Решение по дело №762/2025 на Административен съд - Пловдив

П. В. Д., [населено място], [улица], обжалва принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл.171 т.5 б. “б“ от Закона за движение по пътищата /ЗДв.П/ - принудително преместване на МПС с рег.№ [рег. номер] без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач.

- Жалбоподателят е заявил, че на 04.04.2025г. в 13.15ч. паркирал на [улица]. Посочено е, че при подхода за тази улица от кръстовище с [улица]има табела за служебен абонамент за 9 паркоместа. Д. преброил местата и паркиралите коли, като паркирал на 10-то място, след табелата. Затова счита, че колата е неправомерно вдигната. Поддържа, че ако мястото, на което е паркирал е наистина служебно, то табелата за 9 паркоместа е поставена на грешно място. Твърди, че разполага с видео регистратор и може да предостави заснетото, от което се вижда, че е паркирал след табелата. За освобождаване на автомобила заплатил такса в размер на 84лв. /80лв. за репатриране и 4 лв. за престой в наказателен паркинг/, удостоверено с приложен фискален бон / л.3, л.13 – с уточнението към жалбата /.

В съдебно заседание с ход по същество Д. поддържа жалбата с искане за отмяна на ПАМ. Поддържа, че според представените и приети по делото доказателства е видно, че е паркирал на свободно паркомясто, за което е заплатил съответната такса. Акцентира на факта - на уведомителния знак изрично е вписано, че има 9 служебни паркоместа. В този смисъл, макар и в представените от ответника доказателствата да се съдържат данни за 13 паркоместа, съответно това не е обозначено.

- Ответникът мл. инспектор И. Д. М. – ст. полицай в сектор „Общинска полиция – Пловдив“ при ОД МВР-Пловдив не изрази становище по жалбата. В съдебно заседание не се яви и не бе процесуално представен.

В писмено становище на Началник сектор Общинска полиция – Пловдив /л.48/, който не е страна по делото, е посочено, че жалбата се оспорва и следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Заявено е, че мл. инспектор Д. реагирал на сигнал от г-н Г. Б., предаден му от оперативен дежурен, за неправомерно паркиране на паркомясто – служебен абонамент на Военен съд, Пловдив, [улица]. Паркираният автомобил попадал в рамките на паркомясто, обозначено с пътен знак В-27 с допълнителна табела за репатриране Т-18.1, както и хоризонтална пътна маркировка, видно от приложен снимков материал.

Жалбата е допустима - подадена в законоустановения срок от адресат на неблагоприятен административен акт /приложен фискален бон от 04.04.2025г. на стойност 84.00лв. отразява осъществено принудително преместване на автомобила на тази дата; жалбата е постъпила в АС-Пловдив на 04.04.2025г./.

Правният интерес не е отречен с изпълнение на ПАМ, тъй като законосъобразността на даден административен акт не е обвързана с изпълнението му /вкл. при допуснато от административния орган предварително изпълнение или предварително изпълнение по силата на закона/. В тази вр. - при изпълнен и отменен административен акт е налице възможност за търсене на обезщетение за вреди по реда на ЗОДОВ вр. с чл.204 АПК /вкл. чл.301 АПК/.

1. По отношение компетентност на органа по репатриране : Според данните от преписката, ответник в съдебното производство е мл.инспектор И. Д. М. – ст. полицай в сектор „Общинска полиция – Пловдив“ при ОД МВР-Пловдив. Съгласно чл.30 Наредба за организацията на движението и паркирането на територията на община Пловдив /публично достъпна от сайта на ОбС – Пловдив/ : „Определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и длъжностните лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач.; Принудителната административна мярка се прилага от длъжностните лица по предходната алинея съобразно тяхната компетентност по преценка за всеки конкретен случай”. В чл.31 ал.1 от наредбата е посочено : Звеното за контрол, определено със заповед на кмета на общината, могат съвместно с определените от Министъра на вътрешните работи служби за контрол, да извършват принудително преместване на автомобил без знанието на неговия собственик в случаите – т.4, пр.1-во /изм. и доп. с Р.№ 245, Пр.№ 14 от 27.07.2017г. „ППС паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на други участници в движението.”. Съгл. чл.33 ал.1 от наредбата, преместването става със специализиран автомобил за преместване на неправилно паркирани ППС, на основание чл.167, чл.168, чл.171 т.5 б.”б” от ЗДв.П.

Със Заповед № 8121з-1215/27.10.2016г. /л.53/ Министърът на вътрешните работи определил длъжностни лица на „ръководна“, „изпълнителска“ и „младши изпълнителска“ длъжност от структурните звена на „Пътна полиция“ и „Охранителна полиция“ в Столична дирекция на вътрешните работи и областните дирекции на МВР, които да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, на основание чл.168 ал.1 ЗДв.П. Съгласно Заповед № 23ОА-3148/08.12.2023г. на Кмета на Община Пловдив /л.30 и сл./, мл. инспектор И. Д. М. – старши полицай /т.23/ е определен за държавен служител от сектор „Общинска полиция” – Пловдив към отдел „Охранителна полиция“ при ОД МВР - Пловдив, който може да премества или да нарежда да бъде преместено паркирано ППС на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, на основание чл.168 ал.1 ЗДв.П.

Заповед № 23ОА-3148/08.12.2023г. на Кмета на Община Пловдив е издадена от К. Д. – Кмет на Община Пловдив без хипотеза на заместване и авторство не е оспорено. При тези данни следва, че ПАМ е приложена от компетентен орган. Приложената последваща заповед на кмета на общината от 08.04.2025г. не е относима към датата 04.04.2025г. /л. 54/.

1.1 В докладна записка от 04.04.2025г. от ст. полицай И. М. е вписан чл.171 т.5 буква Б от ЗДв.П /л.49/ : „За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: т.5 преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е: б.“б“ паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението; в този случай лицата по чл. 168 уведомяват районното управление на Министерството на вътрешните работи, от територията на което е преместен автомобилът, за новото местоположение на превозното средство; разходите, направени във връзка с преместването на превозното средство, са за сметка на собственика на превозното средство, което може да бъде задържано до заплащане на тези разходи, а таксата за отговорното пазене на преместения автомобил се начислява от момента на уведомяването на районното управление на Министерството на вътрешните работи;“.

Преписката съдържа заверени копия на: ежедневна ведомост за разстановка на силите и средствата на сектор „Общинска полиция-Пловдив” за 04.04.2025г. със състав на нарядите и подпис на инструктирания И. М. по вид наряд 50 и участък за обслужване от 8 до 20ч. – т.10, л. 55, 56; снимков материал, л. 57 - 59; Наредба за организацията на движението и паркирането на територията на община Пловдив, ведно с Приложение № 1 – Списък на булеварди, улици и площади с разрешено краткотрайно платено паркиране /Синя зона/, в обхвата на които [улица], и [улица]/л.31 и сл./; схема за обособяване на служебни места за нуждите на Военен съд и Военна прокуратура Пловдив на ул. Г.М. Д. /л.47/; копие от Договор № 24ДГ-713/21.06.2024г. между Община Пловдив и Военен съд – Пловдив /л.41 - 43/ - предмет на договора са предоставяне безвъзмездно от община Пловдив на ползвателя Военен съд – Пловдив на 8 броя служебни паркоместа, от които 6 бр. на [улица]и 2 бр. на [улица], за срок от 1 година, като ползвателят няма право да преотстъпва на трети лица предоставения за ползване имот; копие от Договор № 24ДГ-711/21.06.2024г. между Община Пловдив и Военно-окръжна прокуратура – Пловдив /л. 44-46/ - предмет на договора са предоставяне безвъзмездно от община Пловдив на ползвателя Военно-окръжна Прокуратура – Пловдив на 9 броя служебни паркоместа, от които 7 бр. на [улица]и 2 бр. на [улица], за срок от 1 година, като ползвателят няма право да преотстъпва на трети лица предоставения за ползване имот.

Според договорите на [улица]в [населено място] има обособени общо 13 бр. паркоместа. Съгл. чл.2 ал.1 т.3 от договорите – Ползвателят е длъжен да извърши сигнализирането на определените паркоместа с пътни знаци, хоризонтална и вертикална маркировка и преносими табели за собствена сметка, като вида на сигнализацията се определя от Община Пловдив.

Приетата по делото Наредба за организацията на движението и паркирането на територията на община Пловдив съдържа забрана за паркиране на служебни паркинги, разположени на общинска територия, освен в случаите на писмено съгласие на ползвателя /чл.4 ал.3 т.2/. В чл.4а от наредбата е въведено задължение за съобразяване от участниците в движението с пътната маркировка – обективно изпълнимо поведение само при наличието й. Съгласно чл.14 т.6 – не се допуска в Синя зона паркиране на местата „Служебен абонамент“ без съгласието на ползвателя, на който е издадено разрешително. В чл.18 от Наредбата е специално регламентиран режим на платено паркиране „Служебен абонамент“, но в случая според договорите са предоставени безвъзмездно паркоместа от община Пловдив на ползвателите.

