Определение по дело №603/2021 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 360
Дата: 13 декември 2021 г. (в сила от 13 декември 2021 г.)
Съдия: Милена Бориславова Рангелова
Дело: 20215000600603
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 6 декември 2021 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 360
гр. Пловдив, 13.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова

Деница Ц. Стойнова
като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно частно
наказателно дело № 20215000600603 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 НПК.
Образувано е по жалба на П.Н.К. – управител на ощетеното юридическо лице ЕООД
„О.“ гр. К. – срещу определението от 18.11.21 г. по ЧНД № 2175/21г. по описа на ПОС, с
което е изменено постановлението на ОП-Пловдив № 4293/11.10.21 г. по ДП № **г. по
описа на ОСО при ОП-Пловдив, водено за престъпления по чл. 201 и 219 НК, в частта
относно основанието за прекратяване на наказателното производство – от чл. 243, ал. 1, т. 2
на чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НК.
В жалбата, която е депозирана в срок, се критикуват фактическите и правни изводи на
прокурора, възприети от решаващия съд. Недоволството е изложено в обобщен вид, без да
са формулирани конкретни възражения по аргументациите на прокуратурата. От
апелативната инстанция се иска да сподели тезата за престъпно неупражнен контрол върху
боравенето с повереното на бившия управител на ЕООД „О.“ имущество, вследствие на
което се е стигнало до ощетяването му. В тази връзка се настоява да бъдат отменени
прокурорския и съдебния актове.
Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите в депозираната жалба, повод за образуването на
делото, и съображенията, изложени в атакуваното определение, прие, че жалбата не е
основателна.
В прекратителното постановление на ОП-Пловдив се съдържа описание на
фактическата обстановка, като въззивният съд намери, че прокурорът е бил достатъчно
подробен при мотивиране на своята позиция, не е допуснал превратно интерпретиране на
доказателствени източници, изопачаване на съдържанието им, игнориране на някои от тях и
1
в крайна сметка е спазил точно правилата на формално-логическия анализ. Това е сторил,
след като разследващите органи под негово ръководство са положили всички възможни и
необходими процесуални усилия за изясняване на разследваното събитие, при стриктно
изпълнение на правилата за събиране и проверка на доказателствата и на правилата за
събиране на експертни знания. Иначе казано, не се констатира некоректност на преценката
за достатъчност и правдивост на събраните доказателства и специални (счетоводни)
сведения. Впрочем подобно възражение не се и навежда от жалбоподателя.
Не се наблюдават и непълнота или неразбираемост на следващите анализа на
установените факти правни изводи, формени в прекратителното постановление и в
потвърждаващото го първоинстанционно определение.
ПО СЪЩЕСТВО:
Жалбата не касае извода за липса на престъпление по чл. 201 НК. Впрочем дори се
изразява съгласие с него. Така че ПАС ще изследва поведението на бившия управител на
ЕООД „О.“ единствено от гледна точка изискванията на състава на безстопанствеността.
Съставомерният резултат по чл. 219 НК е основният проблем от фактическа и правна
страна на настоящия казус. В хода на досъдебното производство е бил подложен на
разискване въпросът дали бившият управител на ЕООД „О.“ С.Б., която без всякакво
съмнение е длъжностното лице, отговорно за неправилното и немарливото водене на
счетоводството на управляваното дружество през 2015 и 2016 г., е разпиляла негово
имущество. Става дума за имуществото, което било установено, че липсва към 31.12.16 г.
За целта са били потърсени специални знания. Били са назначени счетоводни
експертизи, които на базата на съпоставка на касова наличност със счетоводни данни са
открили липса на парични средства в общ размер на 15 743.45 лева. (разликата между
касовата наличност според Оборотната ведомост за периода 01.01.16г.-31.12.16г. и
намерената при приемане касата от новия управител наличност плюс стойността на
неотчетени фискални бонове).
Експертът не е могъл да формира извод за характера на липсите (поради липса на
необходимата счетоводна информация), но и не е открил счетоводни данни за присвоителни
действия. Констатирал е нарушения на императивни правила за водене на счетоводството и
за пълноценно извършване на периодични съпоставки между касовата наличност и
съставяната документация, а сетне е обобщил, че въпросните нарушения са довели до
подаване на неточна и невярна информация за извършваните стопански операции към
дружеството, извършващо счетоводно обслужване на ЕООД „О.“.
