РЕШЕНИЕ
№ 354
гр. Враца, 20.10.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, втори състав, в публично заседание на 09.10.2023г. /девети
октомври, две хиляди двадесет и трета година/, в състав:
АДМ. СЪДИЯ: КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при секретаря Даниела
МОНОВА, без участието на прокурор, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ адм.
дело № 378 по описа на АдмС – Враца за 2023 г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК
/Административно-процесуалния кодекс/, във връзка с чл.172, ал.5 от ЗДвП /Закон
за движение по пътищата/.
Образувано е по ЖАЛБА на П.И.К. ***, против ЗАПОВЕД за прилагане на
принудителна административна мярка /ПАМ/ № 23-0300-000035 от 07.04.2023г. по
чл. 171 т.2а б.“А“ от ЗДвП на Полицейски инспектор /ПИ/ към ОДМВР-Враца, РУ-***
.
В жалбата се излагат
съображения за незаконосъобразност на оспорения акт поради допуснато съществено
нарушение на административно-производствените правила и противоречие с
материалноправни разпоредби, както и в
несъответствие с целта на закона. Оспорва се материалната и териториална
компетентност на органа издал акта и се твърди, че като собственик на МПС няма
виновно поведение, тъй като не е знаела, че неправо-способното лице е взело
ключовете на автомобила и го е управлявало. Сочи се, че не е уведомена за
образуваното производство по налагане на ПАМ и не е спазено изискването по чл.35
от АПК – преди издаване на акта да се изяснят всички факти и обстоятелства от
значение за случая. На последно място се излагат съображения, че не е ясно от
кога се счита наложената ПАМ, от датата на издаване на акта или от датата на
изземване на СРПМС. Иска се отмяна на оспорената Заповед и поради
несъобразяване с регламентираното, като основен принцип изискване за
съразмерност по чл.6 от АПК. Пред съда жалбата се поддържа от пълномощник – *
Д. Д. ***, по изложените в жалбата съображения. Претендират се разноски по
делото, като се представя и списък на разноските.
Ответникът по жалбата Началник РУ-*** към ОДМВР-Враца, е ангажирал
становище по делото в съпроводителното писмо към административната преписка, да
се потвърди ЗППАМ №
23-0300-000035 от 07.04.2023г.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Приета е
представена от ответника заверено копие на адм.преписка по оспорената заповед,
както и допълнително справка за собственик на МПС, изискана от съда. От страна
на жалбоподателката, по искане на пълномощника, е
допуснат и разпитан пред съда свидетел.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
Със ЗАПОВЕД
за прилагане на ПАМ № 23-0300-000035 от 07.04.2023г. по чл.171 т.2а б.“А“ от ЗДвП /на л.8 и л.10 от делото/, съставена от
ПИ при РУ *** към ОД на МВР Враца, М.Н.Н., на жалбоподателя
П.И.К. е наложена ПАМ – „Прекратяване на
регистрацията на ППС – л.а. „БМВ Х5“ с № ** за срок от 6 /шест/ месеца“, като
са отнети 2бр. рег.табели и СРМПС, част II. В мотивите на издадената ПАМ е
прието, че на 07.04.2023г. около 04.40 часа в *** на кръстовището на ул.*** и
ул.***, като собственик на автомобила е допуснала да се управлява от лицето
Н.Т.Т.***, който е неправоспособен водач /не
притежава СУМПС/. Срещу Т. е съставен АУАН № GA838884/07.04.2023г. за нарушение
по чл.150 от ЗДвП. Заповедта е получена от жалбоподателя П.К. на 03.06.2023г.,
като е обжалвана на 14.06.2023г.
От приложената в
заверено копие административната преписка, се установява, че на 07.04.2023г. е
съставен АУАН /л.9/ на лицето Н.Т.Т. затова, че в
същия ден около 04.40 ч. на кръстовището на ул.*** и ул.*** управлява л.а. „БМВ
Х5“ с № ** собственост на жалбоподателката П.К.. Нарушение по чл.150 от ЗДвП.
Приложено е и издадено НП въз основа на АУАН /л.10/. Съгласно Справка за нарушител
/л.13/ жалбоподателката П.К. е правоспособен водач на
МПС, с катег. „В“ и „АМ“ считано от 13.12.**** г.
От Заповед № 369з-199/26.01.2022г. на Директора
на ОДМВР-Враца /л.12/ е видно, че са оправомощени: по т.1.9. Полицейските инспектори в „Пътен
контрол“ в група „Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР-Враца да издават мотивирани
заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171 т.1, т.2 и т.2а, т.3, т.4 и т.5 от ЗДвП –
за нарушения извършени на територията на обслужвана от съответното РУ. Съгласно
справка /л.26/ л.а. „БМВ Х5“ с № ** е собственост на жалбоподателката
П.К..
