№ 65
гр. Бургас, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седми
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Десислава Д. Щерева
Христина З. Марева
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно търговско
дело № 20212001000199 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от О. Б.,
представлявана по пълномощие от адв.М., против решение № 29/
04.06.2021г., постановено по т.д. № 336/ 2020 г. по описа на Окръжен съд –
Бургас, в частта на същото, с която отхвърлен предявения от О. Б. иск с
правно основание чл.694 ал.2 т.1 от Търговския закон против П.С.Ф.К."Ч. Б."“
АД за установяване съществуването на вземане на общината от футболния
клуб за сумата от 24 046,29 лв., произтичаща от предоставен и усвоен
паричен заем с договор за заем от 03.05.2019 година, заедно с дължимата
лихва за забава, считано от 05.08.2019 година - датата на подаване на молбата
за предявяване на вземането, до окончателното погасяване на главницата, с
поредност на удовлетворяване по чл.722 ал.1 т. 10 от Търговския закон.
Въззивникът навежда оплаквания, че в тази част решението е неправилно
и незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила, както и необосновано, тъй като изводите на
съда са направени в противоречие с установената по делото фактическа
обстановка и събраните доказателства, съдът е възприел изцяло защитната
теза на ответното дружество, без да анализира пълно и всестранно сочените
1
от въззивника доказателства, установяващи сключването на договора,
прилагането на хипотезата по чл.301 от Търговския закон и усвояването на
заемната сума, съдът е обосновал решението си с мотиви в противоречие със
задължителната съдебна практика по приложението на закона, мотивировката
на съда съдържа вътрешни логически противоречия, съдът отказва събиране
на доказателства, а по отношение на определени факти и документи с
решението си приема, че не е проведено пълно и главно доказване, както и е
счел, че определени въпроси са ненуждаещи се от обсъждане като
ирелевантни, без да обсъди доводите на въззивника във връзка със законното
провеждане на заседанието на съвета на директорите от 18.04.2019 година,
решенията на Окръжен съд Бургас и кореспонденцията, разменена между
общината и някои от членовете на съвета на директорите.
Въззивникът не оспорва, че при подписване на договора за заем от трима
от членовете на съвета на директорите, при вписан в Търговския регистър
състав от четирима членове, е нарушено правило за колективно
представителство и сделката е сключена при превишаване пределите на
представителната власт. Не оспорва също, че подписването на договора от
трима от членовете на съвета на директорите в нарушение на изискването за
колективно представителство, обуславя относителна недействителност на
сделката. Счита, че в резултат на погрешна преценка на отчетените и
установени факти и обстоятелства или изобщо на неотчитане на релевантни
такива, както и в резултат на неправилно прилагане на закона,
първоинстанционният съд е достигнал до погрешни правни изводи, а именно,
че в настоящия случай липсва потвърждаване от страна на колективния орган
- съвета на директорите - на действията на трима от членовете му във връзка с
подписването на договора за заем, както и че в първия момент след
узнаването на този договор в производството по несъстоятелност ответникът
е възразил, като възражението е протоколирано в откритото съдебно
заседание по делото за несъстоятелност. Заявява се, че аргументите на съда за
липса на потвърждение от страна на колективния орган на действията на
трима от членовете му са в противоречие с разпоредбата на чл.301 от
Търговския закон, изискваща не потвърждаване, а противопоставяне от
страна на търговеца. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, че
при висящо дело по несъстоятелност на ответника, единствената възможност
2
да се възрази против представения договор за заем е именно пред съда по
несъстоятелността. Въззивникът счита, че законът не е въвел като изискване
противопоставянето да бъде направено пред съд, а съдебната практика
приема, че не са въведени специални изисквания за способа, по който
търговецът узнава за сделката. Сочи се, че първоинстанционният съд е
игнорирал обстоятелството, че длъжникът е в открито производство по
несъстоятелност, без да е прекратена търговската му дейност и органите му на
управление не са лишени от правомощия, синдикът все още не представлява
дружеството, а органите му могат по всякакъв начин да изразят отношението
си към договора, включително чрез писмо, нотариална покана и други.
Заявява се в жалбата, че и досега липсва противопоставяне от страна на
неподписалия член на съвета на директорите М. С., който не е оспорил
сключения на 03.05.2019 година договор за заем, а преди това и решението на
съвета на директорите от 18.04.2019 година. Оспорва се извода на
първоинстанционния съд, че до проведеното на 29.11.2019 година съдебно
заседание не е съществувала информация в дружеството за процесния
договор за заем. Твърди се, че в счетоводните книги на футболния клуб О. Б.
фигурира като кредитор от 03.05.2019 година, като взетите счетоводни
операции са без значение, при това следва да се отчете, че те са извършени от
лицето, което е получило превода - Г. Д. Ц., която през 2019 година и
понастоящем е счетоводител на „П. Ч.Б.“ АД. Поддържа се, че с обявяването
в Търговския регистър на съставените от синдика списъци на 25.09.2019
година всички трети лица, включително и длъжника, се считат за уведомени
за предявените в производството по несъстоятелност вземания, дори и те да
не са приети и да са включени в списъка на неприетите вземания. От този
момент могат да се подават възражения, както и да се правят справки по
приложените към молбите за предявяване на вземанията доказателства.
Въззивникът настоява, че длъжникът също е могъл да провери приложените
към молбата на О. Б. доказателства, в това число процесния договор, и е
следвало да се противопостави незабавно, чрез изпращане на писмо до
тримата членове на съвета на директорите, подписали договора. Твърди се, че
това не е сторено, нито от „П. Ч.Б.“ АД (например чрез прокуриста), нито от
неподписалия е договора за заем член на съвета на директорите М. С.. Според
въззивника, моментът на узнаването за сключения договор е датата 03.05.2019
година, когато е отразяването на съответните правни действия и/или
3
последиците от тях в търговските книги на дружеството, за което
свидетелства заключението на вещото лице Л., дадено в смисъл, че именно на
тази дата О. Б. е вписана в счетоводните книги като кредитор след банковия
превод на сумата на служителката Г. Ц.. Ако тази дата не се приеме като
първия момент за узнаване на договора, защото се твърди, че дружеството не
е било наясно за произхода на преведената сума като земни средства, то на
датата 25.09.2019 година са обявени списъците с приетите и неприети
вземания и от този момент длъжникът е следвало да се противопостави на
договора, което не е сторено. Това дава основание на въззивника да твърди,
че липсва направено възражение от страна на търговеца незабавно щом е
установено, че такъв договор е подписан от трима от членовете на съвета на
директорите, а не от четиримата, поради което е отпаднала висящата
недействителност на сделката е и тя е обвързваща за „П. Ч.Б.“ АД.
Оспорва се извода на първоинстанционния съд, че липсват доказателства
за реално предаване на заемната сума, а претендираната от ищеца сума не
може да бъде приета като предоставен заем именно по договора от 03.05.2019
година. Според въззивника, този извод на съда противоречи на установените
по делото факти. Твърди се, че целта на отпуснатия заем се изяснява от
представените по делото протокол от заседание на съвета на директорите от
18.04.2019 година, заявление на М. Й. до Общински съвет Бургас, протокол
на Постоянната комисия по правни въпроси при Общински съвет Бургас,
докладна записка и договор за заем. Сочи се, че целта на отпуснатите
средства е била да се изплатят дължимите възнаграждения и да се оттегли
молбата за откриване на производство по несъстоятелност, подадена от ГИТ -
София. О. Б., като акционер в дружеството, заедно със съвета на директорите
и Общински съвет Бургас, са положили усилия да се прекрати
производството по несъстоятелност с цел запазване на дружеството. Оспорват
се изводите на първоинстанционния съд, че с представения писмен договор за
заем се цели да бъдат валидирани действия, извършени със задна дата.
Проследяват се финансовите правила за поемане на задължения и извършване
на разходи от О. Б. и именно с тях се мотивира причината, поради която
сумата, предназначена за заплащане на третото лице Г. Д. Ц., е преведена едва
на 3.05.2019 година след подписване на договора за заем. Твърди се, че на
25.03.2019 година е стартирана процедурата, но без решение на Общински
4
съвет Бургас и подписан договор за заем сумата не може да бъде преведена.
Сочи се, че преводът е извършен в съответствие с чл.2 алинея първа от
договора за заем, според който сумата се предоставя, като се изплаща по
банков път на посочени от заемателя лица. Въззивникът твърди, че заемната
сума не е преведена директно по банковата сметка на „П. Ч.Б.“ АД, защото
всички банкови сметки на дружеството са били запорирани от НАП и
страните по договора съобразили, че ако земната сума бъде преведена по
сметка на дружеството, тя ще бъде усвоена от НАП за погасяване на
публични задължения, съответно на това - няма да бъде използвана съобразно
уговореното предназначение и няма да бъде постигната целта на всички
предприети действия. Настоява се, че предаването на паричните средства в
собственост на заемополучателя може да бъде извършено и косвено,
например чрез депозиране на парите по сметка на заемополучателя у трето
лице или когато заемната сума се предостави на трето лице по нареждане на
длъжника, в какъвто смисъл има постановена съдебна практика. Според
въззивника, в случая е налице хипотезата на косвен заем, при който заемната
сума се предоставя на трето лице по нареждане на длъжника, а задължението
на заемополучателя да върне полученото възниква от момента на плащането.