В този смисъл първоинстанционният съд е бил прав да си зададе въпроса дали
констатираната липса на парични средства не е всъщност счетоводна липса (счетоводен
резултат, достигнат при нарушения на изискванията на ЗСч.).
Както е известно, безстопанствеността има за последица имотна щета. Касае се за
най-ограничения вид засягащо активите в имуществото на пострадалия субект имотно
увреждане – тези активи задължително трябва да са били намалени в дадения
2
инкриминиран момент. С други думи, следва по несъмнен начин да бъде установено, че
констатираната липса има за предмет материални блага, които са престанали да бъдат на
разположение на пострадалия субект (в случая ЕООД „О.“). Вярно е, че под управлението
на С.Б. счетоводното отчитане е било организирано безобразно, но подобна констатация не
може бездруго да обоснове извод за „разпиляване“ предмета на липсата. Като ръководен
служител, С.Б. е трябвало да определи реда и движението на счетоводните документи от
момента на тяхното създаване, да организира и следи периодичните счетоводни проверки и
изобщо да се погрижи за установяване на счетоводна система, която да осигурява
всеобхватно текущо отчитане на стопанските операции. Няма доказателства обаче това
нейно поведение да е резултирало в намаляване активите на дружеството, равно на липсата.
Подобна констатация не може да се изведе от периодичните повърхностни ревизии в
обектите на дружеството (за които не били и съставяни информативни документи), от
няколкото вътрешни проверки на одитното звено към общината през 2016 г. (които
неизвършили комплексно изследване), от цялостния одит, изпълнен по молба на П.К. от
страна на принципала - Общински съвет гр. К. през 2017 г., също и от експертизите. Дори
цялостният одит е установил просто липса на документи, обосноваващи необходимост от
разходи. След като това е така, въобще не може да се говори за причинно свързано с
действия или бездействия на г-жа Б. изменение в имуществото на дружеството, а оттук – за
безстопанственост.
Дори да беше доказано неблагоприятно изменение в имуществото на ЕООД-то, не е
налична валидна доказателствена информация за момента на (евентуалното) му настъпване,
както правилно е вметнал прокурорът. Има се предвид, че по делото е изяснено, че за
достатъчно дълги периоди от време С.Б. е била замествана от други лица, от които след
завръщането си не е поискала точен и стриктен документален отчет на извършените
разходвания на средства.
Жалбоподателят счита, че не е получил отговор на въпроса как така С.Б. не била
извършила поне безстопанственост, след като е водила немарливо счетоводната отчетност,
т.е. не е положила „достатъчно грижи“ за ръководенето на дружеството, и в последна сметка
е установена значителна липса на парични средства. Горните разсъждения дават отговора –
тя действително е нарушила серия нормативни разпоредби относно изискванията за
коректно организиране на счетоводната отчетност, но не е сигурно, че е правела това, за да
прикрие присвояване, нито е сигурно, че липсата на 15 743.45 лева е облагодетелствала
нечий патримониум. А след като няма данни дружеството да е претърпяло действителна
загуба (представляваща полза за другиму), въобще не може да се пристъпи към обсъждане
на останалите съставомерни признаци по чл. 219 НК – причинната връзка между деяние и
резултат и вина.
Нарушенията на задълженията при управление на дружествените дела могат
евентуално да обосноват гражданска отговорност, както правилно е отбелязал прокурорът.
Настоящото разследване няма нито общо с възможността за търсене на подобен вид
отговорност.
3
В заключение настоящият състав на апелативния съд счете, че прекратителното
постановление е изготвено след изясняване на всички елементи от релевантната за
правилното решаване на делото фактология, а изложените изводи са професионално
издържани. Окръжният съд е бил прав да достигне до подобна преценка.
Споделимо е и решението му да измени посоченото от прокурора основание за
прекратяване на наказателното производство (чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК). След като не е
установено намаляване на активите на ЕООД „О.“, значи липсва признак от обективната
страна на престъпния състав по чл. 219 НК. Следователно разследваното деяние не е
престъпление, който извод комуникира с фиксираното в чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, аль. 1,
т. 1 НПК основание.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд



ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определението № 614/18.11.21 г. по ЧНД № 2175/21 г. по описа на
ПОС, с което е изменено (относно основанието за прекратяване на наказателното
производство) постановлението на ОП-Пловдив от 11.10.21 г. по ДП № ** г. по описа на
ОСО гр. П., водено за престъпления по чл. 201 и чл. 219 НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4