Р Е Ш Е Н И Е
№
………..
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и шестнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛИНКА ДИМИТРОВА
секретар А.К.
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
т.д. № 27 по описа на съда за
и за да се произнесе, съобрази:
Производството по делото е по реда на чл.625 и сл. от ТЗ.
Постъпила е молба от 22.12.2015 г. от адв.И.Ф.И.,***, със съдебен адрес:***,
********, в качеството му на пълномощник на „************, със седалище и адрес
на управление: гр.П, ул.”Б.А № 1,
представлявано от Й.М.И и Р.Д.Т, с правно основание чл.625 от ТЗ, с искане за
откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „***********, със
седалище и адрес на управление: гр.П, ул.” Б.А № 1, представлявано от ********************
И. и обявяване на дружеството в неплатежоспособност. Излага, че е кредитор на „*********
гр.П, с изискуемо парично вземане по търговска сделка в размер на **************
лева, породено от ползваните от него краткотрайни активи – брашно, мая и пр. за
производството на хляб и хлебни изделия и реализираните от извършените продажби
парични средства и сумата от ***********, представляваща обезщетение за
неправомерно ползване на търговската марка на „*********П. Твърди, че между
страните е сключен договор за наем, по силата на който „******** отдава под
наем на ************* всички свои активи като цялата продукция от хляб и хлебни
изделия излиза на пазара, но вече с производител и доставчик „*************. Моли
за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството, на основание чл.625
от ТЗ, да бъде обявена неплатежоспособността, да бъде обявен длъжника в
несъстоятелност, с произтичащите от това правни последици и да се определи
датата на първото събрание на кредиторите. Към молбата са приложени писмени
доказателства.
В съдебно заседание пълномощникът на молителя-кредитор ************* -
адвокат И.И. ***, е поддържал молбата.
Длъжникът „***************** се представлява
чрез пълномощник адв.Л.Т. ***, който изразява становище по молбата относно
нейната недопустимост и неоснователност. Счита, че молителя не е кредитор по
търговска сделка, каквото е изискването на чл. 625 от ТЗ, тъй като не е доказал
съществуването на валидно изискуемо задължение.
С определение на съда по делото е допусната
съдебно-икономическа експертиза с конкретно определени задачи.
Съдът като разгледа молбата,
подадена по реда на чл.607а ал.1 от ТЗ и приложените към нея писмени
доказателства, както и събраните в хода на делото доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, в съответствие със задължението си по чл.235 ал.1-3
от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Процесуалната легитимация на
молителя-кредитор „********* се доказва от приложеното извлечение на Търговския
регистъра при Агенцията по вписванията, от което се установява, че дружеството
е вписано в регистъра на търговските дружество с № 20080709094522, с управители
и съдружници Й.М.И и Р.Д.Т, с равни прави.
Процесуалната легитимация на
длъжника ”--************** се доказва от приложеното по делото извлечение от
Търговския регистър при АВ, от което се установява, че дружеството е вписано в
регистъра на търговските дружество с № 20120605135047, с управител ************
И..
Молбата за откриване на
производството по несъстоятелност на ”************** – длъжник, е подадена от
оправомощено лице – представляващия кредитора **********, поради което съдът
приема, че е допустима. Спазени са изискванията на чл.628 ал.3 ТЗ и следва да
бъде разгледана по същество.
Според чл.607а ал.1 ТЗ
производство по несъстоятелност се открива за търговец, който е
неплатежоспособен, а за да бъде открито производство по несъстоятелност, трябва
да са налице материално-правните и формални предпоставки, предвидени в чл.608
ал.1 от ТЗ, чл.625 ал.1 ТЗ и чл.631 ТЗ, съответно чл.742 ал.2 ТЗ: да е подадена
писмена молба до съда от лицата посочени в чл.625ал.1 ТЗ /формална
предпоставка/; длъжникът да е търговец по смисъла на ТЗ; да е налице
неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл.608 ал.1 ТЗ /евентуално да се
установи свръхзадължеността му, съгласно чл.742 ал.1 ТЗ, тъй като е търговско
дружество/, т.е. дружеството да не е в състояние да изпълни изискуемо парично
задължение по търговска сделка или публично-правно задължение към държавата и
общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно
вземане; затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на
неплатежоспособност да е обективно и трайно/ арг. от чл.631 ТЗ/.
Настоящето производство по реда на чл.625 от ТЗ е образувано по молба
на кредитор, който твърди, че длъжника е в състояние на неплатежоспособност.
Молбата е подадена от оправомощено лице и към нея са приложени изискуемите по
чл.628,ал.2 и ал.3 от ТЗ документи.
Молбата е подадена до
компетентния по смисъла на чл.613 от ТЗ съд- Плевенския окръжен съд. С
определение № 52/15.03.2016 г., постановено по в.ч.т.д.№ 77/2016 г. на Великотърновския
апелативен съд на основание чл.23,ал.3 от ГПК, е изпратено т.д.№ 214/2015 г. по
описа на Окръжен съд -Плевен, образувано по молба на адв.И.Ф.И.,***,
пълномощник на ****************, с правно основание чл.625 от ТЗ, с искане за
откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника ****************,
за разглеждане от Окръжен съд -Ловеч. Същата е предмет на разглеждане по
настоящото дело.
Търговското качество на длъжника
е безспорно, тъй като се касае за ЕООД, вписано в регистъра на търговските
дружества при АВ. Ето защо следва изводът, че е налице една от
материалноправните предпоставки за откриване на производството по
несъстоятелност, както и формалната- молба до съда.
Следващата предпоставка е
свързана с наличието на неплатежоспособност на търговеца. Разпоредбата на
чл.608,ал.1,т.1 от ТЗ свързва неплатежоспособността с невъзможността на
търговеца да изпълни изискуемо задължение, което е породено от или отнасящо се
до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение,
неизпълнение, прекратяване, унищожаване или разваляне, или последиците от
прекратяването й.
Разпоредбата на чл.286, ал.1 от ТЗ дефинира понятието търговска сделка като сделка, сключена от търговец, която
е свързана с упражняваното от него занятие. Според ал.2 търговски са и сделките
по чл.1,ал.1 от ТЗ, независимо от качеството на лицата, които ги извършват. Следователно
законодателят използва два алтернативни критерия при определяне на сделките
като търговски: субективен – според това дали сделката е извършена от търговец
в това му качество и обективен, изхождащ от вида на сделките.
В настоящия случай молителят е
кредитор с вземане, основаващо се на Договор за наем, сключен между страните на
23.11.2015 г. в гр.П, на основание чл.228-239 от ЗЗД, /стр.151/, по силата на
който „***********, представлявано от управителя Й.М.И, чрез пълномощника *************
И., в качеството на наемодател е
предоставил срещу получаване на наемна цена на ***********, представлявано от *****************
И., в качеството на наемодател срещу заплащане на същата наемна цена на
подробно описани в чл.1, т.1,2 и 3 от договора, дълготрайни материални активи,
находящи се в гр.П, Западна индустриална зона, ************* от същия страните
се договорили, че наемателят заплаща на наемодателя месечен наем в размер на
амортизационните отчисления по баланса на наемодателя без включен ДДС, а
съгласно чл.3 – наемната цена се заплаща от наемателя до петия работен ден на
следващия месец по банков път. В чл.4 от договора за наем е посочено, че същия е
безсрочен.
С Анекс към Договор за наем от
23.11.2015 г., сключен между страните на 30.11.2015 г. /стр.155/, са направени
следните изменения и допълнения: в чл.1 е добавена т.4 със следното съдържание:
Цялото офис обзавеждане, офис апаратура, компютри и софтуер, заедно с всички
прилежащи към него устройства, налични към датата на сключване на договора.
Член 2 е изменен по следния начин: за ползването на предоставения под наем
обект, наемателя заплаща на наемодателя месечен наем както следва: считано от
01.12.2015 г. наемната цена е в размер на ****************, като уговорената
месечна наемна цена подлежи на автоматично индексиране /без допълнителни
споразумения между страните по договора/ в края на всяка календарна година и
процесната уговорена наемна цена се увеличава с процента на официалния
инфлационен индекс на НСИ за предходната година. Месечната наемна цена не подлежи
на намаляване при отрицателен инфлационен индекс. В чл.3 е добавен следния
текст: изплащането на наемната цена може да става и чрез прихващане от
изплатените от страна на наемателя задължения на наемодателя по търговски
сделки, кредити, лизингови договори, задължения към персонала и към други
кредитори. С чл.4 от анекса се изменя срокът на договора, който е три години,
считано от 23.11.2015 г., а чл.7 се изменя като действието на договора се
прекратява с дванадесет месечно предизвестие.
В раздел VІ „Отговорност при
неизпълнение” страните добавили нов чл.11а със следното съдържание: При
прекратяване на договора за наем по вина на наемодателя, същия дължи неустойка
на наемателя в размер на *********************
Разглежданият договор за наем е
търговска сделка по смисъла на чл.286,ал.1 от ТЗ, доколкото страните по
договора – наемодател и наемател са търговски дружества и предмет на договора
са описаните в чл.1, т.1,2 и 3 ДМА, а именно: първи производствен цех – автоматизирано
производствено помещение обзаведено с всички необходими съоръжения за
производство на хляб и хлебни изделия, склад за суровини, склад за готова
продукция, склад за опаковъчни материали, склад за производствен брак, миялно
помещение за каси, ремонтна работилница, парокотелно, пласмент, каса, съблекалня
със санитарни възли, стая за почивка, стая за охрана и тоалетна за посетители,
битово помещение, три офиса, два санитарни възли, втори производствен цех,
предназначен за производство на ръчен хляб, хлебни изделия и закуски, заедно с
цялото оборудване в него и силозно стопанство за брашно. Безспорно се
установява, че наетите ДМА са за осъществяване на търговска дейност.
По делото е приет като доказателство протокол
за извършено действие от 02.12.2015 г. от адв.И.И., в качеството му на търговски
пълномощник на **********, с който на основание чл.41 от ЗЗД уведомява *** И.,
че прекратява пълномощията му по отношение представителството на „***********,
обективирани в пълномощно с нотариално заверен подпис от нотариус Катя Мирчева,
с район на действия района на РС-Плевен, считано от същата дата, чрез оттеглянето
му. На следващо място в протокола е заявено от създателя му, че всички
договори, сключени от „************* са
подписани от лице без представителна власт и адв.Ив.И. не ги потвърждава и в
този смисъл разваля договора за наем, с който активите на „************************
в т.ч. имоти, машини, съоръжения са отдадени под наем на „*****************
Според заключението на вещото
лице С.Ц. балансовата стойност на активите на длъжника „********* към
31.12.2015 г. са в размер а ************* лева, а паричните задължения в размер
на ***********. В счетоводния баланс на същото дружество към 31.12.2015 г. - пасива
на баланса, раздел „Задължения”, аналитичните партиди на съответните сметки,
отчитащи задълженията не е отразено задължение за наем, произтичащо от договора
за наем, сключен между страните на 23.11.2015 г. Финансовото състояние на
длъжника към 31.12.2012 г., 31.12.2013 г., 31.12.2014 г. и 31.12.2015 г. на
базата на коефициентите за ликвидност, коефициентите за финансова автономност и
задлъжнялост и рентабилност са
положителни величини, като за последния период същите имат подобрение, спрямо
предходните периоди, не показват декапитализация, а има възвръщаемост на
активите и собствения капитал. Със своите краткотрайни активи длъжника е
обслужвал текущо своите задължения, свързани с доставката на материали,
ремонти, гориво /газ/. Същият е изплатил задължения на ***************** лева,
които вещото лице е подробно индивидуализирало, както следва: заплати за
м.09.2015 г. с РКО № 584/15.11.2015 г. –
20009,94 лева, за газ по фактура № 172131/02.11.2015 г. с РКО № 580/23.11.2015
г. – 8675,64 лева, за ел.енергия по фактура № 3723/30.09.2015 г. с РКО №
581/26.11.2015 г. – 3469,62 лева, за заплати за м.10.2015 г. с РКО от
30.11.2015 г. – 23178,50 лева, към „Райфайзенбанк” лизингова вноска с
пл.нарежданен от 07.12.2015 г. – 4400,00 лева, към „Райфайзенбанк” лизингова
вноска с пл.нарежданен от 30.12.2015 г. – 3000,00 лева. Също са изплатени на
два пъти през м.11 и м.12.2015 г. от „************** задължения на лицето *********
имал вземане от „********* лева. От паричните задължения на длъжника в размер
на ************* видно от списъка на кредиторите, изготвен от вещото лице се
установява, че същите са текущи – от м.декември
Въз основа на установеното от
фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
При изследване конкретно на
въпросите относно наличие на изискуемо парично задължение по търговска сделка
на неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл.608,ал.1 от ТЗ /или
свръхзадлъжненост по смисъла на чл.742,ал.1 от ТЗ, както и при изследване на
въпроса дали затрудненията на длъжника са временни или състоянието на
неплатежоспособност е обективно и трайно по арг. на чл.631 от ТЗ, съдът ще
обсъди събраните по делото доказателства.
Легалното определение на
понятието „неплатежоспособност” е дадено в ал.1 на чл.608 от ТЗ, а именно –
търговецът да не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по
търговска сделка или публичноправно задължение към държавата или общините,
свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане.
Неплатежоспособността се предполага съгласно ал.2 на чл.608 от ТЗ при спиране
на плащанията. Тя е фактическо състояние на длъжника, което не зависи от волята
му и което се изразява в липсата на налични парични средства, с които да
изпълни изискуемите си вземания по търговски сделки или публичноправните си
задължения. Преценявайки наличието, респ. липсата на това състояние, съдът
следва да се съобрази с цялостното обективно икономическо състояние на
длъжника, а не единствено с отделни показатели на счетоводните стандарти.
Съдът изцяло кредитира констатациите на вещото
лице дадени, както в заключението, така и в съдебно заседание като обективни,
обосновани и безпристрастни. От заключението на експерта се установява, че
дружеството разполага с активи за погасяване на задълженията си по търговски
сделки и публичноправни задължения и не е изпаднало в неплатежоспособност,
респ.свръхзадлъжнялост. Всички коефициенти за ликвидност за последните две
години са над единица, с изключение на коефициента за абсолютна ликвидност, което
означава, че дружеството-длъжник е ликвидно.
Молителят-кредитор твърди, че от 02.12.2015 г. е прекратен
сключения между страните на 23.11.2015 г. договор за наем на ДМА, от който факт
се поражда и изискуемо за наемателя *************** задължение в размер на
250000 лева, което е породено от ползването на краткотрайни активи – брашно,
мая и др. за производството на хляб и хлебни изделия и реализираните от
извършените продажби парични средства.
Към молбата на „*************** не
са приложени писмени доказателства, от които се установява, че длъжникът има изискуемо
задължение по договор за наем, сключен между страните на 23.11.2015 г.,
свързано с търговската му дейност. На основание чл.190 ал.1 от ГПК съдът е
задължил длъжника да представи документи-годишни данъчни декларации, отчети за
приходите и разходите, справка за вземанията и задълженията към 31.12.2012 г.,
31.12.2013 г., 31.12.2014 г. и към 31.12.2015 г., тъй като молбата е подадена
на 22.12.2015 г., договор за наем от 23.11.2015 г. и анекса към него, с
предупреждение за последиците по чл.161 от ГПК при непредставянето им.
В указания от съда срок са
представени исканите от съда писмени доказателства.
Към делото е приложен договор за
наем от 23.11.2015 г, от който се установява, че на основание чл.228-239 от ЗЗД, /стр.151/, „*********************, представлявано от управителя Й.М.И,
чрез пълномощника *********., в
качеството на наемодател е предоставил срещу получаване на наемна цена на „*****************,
представлявано от управителя ****************** И., в качеството на наемател
срещу заплащане на същата наемна цена на подробно описани в чл.1, т.1,2 и 3 от
договора, дълготрайни материални активи, находящи се в гр.П, Западна
индустриална зона, ул.”Б.А № 1, както следва: първи производствен цех –
автоматизирано производствено помещение обзаведено с всички необходими
съоръжения за производство на хляб и хлебни изделия, склад за суровини, склад
за готова продукция, склад за опаковъчни материали, склад за производствен
брак, миялно помещение за каси, ремонтна работилница, парокотелно, пласмент,
каса, съблекалня със санитарни възли, стая за почивка, стая за охрана и
тоалетна за посетители, битово помещение, три офиса, два санитарни възли, втори
производствен цех, предназначен за производство на ръчен хляб, хлебни изделия и
закуски, заедно с цялото оборудване в него и силозно стопанство за брашно. Нито
в договора за наем от 23.11.2015 г., нито в сключения на 30.11.2015 г. анекс
към същия договор, нито в друг писмен документ, представен от молителя „**********
се установява, че между страните е договорено ползването от *************** на
краткотрайни активи – брашно, мая и пр., собственост на ***************** срещу
заплащане на определена цена. Нещо повече няма и договорена клауза между
страните за заплащане на обезщетение при неправомерно ползване на търговската
марка на ********************** от ответника по делото. Съгласно чл.233,ал.1 от ЗЗД, наемателят дължи обезщетение за вредите, причинени през време на
ползването от вещта, но същите следва да се установят и докажат от ищеца в
отделно исково производство, а не в производството по чл.625 от ТЗ, което е
специално. Молителят-кредитор следва да докаже при условията на пълно и главно
доказване, че длъжника има към него изискуемо парично задължение в размер на ***************************ева
от ползването на цитираните по-горе краткотрайни активи. По делото липсват
писмени доказателства, които да установяват по категоричен начин наличие на
изискуеми парични задължения на длъжника към молителя, тяхното основание и в
посочения размер.
Ето защо, съдът приема, че втората
предпоставка за съществуване на парично задължение от търговска сделка, което
да е изискуемо и установено по основание във фазата по разглеждане на молбата
за откриване на производство по несъстоятелност не е налице.
На следващо място съдът намира,
че в договора за наем от 23.11.2015 г. и анекса към него от 30.11.2015 г. не е
налице договорна клауза между страните за заплащане на обезщетение при
неправомерно ползване на търговската марка на „**************** от ответника по
делото.
От приетото по делото заверено
копие на решение № 896/01.11.2016 г. на КЗК, по преписка КЗК/211/2016 г. е
установено извършено нарушение по чл.35,ал.1 от ЗЗК от *********************** и
му е наложена имуществена санкция в
размер на 3290,00 лева и извършено нарушение по чл.35,ал.2 от ЗЗК от същото
дружество като му е наложена имуществена санкция в размер на 3290,00 лева, които следва да се
внесат на името и по сметка на КЗК.
Съгласно Закона за марките и
географските означения /ЗМГО/, правото върху марка, като форма на интелектуална
собственост, е обект на защита от българското законодателство пред КЗК като
специална юрисдикция. ЗМГО осигурява правна закрила срещу нарушения на
непозволеното използване на „чужда” марка по молба на нейния „притежател”. От
цитираното решение на КЗК безспорно се установява, че „************** „правото
върху регистрирана марка”. Молителят не представя писмени доказателства, от
които по безспорен начин да се установява, че по отношение на длъжника е налице
изискуемо парично задължение в размер на ********, представляващо обезщетение
за неправомерно ползване на търговската марка на *********************** от „*************
По изложените съображения
настоящия съдебен състав прави извод, че длъжникът ******************* не
изпитва затруднения от финансов характер и не е спряло плащанията си към
кредитори.
В тежест на молителя бе да
докаже, че притежава изискуемо вземане към длъжника,произтичащо от парично
задължение по търговска сделка. В настоящото производство „**************** не
успя да проведе пълно и главно доказване, че длъжникът има към молителя
изискуемо парично задължение или други публичноправни задължения, които не е в
състояние да изпълни с наличните си парични средства или друго бързоликвидно
имущество.Търговецът не е изпаднал в състояние на неплатежоспособност по
легалното определение на чл.608 от ТЗ, ниво в свръхзадлъжнялост съгласно
чл.742,ал.1 от ТЗ.
Длъжникът не е направил искане за
присъждане на разноски в настоящото производство, нито е представил списък по
чл.80 от ГПК, поради което такива не следва да му се присъждат.
Воден от гореизложеното
съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ молбата
на „„**************представлявано от пълномощника адв.И.Ф.И. ***, със съдебен
адрес:***, ***************** с вх.№ **************
г., с правно основание чл.625 във вр. с чл.607а от ТЗ, против „*********, със
седалище и адрес на управление: гр.П******************* И. поради
неплатежоспособност за вземане по договор за наем от 23.11.2015 г. в размер на ***************
от ползване на краткотрайни активи – брашно, мая, и др. за производството на
хляб и хлебни изделия и реализираните от извършените продажби парични средства
и сумата *********** представляваща обезщетение за неправомерно ползване на
търговската марка на „******************** с горните данни, като НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.
Решението подлежи на обжалване в
7-дневен срок от връчването му пред Апелативен
съд - Велико Търново.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: