№ 836
гр. Бургас, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20242100501153 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Подадена е въззивна жалба от Б. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр.
Б., ж.к. „М. р.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, и ,,Явист Караманови 2005“ ЕООД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к.
„Изгрев", бл.16, вх.5, ет.7, ап. 19, представлявано от управителя Румен
Василев Караманов, чрез процесуален представител адв. Димитринка Радева,
срещу решение № 1104/05.06.2024 год. по гр.д.№ 959/2024 год. по описа на
Бургаския районен съд, с което е прието за установено на осн. чл.422 от
ГПК, че Б. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ж.к. „М. р.“, бл. **, вх. *, ет.
*, ап. **, и ,,Явист Караманови 2005“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Бургас, ж.к. „Изгрев", бл.16, вх.5, ет.7, ап. 19, дължат
солидарно на Иванка Недялкова Миндова, ЕГН **********, в качеството й на
частен съдебен изпълнител, рег. № 704 по описа на КЧСИ, с район на действие
Окръжен съд - Бургас, сумата от 7915,83 лева /седем хиляди деветстотин и
петнадесет лева и осемдесет и три стотинки/ главница, представляваща
дължими такси по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона
1
за частните съдебни изпълнители във връзка с изп. дело № 459/2013 г. по
описа на ЧСИ Иванка Миндова, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението в съда - 17.11.2023 г.
до окончателно изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед
№ 3584 от 30.11.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК по ч.гр.д. № 6945/2023 г. и са осъдени на основание чл. 78, ал.1 от ГПК
Б. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ж.к. „М. р.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **,
и ,,Явист Караманови 2005“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, ж.к. „Изгрев", бл.16, вх.5, ет.7, ап. 19, да заплатят на
Иванка Недялкова Миндова, ЕГН **********, в качеството й на частен
съдебен изпълнител, рег. № 704 по описа на КЧСИ, с район на действие
Окръжен съд – Бургас, сумата от общо 2118 лв. /две хиляди сто и
осемнадесет лева/, представляваща направените в исковото и заповедното
производство съдебно – деловодни разноски.
Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно
като постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила и необосновано. Сочи се, че след десезирането си от взискателя по
изпълнителното дело, съдебният изпълнител няма валидно основание да
продължи изпълнението под предлог, че има несъбрани от длъжника такси.
Твърди се, че съдебният изпълнител не е кредитор по изпълнителното дело,
като може да изисква от длъжник по изпълнително дело събиране на
възложени в негова тежест такси, само ако е събрал суми и преди
прекратяване на делото е издал постановление за разноски или е извършил
разпределение на постъпили суми, а в случая това не е така. Сочи се, че
ищецът по делото в качеството си на частен съдебен изпълнител е уведомил
ответниците за дължими от тях разноски по изпълнението в качеството им на
длъжници, далеч след като е бил десезиран по изпълнителното дело от
взискателя, поради което за дължими разноски по изпълнението е следвало да
се отнесе към взискателя, по чиято молба е прекратено изпълнителното
производство, а не към длъжниците, които след плащането на взискателя са
получили уверението му, че с извършеното плащане са погасени всичките им
задължения. Твърди се, че от съобщенията на ЧСИ за дължими суми,
изпратени до длъжниците след прекратяване на изпълнителното
производство, те не са получили яснота какво точно плащане се изисква от
тях. Към съобщенията от ЧСИ не са били приложени сметка, разпределение
2
или постановление за приети разноски по изпълнителното дело, което сочи, че
ЧСИ е извършил последващи действия във връзка с разноските по вече
прекратено изпълнително дело, а възраженията на ответниците в този смисъл
не са обсъдени от съда в мотивите към решението, с което е допуснато
съществено процесуално нарушение довело до необоснованост на изводите по
обжалвания акт. Твърди се, че като не е издал сметка по чл.79 от ЗЧСИ,
съдебният изпълнител е нарушил закона, създал е неяснота относно начина на
формиране на претендираните разноски и не следва да черпи права от това
свое нарушение. Изложени са и съображения за неправилно изчислена такса
по т.26 от ТТРЗЧСИ /в по-нисък размер от дължимия по т.26/. Направено е
искане за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне на исковите
претенции от въззивния съд.
