№
/21.04.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито
заседание на седми март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА
при участието на съдебен секретар А.М.,
като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 346/2016г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на ЕТ „А.-Ю.Б.”
ЕИК ****, срещу наказателно постановление /НП/ № СИР-06-ДНСК-91/15.09.2016г.,
издадено от инж.**** – заместник началник на Дирекция за национален строителен
контрол /ДНСК/ гр.София, с което на
основание чл.237, ал.1, т.4 от ЗУТ, във вр. с
правомощията й по чл.239, ал.1, т.2 и чл.222, ал.1, т.15 от ЗУТ, е наложена
имуществена санкция в размер на 7 000 лева, за нарушение на чл.221, ал.4, във вр.с чл.178, ал.1 от ЗУТ.
НП е обжалвано от наказания едноличен търговец в срока
по чл.59, ал.2 от ЗАНН. В жалбата си оспорва наказателното постановление, като незаконосъобразно
– постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и несъобразено с
материалния закон. Моли се за цялостната му отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния
си представител адв.Г.Г. настоява
за отмяна на наказателното постановление с доводите, че инкриминираното
нарушение не е доказано по безспорен начин от административно наказващия орган
/АНО/, не е установено, че именно жалбоподателят е ползвал строежа, налице е
несъответствие между констатации и вписани нарушени законови разпоредби в акта
за установяване на административно нарушение /АУАН/ и НП, което води до
неясното относно вмененото нарушение, ограничаващо правото му на защита. С
обжалваното НП наказващия орган е наложил наказание за нарушение, за което на
жалбоподателя не е повдигнато обвинение. Твърди, че както АУАН, така и НП са
нередовно връчени на наказаното лице.
Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител в съдебно
заседание оспорва жалбата като неоснователна и пледира за потвърждаване изцяло
на наказателното постановление. Твърди, че в хода на съдебното следствие по
един безспорен начин, с всички допуснати и приобщени доказателства към
административната преписка е доказано извършване на посоченото в НП
административно нарушение, а именно че ЕТ „А.-Ю.Б.” като възложител и
собственик на строежа – заведение за обществено хранене е допуснал ползването
му без същия да е въведен в експлоатация по закон от компетентен орган и
нарушил императивно изискване обективирано в заповед
на Началник РОНСК за забрана ползването и достъпа до строежа, като не е
освободил обекта от хора, материали, общоопасни
средства и други. Счита твърденията на жалбоподателя за нередовност при
връчване на АУАН и НП за неоснователни, т.к. от приложените към преписката
доказателства се установява, че същите са връчени на упълномощено от ЕТ лице.
Съдът, като съобрази изложените доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно
постановление, с оглед изискванията на чл.314 НПК, вр.
с чл.84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:
На 12.10.2015г. инж.**** – Началник РО „НСК” Добрич
РДНСК Северозточен район, въз основа на съставен
констативен акт № 4 от 18.09.2015г., издал заповед № ДК-19-Д-01, с която
наредил: забрана ползването на строеж: „Заведение за обществено хранене”,
находящ се в ПИ **** по ККР на с.****, морски плаж „****”, общ.Каварна; определил
е срок до 15.10.2015г. за доброволно изпълнение на заповедта, до изтичане на
който от ЕТ „А.-Ю.Б.”***, да бъдат взети мерки за освобождаване на обекта от
хора, изделия, продукти, материали, общоопасни
средства и др.; забранил е достъпа до строежа, разпоредил е прекъсване на
захранването с ел.енергия, както и в срок до 16.10.2015г. от длъжностни лица на
РО НСК Добрич да бъде поставена лента пред подхода към обекта. Разпоредил е още
копие от заповедта да се връчи на ЕТ „А.-Ю.Б.”***, Енерго-Про Мрежи АД гр.Варна
и общ.Каварна, за сведение и изпълнение. Посочено е че заповедта подлежи на
обжалване по реда на чл.215 от ЗУТ пред ДАС в 14 дневен срок от датата на
съобщаването й. По делото не са представени доказателства за връчване на процесната заповед на жалбоподателя, но с оглед приложените
решения на ДАС и ВАС и развилото се производство по обжалването й съдът приема,
че същата е била надлежно връчена на ЕТ. Видно от отбелязването извършено върху
решение №75/21.03.2016г. на ДАС по АД № 649/2015г., решението, респ.
обжалваната заповед е влязла в сила на 20.12.2016г.
На 21.07.2016г. била извършена проверка от
инспекторите по РДНСК Североизточен район - инж.К.М. и инж.Д.Д. на строеж: „Заведение за обществено хранене”, находящ се
в поземлен имот **** по КККР на с.****, морски плаж „****”, общ.Каварна във
връзка с осъществяване на контрол по изпълнение на Заповед №
ДК-19-Д-01/12.10.2015г. издадена от Началника на РО НСК Добрич по реда на
чл.178 от ЗУТ – за забрана ползване, за което бил съставен констативен
протокол. В същия служителите на РДНСК описали, че са констатирали нарушение на
т.2 от заповедта – строежа не бил освободен от хора, продукти, материали, общоопасни средства и др., както и че заведението е
заредено и оборудвано с всички консумативи и материали да функционира; нарушена
била разпоредбата на т.3 от заповедта, т.к. към строежа е включен
дизел-генератор, който го захранва с ел.енергия; нарушена била и разпоредбата
на т.4 от заповедта, т.к. персонала на заведението от 6 човека през целия
работен ден бил в ограниченият с ленти обем на заведението.
Въз основа на така съставения констативен акт инж.Д.Д., съставила акт № СИР-06 от 08.08.2016г., срещу ЕТ „А.-Ю.Б.”,
затова, че като задължено лице по заповед № ДК-19-Д-01/12.10.2015г. издадена от
Началника на РО НСК Добрич, не е изпълнил дадените му писмени разпореждания,
обективирани в заповедта, а именно в срок до 15.10.2015г. да освободи обекта от
хора, изделия, продукти, материали, общоопасни
средства и др., както и да преустанови достъпа до строежа. Описано е, че в момента на проверката - 21.07.2016г.
от служители на РДНСК е установено, че строежът
не се ползва, но в нарушение на забраната за достъп до строежа, зад
ограничителните ленти, поставени от ДНСК около него, в закритата част на
заведението през целия работен ден има хора – най вероятно персонала на
заведението, възстановено е прекъснатото захранване на заведението с
ел.енергия, като към строежа е включен дизел-генератор, който го захранва с
електричество. В нарушение на разпореждането за освобождаване на обекта от
изделия, продукти и материали, общоопасни средства и
др., в заведението и покритата тераса към него са разположени маси, пейки хладилни
витрини, с алкохолни и безалкохолни напитки и сладолед. Заведението е заредено
и оборудвано с всички консумативи и материали, необходими за да бъде ползвано
по предназначението си, като заведение за обществено хранене. Посочено е в
акта, че с горното си деяние ЕТ „А.-Ю.Б.”
е нарушил разпоредбата на чл.221, ал.4 от ЗУТ, съгласно който заповедите,
предписанията и нарежданията на органите на ДНСК, издадени в рамките на тяхната
компетентност, са задължителни за лицата за които се отнасят. В акта е вписано,
че същият е съставен на 08.08.2016г. в отсъствието на нарушителя, който след
отправена покана да се яви на 05.08.2016г. в РДНСК за съставяне на акт не се е
явил. Видно от отбелязването в акта същият е връчен на 24.08.2016г. на И.С.И.,
в качеството му на пълномощник на ЕТ, овластен с пълномощно рег.№0885 от
24.08.2016г.
След като в законоустановения тридневен срок не са
постъпили възражения – видно от констативен протокол от 30.08.2016г., на
15.09.2016г. инж.**** на длъжност заместник-началник на ДНСК гр.София издала
атакуваното НП № СИР-06-ДНСК-91 срещу ЕТ „А.-Ю.Б.”. В същото е вписано, че е издадено въз осн. на акт № СИР-06/08.08.2016г., за това, че ЕТ „А.-Ю.Б.”,
представляван от Ю.И.Б. – управител, във функциите й на собственик и извършител
на строеж: „Заведение за обществено хранене находящ се в ПИ № **** по КККР на
с.****, морски плаж „****”, не е изпълнил дадените му писмени разпореждания, обекивирани в заповед № ДК-19-Д-01/12.10.2015г. на
началника на РО НСК Добрич, за забрана ползване и достъпа до строежа в срок до
15.10.2015г. да освободи обекта от хора, изделия, продукти, материали, общоопасни средства и др., както и да преустанови достъпа до
строежа, в нарушение на чл.221, ал.4 от ЗУТ, като на 21.07.2016г. ползва същия, без
да е въведен в експлоатация по законоустановения ред от компетентния орган по
чл.177 от ЗУТ, в нарушение на чл.178, ал.1 от ЗУТ. Посочено е, че с
описаните действия ЕТ „А.-Ю.Б.”, представляван от Ю.И.Б. – управител, е нарушил
законовата разпоредба на чл.221, ал.4, във
вр. с чл.178, ал.1 от ЗУТ и е осъществил състава на
чл.237, ал.1, т.4 от ЗУТ, поради което на основание чл.237, ал.1, т.4 от ЗУТ, и
правомощията по чл.239, ал.1, т.2 и чл.222, ал.1, т.15 от ЗУТ, предоставени със
заповед № ЗД-13-035/17.03.2015г. на ДНСК, е наложена имуществена санкция в
размер на 7 000 лева. НП е връчено на пълномощника на ЕТ – И.С.И., на
27.10.2016г., видно от отбелязването в самото постановление и приложеното към
него пълномощно с нот.заверка на подписа №
085/24.08.2016г. на кмета на с.****, общ.Каварна.
От показанията на разпитаните
свидетели Д.Д. и К.М. се установява, че при извършена
от тях проверка на 21.07.2016г., във връзка с изпълнение на заповед № ДК-19-Д-01/12.10.2015г. на началника на РО
НСК Добрич,
установили, че заведението не е освободено от маси, столове, хладилници,
телевизори, цялото оборудване на заведението, като последните са работели,
въпреки прекъснатото по-рано ел.захранване, като са били захранвани с енергия
от дизел генератор. Установили още, че в заведението се намирал персонала,
липсвали посетители, както и че заведението не се ползвало по предназначение.
За установеното на място свидетелите съставили констативен протокол – чернова,
който в последствие написали на компютър. Въз основа на констативния протокол,
след отправена покана по телефона до нарушителя, бил съставен АУАН, който бил
връчен на упълномощено от търговеца лице, на 24.08.2016г.
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен
начин, като взе предвид: заповед №
ДК-19-Д-01/12.10.2015г. на началника на РО НСК Добрич; акт №5100/20.08.2012г.
за публична държавна собственост; решение №75/21.03.2016г. постановено по АД №
649/2015г. на ДАС; решение № 14032/20.12.2016г. постановено по АД № 5816/2016г.
на ВАС; констативен протокол от 21.07.2016г.; акт № СИР-06 от 08.08.2016г.;
констативен протокол от 30.08.2016г.; пълномощно с нот.заверка
на подписа рег.№085/24.08.2016г. на кмета на с.****, общ.Каварна; заповед №
РД-13-035/17.03.2015г. на ДНСК; разрешение за поставяне №9/14.07.2008г. на
гл.арх. на общ.Каварна; както и показанията на свидетелите инж.Д.Н.Д. и инж.К.Н.М..
Доказателствената
съвкупност се отличава с еднопосочност и вътрешна непротиворечивост, поради
което и per argumentum a contrario от разпоредбата на чл.305, ал.3 НПК, подробен
анализ и съпоставка на доказателствата не е наложителен.
Въз основа на гореустановената
фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена
от надлежно легитимирана страна – наказания едноличен търговец, в преклузивния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН, както и срещу
подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложението на процесуалния закон
При извършване на служебна проверка за законосъобразност, съобразявайки
възраженията и доводите на жалбоподателя, съдът намери, че при образуване на
административно наказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, опорочаващи законосъобразността на обжалвания
административен акт и обосноваващи отмяната му.
Производството, предмет на
настоящето разглеждане е от административно наказателен характер при което е
необходимо да се установи налице ли е деяние, същото представлява ли административно
нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, ако да-извършено ли е от посоченото в
акта лице и извършено ли е виновно-предпоставките са абсолютни, като тежестта
на доказване лежи върху административно наказващия орган. Съставянето на акт за извършеното административно
нарушение е основополагащ елемент от всяко административно производство. Това е
дейност от процесуално естество от чието добросъвестно и законосъобразно
осъществяване зависи в голяма степен ефективността на последващата юрисдикционна-наказателна дейност на административно
наказващия орган. Чрез съставения акт се
сезира оторизираният административно наказателен орган, със съответния
административно наказателен спор и се иска от него да се произнесе по същия,
като се внася твърдение, че е налице виновно извършено административно
нарушение от определен вид. Абсолютно
задължително е и в акта за установяване на административно нарушение и в
наказателното постановление административното нарушение, което е вменено във
вина на нарушителя и за което той е санкциониран да бъде описано точно,
прецизно и разбираемо, както и да съдържа всички обективни и субективни
признаци на посочената, като нарушена норма от съответния нормативен акт.
В настоящото производство съдът намира, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя, свеждащо се до следното: В
АУАН № СИР-06 от 08.08.2016г. на жалбоподателя е вменено
нарушение единствено на разпоредбата на чл.221, ал.4 от ЗУТ, за това, че като задължено лице по заповед №
ДК-19-Д-01/12.10.2015г. издадена от Началника на РО НСК Добрич, не е изпълнил
дадените му писмени разпореждания, обективирани в заповедта, а именно в срок до
15.10.2015г. да освободи обекта от хора, изделия, продукти, материали, общоопасни средства и др., както и да преустанови достъпа
до строежа.
При издаване на наказателното
постановление обвинението предявено на нарушителя с АУАН недопустимо е
разширено, тъй като са добавени нови фактически обстоятелства /че на
21.07.2016г., ползва обекта, без да е въведен в експлоатация по
законоустановения ред от компетентния орган по чл.177 от ЗУТ, в нарушение на
чл.178, ал.1 от ЗУТ/, с оглед на което е прието, че с действията си ЕТ „А.-Ю.Б.”, представляван от Ю.И.Б. – управител, е
нарушил законовата разпоредба на чл.221, ал.4, във вр.
с чл.178, ал.1 от ЗУТ и е осъществил състава на чл.237, ал.1, т.4 от ЗУТ /последната посочена норма очевидно е санкционна, а не материално правна такава, която може да бъде
осъществена, като вероятно този начин на документиране е резултат на известна
техническа непрецизност, но внася допълнителна неточност и объркване, относно,
какво точно и коя конкретно норма е нарушил жалбоподателят/.
Вярно е, че наказващият орган
не е обвързан с правната квалификация на деянието, дадена от актосъставителя и има право да я прецизира. Това обаче не
може да става, чрез добавяне на нови обстоятелства и на нови правни разпоредби,
сочени като нарушени, тъй като не може да излиза вън от пределите на обвинението,
повдигнато с акта за установяване на административно нарушение. Недопустимо е
за първи път в наказателното постановление да се въвежда квалификация на
нарушението, различна от посочената в АУАН, тъй като с това на практика се
подменя неговото съдържание. В разглеждания случай в опит да се прецизира
обвинението, е допуснато именно това.
Несъмнено, правото на защита
на нарушителя съществено е било накърнено, тъй като едва с издаването на
наказателното постановление същият е узнал, че отговорността му е ангажирана и
за друго нарушение, при добавяне на фактически обстоятелства, несъдържащи се в
акта. По този начин същият е бил поставен в неблагоприятната ситуация да не
може да се защити срещу по-тежкото обвинение още във фазата на административно
наказателното производство, тъй като то му е станало известно едва с връчването
на препис от издаденото наказателно постановление.
Съгласно изричната разпоредба
на чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, както в АУАН, така и в НП следва да
бъдат посочени законовите разпоредби, които са били нарушени виновно от дееца.
Няма спор в съдебната практика, че следва да е налице правно единство между
разпоредбите, които се твърди, че е нарушил деецът, посочени в акта от една
страна и тези, визирани в НП - от друга. Само в този случай в пълна степен може
да се гарантира, че правото на наказаното лице на защита не е нарушено,
доколкото на същото още с образуване на административно-наказателното
производство срещу него - т.е. още със съставянето на акта са предявени всички
релевантни по делото факти и обстоятелства, съответно са му предявени
разпоредбите на закона, които се твърди, че е нарушил с поведението си. В
конкретния случай в АУАН се твърди, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на
чл.221, ал.4 от ЗУТ, докато в обжалваното НП се твърди, че е нарушил
разпоредбите на чл.221, ал.4, във вр. с чл.178, ал.1 от ЗУТ и чл.237, ал.1, т.4 от ЗУТ.
Допуснатите процесуални
нарушения /изразяващо се в несъответствие между описаната в АУАН и НП
фактическа обстановка и нарушени правни норми/ са съществени, тъй като са
довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и не могат да бъдат
преодолени по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН, нито пък могат да бъдат отстранени в
съдебната фаза на производството. Тъй като се касае за особено съществени
нарушения, довели до нарушения на императивни разпоредби на ЗАНН, наличието на
тези нарушения обуславя отмяна на атакуваното постановление. Поради това не
следва да се обсъждат и доводите по същество на страните, тъй като въпросите
има ли извършено нарушение, кой е неговият автор и има ли той вина, следва да
бъдат разгледани само при законосъобразно протекъл процес на административно
наказване, но не и когато самото производство е водено и завършено порочно.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № СИР-06-ДНСК-91 от
15.09.2016 г., издадено от инж.****, на длъжност заместник-началник на Дирекция
национален строителен контрол гр.София, с което, на основание чл.237, ал.1, т.4
от ЗУТ, на ЕТ „А.-Ю.Б.”, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление с.****,
общ.Каварна, обл.Добрич, представляван от Ю.И.Б. –
управител, е наложена имуществена санкция в размер на 7 000 лева, за нарушение
на чл.221, ал.4, във вр. с чл.178, ал.1 от ЗУТ и
чл.237, ал.1, т.4 от ЗУТ.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд Добрич, на основанията предвидени
в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………..