Оспорва се извода на първоинстанционния съд, че въззивникът не е
провел пълно и главно доказване, от което да се установява, че посочената в
протокола от заседание на съвета на директорите дата 18.04.2019 година е
достоверна. Настоява се, че протоколът не антидатиран и е съставен на
датата, посочена в него, като отразява проведеното заседание на съвета на
директорите и приетите решения с мнозинството от гласовете на трима от
четиримата му членове. Сочи се, че протоколът има достоверна дата по
смисъла на чл.181 от ГПК, защото съдържанието му (в смисъл на приетите
решения) е възпроизведено в искането до Общински съвет Бургас, входирано
от М. Й., в първото изречение на което е посочено, че на проведено заседание
на съвета на директорите на П. „Ч.Б.“ са се разгледали въпроси, свързани с
образуваното дело за откриване на производство по несъстоятелност. Твърди
се, че съдържанието на протокола е възпроизведено и в други документи,
което свидетелства, че е предходно съставен.
Въззивникът моли да бъдат взети предвид съображенията, изложени в
жалбата, както и всички други съображения, останали необсъдени от
5
първоинстанционния съд в решението му, от които се установява наличие на
заемно правоотношение, след което да бъде отменено обжалваното решение и
се постанови ново, с което да се приемат за съществуващи вземанията на О.
Б., произтичащи от договора за заем от 03.05.2019 год.
В срока по чл.263 ГПК са получени отговори на въззивната жалба от
синдика и от „П. Ч.Б.“ АД.
Синдикът поддържа, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Счита, че от представените
писмени доказателства не се доказва наличие на валидно възникнало земно
правоотношение, а тъкмо напротив, доказано е, че изплатената на Г. Д. Ц.
сума в размер на 24 046,29 лв. е нещо друго, а не заемна сума по договор за
заем, а на Е. Н. К. не са изплащани никакви суми. Твърди се, че от
представените по делото платежни нареждания се установява превеждане на
сумата 24 046,29 лв. от банкова сметка на О. Б. по банкова сметка на О. Б. с
основание „превод на работна заплата за периода месец март 2017 година до
месец юни 2018 година на търговско дело №480 от 2018 година на БОС“ с
посочено име, адрес и ЕГН на служителката Г. Ц., а по второто платежно
нареждане сумата от 5541.60 лв. е преведена от банкова сметка на О. Б. по
банкова сметка на О. Б. с основание „превод на работна заплата за периода
месец март 2017 година до месец юни 2018 година на търговско дело №480 от
2018 година на БОС“ с посочени име, адрес и ЕГН на служителя Е. К..
Преводът е извършен на 25.03.2019 година, като за тази сума се твърди, че
представлява заемната сума по договора за заем от 03.05.2019 година.
Проследява се хронологията на фактите и се заявява, че сумата от 29 587,59
лв. е съвсем различна сума, преминала от сметка на О. Б. в сметка на О. Б.
още на 23.05.2019 година, тоест далеч преди твърдения договор за заем.
Излагат се съображения за правилност и законосъобразност на формираните
изводи, включително на извода, че моментът на узнаване на сделката е едва
представянето на договора пред съда по несъстоятелността и самото
възражение против този договор е направено именно пред съда по
несъстоятелността в откритото съдебно заседание, което е достатъчно за
изключване приложението на презумпцията по чл.301 от Търговския закон,
доколкото в случая липсва мълчаливо съгласие от страна на ответника.
Счита, че без всякакво правно значение е законността на проведеното
6
заседание на съвета на директорите. Според синдика, от представените
писмени доказателства и счетоводните записвания в дружеството се доказва
тезата, че процесните суми са отпуснати за заплащане на възнаграждение на
двама служители на клуба, но не и тезата, че тази сума е част от земната сума
от 50 000 лв. по процесния договор за заем.
Въззиваемият „П. Ч.Б.“ АД, чрез упълномощения си представител адв.Б.,
оспорва въззивната жалба и изразява задоволство от постановеното решение.