В дадения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от
насрещната страна Иванка Недялкова Миндова, в качеството й на частен
съдебен изпълнител, рег. № 704 по описа на КЧСИ, с район на действие
Окръжен съд - Бургас, чрез процесуален представител адв. Стоян Кацаров, в
който са изложени съображения за нейната неоснователност и за правилност
на обжалваното решение. Сочи се, че когато е налице доброволно плащане от
длъжника към кредитора, настъпило след започнало принудително
изпълнение по конкретно изпълнително дело, на съдебният изпълнител се
дължи такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, която по правилото на чл.79 от ГПК е за
сметка на длъжника, а липсата на издадена сметка не е основание за отпадане
на отговорността на длъжника за разноски. Твърди се, че солидарната
отговорност за разноски в изпълнителното производство е функция на
солидарната отговорност за дълга по изпълнителното основание, а
претенцията е доказана по основание и размер, като по изчисления на
ответниците претендираната сума е дори в по-нисък размер от действително
дължимата. Твърди се, че изводите на районния съд са обосновани и
законосъобразни. Сочи се, че възражението относно това, че отговорността за
разноските по т.26 от ТТРЗЧСИ следва да се поеме от взискателя не
кореспондират със закона и със съдебната практика, а ответниците най-късно
с връчване на заповедта за изпълнение са получили изцяло яснота какви точно
суми и на какво основание дължат на ищцата в качеството и на ЧСИ.
Направено е искане за потвърждаване на обжалваното решение и за
присъждане на всички съдебни разноски, в това число на адвокатски хонорар
3
за въззивната инстанция.
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно упълномощен
процесуален представител на легитимирани за обжалване на
първоинстанционното решение страни по делото, поради което е
ДОПУСТИМА.
С обжалваното решение Бургаският районен съд се е произнесъл по
искова претенция с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.415, ал.1 от ГПК,
вр. чл.78, вр. чл.79 от ЗЧСИ и по претенция за законна лихва с правно
основание чл.86 от ЗЗД.
В открито съдебно заседание на въззивния съд страните представлявани
от процесуалните си представители поддържат изразените становища, както и
заявените искания за присъждане на съдебни разноски. Становището на
въззивниците е изразено в писмена молба, с която е направено и евентуално
възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение за защита пред въззивния съд.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното по-горе и
събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна
страна следното:
Обжалваното решение е постановено от компетентен съд в рамките на
правомощията му, по допустима искова претенция, поради което е валидно и
допустимо.
След депозирани в срок възражения от солидарните длъжници,
Бургаският районен съд е сезиран за установяване на вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 6945/23 год. по описа на
Бургаския районен съд, по подадено заявление по чл.410 от ГПК от Иванка
Недялкова Миндова - частен съдебен изпълнител, рег. № 704 по описа на
КЧСИ, с район на действие Окръжен съд-Бургас, срещу солидарните
длъжници Б. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ж.к. „М. р.“, бл. **, вх. *,
ет. *, ап. **, и ,,Явист Караманови 2005“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. „Изгрев", бл.16, вх.5, ет.7, ап.
19 относно сумата от 7915,83 лв. - пропорционалната такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ, за която ищцата твърди, че й е дължима в качеството й на частен
съдебен изпълнител по изпълнително дело № 459/2013 год., ведно със
законната лихва, считано от подаване на заявлението до окончателното
4
изплащане на сумата. В исковата молба се твърди, че са налице основания за
начисляване на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ в претендирания размер в полза
на ЧСИ по изпълнителното дело и в тежест на длъжниците по него, но след
поканата изпратена за заплащане на таксата, ответниците не са я заплатили,
поради което е подадено заявлението по чл.410 от ГПК. Направено е искане за
уважаване на иска за установяване на вземането по издадената заповед, ведно
със законната лихва. Претендирани са и разноските в заповедното и исковото
производство.
С писмени отговори ответниците оспорват предявения иск, правят
възраженията за неоснователност на исковите претенции, които са изложили и
поддържат във въззивната жалба, молят за отхвърляне на иска и за
присъждане на съдебните разноски.
От събраните от районния съд доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
От представеното копие от изпълнително дело № 459/2013 год. по описа
на ЧСИ Иванка Миндова се установява, че е образувано по молба от
10.06.2013 год. на взискателя „Уникредит Булбанк“ АД с ЕИК ********* и
приложения към нея, срещу солидарните длъжници Б. Г. М. и „Явист
Караманови 2005“ ЕООД, за събиране на вземания по влязлата в сила заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК от 22.05.2013 год., по
гр.д. №3898/2013 год. по описа на Бургаския районен съд, с която длъжниците
са осъдени да заплатят солидарно на взискателя сумата в размер на 52188,14
евро главница, лихва по договор за кредит в размер на 9114, 97 евро за периода
от 15.07.2012 г. до 16.05.2013 г., законната лихва върху главницата от
18.05.2013 г. до окончателно изплащане на вземането, ведно с направените по
делото съдебно – деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
в размер на 824, 49 лв. и държавна такса в размер на 2397,97 лв. Установява
се, че вземанията произтичат от договор за кредит сключен с Б. Г. М. по който
дружеството „Явист Караманови 2005“ ЕООД е солидарен и ипотекарен
длъжник. В хода на изпълнителното производство по искане на взискателя са
извършвани множество действия по изпълнението срещу двамата длъжници,
налагани са обезпечителни мерки - запори и възбрани спрямо техни
имущества, постъпвали са суми за частично погасяване на вземанията, които
са разпределяни от ЧСИ, обявявани са публични продани на недвижимо
5
имущество, които не са завършили с публична продажба. Изпълнителното
производство е било спряно и възобновено. С молба вх.№ 7939/20.07.2020
год. взискателят по делото „Уникредит Булбанк“ АД е уведомил ЧСИ
Миндова, че вземанията на банката от длъжниците са изцяло изплатени,
поради което е поискано прекратяване на делото по отношение на
банката. Друг взискател по делото е Държавата – присъединен по право
кредитор за съобщените на ЧСИ публични вземания, поради което и съгласно
приетото с т.2 от ТР № 2/04.07.2024 год. по ТД № 2/2023 год. на ОСГТК на
ВКС, след депозирането на молбата по чл.433, ал.1, т.2 от ГПК от
първоначалния взискател, съдебният изпълнител е длъжен да прекрати изцяло
изпълнителното производство, като в случая прекратително определение от
ЧСИ не е постановено. Извършени са последващи действия за събиране на
таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, които нямат характер на действия по
изпълнението - приложено е разпореждане от 01.11.2021 год. за изпращане на
съобщение до солидарните длъжници за внасяне на сумата от 7963,83 лв. –
такси и разноски по изпълнителното дело. Със съобщение с изх.
№20884/02.11.2021 г., до „Явист Караманови 2005“ ЕООД, дружеството е
уведомено, че за приключване на изпълнителното производство № 459/2013 г.,
по което е длъжник, следва да внесе сумата от 7963, 83 лв., представляваща
такси и разноски по изпълнителното производство. Със съобщение получено
на 10.11.2021 год. Б. Г. М. е уведомена за същото. По искане на последната тя е
снабдена с удостоверение в което е отразено, че по наложен запор в
изпълнителното производство върху трудовото й възнаграждение, по сметка
на ЧСИ Иванка Миндова е постъпила сума в размер на 1103,81 лв., като
сумата е разпределена по следния начин: 1035,81 лв. за погасяване на дълга
към взискателя и 68 лв. за такса по т.26 от ТТРЗЧСИ към ЧСИ Иванка
Миндова. Отразено е също, че от доброволни вноски от длъжника Б. М. е
постъпила сумата в общ размер на 460 лв., за периода от 24.09.2015 г. до
07.03.2018 г., която е преведена по сметка на взискателя „Уникредит Булбанк“
АД.
Липсват данни и не се твърди, че след получаване на съобщенията или
след това е извършено плащане от страна на солидарните длъжници -
ответници по делото.
По заявление по чл.410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д.№
6945/2023 г. на БРС, на 30.11.2023 год. в полза на заявителя Иванка Недялкова
6
Миндова, ЕГН **********, в качеството й на частен съдебен изпълнител е
издадена заповедта за изпълнение срещу длъжниците Б. Г. М., и „ЯВИСТ -
КАРАМАНОВИ 2005“ ЕООД за солидарно заплащане на сумата от 7915,83 лв.
- дължими такси по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за
частните съдебни изпълнители /ТТРЗЧСИ/ по изп. дело № 459/2013 г. по описа
на ЧСИ Иванка Миндова, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението на 17.11.2023 год. до окончателното
изплащане на сумата, както и направените по делото разноски в размер на 959
лв. Настоящото исково производство е образувано след подадени в срок
възражения от ответниците срещу заповедта.
Изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи
относно правилността на обжалваното решение при направените с въззивната
жалба възражения:
Отговорът на основния спорен по делото въпрос - Дължима ли е таксата
по т.26 от ТТРЗЧСИ в полза на частния съдебен изпълнител и от кого, когато
изпълнението на паричното задължение по изпълнителното основание към
взискателя е извършено от длъжниците в хода на изпълнителното
производство директно на взискателя и последният е поискал прекратяване на
делото на осн. чл.433, ал.1, т.2 от ГПК поради извършеното плащане, е даден с
установената практика на ВКС по Решение № 640 от 4.10.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 920/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 82/08.05.2012 г. на ВКС по гр.д.
№1891/2010 г. IV г. о., ГК, Решение № 266 от 19.12.2013 г. на ВКС по гр. д. №
1427/2012 г., IV г. о., ГК, Определение № 676 от 27.11.2015 г. на ВКС по т. д.
№ 393/2015 г., II т. о., ТК и др., с които е прието, че длъжникът по висящо
изпълнително дело дължи пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ
върху събраната сума след предявяване на изпълнителния лист,
независимо от обстоятелството, че плащането на задължението е
извършено пряко на взискателя - след започване на изпълнението
събраната сума е в погасяване на задължението, в който смисъл е уредбата по
т.26 от Тарифата, без значение дали плащането е пряко на взискателя.
Посочено е, че при плащане на задължението извършено при висящо дело за
принудително изпълнение, с поведението си длъжниците са станали причина
за образуваното изпълнително дело и следва да понесат отговорността за
разноските, в т.ч. и за пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. Съгласно
7
чл.79 от ГПК разноските по принудителното изпълнение са винаги за сметка
на длъжника, освен когато изпълнителните действия бъдат изоставени от
взискателя или отменени от съда или делото се прекрати на основание по чл.
433 от ГПК, но не и поради плащане, направено след започване на
изпълнителното производство.
Районният съд правилно е възприел фактическата обстановка по
спора и след като е съобразил закона и тълкуването му по горепосочената
практика на ВКС, която се споделя и от настоящия съд, в обжалваното
решение е изложил мотиви в подкрепа на извода за основателност на
исковата претенция, към които на осн. чл.272 от ГПК настоящият съд
препраща.
Възраженията изложени във въззивната жалба са неоснователни.
Неоснователно се явява възражението на въззивниците, че таксата по
т.26 от ТТРЗЧСИ следва да е за сметка на взискателя. Налице е плащане по
изпълнителното основание извършено от солидарните длъжници след
започване на изпълнителното производство. Без значение е обстоятелството,
че плащането е извършено директно на взискателя. Доброволното плащане от
страна на длъжниците директно на взискателя не отменя факта, че поради
неизпълнението си те са станали причина за образуване и в случая - за
продължителна висящност на изпълнителното дело, поради което не е налице
изключението по чл.79, ал.1, т.1, предл. първо от ГПК, и съгласно общото
правило по чл.79 от ГПК разноските по изпълнението, включително таксата
по т.26 от ТТРЗЧСИ, са за сметка на солидарните длъжници.
Независимо от това дали след подаване на молбата по чл.433, ал.1, т.2 от
ГПК, съдебният изпълнител е постановил прекратително определение или не,
считано от момента на нейното подаване, той е десезиран за извършване на
изпълнителни действия за осъществяване на способи за удовлетворяване на
вземането на взискателя по смисъла на т.10 от ТР №2/26.06.2015 г. по ТД
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, но не и изцяло за извършване на действия по
изпълнителното дело. Така чл.433, ал.3 от ГПК изрично сочи, че незабавно
след влизане в сила на постановлението за прекратяване на изпълнителното
производство, съдебният изпълнител извършва действия за вдигане служебно
на наложените възбрани и запори по прекратеното изпълнително дело. Дали
след депозиране на молбата по чл.433, ал.1, т.2 от ГПК ЧСИ е постановил
8
прекратително определение или не, е без значение за изхода на настоящото
дело. Противно на възраженията по въззивната жалба, съдебният
изпълнител е кредитор на длъжника за дължимите му но несъбрани
такси и разноски по изпълнителното дело, като и след неговото
прекратяване може да ги претендира за събиране по общия ред – както е в
случая. Според разясненията дадени в мотивите към т.11 от ТР №2/26.06.2015
г. по ТД 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, дължимите на частния съдебен
изпълнител такси са частно вземане за възнаграждение за положен труд, като
частният съдебен изпълнител се явява кредитор в изпълнителното
производство, съответно на взискателя - когато таксите се дължат от
взискателя, или на длъжника - когато таксите се дължат от длъжника.
Предварителното внасяне на таксите от взискателя няма значение за
законосъобразността на извършените от частния съдебен изпълнител
изпълнителни действия, а неизпълнетието на частния съдебен изпълнител на
задължението му по чл. 80 ЗЧСИ, вр.чл. 29, 33 и 34 от Тарифа за таксите и
разноските към ЗЧСИ, като събере направо от длъжника таксата, дължима от
взискателя, е дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 67 ЗЧСИ и при
неговото констатиране може да бъде ангажирана дисциплинарна му
отговорност.
Таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ не е дължима авансово от взискателя /т.29,
б.“б“, предл. второ от ТТРЗЧСИ/, а се събира при постъпили суми за
погасяване на дълга за сметка на длъжника, включително при доброволно
плащане извършено в хода на изпълнителния процес, поради което приетото с
горепосоченото тълкувателно решение за реда за събиране от ЧСИ на
дължимите от взискателя, но невнесени авансови такси, важи с още по-голяма
сила за пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, чиято изискуемост в
полза на ЧСИ настъпва с плащането от страна на длъжниците. Установено е
по делото, че доброволното плащане от солидарните длъжници на взискателя
е преди депозиране на молбата за прекратяване на изпълнителното
производство по чл.433 , ал.1, т.2 от ГПК. Липсват данни ЧСИ да е бил
уведомен за извършеното от страна на длъжниците плащане преди депозиране
на молбата, поради което не е имал обективната възможност да изготви
съответните финансово-отчетни документи за събиране на таксата по т.26
преди десезирането си по делото. В този случай единствената възможност на
ЧСИ да реализира правата си на кредитор за дължимите, но неплатени такси
9
по ТТРЗЧСИ е общият ред, който включва снабдяването на ЧСИ със заповед
по чл.410 от ГПК - съгласно чл.79, ал.3 от ЗЧСИ, за дължимите неплатени
такси и разноски частният съдебен изпълнител може да поиска издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален
кодекс независимо от техния размер.
Правото на ЧСИ да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК за дължими неплатени такси и разноски по чл.79, ал.3 от ГПК не е
ограничено и не се влияе от фазата на която се намира изпълнителното
производство, поради което издаването на такава заповед може да бъде
поискано и след прекратяването на изпълнителното дело. Възраженията на
въззивниците за противното не се споделят от съда, включително е
неоснователно възражението за липсата на яснота относно
претендираната сума, доколкото в заповедта за изпълнение, която е била
редовно връчена на солидарните длъжници изрично са посочени
обстоятелствата от които произтича вземането и неговото основание по т.26
от ТТРЗЧСИ, поради което правото им на защита не е нарушено.
Независимо от гореизложеното, само по себе си неизпълнението на
задължението за изготвяне на сметка по чл.79, ал.1 от ЗЧСИ, би могло при
контрола по чл.75 и чл.75а от ЗЧСИ единствено да доведе до ангажиране на
дисциплинарната отговорност на съдебния изпълнител, или на гражданската
такава, ако от това са причинени вреди на други лица, но не оказва влияние
върху дължимостта на вземането на ЧСИ за таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ.
Според изчисленията извършени от въззивниците съгласно соченото във
въззивната жалба, общият размер на дължимата такса с ДДС по т.26 от
ТТРЗЧСИ е 8 603,21 лв. – т.е. в размер над претендирания. Липсва пречка
кредиторът да търси плащане на вземането си в по-малък размер от
дължимия, а заявяването на претенцията в заповедното и исковото
производства в по-нисък размер от действително дължимия, не отрича
наличието на материалното основание за кредитора, нито опорочава
процесуалните правила при които се реализира правото.
Предвид изложеното по-горе не са налице сочените във въззивната
жалба пороци на обжалваното решение, то е правилно и следва да бъде
потвърдено от настоящия съд.
С оглед изхода на делото в полза на въззиваемата страна следва да се
10
присъдят направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за
защита пред въззивния съд в размер на 1000 лв., които са дължими от
въззивниците. Съдът не споделя възражението по чл.78, ал.5 от ГПК
направено от насрещните страни за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение от въззиваемата страна, като намира, че същото съответства
на правната и фактическа сложност на делото и на реално извършените от
адвоката действия по осъществяване на защитата.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1104/05.06.2024 год. по гр.д.№ 959/2024
год. по описа на Бургаския районен съд.
ОСЪЖДА Б. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ж.к. „М. р.“, бл. **,
вх. *, ет. *, ап. **, и ,,Явист Караманови 2005“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. „Изгрев", бл.16, вх.5, ет.7, ап.
19, представлявано от управителя Румен Василев Караманов да заплатят на
Иванка Недялкова Миндова, ЕГН **********, в качеството й на частен
съдебен изпълнител, рег. № 704 по описа на КЧСИ, с район на действие
Окръжен съд – Бургас направени разноски пред въззивния съд за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. /хиляда лева/.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд, с
касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11