Според данните в „Докладна записка”, на 04.04.2025г. И. М. работил по безопасност на движението за времето от 08.00ч. до 20.00ч. с автомобил за репатриране с ДК № 502 и водач К., като в 13.45ч. на [улица] [населено място], на основание чл.171 т.5 б.Б ЗДв.П бил репатриран автомобил [Марка], цвят син, с ДК № [рег. номер].

Посоченото фактическо основание за репатриране в докладната е : „Паркиран на сл. абонамент без съгласието на ползвателя обозначено с ПЗ В-27 и таб. за репатриране Т-18 Т1“.

1.2. Административният орган е равнопоставена страна в съдебния административен процес и има задължение да установи съществуване на фактическото основание за издаване на акта посредством всички допустими доказателствени средства /чл.170 ал.1 АПК – „Административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.“/. Жалбоподателят е доказателствено задължен да опровергае фактическото основание за налагане на ПАМ.

- Ответникът не представи доказателства във вр. с твърденията в жалбата, както и допълнителни във вр. с указанията относно налична обозначителна табела за служебните паркоместа /л.20/. Снимковият материал не съдържа данни за местоположение на забранителен знак с информация за служебен абонамент и бр. служебни паркоместа, позицията на който да е съпоставима с тази на заснетия автомобил.

- Жалбоподателят представи и по делото са приети извлечения на хартиен носител от телефон с информация за SMS-и относно заплащане за заетото от него паркомясто в синята зона на 04.04.2025г. в 13.15ч. /от мобилен номер **********, л.61/. Съдът се запозна непосредствено с данни от видеорегистратор - камерата на автомобила, съдържаща запис за конкретната ситуация на място.

- Макар съдът да не е обявил на страните по реда на чл.155 ГПК, местоположението на ул. Г.М. Д., [населено място] и служебните паркоместа за Военен съд - Пловдив са общоизвестен факт. На преносима табела е отразено „Служебен абонамент Военен съд Пловдив“ – в крайната част от територията за служебни паркоместа; в част от обхвата на територията за служебно паркиране е поставена табела със забранителен знак „Внимание! Служебен паркинг Военен съд и Прокуратура; в началната част от територията за служебни паркоместа съществува пътен знак - обозначение за „Синя зона“ с информация за работно време, номер на SMS за платено паркиране, под който има табела в син цвят, съдържаща забранителния знак и надписи : Военно-окръжна прокуратура, военен съд; Служебен абонамент 9 паркоместа, „Дог-р № 17ДГ760 Дог-р № 17ДГ759“ /описанието относимо към 11.06.2025г./.

2. Актът, съгласно който се осъществява дейността в дадения случай, е нареждане за преместване /репатриране/ на МПС, което е паркирано. По аргумент от чл. 172 ал. 1 ЗДв.П, не е задължителна писмена форма за мярката по чл. 171 т. 5 б. "б" ЗДв.П, като прилагането й по същество представлява властническо волеизявление на административния орган, осъществено чрез действие /Решения №№ 5459/13г.; 5353/13г.; 7635/2017г.; 9817/2017г. на ВАС, др./. Поради това не е необходимо издаването на писмен документ, в който да е обективирано волеизявлението на компетентния орган.

Възприето е, че тъй като принудителната мярка по чл. 171 т. 5 б. "б" ЗДв.П /каквато е оспорената/ е в устна форма - съставен от органа документ, в който е отразено становището му за мярката, има значение за законосъобразността й, но само като източник на отразени в него факти, а не и като релевантно правно основание.

Посочената в докладната норма на чл. 171 т. 5 б. „б“ ЗДв.П съдържа три отделни хипотези, реализирането на които обосновават правомощие на компетентния орган да наложи ПАМ – преместване на ППС без знанието на неговия собственик или упълномощено от него лице. Становището на органа като източник на отразени в него факти касае първата - когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство. Предписанието е императивно и при наличие на визираните предпоставки, административният орган прилага в условията на обвързана компетентност предвидената по закон ПАМ с цел осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административното нарушение.

Няма спор, че по отношение на МПС, паркирано от жалбоподателя - [Марка], цвят син, с ДК № [рег. номер], е осъществено принудително преместване, за фактическото изпълнение на което сочат представените като доказателство заверено копие на финансов бон от 04.04.2025г. и докладната записка от 04.04.2025г. на И. М. – служител на длъжност ст. полицай в сектор Общинска полиция при ОД МВР-Пловдив.