Разпитания пред
съда свидетел Р.П.Ц.*** установи, че вечерта на 06 срещу 07.04.2023г. бил на
рожден ден на детето на жалбоподателката П.К.,***.
След полунощ, към края на рождения ден, жалбоподателката
станала да оправи сметките. В това време лицето Н.Т., който живее с нея на
семейни начала, дошъл до масата и взел ключовете на автомобила от чантата й,
като казал, че спешно майка му се обадила, че й е станало лошо, сърцето я е
заболяло и тръгнал с джипа. Св. Р.Ц. посочи, че жалбоподателката
като се прибрала на масата потърсила ключовете на джипа и тогава и казали, кой
ги е взел и защо. Св.Ц. е без роднински връзки с К. и Т..
При така
установената фактическа обстановка и при спазване на изискването на чл.168,
ал.1-3 АПК за проверка на оспорения административен акт на всички основания по
чл.146, т.1-5 АПК, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, адресат на оспорената заповед,
при наличие на правен интерес от оспорване съгласно чл.147, ал.1 АПК, в
законоустановения срок по чл.149, ал.1
АПК, поради което е процесуално
ДОПУСТИМА. Разгледана по същество жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
По силата на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, определени от министъра на
вътрешните работи служби, контролират спазването на правилата за движение от
всички участници в движението и техническата изправност на движещите се по пътя
пътни превозни средства, като на основание чл. 165, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, при изпълнение на функциите си по този закон
определените от министъра на вътрешните работи служби имат право да изземват и
задържат документите по т. 1, както и да отнемат табелите с регистрационен
номер в допустимите от закона случаи. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки
/ПАМ/ по чл. 171, т. 2а
от ЗДвП се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица. В случая е определено от министъра на вътрешните работи, че ОД
на МВР – Враца е служба, която осъществява контрол по ЗДвП. В съответствие с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП Директорът на ОД на МВР – Враца, в
качеството на ръководител на служба за контрол по ЗДвП е делегирал правомощията
си по чл. 171, т. 2а
от ЗДвП на определени
длъжностни лица, сред които са и полицейските инспектори в сектор "Пътна
полиция" и "Пътен контрол" в група "Охранителна
полиция" за нарушения извършени на цялата територия обслужвана от
съответното РУ. Оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка /ЗППАМ/ № 23-0300-000035 от 07.04.2023г. е издадена от компетентен орган
по смисъла на чл.172, ал.1 ЗДвП, с установена по делото компетентност съгласно
представената Заповед № 369з-199/ 26.01.2022г.
на Директора на ОДМВР-Враца, с която са оправомощени „Полицейските
инспектори“ в „Пътен контрол“ /“ПК“/ в група „Охранителна полиция“ в РУ при
ОДМВР-Враца да издават заповеди от вида на оспорената. В съпроводителното писмо към адм.
преписка до съда, ответника е посочил, че
оспорената ЗППАМ е издадена от Инспектор „ПК“ в РУ-*** при ОД на
МВР-Враца. В тази част жалбата се явява неоснователна. Няма нарушение по чл.146 т.1 от АПК.
Оспорената заповед е издадена и при
спазване на изискването за форма на административния акт по смисъла на чл.59,
ал.2 АПК, а именно: издадена е в писмена форма, съдържа изискуемите реквизити
по чл.59, ал.2, т.1-8 вкл. АПК, включително правни и фактически основания за
издаването й, като е подписана от нейния издател. В оспорената заповед са
изложени ясни и конкретни фактически основания, за осъществено нарушение по ЗДвП
от друго лице, като изложените обстоятелства в оспорената заповед са
достатъчни, за да може жалбоподателката П.К. да
разбере съображенията на административния орган за издаване на наложената му
ПАМ, изписана словесно в разпоредителната част на оспорената заповед „Прекратяване на регистрацията на ППС, което е посочено, за
срок от 6 месеца“. В жалбата и не се твърди неспазване на установената форма
при издаване на оспорения акт. Няма допуснато
нарушение по смисъла на чл.146 т.2 от АПК.
Няма допуснати и съществени нарушения
на административно-производствените правила. За образуване на административно
производство за издаване на ПАМ няма изрична предвидена процедура в закона,
като видно от документите по преписката, ЗППАМ и АУАН са издадени на една и
съща дата, от различни длъжностни лица. В ЗППАМ е посочен АУАН, и същия е
приложен. В тази част жалбата се явява неоснователна. Няма допуснато нарушение
на разпоредбата на чл.146 т.3 от АПК.
Налице
е противоречие с материално-правни разпоредби по смисъла на чл.146 т.5 от АПК..
Не е установено от административния орган по какви причини МПС-то собственост
на жалбоподателката П.К. е предоставено на лицето Н.Т.,
който е неправоспособен, за което обстоятелство не се спори по делото. В
оспорената заповед е използван термина „допуснал
да се управлява от…“, като в жалбата се сочи, че собственика на МПС няма
вина затова.
Съгласно
чл.7 ал.1 от ЗАНН /Закон за административните нарушения и наказания/ деянието,
обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено
или непредпазливо, като съгласно чл.7 ал.2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се
наказват само в изрично предвидените случаи. Съгласно чл.11 от ЗАНН по
въпросите на вината се прилагат разпоредбите на НК /Наказателния кодекс/.
Съгласно чл.11 ал.3 от НК деянието е непредпазливо, когато деецът е съзнавал
обществено-опасния му характер, предвиждал е настъпването на
обществено-опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предотврати
/небрежност/ или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е
мислил да ги предотврати /само-надеяност/. Съгласно
чл.11 ал.4 от НК непредпазливите деяния са наказуеми само в предвидените от закона
случаи.
По делото се установи от свидетеля Р.П.Ц. ***, че лицето Н.Т., без знанието и съгласието на собственика на МПС – жалбоподателката П.К., в нейно отсъствие, е взел ключовете
на МПС и го е управлявал след това по спешност.
В
случая не е налице извършено виновно от жалбоподателката
П.К., умишлено или по непредпазливост - под
формата на небрежност или самонадеяност, предоставяне на МПС на лице, което
няма СУМПС, с което лицето извършва административно нарушение по чл.150 от ЗДвП, за което е съставен АУАН.
В настоящия случай, няма
други преки или косвени доказателства по какъв начин е предоставено МПС на
неправоспособен водач, освен показанията на св. Р.Ц. и съдът приема, че не е
налице виновно поведение у собственика на МПС, тъй като ситуацията явно е била
непредвидима. В случая жалбоподателката не е могла да
предвиди настъпването на обществено-опасните последици, т.е. налице е
хипотезата по чл.15 пр.2-ро от НК, т.нар. „случайно деяние”, който текст е
приложим съгласно чл.11 от ЗАНН. Релевантните за доказване в случая факти за осъществено
нарушение по ЗДвП и прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а ЗДвП, могат да бъдат доказани с всички
доказателствени средства. С АУАН, съставен на водача на МПС, се доказва
единствено управлението на състав на ППС, в нарушение на ЗДвП, но не и начина
на предоставянето му от собственика на автомобила.
Действително релевантният за
приложението на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП юридически факт
е фактът на допуснато административно нарушение
от друго лице, който обаче следва да бъде подведен под приложимата материално-правна
норма, за ангажиране на административната отговорност на жалбоподателя,
собственик на МПС-то. Разпоредбата на чл. 102, ал.
1, т. 1, предл. 3 /трето/ от ЗДвП регламентира, че на собственика на
МПС се забранява да предоставя МПС на лице, което не е правоспособен водач. В
настоящия случай обаче, срещу жалбоподателя П.К. не е бил съставен такъв АУАН,
по изпратената в съда адм. преписка такъв не е приложен, а въобще няма и
твърдения от страна на ответника по жалбата, такъв АУАН въобще да е бил
съставян. Тук следва да се посочи, че в чл. 177, ал. 1, т. 3, б. "а"
от ЗДвП, изрично е регламентирано, че се наказва с
глоба от 100 до 300 лв. собственик, който допуска или предоставя управлението
на МПС на лице, което не е правоспособен водач. Това означава, че
предоставянето от собственика на МПС, какъвто е жалбоподателя К. на
управлението на това МПС от лице, което не е правоспособен водач Н.Т., какъвто
е настоящия случай, е адм. нарушение по смисъла на тази именно норма от ЗДвП,
но това нарушение на собственика на описаното в заповедта МПС, както бе
посочено и по-горе, следва задължително да е констатирано със съставен акт за
адм. нарушение /АУАН/, от компетентните длъжностни лица,който АУАН, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, има обвързваща доказателствена сила.
Безспорно е по делото, че в настоящия случай, АУАН за такова нарушение не е бил
съставен срещу жалбоподателя К. в качеството й на собственик на посоченото МПС,
предвид което се налага и изводът, че не е налице основна материално-правна
предпоставка за прилагането на тази ПАМ, по отношение на нея, в качеството й на
собственик на описаното в заповедта МПС. При липса на съставен АУАН на
собственика на МПС за нарушение по чл.102 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП вр. чл. 177 ал.1 т.3 б.“а“ от ЗДвП логично съответния адм.
орган е приел, че не е налице такова нарушение. Това от своя страна обуславя и
материална незаконо-съобразност на оспорената
заповед, на основание чл. 146, т. 4 от АПК, т.е. като издадена в противоречие и
с материално-правни разпоредби на закона.
В случаите когато се налага ПАМ на
собственик на МПС, поради съответно нарушение по ЗДвП не на собственика, а на
друго лице, което управлява това МПС, следва административния орган издал ПАМ
да изследва обстоятелствата относно причините за предоставянето на МПС-то и при
жалба срещу ПАМ да представя доказателства за причините поради които
собственика е предоставил собственото си МПС на този водач, за да се прецени
вината и отговорността на собственика.
При насрочване на
делото съдът е указал на ответника, че носи доказателствена тежест за
установяване съществуването на фактическите основания, посочени в оспорената
заповед и изпълнението на законовите изисквания при издаването ѝ.
Предвид всичко изложено по-горе, настоящата
инстанция намира, че така издадената заповед за прилагане на тази ПАМ
категорично не е съобразена и с целта на закона по смисъла на чл.146 т.5 от АПК, тъй като издадена по този начин, тя по никакъв начин не допринася или
способства за изпълнението или постигането на целите на този закон /ЗДвП/. ПАМ има превантивен характер и има за цел да
осуети възможността за извършване на други подобни нарушения, като е пределно
ясно, че тя не е адм. наказание. Оспорената заповед има самостоятелни правни
последици, различни от адм. акт, с който се установява нарушение и се налага
административно наказание. Поначало адм. акт, с който се прилага превантивна
ПАМ, предхожда налагането на адресата на адм. наказание с правораздавателен акт
на административно-наказателна юрисдикция, т.е. с наказателно постановление.
Всеки от тези актове, обаче, имат различно предназначение и самостоятелни
правни последици, като ПАМ са форма на изпълнително-разпоредителна дейност,
чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда,
докато адм. наказания са израз на държавната наказателна репресия и се налагат
по повод извършено адм.нарушение. С налагането на подобни мерки се прилага
диспозицията на съответната правна норма и затова тя не е средство за
реализиране на правна отговорност. Не следва собственика на МПС да търпи ПАМ за
чужда вина.
Нарушен е принципа за съразмерност
съгласно чл.6 от АПК, относно справедливост и въздържане от актове и действия,
които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.
По изложените съображения, съдът приема, че оспорената
заповед е незаконосъобразна и са налице отменителните основания по чл. 146, т. 4 и т. 5. АПК и
жалбата, като основателна в тези части - несъответствие с приложимите материално-правни
норми и с целта на закона, следва да се
уважи.
Оспорената ЗППАМ е
издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при
постановяването й не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, но същата е постановена в
несъответствие с приложимите материално-правни норми и с целта на закона.
При този изход на делото, основателна
се явява претенцията на жалбоподателя, изразена в хода по същество от
процесуалния му представител, за присъждане на направените по делото разноски,
възлизащи в случая общо в размер на 760 лв. /седемстотин и шестдесет лева/,
представляващи внесената държавна такса /л.20/, в размер на 10 лв. /десет
лева/ и заплатеното в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 750 лв. съгласно приложен по делото Договор за
правна защита и съдействие /л.31/. Сумата от 750 лв. адв. хонорар не е прекомерна
и съответства на характера на делото, и на предоставената правна помощ от
пълномощника-адвокат. Същата сума дори е под минимално определената съгласно
чл. 8 ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а
именно 1000 лв.
За дължимите на жалбоподателя П.К.
деловодни разноски, сторени в настоящото производство, следва да бъде осъдено
юридическото лице – в случая Областна дирекция на МВР – Враца, към структурата
на което принадлежи административният орган – Началник РУ-***, към ОД на
МВР-Враца, към която е издателя на акта ПИ в РУ-***.
Воден от горното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Адм. съд Враца,
втори състав,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на П.И.К. ***, ЗАПОВЕД за прилагане на принудителна
административна мярка № 23-0300-000035
от 07.04.2023г. по чл. 171 т.2а б.“А“ от ЗДвП на ПИ към ОДМВР-Враца, РУ-***, за
„Прекратяване на регистрацията на ППС /л.а.“БМВ
Х5“ с № **/ за срок от 6 месеца“.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – гр. Враца
да заплати на П.И.К. ***, разноски по делото, общо
сумата от 760 лв.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не
подлежи на обжалване, съгласно чл.172, ал. 5 ЗДвП.
На основание чл. 138, ал.1 АПК препис от
решението да се изпрати на страните.
АДМ.
СЪДИЯ: