МОТИВИ КЪМ НОХД 1417/17г.  

 

 

   Производството е образувано  по внесен обвинителен акт .

Обвинението е против  С.В.Б. - за това, че  на 12.03.2015г. в землището на гр.В.,обл.Пазарджик,местността „Б.",отдел „93",подотдел „ж" след предварителен сговор с лицата А.Г.С. *** и К. Х. ***,без редовно писмено позволително,е отсякъл от горски фонд 0.440 пространствени куб. метра дърва за огрев на стойност 23.40 лв.,собственост на „Южно централно държавно предприятие"гр.С., Териториално поделение на ДГС-Пазарджик,като деянието е извършено повторно - престъпление по чл.235ал.3т.1 и т.4,във вр. с ал.1 и чл.28ал.1 от НК

 В хода на съдебното следствие на основание чл.287 ал.1 от НПК прокурорът е повдигнал и предявил обвинение на С.В.Б. за извършено престъпление по чл.235 ал.3 т.1 и т.4 във вр. с ал.1 във вр. с чл.28 ал.1 от НК, а именно в това, че на 12.03.2015г. в землището на гр.В., обл.Пазарджик, местността „Б.", отдел „93", подотдел „Ж" „М” и „О” на горския фонд след предварителен сговор с лицата А.Г.С. *** и К.Х. ***, без редовно писмено позволително е отсякъл от горския фонд 27 броя дъбови дърва собственост на „Южно централно държавно предприятие” гр.С., равняващи се на 5.474 пространствени куб. метра дърва за огрев на стойност 355.80 лв., като деянието е извършено от подсъдимия при условията на повторност.

Допуснато е било изменение на обвинението в този смисъл.

 

Представителят на Районна прокуратура поддържа новото обвинение  с искане за постановяване на присъда, с което подсъдимят  бъде признат за виновен и му се наложи наказание лишаване от свобода с ефективно изтърпяване, чиито размер е съобразен с критериите за неговата индивидуализация.   

          Защитник оспорва доказаността на вмененото деяние на подсъдимия на база предложения анализ на доказателствата. Пледира оправдателна присъда.

Такова е и искането на подсъдимия, който не се признава за виновен.  .  

          Районният съд, като обсъди и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, прие за установено следното:

Подсъдимият С.Б. познавал и често наемал свидетелите К.Д. и А.С. за легална сеч на горски дърва.

 На 12.03.2015 г. обаче тримата решили да извършат незаконна сеч в гората над с. А.. Тръгнали с предварително подготвените два стари руски джипа марка „***“ без регистрационни номера, собственост на Б., както и една моторна бензинова резачка. С тях стигнали до местността „Б.“, землището на гр. В., която попадала в отдел 93 на горски фонд, стопанисван от Южноцентрално държавно предприятие гр. С.. Започнали да режат разположените в близост до самия път дъбови дървета. Поваляли дърветата на земята, след което изчиствали тънките клони, а стеблата и дебелите клони нарязвали на секции по метър дължина. Тъй като намерението им било да насекат повече дърва от намиращите се в близост до пътя и нагоре по него, Б. подсигурил присъствието на С.Д.. Последният пристигнал с джип м. ***, собственост на подсъдимия и по негови указания, се разположил в началото на горския път и дори започнал да събира част от отсечените дърва и да ги товари в джипа.задача му била при евентуална поява на контролни органи да сигнализира намиращия си по-нагоре по пътя подсъдим.

В същото време горският стражар св. И.М. - получил обаждане на мобилния си телефон от непознат номер. Непознато лице му казало, че чува резачки в гората над село А.. М. се обадил на колегата си св.Д.Д. и на старши лесничея св. В.З.. В началото на горски път първи пристигнали   М. и Д., които тръгнали нагоре към идващия оттам звук на резачка. Забелязали на известно разстояние джип марка „***”, който бил на самия път. Стигнали до него и установили в него С.  Д., а вътре- 3-4 прясно отсечени дърва, трион и брадва. Тъй като знаели, че този джип е собственост на Б., горските служители предположили, че Д. е там, за да следи именно за появата им и да сигнализира подсъдимия, който предположили, че е нагоре. Затова М. продължил нагоре по пътя, а Д. останал първоначално при Д., за осуети негово обаждане.