Приетите по делото доказателства /договори и схема/ не потвърждават възприетото от административния орган и отразено в докладната записка – автомобилът е паркиран на място, обозначено с пътен знак В-27 и табела за репатриране Т – 18т.1, в обхвата на служебни паркоместа. При отсъствието на заснет забранителен знак и обозначение за служебен абонамент не е безсъмнено осъществен фактическия състав на първата хипотеза от цитираната норма. Извън посоченото, жалбоподателят не оспорва наличието на служебни паркоместа, вкл. се е позовал на общоизвестния факт за наличие на табела с надписи : Военно-окръжна прокуратура, военен съд; Служебен абонамент 9 паркоместа. Поради това обстоятелство се съобрази, че фактическата ситуация на място не съответства на документално обоснованата за 13 бр. служебни паркоместа, което несъответствие обективно поставя в невъзможност всеки участник в движението да спази забраната за паркиране в обхвата на служебните паркоместа. В тази вр. следва да бъде посочено, че в приетата по делото схема действително са обозначени 13 бр. служебни паркоместа, но на място отсъства табела за 13 бр. служебни паркоместа, вкл. хоризонталната маркировка е прекъсната в отделни участъци.

Местоположението - конкретната позиция на автомобила, описано в докладната записка, е онагледено в приложения снимков материал по делото, който не е оспорен. Същият представя : предната част на автомобила на една от снимките, след което задната част на друга снимка, вкл. се вижда обозначителна хоризонтална линия, разграничаваща паркоместа и странична част на автомобила на трета снимка. Не са заснети описаните по-горе общоизвестни факти за наличие на служебен абонамент в обхват на „Синя зона“ с информация за работно време, номер на SMS за платено паркиране, под който има табела в син цвят, съдържаща забранителния знак и надписи: Военно-окръжна прокуратура, военен съд; Служебен абонамент 9 паркоместа, „Дог-р № 17ДГ760 Дог-р № 17ДГ759“. В случая снимковият материал не онагледява в достатъчна степен посоченото в докладната записка основание за репатриране.

Жалбоподателят не оспорва факта на паркиране в Синя зона и са приети доказателства за изпратени SMS – и за платено паркиране в Синя зона на свободно паркомясто, с твърдение да е извън обхвата на служебните паркоместа. Ответникът не доказа налично обозначаване за 13 бр. служебни паркоместа, поради което тезата за паркирано МПС на служебен абонамент е разколебана във вр. с преценката за законосъобразност на ПАМ.

- При конкретните данни, вкл. ноторно известните факти, следва извод за несъответствие между информацията на табелата под забранителния знак относно брой служебни паркоместа и писмените доказателства, приети по делото. Според договорите са налице 13 броя служебни паркоместа за Военен съд и Военна прокуратура, Пловдив, а според информацията в табелата под забранителния знак, която не е заснета в снимковия материал, съдържащ се в преписката – служебните паркоместа са 9 броя. Следователно, осведомяващата водачите информация не е актуална и обективно не представя действителната ситуация за брой служебни паркоместа, което обстоятелство да бъде дължимо съобразено при паркиране в обхвата на съответната територия. Извън това, в случая са налице доказателства за заплащане на паркирането в обхвата на Синята зона. Грешната информация за брой служебни паркоместа е с последица – невярно ограничена забранителна зона за паркиране, което обстоятелство обективно поставя водачите на МПС в неизвестност и невъзможност да преодолеят забраната.

3. Съгласно чл.93 ал.2 ЗДв.П, паркирано е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение. Не се спори, че водачът на автомобила не се е намирал в него към момента на разпореждането на ПАМ, поради което и с оглед разпоредбите на чл.93 ЗДв.П, автомобила не е бил в престой, а е бил паркиран.

ПАМ са форма на държавна принуда. Основанията за прилагането им, органите, които ги прилагат и правните субекти, спрямо които се прилагат, както и мерките за въздействие и редът за прилагането им, са императивно установени. Доказателствената тежест за установяване на фактическите основания, въз основа на които е издаден административният акт, е на административния орган.

Снимковият материал не е оспорен, но не съдържа информация за служебен абонамент и обхватът му, за да може да се прецени обективно, че жалбоподателят е паркирал именно на служебно паркомясто. Оспорващото лице поддържа, че е паркирало на свободно паркомясто и са налице доказателства за заплащане за паркиране в Синя зона. Предвид описаните по-горе общоизвестни факти, следва да бъде прието, че не е спазено задължението по см. на чл.2 ал.1 т.3 от договорите – Ползвателят е длъжен да извърши сигнализирането на определените паркоместа с пътни знаци, хоризонтална и вертикална маркировка и преносими табели за собствена сметка, тъй като отразените 9 служебни паркоместа не съответстват на действащите договори с Военен съд и Военна прокуратура Пловдив за общо 13 служебни паркоместа. Предвид констатацията следва, че от една страна не е доказано твърдението на административния орган за паркиране на служебно паркомясто, а от друга - осведомяващата водачите информация не е актуална и обективно не представя действителната ситуация за брой служебни паркоместа, което обстоятелство да бъде дължимо съобразено при паркиране в обхвата на съответната територия. Както бе посочено, това обстоятелство обективно поставя водачите на МПС в неизвестност и невъзможност да преодолеят забраната.

От значение за спора е отсъствието в снимковия материал на забранителен знак, съдържащ информация за брой служебни паркоместа, на които е забранено да се паркира от външни лица и преносими табели/знаци, ограничаващи обхвата на служебните паркоместа, а отсъствието им не е преодолимо посредством оглед на място или справка в публично достъпен сайт с извлечение на хартиен носител, тъй като принудителната мярка се отнася за конкретен времеви порядък, за който именно следва да са налице доказателства, обосноваващи прилагането й.

Поради неоспорване от жалбоподателя наличието на служебни паркоместа на конкретната улица, бе направено позоваване на общоизвестните факти, които са описани и в жалбата. В тази вр. липсата на заснети описаните данни води до извод за недоказан фактът на обхват на ограничителната зона с действие на забранителния знак.

Дори в хипотеза на нарушение на забраната за паркиране, автомобилът е паркиран ведно с друго МПС /видно от снимковия материал – л.57/ и е осъществено задължението за заплащане. Посоченото е с последици при преценка за съразмерност на мярката – чл.6 ал.1 и ал.2 АПК.

Нарушение на забрана за паркиране на определено място като административно нарушение е основание за налагане на административно наказание на основание чл. 186 вр. с чл. 183 ал. 2 т. 1 ЗДв.П. Това нарушение само по себе си не е достатъчно за прилагане на принудителната мярка - преместване на превозното средство без знанието на водача. Паркиране в зона на действие на пътен знак В27 с допълнителна табела за репатриране, тоест - паркиране в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, съставлява основание по смисъла на чл. 171 т. 5 б. "б", предл. първо ЗДв.П за прилагане на мярка на административна принуда, което следва да е доказано безсъмнено. Общоизвестният факт – наличие на забранителен пътен знак В27 касае служебен абонамент за 9 паркоместа. След като има писмени доказателства за 13 служебни паркоместа, но отсъства заснета в снимковия материал – обозначителна табела за 13 служебни паркоместа, съдът не би могъл обективно да прецени мястото на паркиралото МПС на жалбоподателя и обхвата на служебния абонамент.

В хипотеза на паркиране на моторно превозно средство в зона, определена за платено паркиране към момента на задържане на автомобила са налице доказателства за заплащане. Тоест – при паркиране извън действието на знак, обозначаващ режим на паркиране „служебен абонамент“ за 9 бр. места / 13 бр. места, в рамките на действие на платен режим на паркиране на територията на община Пловдив в платен участък, който е обозначен с хоризонтална пътна маркировка и по отношение на паркирането в който е предвиден режим „Синя зона“, нарушение не бе доказано, тъй като е налице уведомяване със съобщение и заплащане на времето за престой на паркираното МПС.

Освен това, отсъстват доказателства за липса на възможност за ползване на служебните паркоместа поради паркираният автомобил на жалбоподателя /в тази насока Решение № 137/2024г. по д. № 2506/23г., ВАС/, което обосновава извод за прекомерност на наложената ПАМ. Нарушен е чл.6 ал.2 вр. с ал.1 АПК : „Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.”. Преписката не съдържа информация за ограничени права на служебни МПС – последица от паркиралото МПС на жалбоподателя. Посоченото определя преценката на репатриращият орган като субективна, предвид и липса на заснети крайни ограничителни линии /хоризонтална и вертикална маркировка по отношение обхватът на служебните паркоместа/, определяща обхвата на действие на забранителния знак, в който да е попадало репатрираното принудително МПС. Последицата е непропорционално засягане в нарушение на чл.6 ал.1 АПК.

Конкретната мярка е в противоречие с целта, предвидена в чл. 171 ЗДв.П, за осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения по този закон, която се преследва с прилагането й, вкл. засяга в по-голяма степен правната сфера на нейния адресат, като по този начин превишава законоустановените цели на административната принуда.

Жалбата се приема за основателна.

Мотивиран с изложеното, съдът

Р Е Ш И :

Отменя принудителна административна мярка по чл.171 ал.1 т.5 б.“б“ вр. чл.172 ал.5 от Закона за движение по пътищата - принудително преместване на МПС с рег.№ [рег. номер] без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач.

Решението може да се обжалва пред В. А. С., в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.