Счита за правилни изводите на първоинстанционния съд, че е налице изрично
и категорично противопоставяне на търговеца на извършените без
представителна власт действия от страна на част от членовете на съвета на
директорите по сключване на договор за заем с О. Б.. Намира, че в
производството по делото въззивникът не е ангажирал доказателства относно
момента на узнаването, а и не са били изложени конкретни твърдения кога
дружеството е узнало за процесния договор. Счита, че изложената теза в
исковата молба, допълнителната искова молба и въззивната жалба кога
дружеството е разбрало за извършените действия без представителна власт е
само в сферата на предположенията кога би могъл търговецът да узнае за
наличието на договор за заем, но няма конкретика кога това се е случило.
Сочи се, че извод за потвърждаване на извършени без представителна власт
действия може да бъде направен само въз основа на предприети от търговеца
действия в определена насока, на неговото активно поведение, което намира
отражение било в изрично потвърждаване на предприетите от мнимия
представител действия, било в конклудентни действия, от които може да се
направи извод за такова потвърждаване. В случая обаче преминаването на
сумата от патримониума на О. Б. в патримониума на служителя Ц. е
осчетоводено като изплащане на работни заплати, но не и като заемно
правоотношение, ето защо правилно и законосъобразно съставът на Бургаски
окръжен съд е счел, че не е налице мълчаливо съгласие от страна на
търговеца, за да бъде приложена разпоредбата на чл.301 от Търговския закон.
Намира, че следва да бъде поставен под съмнение характера на сделката като
търговска, доколкото О. Б. не е търговец, нито кредитните институция, а
оттук поставя под съмнение приложима ли е разпоредбата на чл.301 от ТЗ.
Според въззиваемия, правилно и законосъобразно съдът е приел, че с нито
едно действие „П. Ч.Б.“ АД да не е потвърдил и не е валидизирал
7
извършените от членовете на съвета на директорите действия. Извън това
въззиваемият поддържа, че с отговора на исковата молба е направил
възражение за нищожност на договора за заем поради липса на съгласие за
сключването му. Поддържа се, че договорът не е подписан от съвета на
директорите, действащ като колективен орган, а е подписан само от трима от
тях.
Заявява се във въззивната жалба, че договорът за заем е реален и е
достатъчно да бъде доказано предаването на заемната сума от заемодателя на
заемополучателя на соченото основание, но в настоящия случай такива факти
не са налице. Сочи се, че между страните е безспорен фактът на преминаване
на сумата от 29587.59 лв. от сметка на О. Б. в сметка на О. Б. на 25.03.2019
година преди сключването на твърдения договор за заем на 3.05.2019 година.
Безспорно е също така, че сумата е преведена от О. Б. на служителя Г. Ц., като
основанието е за трудови възнаграждения за определен период. Според
въззиваемия, взетите счетоводни операции в дружеството, които се
установяват от заключението на вещото лице Л., са съобразени с основанието,
посочено от общината, и не могат да бъдат извършени по друг начин, с оглед
документалната им обоснованост.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените в жалбата
съображения, доводите на страните, събраните по делото доказателства и
прилагайки закона, приема
следното:
В исковата си молба до Окръжен съд Бургас, ищецът претендира да
бъдат установени вземания, предявени в производството по несъстоятелност
на „П. Ч.Б.“ АД, произтичащи от предоставен заем съгласно решение на ОбС
Бургас и договор за заем, сключен на 03.05.2019 год. с О. Б., които са били
включени в списъка на неприетите вземания, а подаденото възражение против
списъка е било оставено без уважение с определение №260011/11.08.2020 год.
по т.д.№480/18 год. на БОС, обявено в ТР на 14.08.2020 год. Поддържа се, че
вземането произтича от предоставен безлихвен заем в размер на 50 000 лв. за
срок от една година, съгласно решение на ОбС Бургас и договор за заем,
сключен на 03.05.2019 год., от който заем е усвоена сумата от 24 046,29 лв.,
изплатена на Г. Ц. за дължими й от клуба възнаграждения за периода от
8
м.март 2017 до м.юни 2018 год., чрез банков превод на сумата на 03.05.2019
год. Твърди се, че с така направеното плащане О. Б. е погасила задълженията
на „П. Ч.Б.“ АД за трудови възнаграждения, а плащането е извършено на
физическото лице, тъй като е налице изрична уговорка в чл.2 ал.1 от договора
заемната сума да се предоставя, като се изплаща по банков път на посочени
от заемателя лица.
С обжалваното решение претенцията е отхвърлена, като е прието от
първоинстанционния съд, че договора за заем не е подписан от всички
членове на Съвета на директорите, при установено колективно
представителство, липсва мълчаливо съгласие и е неприложима хипотезата на
чл.301 от ТЗ поради противопоставянето на ответника веднага след
узнаването, а от друга страна не е доказано реалното предаване на заемната
сума.
От изявленията на страните се установява, че те не спорят по
релевантните факти, но всяка от тях им придава различно правно значение.
От въззивника се представя се протокол от СД на „П. Ч.Б.“ АД от
18.04.2019 год., от съдържанието на който е видно, че членовете на СД са
обсъдили причината, поради която е била подадена молба от ИА „ГИТ“ за
откриване на производство по несъстоятелност, а именно неплатени трудови
възнаграждения към работници и служители в периода м.март 2017 – м.юни
2018 год. в общ размер от 29 587,89 лв. (24 046,29 лв. + 5541,60 лв.). Поради
липса на информация за постъпленията на дружеството, е счетено за
целесъобразно да се предложи на акционера О. Б. да заеме средствата с цел
погасяване на задълженията. Взето е решение да бъде предложено на
Общински съвет Бургас, упражняващ правата на акционера О. Б., да преведе
сумата от 29 587,89 лз., от които сумата от 24 046,29 лв. на Г. Ц. и сумата от 5
541,60 лв. на Е. К.. Към тази дата като членове на СД в ТР са вписани четири
лица - М. В. С., И.М.Ц., М. Й. Й. и Г.С.М., а решенията са взети от
присъстващите трима от тях - И.М.Ц., М. Й. Й. и Г.С.М.. Видно е от
представеното с исковата молба копие от протокола, заверено с адвокатска
заверка „вярно с оригинала“, че е нанесена поправка в датата, което е дало
основание на насрещната страна да я оспори като недостоверна, както и да
поиска представяне на оригинала. Във връзка с горното, от въззивника е било
9
представено нотариално заверено копие от протокола от заседанието на
членовете на СД, в което няма поправка на датата. По обяснение на страната,
представила документа, това е друго копие, снето от оригинала на протокола,
който е бил в държане на М. Й. (член на СД) – становище на л.293-294 и
протокол от с.з. на 05.05.2021 год. В това официално заверено копие, което
има значението на оригинала (чл.183 ал.1 от ГПК), няма поправка на датата.
Оспорващият датата въззиваем няма качеството на трето лице по см.на чл.181
от ГПК, нито пък оспорения документ се ползва с обвързваща съда
материална доказателствена сила, ето защо датата на съставянето на
документа следва да бъде установена по общото правило на чл.154 от ГПК от
страната, която се ползва от същата – О. Б. (така решение №50/21.07.2017 год.
по гр.д.№4880/14 год., ІV г.о., решение №270/19.02.2015 год. по гр.д.
№7175/13 год. ІV г.о. ВКС). Представено е предложение от М. Й. до
Председателя на ОбС Бургас, входирано на 18.04.2019 год., в което се
коментира проведеното заседание на СД, на което е обсъдено образуваното
пред БОС дело за откриване на производство по несъстоятелност, както и
набелязаните мерки и е отправено предложение до Постоянната комисия по
правни въпроси да даде съгласие за превеждане на дължимите суми за
трудови възнаграждения. Представя се също протокол от заседание на ПКПВ
при ОбС Бургас, проведено на 18.04.2019 год., на което е взето решение да се
даде съгласие О. Б. да преведе сумата от 29 587,89 лз., от които сумата от 24
046,29 лв. на Г. Ц. и сумата от 5 541,60 лв. на Е. К., както след превеждане на
средствата от акционера незабавно да бъде отправено искане до ИА „ГИТ“ за
оттегляне на молбата за откриване на производството по несъстоятелност и
уведомяване на съда по т.д.№480/2018 год. От съдържанието на документите,
за които няма съмнение, че са съставени на 18.04.2019 год., се налага извод,
че действително заседанието на СД на клуба се е провело на 18.04.2019 год., а
не по-късно, както се твърди от въззиваемия – обсъжданията и
предложението на тримата членове на СД са възпроизведени точно в
предложението до ОбС Бургас и по-късно в решението на правната комисия.
На 03.05.2019 год. е сключен договор за заем между О. Б. и „П. Ч.Б.“ АД,
с който заемодателят О. Б. се задължава да предаде в собственост на
заемателя сума до 50 000 лв., която ще бъде предоставяна (изплащана) по
банков път на посочени от заемателя лица, въз основа на решения на СД,
10
придружени с обосновка и проекти за договори. От въззиваемия не се повдига
спор пред настоящата инстанция, че договорът е бил подписан от кмета на О.
Б., а както е видно от съдържанието му – и от трима от членовете на СД.
Представено е платежно нареждане и дневен отчет от 03.05.2019 год., от
които се установява, че на 03.05.2019 год. сумата от 24 046,29 лв. е била
преведена на Г. Ц. от О. Б. с основание „дължими заплати от П. Ч.Б.“. От
представените документи е видно, а и не е спорно, че много преди тази дата,
на 25.03.3019 год. двете суми, представляващи дължими възнаграждения към
Г. Ц. и Е. К., са били преведени от сметка на общината в друга сметка на
същата, а на 25.03.2019 год. двама от членовете на СД са подали молба до ОС
Бургас по т.д.№480/18 год. (делото по несъстоятелност), с която са заявили,
че дължимите възнаграждения вече са изплатени на работниците и че ще бъде
поискано от ИА“ГИТ“ да оттегли молбата си.
Договорът за заем е реален – облигационната обвързаност между
страните възниква със самото предаване на парите в собственост на
заемателя, но все пак това предаване трябва да бъде предшествано от
съвпадащи намерения и волеизявления на страните, т.е. да бъде постигнато
съгласие за заема, вкл. за съществените елементи на договора – предмет, срок,
възмедност/безвъзмезност, обезпечения и пр. В случая е вън от всякакво
съмнение, че при подписването на формалния договор за заем е нарушено
правилото за колективно представителство на „П. Ч.Б.“ АД. Към датата на
подписването, както вече се посочи, в ТР са били вписани четирима членове
на СД и са били заличени вписаните обстоятелства относно
представителството, ето защо съгласно чл.33 от устава членовете на СД са
представлявали дружеството колективно. Не могат да бъдат обсъждани
съображенията на въззивника във връзка с представителството, щом
обстоятелствата, на които се позовава, не са вписани в регистъра.
Подписването на договора от трима от четиримата членове на СД не води до
неговата нищожност поради липса на съгласие. В практиката си ВКС приема,
че нарушенията, допуснати във връзка с колективното представителство на
АД, водят до осъществяване на действия без представителна власт, а не до
липса на съгласие – решение №18/04.04.2014 год. по т.д.№24/13 год. І т.о.
ВКС. Такива действия пораждат правен ефект и обвързват търговеца, по
аргумент на по-голямото основание – след като действията без
11
представителна власт обвързват търговеца и за да се освободи от техния
ефект той следва да се противопостави веднага след узнаването, на по-голямо
основание го обвързват действията, предприети от единия или няколко от
колективно представляващите АД. Поради горното, тук следва да бъде
обсъдено приложното поле на чл.301 от ТЗ, ако и общината да не е търговец,
тъй като сделката би се явила търговска на осн.чл.287, вр.чл.286 от ТЗ.
В търговския оборот, за разлика от отношенията между физически лица,
действа правилото на чл.301 от ТЗ, според което, дори и при действия,
осъществени без представителна власт от името на търговец, последният се
счита за обвързан, ако не се противопостави веднага след узнаването. Според
въззивника търговецът е узнал за заема още на 03.05.2019 год., когато е взета
счетоводна операция и общината е призната за кредитор, или най-късно на
датата, на която в ТР са обявени списъците на приетите/неприети вземания,
но не е възразил веднага след узнаването, с което е запазил действието на
договора и дължи връщане на заемната сума.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза е видно, че със
сумата от 24 046,29 лв. на 03.05.2019 год. е заверена сметката на Ц. в О..
Плащането на горната сума от общината на физическото лице Ц. е отразено
счетоводно от „П. Ч.Б.“ АД, като е отразена счетоводна операция за
погасяване на вземане на Г. Ц. от „П. Ч.Б.“ АД. Съгласно мемориален ордер
№6 от 03.05.2019 год. сумата е осчетоводена по дебита на сч.сметка 420
„Персонал“ и по кредита на сч.сметка 499 „Други кредитори“, партида О. Б. –
платени задължения на „П. Ч.Б.“ АД към Г. Ц.. В отговора на въпрос №3,
поставен от ищеца, вещото лице сочи, че главният счетоводител Г.Ц. е
създала към сч.сметка 499 „Други кредитори“ партида с наименование „О. Б.
– платени задължения на „П. Ч.Б.“ АД към Г. Ц.“. Сумата не е осчетоводена
като получена по договора за заем, тъй като той не е бил депозиран в
счетоводството на „П. Ч.Б.“ АД. Според вещото лице, извършените
счетоводни записи са верни, като осчетоводяването е извършено на базата на
платежното нареждане от 03.05.2019 год. от платежната система „Бисера“ за
извършен превод от О. Б. в размер на 24 046,29 лв. С получената сума е
закрито задължението на „П. Ч.Б.“ АД към Г. Ц. за дължими трудови
възнаграждения за периода от м.март 2017 до м.юни 2018 год. Видно е от
отговора на последния въпрос, че съгласно оборотна ведомост на синтетична
12
сметка 420 „Персонал“ към 03.05.2019 год. началното салдо е 435 775,04 лв., в
това число по партидата на Ц. за периода м.март 2017 – 03.05.2019 год. - 39
290,36 лв. С превода на сумата салдото по партидата на Ц. остава 14 576,95
лв.
От заключението става ясно, че взетата счетоводна операция по повод
превода на сумата от 24 046,29 лв. от О. Б. в полза на Ц., нареден с основание
„дължими заплати от П. Ч.Б.“ АД“, действително признава на общината
качеството на кредитор, но не и по договор за заем. На първо място следва да
се посочи, че самия превод на сумата по сметка на Ц. не се отрича от
въззиваемия. Видно е от заключението, че задължението за трудови
възнаграждения е съществувало към датата на плащането. Осчетоводяването
е съобразено с основанието, посочено в платежното нареждане, което е
единствения документ, представен в счетоводството на клуба – дебитирана е
сметка 420 „Персонал“ и е кредитирана сметка 499, в която могат да бъдат
отчетени най-различни задължения към кредитори. Плащането на чуждо
задължение (в случая на клуба към негов служител) може да бъде
осъществено на различни основания – по делегация, в свой интерес, за да
бъдат избегнати вреди, като дарение и пр. В случай, че се твърди плащане на
чуждо задължение по нареждане на длъжника, платилият следва да докаже
наличието на тези вътрешни отношения, вкл. в случая въззивникът следва да
докаже, че е предоставил заемните средства по нареждане на заемателя на
трето лице за договора за заем (т.нар.“косвен заем“). Основанието на превода
от 03.05.2019 год. обаче изключва подобна хипотеза – сумата от 24 046,29
лв. е наредена за погасяване на дължими заплати от П. Ч.Б.“ АД, а не по
договора за заем. Отделно от това, от протокола от заседанието на СД и от
последващите предложение до ПКПВ и решение на ПКПВ при Общински
съвет Бургас е видно, че плащането на дължимите трудови възнаграждения е
предприето, за да бъдат избегнати вреди – за да се прекрати производството
по несъстоятелност против „П. Ч.Б.“ АД, в което общината е акционер.
Такива опити са били правени още на 25.03.2019 год., когато т.д.№480/18 год.
на БОС е било обявено за решаване и М. Й.и И.Ц. са уведомили съда, че
задълженията към персонала са платени, като са представили две платежни
нареждания за превод на суми между сметки на общината. Дали целта на тези
два превода е била да се осигури бюждетен кредит е напълно ирелевантно,
13
като се има предвид, че основанието, на което се претендира установяване на
вземането на общината е договора за заем от 03.05.2019 год. и превод на сума
на същата дата, но от предшестващата договора документация може
категорично да се заключи, че въззивникът е имал интерес да плати чуждото
задължение. С плащането на чуждото задължение общината се е суброгирала
в правата на кредитора и това нейно качество е признато от клуба, като по
сч.сметка 499 е открита нейна партида. Това обаче не е достатъчно да се
приеме, че на 03.05.2019 год. търговецът е узнал за договора за заем – този
договор не е осчетоводен и дори не са въведени твърдения дали е бил
предоставен и от кого в счетоводството на клуба.
Като втора възможна дата за узнаване на договора от търговеца се сочи
датата на обявяване в ТР на списъка на неприетите вземания, в който са
включени частните вземания на О. Б. – 25.09.2019 год. Според въззивника, с
обявяването на списъците всички трети лица и длъжника се считат за
уведомени за предявените вземания, дори и те да не са приети, като
длъжникът е могъл да се запознае с приложените към молбата за предявяване
на вземанията доказателства, вкл.процесния договор, и да се противопостави
незабавно.
В производството по универсално принудително изпълнение е създаден
специален ред, по който кредиторите да предявят и установят вземанията си.
Предявяването е действие, което се извършва спрямо органите на
несъстоятелността – съда и синдика, като за последния възниква задължение
в определен от закона срок да състави списъците по чл.686 от ТЗ. От това
следва, че със самото предявяване длъжникът не би могъл да узнае за
договора за заем от 03.05.2019 год. С включването на вземанията от договора
за заем от 03.05.2019 год. в списъка на неприетите, за длъжника не възникват
никакви задължения, напротив – кредиторът с неприети вземания дължи
активно поведение, за да бъде изменен списъка и вземанията му да бъдат
включени в списъка на приетите – арг.от чл.690 ал.1 от ТЗ. Напълно алогично
е да се изиска от длъжника да предприеме някакви активни действия, след
като вземането е възприето от синдика за несъществуващо и е включено в
списъка с неприетите. Противоречи на правната логика да се очаква от
длъжника да провери формалното основание всички предявени и неприети
вземания (които в производството по несъстоятелност на „П. Ч.Б.“ АД са в
14
значителен обем, както се вижда от обявените списъци и определение
№260011/11.08.2020 год.), след като в ТЗ се съдържа изрична процедура за
установяване качеството на кредитор на несъстоятелността. След като О. Б. е
подала възражение против неприемането на вземането й, в проведеното
открито съдебно заседание на 29.11.2019 год. представителят на длъжника е
оспорил съществуването на задължение от договор за заем, с твърдения, че
договора е нищожен, подписан е от трима от четиримата членове на СД,
сумата не е предадена на заемополучателя, а суброгацията не е заявена в
законовия срок. Според въззивния съд, тези аргументи, изложени в съдебното
заседание, са достатъчни за извода, че търговецът своевременно се е
противопоставил на действията, предприети без представителна власт –
разглеждането на възраженията е било първия момент, в който на длъжника е
предоставена възможност да вземе становище по основанието и
доказателствата, които го установяват. За оспорването е достатъчно да се
изрази несъгласие със сделката (така решение №18/04.04.2014 год. по т.д.
№24/13 год. І т.о. ВКС) и тя не може да бъде запазена в отношенията на
страните. От изложеното до тук следва извод, че в отношенията между О. Б. и
„П. Ч.Б.“ АД не съществува облигационна обвързаност от договор за заем с
дата 03.05.2019 год., нито са предадени реално средства по този договор по
съображенията, изложени по-горе във връзка с осчетоводяването, узнаването
му и липсата на потвърждаване. Вземания в размер на 24 046,29 лв. от
договор за заем не съществуват в полза на О. Б., което води до
неоснователност на установителния иск по чл.694 ал.2 т.1 от ТЗ.
Достигайки до същите правни изводи като първоинстанционния съд,
въззивната инстанция следва да потвърди решение №29/04.06.2021 год.,
постановено по т.д.№336/20 год. по описа на БОС в обжалваната част.
На осн.чл.694 ал.7 от ТЗ държавната такса за двете инстанции следва да
се възложи върху ищеца – 295,88 лв. за първата инстанция и 120,23 лв. за
въззивната инстанция.
Водим от изложеното Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
15
ПОТВЪРЖДАВА решение №29/04.06.2021 год. по т.д.№336/2020 год.
по описа на Бургаски окръжен съд в обжалваната част, с която е отхвърлен
предявения от О. Б. иск с правно основание чл.694 ал.2 т.1 от Търговския
закон против П.С.Ф.К."Ч. Б."“ АД за установяване съществуването на вземане
на общината от футболния клуб за сумата от 24 046,29 лв., произтичащо от
предоставен и усвоен паричен заем с договор за заем от 03.05.2019 година,
заедно с дължимата лихва за забава, считано от 05.08.2019 година - датата на
подаване на молбата за предявяване на вземането, до окончателното
погасяване на главницата, с поредност на удовлетворяване по чл.722 ал.1 т. 10
от Търговския закон.
ОСЪЖДА О.Б., с ЕИК *******, представлявана от кмета Д.Н., да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Апелативен съд
Бургас държавна такса от общо 416,11 (четиристотин и шестнадесет 0.11) лв.,
от които държавна такса за първоинстанционното производство в размер на
295,88 лв. и държавна такса за въззивното производство в размер на 120,23
лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчване на препис от него на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16