След известно време пристигнал З., който останал при Д., а св. Д. също тръгнал нагоре по посока шума от резачки.

Междувременно св. М., изкачвайки се нагоре по пътя, на около 200-300 метра от джипа „***“,  видял единия от двата  руски джипа марка „***“, който бил без регистрационни номера. Същият бил собственост на Б.. Около джипа нямало никой, но до него и по-надолу имало складирани на купчини прясно отсечени нарязани дърва.  В джипа имало около 0.5 куб.м. дърва. М. взел ключа на джипа, който бил в контакта на таблото и продължил нагоре по пътя.

След около 300-400 метра стигнал до втори джип „***“, който бил почти пълен с нарязани дърва, а наблизо били и подсъдимият и свидетелите С. и Д..  Докато се приближавал бавно и без те да го забелязват, М. ги наблюдавал няколко минути. Ясно, от около 3-4 метра, видял как подсъдимият С.Б. чисти отрязано вече дърво и го реже на секции от около метър. От 7-8 метровото дърво били отрязани вече 5-6 секции по метър. Свидетелите С. и Д. пренасяли нарязаните дърва към джипа. М. се показал и започнал спор с подсъдимия по повод незаконната сеч, като предупредил тримата да изчакат пристигането на контролните органи, но те по инициатива на Б. самоволно си тръгнали, като Д. взел и  резачката.

Горските служители изготвили констативен протокол и сигнализирали в РУ МВР Септември, откъдето обаче им отговорили, че не могат да изпратят на момента група за оглед, тъй като нямат подходящо МПС, което се движи по този терен и при тези пътни условия. Тогава З. разпоредил на М. и Д. да стоят на мястото през нощта, за да опазят джиповете и дървата. Двамата се върнали по-долу на горския път, където бил служебният им автомобил „***“ и останали в него. Около полунощ те чули шум от запалване на автомобили в гората и тръгнали нагоре по пътя в посока на шума, но спукали гуми. По-късно установили, че на пътя имало поставени дъски с пирони. По шума на отдалечаващите се автомобили преценили, че същите се изтеглят към селото.

  На другия ден сутринта пристигнала група за оглед от РУ МВР Септември. Установили, че единият джип „***“, който бил на мястото, където М. видял подсъдимите да режат дърва, го няма. Същият бил обърнат по-долу встрани от пътя, а дървата разпилени край него в калта

По следите, оставени от гуми било установена траектория в посока към стопанисвания от подсъдимия стопански дворв с. А.. Там били установени и предадени доброволно от подсъдимия другия джип „***“ и джипа.  „***“

Установените изсечени дървета в местността били натоварени и откарани в Горски разсадник Ц., където 20-30 дни по -късно били прегледани от лесовъд оценител.

 Лесотехническото изследване, проведено на място в местността „Б.“ и установило там по пъновете общо 27 бр. отсечени дървета, от които е следвал добив на 5,474 пространствени куб.м. дърва, като в горския разсадник Ц. от тях били установени 4,12 пространствени куб.м. ( 1.345 пр. куб.м. липсвали) Общата стойност на дърветата била изчислена на 355,80 лв. към датата на деянието; от тях 267,80 лв. - стойността на дървата, останали на местопроизшествието и откарани в горския разсадник, а 88 лв. - стойността на липсващите.

 Установено било съответствие между останалите на място пънове и отсечената дървесина по съответните характеристики.

При тези данни прокурорът първоначално предал на съд три лица - подсъдимия Б. и свидетелите С. и Д. с обвинение за отсичане след предварителен сговор на 27 броя дъбови дървета, собственост на държавата, съдържащи 5,474 пространствени куб.м. ,на стойност 355,80 лв. Образувано било НОХД 2458/15г. на ПРС , по което била постановена присъда, с която тримата подсъдими били признати за виновни в извършване на приписаното им престъпление , но с предмет само два броя  дърва, които са стойност 23.40 лв.  За останалите 25 дърва подсъдимите били оправдани.

 Присъдата е обжалвана и отменена при въззивния контрол, като делото е върнато за ново разглеждане. Следва да се сподели и по-нататъшната му процесуална съдба, предвид приложението на няколко правни  института. 

