратени договори между работодатели самоосигуряващи се лица и Агенцията по
заетостта – София по проект „Заетост за теб“.
От
представените по делото доказателства се установява, че на 19.01.2021 г., в
изпълнение на проект „Заетост за теб“, е сключен
договор №
3Т2-04-01-00623#8 за осигуряване на заетост, между Агенцията по заетостта – София, в качеството на бенефициент
на безвъзмездна финансова помощ по ОП „РЧР“ 2014-2020г., и И.Т.М. -
работодател. Договорът
за осигуряване на заетост е прекратен едностранно от Агенцията по заетостта – София с писмо рег. №3Т2-04-01-00623#9 от 01.02.2021г. Непосредствено
след прекратяване на цитирания договор, на 10.02.2021г. И.Т.М., настоящ жалбоподател, е подал до Агенцията по
заетостта – София заявление за достъп до обществена информация, в т. 4 от което
е поискал информация за това дали има прекратени договори по програмата със
самоосигуряващи се лица, като както се отбеляза, в отговорът на органът е че
няма такива.
Съдът намира, че и в
тази част е формиран мълчалив отказ, тъй като не се отказва изрично, но на
практика не се дава информация за сключени и/или прекратени договори между
Агенцията по заетостта и самоосигуряващи лица. Поисканата информация реално не
е предоставена доколкото се установява, че в случая има поне един сключен и
впоследствие прекратен договор по проекта „Заетост за теб“ /този на
жалбоподателя/, както към датата на подаване на заявлението, така и към датата
на произнасяне на административния орган.
Съдът намира, че незаконосъобразно ответникът е приел, че преценката за това
има ли сключени договори по проекта от Агенцията по заетостта – София със
самоосигуряващи се лица следва да бъде към дата 18.02.2021г., т.е че именно на
тази дата няма сключени /прекратени договори. Видно от зададения от
жалбоподателя въпрос по т. 4 от заявлението, търсената информация е за общия
брой на прекратените договори със самоосигуряващи се лице по проекта без оглед
на правното основание, и дори да се приеме за вярно отразеното в обжалваното
решение, че към 18.02.2021г. няма действащи договори със самоосигуряващи се
лица, то със сигурност има поне един прекратен (този на жалбоподателя). Следва
да се посочи, че едно от основанията за прекратяване на договор е изтичане на
срока, за който е сключен, или неговото изпълнение, когато е сключен с постигането
на определен резултат. При така даденият от задължения субект отговор по т. 4
от заявлението излиза, че от началото на започване на програмата няма абсолютно
никакви сключвани договори по проекта, което е неточно, тъй като както се
отбеляза, има поне един такъв. Вярно е, че в заявлението за
предоставяне на достъп до обществена информация жалбоподателят не е посочил
периода, за който търси информация относно сключвани договорите по програмата
между Агенцията по заетостта и самоосигуряващи се лица, но съдът намира, че при
липсата на конкретизация въпросите в т. 3-5 от заявлението касаят целият период
на проекта BG05M9OP001-1.103 „Заетост за теб“. Вън от
горното, ако задълженият субект е имал съмнения относно яснотата на търсената
информация е следвало да проведе процедурата по чл. 29 от ЗДОИ, а не сам да
прави избор на дата, на която да преценява имало ли е сключени договори по
програмата и тяхното прекратяване.
При
положение, че в случая се искат сведения за това има ли въобще сключени
договори между Агенцията по заетостта и самоосигуряващи се лица по проект
„Заетост за теб“, техният общ
брой и този на прекратените на посоченото в заявлението основание, разпоредбата
на чл. 17 от ЗДОИ е неприложима, доколкото заявителят съвсем ясно е посочил, че
желае да получи обща информация за сключените договори по проекта, а не за параметрите
на договорите, които е сключвала Агенцията по заетостта, с данните на конкретни
трети лица.
В т. 5 от заявлението от страна на жалбоподателя е поискана информация
колко от договорите по проекта „Заетост за теб“ са прекратени на основание чл.
10.3, буква „д“ от Общите условия, като липсва произнасяне от задължения
субект.
Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал.1 от ЗДОИ заявленията за
предоставяне на достъп до обществена информация се разглеждат във възможно
най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни след датата на регистриране. В тази
разпоредба е посочен срок, който има решителен и императивен характер, тъй като
14 - дневният срок е краен и принципно неподлежащ на продължаване – органът по
принцип дължи произнасяне единствено в неговите рамки. Отделно от това, налице
е законов императив за писмено произнасяне по заявлението, включително и при
отказ. /В такъв смисъл е например решение № 145 от 6.01.2016 г. на ВАС по адм.
д. № 14628/2014 г., както и решение № 2976 от 18.03.2015 г. на ВАС по адм. д. №
8493/2014 г./. Това следва от разпоредбите на чл. 34 и чл. 38 от ЗДОИ, според които по подадено
заявление за достъп до обществена информация сезираният орган винаги дължи
изрично писмено произнасяне, независимо дали ще предостави или откаже
информацията. След като е сезиран със заявление за достъп до обществена
информация, органът дължи произнасяне, вкл. с такова, че по негова преценка
информацията не е обществена. Когато задълженият субект прецени, че търсената
информация не е обществена или не може да бъде получена на основание ЗДОИ, за
него съществува задължение да издаде решение, с което да се произнесе с отказ. Органът
дължи винаги произнасяне по подаденото заявление, както и че административният
орган следва да формира собствена воля по отношение на информацията при
произнасянето си по същество.
По отношение на неудовлетворената част от
заявлението от 10.02.2021г. такова произнасяне и мотиви липсват. В издаденото на
18.02.2021 година решение,
обективирано в писмо № 10-00-563/#3 от същата дата на Главен секретар на
агенцията по заетостта – София, липсва изричен отказ за предоставяне
на останалата искана информация по заявление рег. № 10-00-563/10.02.2021г. Не е
налице произнасяне с позитивен акт по т. 5 от заявлението, поради което е налице формиран мълчалив отказ, тъй като
диспозитивът на решението е позитивен. Задълженият субект и ответник по
настоящото дело не е спазил предвидената по ЗДОИ процедура, като на практика
изобщо не се е произнесъл по същество и не е дал какъвто и да било отговор на
заявителя по т. 5 от постъпилото заявление за достъп до обществена информация,
нито в предвидения за това срок, нито дори до приключване на съдебното дирене
по делото по оспорване на мълчаливия му отказ. Непроизнасянето по всички части на заявлението формира мълчалив отказ,
който отказ противоречи на нормите на ЗДОИ и подлежи на отмяна само на това
основание.
В представения по делото писмен отговор на
жалбата и писмена защита, представена от ответника, са изложени съображения,
поради които не е даден отговор на въпроса по т. 5 от заявлението като e посочено,
че информацията не е обществена такава по смисъла на ЗДОИ. Следва да се посочи,
че ако органът е считал, че достъпът до поисканата информация не може да бъде
даден е следвало да изложи мотиви с постановен изричен отказ в издаденото
решение в тази част от заявлението, а не да прави опит за това в съдебното производство,
което е недопустимо. Мълчаливият отказ по ЗДОИ е незаконосъобразен поради порок
на формата, а липсата на мотиви лишават съда от възможността да прецени дали
правилно достъпът е бил отказан. Не може да бъде споделено становището в
писмения отговор, че на М. е отговорено с друго писмо на директора на Д“БТ“ гр.
Велико Търново, рег. № ЗТ2-04-01-00623#15.03.21г. По подаденото заявление за
достъп до обществена информация, отговора следва да се съдържа в акта на
питания орган, а не в други писма на други органи.
Предвид горното, следва да се отмени мълчаливия
отказ за предоставяне на достъп до обществена информация по т. 3 и т. 4
обективиран в Писмо с рег. № 10-00-563#3/18.02.2021г. на Главен секретар на
Агенция по заетостта – гр. София, по заявление рег. № 10-00-563/10.02.2021г. от
И.Т.М. и се изпрати преписката на Главен секретар на Агенция по заетостта – гр.
София за ново произнасяне, при съблюдаване на указанията по тълкуването и
прилагането на закона, дадени с настоящото решение. Мълчаливият отказ по т. 5
от заявлението на жалбоподателя също следва да бъде отменен и преписката
върната на ответника, който следва да се произнесе в тази част с изричен
мотивиран акт, в който при отказ да се предостави информацията следва да има
посочени фактически и правни основания за отказа.
В
настоящото производство процесуалният представител на жалбоподателя претендира
заплащане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата и присъждане на заплатената държавна такса за образуване на
делото. Искането е основателно. В приложеното по делото адвокатско пълномощно
от 04.03.2021г. е посочено, че е предоставена безплатна правна помощ на горното
основание. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал.
1, т. 3 /колега адвокат/ от Закона за адвокатурата е установено със
закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски,
съгласно чл. 38, ал. 2
от Закона за адвокатурата адвокатът, оказал на страната безплатна
правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение в размер, определен от
съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният
това свое право е достатъчно да представи сключен със страната договор за
правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е
безплатно на цитираното основани. Посочените предпоставки в случая са налице,
поради което ответникът по делото следва да бъде осъден да заплати на адвоката
по делото адвокатското възнаграждение в размер на 500лв., определено по реда на
чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2014 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, както и на
жалбоподателя разноски в размер на 10 лв. за държавна такса.
Водим
от изложеното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Административният съд – В.
Търново, пети състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
формиран
мълчалив отказ по т. 3 и т.
4 от Решение
за предоставяне на достъп до обществена информация, обективирано в Писмо с рег. № 10-00-563#3/18.02.2021г. на
Главен секретар на Агенция по заетостта – гр. София, както и по т. 5 от Заявление
рег. № 10-00-563/10.02.2021г. от И.Т.М. ***.
ИЗПРАЩА преписката
на Главен
секретар на Агенция по заетостта – гр. София за произнасяне съобразно
дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона по
заявлението за предоставяне на достъп до обществена информация на И.Т.М. с рег.
№
10-00-563/10.02.2021г., в частта му по т. 3 и т. 4 и в тази част,
необхваната от Решение за предоставяне на достъп до обществена информация,
обективирано в Писмо с рег. № 10-00-563#3/18.02.2021г. на Главен секретар
на Агенция по заетостта – гр. София (т.5 от заявлението).
ОСЪЖДА Агенция по
заетостта – гр. София 1000, бул. „Дондуков“ № 3, да заплати на И.Т.М., ЕГН:
**********,***, разноски в размер на 10 / десет/ лв., представляващи заплатената
държавна такса за образуване на делото.
ОСЪЖДА Агенция по
заетостта – гр. София 1000, бул. „Дондуков“ № 3, да заплати на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата на ***М.М.Б. ***, ЛН:
**********, със служебен адрес в град Велико Търново, бул. „България“ №2, ет. 2, офис 11, адвокатско възнаграждение
в размер на 500 (петстотин) лева.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и на основание чл. 40, ал. 3 от ЗДОИ не подлежи на оспорване.
На
основание чл. 174, изр. второ от АПК в частта относно отменения мълчалив отказ,
препис от съдебното решение да се изпрати на компетентните органи по чл. 307
- инспектората по Закона за
администрацията към министъра на труда и социалната политика гр. София, ул. „Триадица“ № 2.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: