Номер 54416.11.2020 г.Град В.Т.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – В.Т.X състав
На 10.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА
Секретар:ДЕСИСЛАВА Ц. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА Административно
наказателно дело № 20204110201572 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. И. К. срещу Електронен фиш, серия Г № 0007821 на ОД
на МВР В.Т., с който за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането, на
основание чл. 638, ал. 4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ, на жалбоподателя е
наложена глоба в размер на 250 лева. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност и
неправилност на процесния електронен фиш, обективиращи неговата отмяна.
В съдебно заседание въззивникът, не се явява лично, като пълномощникът поддържа
депозираната жалба по подробно изложени в нея съображения.
Въззиваемата страна, редовно призована страна, не изпраща представител и не заема
становище по делото.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установена
следната фактическа обстановка:
Атакуваният електронен фиш е съставен за това, че на 22.09.2019 г., в 10:54 часа, в
гр. В. Търново, ул. „Магистрална" до № 10, в посока гр. Варна с автоматизирано техническо
средство САИРН m *SPEEDET 2 D с № SD2D0028, е било заснето управление на лек
автомобил „Мицубиши Спейс Стар", рег. № ВТ ** * ВА, собственост на В. И. К. , за който
собственикът не е сключил застрахователен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" - квалифицирано от административнонаказващия орган като
1
нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, за което на жалбоподателя на основание чл. 638, ал.
4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ е наложена глоба в размер на 250 лева.
От приложената справка за собственост на МПС се установява, че лек автомобил „
Мицубиши Спейс Стар", рег. № ВТ ** * ВА е собственост на В. И. К. от гр. В.Т..
По делото като доказателство е приобщено и Удостоверение за одобрен тип средство
за измерване № 18.02.5133/20.02.2018 г. на БИМ с приложение на техническо описание и
инструкция за експлоатация.
От справка от Гаранционен фонд е видно, че към дата 22.09.2019 г. за МПС с рег. №
ВТ ** * ВА няма активна застраховка „Гражданска отговорност".
При така описаната фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Депозираната жалба е подадена от активно легитимирано лице, в законоустановения
срок, предвид което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, по
следните съображения:
На първо място, в обжалвания електронен фиш е посочено, че жалбоподателят е
санкциониран за „извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, вр. чл. 638, ал. 4, вр. чл.
638, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ", като за „установеното и заснето управление на МПС,
за което собственикът не е сключил застрахователен договор за задължителна застраховка
„ГО" на посочените дата и място, на В. И. К. е наложена глоба в размер на 250 лева.
Законодателят обаче прави ясно разграничение на нарушението по чл. 483, ал. 1, т. 1
от КЗ и това по чл. 638, ал. 4 от КЗ, като първото е формално и наказуемо по чл. 638, ал. 1, т.
1 от КЗ от момента на придобиване и регистриране в РБългария на МПС или от изтичането
валидността на предходната полица за застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите. За съставомерността на деянието по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ е без правно
значение дали автомобилът се управлява или не, като състава се довършва с неизпълнение
на задължението за сключване на застраховка "Гражданска отговорност" от лице, което
притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република
България и не е спряно от движение. Съвсем различен е съставът на нарушението по чл.
638, ал. 4 от КЗ, което е довършено при установено управление на моторно превозно
средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
На следващо място, ангажирането на административнонаказателната отговорност
при нарушение на разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ се реализира със съставяне на акт
за установяване на административно нарушение, респективно наказателно постановление
/чл. 647, ал. 1 и ал. 2 от КЗ/. В конкретния случай обаче става въпрос за съвсем друга
диференцирана процедура, регламентирана в нормата на чл. 647, ал. 3 от КЗ, която не е
упомената в обжалвания електронен фиш, като правилната правна квалификация,
2
съответстваща на описаното нарушение в текстовата част на електронния фиш би била - чл.
647, ал. 3, вр. чл. 638, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от КЗ. Очевидно, законодателят е въвел особен ред
за установяване на административно нарушение, изразяващо се в управление на моторно
превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите; за налагане на
съответното административно наказание и за заплащане на определените по размер глоба
или съответно имуществена санкция. Този ред е приложим само по отношение на
собственика на моторното превозно средство и е в отклонение от общото правило, въведено
в чл. 647, ал. 1 и ал. 2 от КЗ.
С оглед констатираните несъответствия между описаното нарушение, посочената за
нарушена разпоредба и санкционната норма, остава неясна волята на
административнонаказващия орган досежно конкретното нарушение, което се твърди, че е
осъществено от наказаното лице. Съдът намира, че така вмененото на жалбоподателя
нарушение, посочено като „нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ" води до невъзможност
същият да разбере за какво е наказан - дали за това, че като собственик на посочения в
електронния фиш лек автомобил няма сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" или за това, че е установено управлението на собственото му МПС, за което
няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност". Описаните
съществени нарушения на процесуалните правила и приложимия за осъщественото деяние
материален закон са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и
незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш. По изложените съображения,
атакуваният електронен фиш, серия Г № 0007821 на ОД на МВР В.Т., като
незаконосъобразно издаден, подлежи на отмяна.
При този изход на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, във връзка с чл. 143,
ал. 1 от АПК, с оглед своевременно направеното искане за присъждане на разноски, съдът
следва да постанови осъждане на ОД на МВР В.Т. да заплати на В. И. К. сумата от 100 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА.
Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш, серия Г № 0007821 на ОД на МВР В.Т., с който на В. И. К. от
гр. В.Т., за извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, вр. чл. 638, ал. 4, вр. чл. 638,
ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ е наложена „глоба" в размер на 250 лева.
ОСЪЖДА ОД на МВР В.Т. да заплати на В. И. К. от гр. В.Т. сумата от 100 лева,
направени по делото разноски за един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - В.Т. в 14-
3
дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – В.Т.: _______________________
4