След връщането на делото от горната инстанция, е образувано НОХД 574/17 , по което с разпореждане на съдията -докладчик и за констатирано на досъдебната фаза съществено процесуално нарушение делото е  било върнато на прокурора. Следва прекратяване на ДСП по отношение на С. и Д., за които е прието, че деянието е малозначително предвид ниската стойност на предмета на престъпно посегателство ( 2 дърва за огрев на стойност 23.40лв ) . След това делото е внесено в Съда по обвинителен акт само против С.Б. с посоченото в началото на настоящото изложение обвинение. На определен етап от съдебно следствие е установено, че съдебен заседател от съдебния състав е бил член и на съдебния състав , разгледал и решил НОХД 2458/15г. и съдебното следствие е стартирано отново л. 41, вече с провеждане и на задължителното разпоредително заседание.

В хода на иновираното съдебно следствие е допуснато по искане на прокурора  изменение на обвинението и на подсъдимия е повдигнато и предявено ново обвинение: за извършено престъпление по чл.235 ал.3 т.1 и т.4 във вр. с ал.1 във вр. с чл.28 ал.1 от НК, а именно в това, че на 12.03.2015г. в землището на гр.В., обл.Пазарджик, местността „Б.", отдел „93", подотдел „Ж" „М” и „О” на горския фонд след предварителен сговор с лицата А.Г.С. *** и К.Х. ***, без редовно писмено позволително е отсякъл от горския фонд 27 броя дъбови дърва собственост на „Южно централно държавно предприятие” гр.С., равняващи се на 5.474 пространствени куб. метра дърва за огрев на стойност 355.80 лв., като деянието е извършено от подсъдимия при условията на повторност.

 

Обстойният и задълбочен доказателствен анализ позволи изводи за авторството и вината, изцяло в съответствие с коригираната обвинителна теза.  Тя е обоснована от лансирани на различно основание доказателствени средства, опровергаващи защитната версия, базирана на твърденията на подсъдимия и депозираните показания по настоящото дело на съучастниците С. и Д.. Тримата еднопосочно и допълващо се твърдят, че подсъдимият тръгнал през инкриминирания ден на офроуд в А.гора, но на високо джипът му започнал да буксува, поради което Б. се обадил на Д. за помощ. Последният тръгнал с другия джип, също собственост на подсъдимия, като по пътя случайно срещнал С., който го спрял за цигара и след узнал накъде отива, тръгнал с него. По пътя видели складирани на купчини дърва.  На известно разстояние преди да достигнат мястото, където бил подсъдимия, джипът им също затънал и те продължили пеш. Когато стигнали до подсъдимия, успели да избутат неговия джип, но се натъкнали на две “скършени“ дървета на пътя . За да ги отстранят, Д. се върнал и взел от джипа, с който той и С. били дошли, моторна резачка, като последният започнал да реже с нея „съците“ по едното дърво, а подсъдимият разчиствал с лопата около гумите. Точно в това време при тях дошъл св. Ив. М.  и неоснователно започнал да ги обвинява за отсечените край пътя и складирани на купчини дървета. Затова и за да избегнат разрастването на конфликта, те си тръгнали пеш с резачката, а по-късно през нощта, според обясненията на подсъдимия, се върнали , за да си вземат превозните средства.

Твърденията, които представят тази ситуация Съдът не прие за достоверни. На първо място причина за това е непоследователността в същите на С. и  Д.. Като обвиняеми по ДСП те са депозирали самопризнания ( л. 45 и 57 ДСП) за участието си и това на Б. в процесното посегателство, като са дали подробни обяснения за предварителната уговорка между тримата, отиването им до мястото с два джипа на подсъдимия, м. ***, предварителното подсигуряване на моторна резачка, с която в процесния отдел по протежение на пътя подсъдимият режел дърва, а те двамата ги складирали край пътя на купчини.

Недоказани останаха твърденията на С., че направил самопризнания и уличил и другите си двама съучастници в резултат на оказано му физическо насилие от полицейските органи. След съдебното заседание,в което бяха депозирани тези обвинения за насилие от страна на служители на МВР, участвалият прокурор е подал сигнал до РП Пазарджик. Видно от постановление на л. 137 по делото, била възложена проверка от Дирекция „Вътрешна сигурност“ на МВР, в рамките на която и С. и Д. са отрекли да им е оказван някакъв физически или психологически натиск за самопризнанията им  ДСП. Освен, че по преписката е постановен отказ за образуване на ДСП -с постановлението на л. 137 , съдържанието му в частта, в която възпроизвежда твърденията на С. и Д. потвърждава изводите за непоследователност на техните твърдения, която в достатъчна степен ги разобличава като недостоверни що се отнася до отричаното участие в преднамерено и планирано посегателство от тях и Б. върху ДГФ.  

    Несъстоятелни, недоказани,а и нелогични, са и показанията на Д., че обясненията му от ДСП, съдържащи признание за участието на тримата в незаконна сеч на процесните дърва, били записани неправилно, тъй като съдържанието на протокола не съответства на заявеното от него, а и той не го бил прочел.

  Освен констатираната непоследователност в твърденията на С. и на Д., налице са и други причини да не бъдат възприети за достоверни техните показания по настоящото дело. Нелогични са показанията им, че се върнали по тъмно, за да вземат двата джипа ***, след като още през деня, когато температурите са по-високи , а видимостта- налична или при всички положения - по-добра,  пътните условия на този черен път са били такива, че и двата джипа били затънали (според собствените им)  твърденията им. Още повече, че те са били предупредени от М. самите те да останат на място, както и превозните средства, тъй като започва проверка за незаконна сеч. Вместо това, те самоволно си тръгнали и  се върнали полунощ, когато е съвсем тъмно и студено,  да вземат джиповете. Ако и тримата не са имали противоправно поведение, няма логична причина да не останат до пристигането на органите на реда или до друго разпореждане на М.. Ако никой от тримата не може да бъде свързан с незаконна сеч, за която започвала проверка, няма логична причина да се върнат посред нощ, за да вземат „закъсалите“ коли, само две от които все пак успели да откарат в имот на подсъдимия, където и старателно ги почистили.

Освен откритата вътрешна непоследователност и вътрешна нелогичност в коментираните показания,  те не бяха лансирани и поради противоречието им с други, напълно съответни и взаимосвързани  източници на данни,  които формират групата доказателствената, поддържаща обвинителната теза.

Част от нея са показанията на полицейските служители, които са участвали в полицейската проверката на незаконната сеч. Още на следващия ден  св. пол. В. Д. ( с.з. 15,03,18) беседвал със С., при което последният направил пълни признания за своето и това на Д.  и Б. участие .

Признание направил и Д. -пред пол. св. Л. ( с.з. 15.03.18), който напълно добросъвестно признава, че не помни освен за своето, Д. да е споделял и за участие на друго лице. Л. обаче е участвал при огледа в стопанския двор, който стопанисва подсъдимия и до който полицейските и горски служители стигнали, следвайки оставените от джиповете ( изтеглени през нощта)  следи. В двора били открити джипът *** ( до който е бил установен св.Ст. Д. и в който също имало 3-4 отрязани дърва, по метър ) и единият джип ***, другият бил открит затънал в калта и оставен там. Откритите в стопанския двор МПС били „старателно почистени“ , но въпреки това професионалното око на Л. ( по професия и лесничей)  е установило мъх, кори и трици от рязане с моторен трион.  Тези следи пряко могат да бъдат свързани с наличето на дърва в тези автомобили, но не и в резултат на легална сеч, каквато системно призна, че извършва подсъдимия, но за която не е представил никакви документи.  А и  показанията на М. установяват, че разрешително за сеч в процесния район и за процесния период не е издавано .с.з. 15,03,18-стр. 10, протокола).

Наистина, липсват и  преки доказателства, които да свържат подсъдимия с дъските с пирони, които са унищожили гумите на пет превозни средства - на горските стражари и полицаите- и които са били поставени преднамерено с цел да осуетят тяхната дейност по разследването. Поведението на подсъдимия може да бъде пряко свързано с това посегателство, доколкото стои напълно логично в контекста на бягството му от местопрестъплението, въпреки изричното разпореждане в обратния смисъл от М., връщането посред нощ за извозване на двата джипа, също въпреки изричното разпореждане, че следва да останат на място. Фактът, че двата джипа един *** ( вторият затънал) и другият *** са били открити в имот, стопанисван от подсъдимия, сочи категорично съпричастността му към напускане на двете превозни средства на горския терен, прибирането им и почистването им.

Поставянето на дъските с пирони не е било единственото действие, което е целяло да осигури невъзможност на разследването на незаконната сеч, конкретно - в посока, ориентирана към подсъдимия. Присъствието на  св. Д. с джип още в началото на горския път е било подсигурено именно с цел същият да сигнализира извършващите сеч нагоре Б., С. и  Д. при евентуална поява на контролни органи. Съвсем нелогични са твърденията на Д., че тъкмо по това време - надвечер и в този кален и снежен терен той решил да „пробва и изпитва“ джипа „***“, който имал намерение да закупува от Б.. Ако ( все пак) това е била причината, няма разумно обяснение самоволното напускане на мястото от  Д., който също си тръгнал въпреки предупреждението първо на Д. и М., а след това дори и въпреки присъствието на Д., а след това и на З.  при него. Наличието на 3-4 дърва в джипа ( св.М., Д. и З.), за които Д. въобще не споменава, несъмнено се свързва с процесната незаконна сеч. Още повече като се има предвид заявеното от  М., че забелязал Д.на няколко пъти да отива и да товари  дърва в джипа.       

Обясненията на подсъдимия и съответните им показания от с.з. на С. и  Д., и на Д.. В частта досежно причината,, поради която бил на мястото,  са най-стабилно опровергани от показанията на служителите на ДСГ, които са напълно синхронни и логично и хронологично последователни. Освен това те са подкрепени от показанията на св. Д. и Л., разясненията от разпита на в.л. лесовъд-оценител. Най-обстоятелствени са показанията на св. М., който е получил и анонимен сигнал за незаконна сеч в гората над А. и това е бил поводът той и Д. да тръгнат директно в указаната в сигнала посока и на място там да изчакат началника си лесничея З.. Тръгвайки нагоре пеш  по пътя ( тъй като снегът предполагал възможност да затънат с автомобила) горските стражари Д. и М. дочували звук от режеща резачка, който идвал по посока „от горе, по пътя“. След известно разстояние забелязали паркиран на пътя джип *** и останали известно време да наблюдават ситуацията около него.  Така видели св. Д., който  на няколко пъти отивал до джипа и после се връщал до гората и обратно- пренасял дърва. Когато пристигнали до автомобила, горските стражари видели вътре в него натоварени 3-4 дърва, нарязани на по метър, за които той обяснил, че ги намерил до пътя и нямал документ. Свидетелите останали на място, за да изчакат началника си лесничея З., когото информирали незабавно и за Д. и за продължаващия звук на резачка от горните райони. Тъй като знаели, че Д. има отношения с подсъдимия, а джипът „***|“ бил негова собственост, Д. останал при Д. до  пристигането на З. и за да възпрепятства възможността на Д. да се обади да предупреди извършителите на сеч по-нагоре. М. продължил нагоре сам. Когато пристигнал З., той останал при Д. със същата цел, а Д. последвал М.. От двете страни на пътя горските стражари забелязали нарязани с моторна резачка, на по метър, дърва и складирани на купчини, най-голямо количество - в подотдел „М“ ( схема,  л. 29, ДСП, в която ясно в червен цвят е обозначено местоположението на установена незаконна сеч ), и по -малко в подотдели „Ж“ и „О“.

Докато се движели нагоре  и на разстояние от 200-300 м. от мястото, където оставили Д. и З., Д. и М. видели още един джип м. ***, в който имало около половин кубик дърва, а около него няколко купчини складирани „метровки“. Наоколо нямало никой и  свидетелите продължили нагоре, като по-напред вървял М.. Докато се изкачвал, същият забелязал подсъдимия да реже с моторна резачка едно дърво, с дължина 7-8 метра, от което били нарязани вече 4-5 секции по метър. Св. М. спрял на 3-4 метра и наблюдавал подсъдимия как продължава да реже дървото на секции, а свидетелите С. и Д. пренасяли дървата към друг джип м. ***, който бил почти пълен с нарязани дърва. Когато и подсъдимият забелязал свидетеля, спрял да реже и започнал спор с него.  Междувременно пристигнал и Д.. М. казал на подсъдимия да престане да реже дървото и да тръгне с тях надолу, но вместо да изпълни това, Б. забрал С. и Д. и тримата самоволно си тръгнали надолу, по горска пътека, за да избегнат пътя.Д. дори взел резачката.

 През нощта Д. и Маладжийски, по разпореждане на З., останали в джипа, с който били пристигнали, в началото на горския път, за да пазят джиповете „***“ и „***“  и дървата в и около тях. По някое време свидетелите дочули звук от двигатели и се ориентирали по посока, от която идвал, че е от джиповете, които пазели . Когато тръгнали натам се натъкнали на пирони и гумите на автомобила им се спукали, а на другия ден -  и тези на още два автомобила на ДГС Пазарджик и  два-  на МВР.    

 На следващия ден единият джип *** бил установен на място, затънал в калта ( протокола за оглед), а другият *** и „***то“ били установени в имот на подсъдимия, до който полицаите били отведени по оставените следи ( св. Л.) .   

При горния анализ,Съдът прие за несъмнено установена  съпричастността на Б. към процесното деяние, за която обвинението е избрало и съответната форма - отсичане.  Що се отнася до предмета му, с оглед обвинението за 27 дърва от подотдел „Ж" „М” и „О”, той също е несъмнено установен. Тези райони са конкретно посочени от св. М. по скицата на л.29 от ДСП, а в същата ясно са обозначени и похитените подотдели. И преди и след уточнението по скицата М. последователно и категорично сочи, че в подотдел „М“ е имало най-много отрязани и складирани дърва, там бил разположен и първият от двата джипа ***, които видели по пътя ( с половин кубик дърва в него) . Пълният с дърва друг джип м. *** бил над подотдели „О“ и „Ж“ , където също имало отрязани и складирани на купчини дърва. По-малко количество отсечени дърва имало към частния сектор, който заемал подотдел „П“ ( частна гора - л. 97, по делото), но те си и останали там ( стр.10, протокол с.з. 15,03,18). Дървата от частния сектор са били отразени в КП на л. 22, но това е ирелевантно, тъй като дърва от този подотдел „П“  не са  предмет на обвинението; те не са били  извозвани в разсадника и не са били оглеждани от лесовъд-оценител) останалите в този подотдел пънове (2-3 пъна- вещото лице) и не е била оценявана отсечена там дървесина (виж разпита на в.л. в с.з. на 25.01.18) .

Лицензираният лесовъд-оценител е посетил ( виж разпита му на 25,01,18) процесния район около 20-30 дни след сечта и уточнява, че пъновете били маркирани от горските служители със съответната горска марка за незаконна сеч, въз основа на което са направени обозначенията по скицата на л. 29 за местата, засегнати от незаконната сеч.  Те се намирали в трите процесни подотдела „М“, „Ж“ и „О“, а дървесината вече била откарана и прегледана от експерта в разсадника в Ц. ( виж на л. 22) и е била прегледана там. Експертът е установил съответствие между наличната в разсадника дървесина и пъновете в посочените при подотдела.  Отрезите на пъновете от тези три подотдела били с моторна резачка, каквото ползвал Б. при пристигането на М. за нарязване на дърво на секции. Установено е съответствие между пъновете на място и дървата в разсадника по вид, диаметър .

 Налице е достатъчно съответствие и между периода на сечта на дървета , преценен по пъновете от експерта и процесния период. И е така, тъй като вещото лице уточнява в разпита си, че посещението на място е било „края на март - началото на април“ и по негова преценка, като има предвид засъхването на дървесината при отреза по пъновете, сечта е била извършена до около месец  по-рано, а инкриминираната дата е 12 март. 

Лесотехническото изследване е заключило общо 27 бр., отсечени в о.93, подотдели „М“,“О“ и“Ж“, което е част от ДГФ,  дъбови дървета , от които следва добив на 5,474 пространствени куб.м. дърва, (в разсадник Ц. налични - 4,12 пространствени куб.м., а останалите - 1.345 пр. куб.м. липсващи) Общата стойност на дърветата била изчислена на 355,80 лв. към датата на деянието; от тях 267,80 лв. - стойността на дървата, останали на местопроизшествието и откарани в горския разсадник, а 88 лв. - стойността на липсващите.

Справката за съдимост на подсъдимия визира две осъждания за престъпления от общ характер, едното от които ( пункт 3, л. 70,ДСП)  за престъпление от същия вид като инкриминираното - по НОХД 2215/2006г. Подсъдимият е бил осъден с влязла в сила на 08,02,16г. присъда за престъпление по чл. 235, ал.1 от НК на една година и шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е било отложено за изпитателен срок от четири години и шест месеца. Наложена е била и глоба в размер на 2000лв. Няма данни глобата да е била платена. От друга страна, към датата на настоящото деяние не е изтекъл и реабилитационния срок за дрогото наказание лишаване от свобода .  Подсъдимият е бил осъден и по НОХД 172/2006г. с влязла в сила на 10,06,06г. ( за престъпление по чл. 270 НК, е извършено по отношение на горски служители) на глоба в размер на 100 лв., която дори  да е била платена още на датата на влизане в сила не е изтекъл срока по чл. 86, ал.1 т.3 от НК, който е едногодишен, тъй като следва осъждането с влязла в сила присъда на 08,02,2007г. за престъплението по чл. 235, ал.1 от НК. Така, че за двете осъждания - по НОХД 172/06 и по НОХД 2215/06 г.  следва да се прецени възможна само абсолютна реабилитация по чл. 88а , с оглед и предвиждането по ал.4 . За осъждането по НОХД 2215/06г. обаче срокът по чл. 88а, ал.3 вр. ал.1 вр. чл. 82, ал.1 т.4 от НК не е изтекъл. И е така, тъй като изпитателният срок 4г.6м.  изтича на 08,08,2011г. , а петгодишният срок по т.3 на чл. 82, ал.1 от НК - на 08,08,2016г., тоест след инкриминираната дата. Предвид това и с оглед разпоредбата на ал.4 на чл. 88а, за двете осъждания по пункт 2 и 3 от справката на л. 69-70 не е настъпила реабилитация. Изводите са в две посоки - първо досежно обективната съставомерност по квалификацията за повторност с оглед дефиницията по чл. 28, ал.1 от НК и второто- във връзка с определяне начина на изтърпяване на наложеното наказание.

В субективно отношение подсъдимият е действал умишлено, при  форма на вината пряк умисъл. Съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е целял настъпването на общественоопасните последици.  Съзнавал е, че върши деянието след като е осъден за същото по вид престъпление. Съзнавал е и, че е действал след като предварително се е сговорил със С. и Д..  Техните обяснения от ДСП в качеството им на обвиняеми, които се възприеха доколкото са в съответствие с лансираните доказателства, визират предварителна уговорка да  отидат тримата на процесното място в гората и да секат дърва. Освен това са си били набавили необходимите средства - високопроходими автомобили, моторен трион и метален клин (отразен в протокола за оглед л. 3, гърба), което установява наличието на предварително решение и уговорка за процесната деятелност.

При горните разсъждения и изводи Съдът призна подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл.235 ал.3 т.1 и т.4 във вр. с ал.1 във вр. с чл.28 ал.1 от НК, а именно в това, че на 12.03.2015г. в землището на гр.В., обл.Пазарджик, местността „Б.", отдел „93", подотдел „Ж" „М” и „О” на горския фонд след предварителен сговор с лицата А.Г.С. *** и К.Х. ***, без редовно писмено позволително е отсякъл от горския фонд 27 броя дъбови дърва собственост на „Южно централно държавно предприятие” гр.С., равняващи се на 5.474 пространствени куб. метра дърва за огрев на стойност 355.80 лв., като деянието е извършено от подсъдимия при условията на повторност.

Случаят не е маловажен. Претенцията за такова признание неправилно се опира твърдения за налични доказателсгва за сеч само на две дърва , тъй като има категорични за незаконна сеч на 27 броя. Извършеното от Б. престъпление, освен че е повторно и вече е бил осъден за престъпление от същия вид, е и такова против горското стопанство. Криминализирането на този вид посегателства е пряко свързано с опазването на горския фонд поради неговото изключително значение за производството на жизненоважния кислород, влиянието върху климатичните фактори, природните ресурси, животинския и растителния свят . Затова и конкретното деяние засяга в една сериозна степен регулираните обществени отношения по опазване на горския фонд

От друга страна преценката за маловажност не може да бъде коментирана като се изолира въпроса за личността на подсъдимия, чиято степен на обществена опасност е висока. Първото му осъждане, както се спомена горе е за противозаконно пречене на орган на властта - горски служители, изпълняващи задълженията си по повод констатирани незаконно действия с дървесина, а второто - за престъпление по чл. 235, ал.1 от НК. И трите високопроходими автомобила, които са били заварени от горските служители по горския път, в който е установена незаконната сеч, са  били са Б.. С. и д. не са знаели действително за Д. и не го споменават и в обясненията си от ДСП като обвиняеми, но той е бил изпратен „за отцепка“ от Б., затова е бил с негов автомобил;( който през нощта Б. си прибрал въпреки разпореждането на горските служители)  и затова е товарил с него отсечените дърва, затова е напуснал местопроизшествието , въпреки предупреждението да остане на място и да чака полиция.  По инициатива на Б. и той и С. и Д. си тръгнали също самоволно въпреки предупреждението и спрямо тях да останат на място.  Б.  е бил инициатор и организатор и на прибирането на двата джипа в полунощ в стопанския двор, където на следващия ден са открити при огледа и предадени от него доброволно ( протокола в ДСП) . И тъй като има достатъчно косвени доказателства ( но водещи до единствено възможен извод), че Б.  се е върнал за джиповете  - поставянето на дъските с пирони , които са спукали гумите на автомобилите на МВР и ДГС също следва да се свърже с подсъдимия.

За да определи наказанието на подсъдимия Б., Съдът освен горния коментар, касаещ обществената несъвместимост и на деянието, и на дееца, установи и едно изключително смекчаващо вината обстоятелство. Такова се преценява количеството на отсечените дърва 27 бр. , както и стойността- 355.80 лв., която е под установената за страната минимална работна заплата.   В този смисъл предмета на престъплението, по своя количествен критерий, се явява обстоятелство, което в съществена степен променя характеристиката ни извършеното престъпление при съпоставка с типичните престъпления от същия вид. Наред с това и именно поради коментираната специфика на деянието,и най-лекото, предвиденото за това престъпление, наказание (една година лишаване от свобода), се явява несъразмерно тежко.  Поради това и  наказанието се определи на основание чл.55, ал.1, в съответната хипотеза на т.1,- девет месеца лишаване от свобода.  Това наказание се прие като достатъчно и справедливо възмездие за извършеното престъпление и обезпечаващо постигане на поправително и предупредително въздействие в личен и обществен аспект,  поради това в хипотезата на ал.3 н чл. 55 не се наложи кумулативно предвиденото наказание глоба.

 При обсъждане начина на изтърпяване на наложеното наказание се взеха предвид мотивите, изложени горе, касаещи липсата на настъпила реабилитация, която да заличава осъжданията по пункт втори и трети от справката за съдимост( л. 70, ДСП), които са за престъпления от общ характер.  Това игнорира една от предвидените материално-правни предпоставки по чл. 66, ал.1 от НК и направи невъзможно приложението му. От друга страна обаче, Съдът категорично прецени, че постигането на превантивно въздействие в личен аспект и такова в обществен, н несъвместимо с института на условното осъждане ( дори и да бяха налице предпоставките) .

          Затова на основание чл.п 57, ал.1 т.3 от ЗИНЗС се постанови наказанието да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.

Веществените доказателства: МПС „***” без регистрационни табели, МПС „***” с рег. № Х 6099 АН  и 4 бр. контактни ключове за МПС се постанови да се върнат на подсъдимия С.В.Б..

Вещественото доказателство – 1 бр.СД диск от Дирекция „ ЕЕНСП 112“  се постанови да бъде унищожено след приключване на делото, по реда на ПАС  .

На основание чл. 189, ал.3 от НПК се възложиха в тежест на подсъдимия сторените по делото съдебно-деловодни  разноски в размер на 95 лева-  в полза на  ОД МВР – Пазарджик, както и 436.30 лв - в полза на  Районен съд Пазарджик.

                     

 

По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.

   

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ :