Р Е Ш Е Н И Е

№     13                                               28.02.2020г.                                   гр.Ямбол

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Ямболският окръжен съд                                 І-ви въззивен наказателен състав

На 5 февруари                                                                                       2020година

В публично     заседание в следния състав:

                                                                     Председател: Пепа Чиликова

                                                                            Членове:  Петранка Жекова

                                                                                              Иван И.

Секретар Ив.Златева

Прокурор Ж.Илиев

Като разгледа докладваното от съдия Жекова

Внохд. №  328 по описа за 2019г.  За да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия П.И.П., депозирана чрез служебно назначения му защитник  адв.Б. Ч, против присъда № 118/ 4.11.2019г. постановена по нохд № 631/2019г.по описа на Районен съд- Ямбол.

С обжалваната присъда въззивника подсъдим П. е признат за виновен в това, че на 4.03.2019г.около 18 часа в гр. Ямбол, на ул."Г.С.Раковски" №23, от етажна площадка пред апартамент №23, е отнел чужда движима мвещ - велосипед "ВМС Trailfox" на стойност 1980лв., от владението на собственака й П.Н.Х., без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, поради което и на основание чл.194, ал.1, вр.с чл.54 от НК е осъден на 1 година лишаване от свобода.

На основание чл.66, ал.1 от НК изтърпяването на наложеното наказание е отложено за изпитателен срок от по 3 години, считано от влизане на присъдата в сила.

Подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски  100,80лв. в приход на Републиканския бюджет, по сметката на ОД МВР -Ямбол  и 40лв. в приход на бюджета на съдебната власт, по сметката на РС-Ямбол. 

В жалбата на подсъдимия се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата. Излагат се подробни съображения, че присъдата е постановена при неизяснена факттическа обстановка и превратно тълкуване на събраните доказателства. Сочи се, че по делото не са събрани доказателства относно авторството на деянието, поради което се иска съдът да отмени присъдата и да постанови нова, с която изцяло да оправдае подсъдимия. Излагат се и доводи за допуснати процесуални нарушения, тъй като първоинстанционният съд е мотивирал присъдата с доказателства несъбрани по съответния процесуален ред, а именно на признания пред полицейски служители. Алтернативно се иска намаляване размера на наложеното наказание.

Участващият по делото прокурор от ОП-Ямбол пледира за неоснователност на въззивната жалба. На това основание се иска съдът да постанови решение, с което да потвърди изцяло обжалваната присъда.

Въззивното производство е разгледано по реда на чл.269, ал.3 от НПК, в отсъствие на въззивника- подсъдим, тъй като същия е напуснал страната и не е посочил адрес за призоваване. Представлява се от служебно назначенияь му защитник адв.Ч. същата изцяло поддържа депозираната въззивна жалба и пледира въззивният съд да постанови присъдата , с която изцяло да оправдае подсъдимия по предявеното му обвинение. Поддържа се и алтернативното искане за намаляване размера на наложеното наказание.

 ОС- Ямбол след като обсъди доводите в жалбата, пледоарията на защитника на подсъдимия и заключението на прокурора,  съгласно правомощията си по чл.313 и чл.314 от НПК извърши цялостна служебна проверка на обжалваната присъда приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.319 ал.1 от НК и от лице имащо право и интерес да обжалва. Разгледана по същество същата се явява  неоснователна по следните  съображения:

Районният съд е разгледал делото в отсъствие нра подсъдимия при спазване на процесуалните правила визирани в чл.269, ал.3, т.4 от НПК, тъй като същия е напуснал пределите на страната и местоживеенето му не е известно, както и неговото отсъствие не е попречило за разкриване на обективната истина. По отношение на напускането на страната са събрани безспорни доказателства, които се споделят от проверяващия съд. Подсъдимият сам се е поставил в ситуация делото да се разглежда задочно, тъй като е участвал лично в досъдебното производство, при привличането в качеството на обвиняем /8.05.2019г./ и при предяване на разследването /18.05.2019г./ , след което на 14.06.2019г.е напуснал страната. Правилна е преценката за наличие и на  втората кумулативна предпоставка за задочно производство, а именно разглеждането на делото в отсъствието на подсъдимия няма да попречи за разкриването на обективната истина.  По тези съображения взетото решение за разглеждане делото в отсъствието на подсъдимия при условията на чл.269 ал.3 т.4 НПК е законосъобразно и правилно. Спазена е и разпоредбата на чл.94 ал.1 т.8 НПК, като на подсъдимия е  назначен служебен защитник- адв.Б.Ч..

Въззивният съд споделя изцяло приетата от първата инстанция фактическа обстановка, тъй като същата се подкрепя изцяло от събраните на съдебното следствие доказателства.

На 04.03.2019 г. след обяд подс.П. и св.Е се разхождали по ул."Г.С.Раковски" в гр.Ямбол. Когато били на пейките пред офиса на ОББ- АД подс.П. казал на свидетеля да го изчака, тъй като ще отиде до своя позната. Подсъдимият се обадил по телефона на св. Д.В., живуща ***  и  я помолил  да му даде  5 лв. В. се съгласила да му помогне и му казала да се качи до апартамента й, като отключила чрез домофона врата на входа. Влизайки във входа подсъдимият подминал етажа на свидетелката и се качил до 6 етаж, където видял оставен на площадката велосипед собственост на св.П.Х.. След което слязъл до 4 етаж и взел обещаните му пари от В.. Веднага след това се качил отново до шестия етаж и взел велосипеда на  Х. марка  „ВМС Trailfox“. Носейки го на ръце  слязъл по стълбите, като на площадката на първия  етаж  срещнал свид. С., живуща в същия вход. Отишъл с велосипеда при св.Е, на когото обяснил, че велосипеда е на негова приятелка.  Същия ден подсъдимият дал на Е процесния велосипед, като се уговорили по- късно да му заплати 30лв. След това велосипеда е препродаден на св.Н.К и на  И.П.

След като установил липсата  на велосипеда собственика му св.п.Х. подал сигнал в полицията. В резултат на предприетите оперативно- издирвателни мероприятия  автора на кражбата бил установен.

          С протокол за доброволно предаване  от 05.03.2019г. И.П предал велосипеда, който  с разписка  бил върнат на собственика му П.Х..

От заключението на оценителната експертиза изготвена от вещото лице М.Г. е видно, че  стойността на предмета на престъплението -   велосипед „ВМС Trailfox“ е  1980 лв.

За да приеме горната фактическа обстановка районният съд е анализирал всички събрани доказателства, като изложил убедителни мотиви защо ги кредитира. Всички събрани гласни доказателства- показанията на свидетелите В., С., Е и И. дадени на съдебното следствие на първата инстанция и показанията на св.Х. разпитан пред въззивния съд са последователни и непротиворечиви. Съвкупния анализ на посочените доказателства води до единствения и несъмнен извод, че подсъдимият е автор на инкриминираната му кражба, поради което и доводите във въззивната жалба в тази насока са неоснователни.  Св.Х. сочи мястото където е оставил собствения си велосипед, а именно на площадката на 6 етаж, както че същия му е бил откраднат. Описва подробно и марката на велосипеда и какво е било техническото му състояние. Св.В. твърди, че когато на инкриминираната дата е отворила входната врата на апартамента си на 4 етаж е видяла, че подсъдимия слиза отгоре, при условие, че знае на кой етаж живее. Св.С.  от своя страна е  видяла непознат млад мъж да слиза по стълбите носейки велосипед. Св.Е дава показания в същата посока, че когато подсъдимия се върнал от срещата с приятелката си е бутал велосипед. Посочените гласни доказателства са непротиворечиви и взаимно допълващи се, като в подкрепа на авторството на кражбата е и обстоятелството, че процесния велосипед е бил открит в И.П  от органите на полицията и върнат на собственика.    

Стойността на отнетото е доказано по несъмнен начин от заключението на стоковата експертиза, която правилно и обосновано е кридитирана от първата инстанция.

При правилно установена фактическа обстановка решаващия съд е направил  обосновани и законосъобразни правни изводи, като е приел, че подсъдимия П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.194, ал.1 от НК.

От обективна страна подсъдимит са взели участие в двете фази на изпълнителното деяние кражба - противозаконно отнемане на предмета на престъплението и осъществяване на трайна фактическа власт върху същия.

Проверяващият съд споделя изводите, че от субективна страна подсъдимия е действал с пряк умисъл, тъй като е съзнавал, че отнема чужда вещ без знанието и разрешението на собственика и е целял именно този престъпен резултат.

По отношение вида и размера на наложеното наказание:

Районният съд напълно законосъобразно и справедливо е определил наказанието на подсъдимия при условията на чл.54 от НК, тъй като по отношение на него не е налице нито една от материално правните предпоставки на чл.55 от НК.

При определяне на наказанието правилно е отчетена невисоката степен на обществена опасност на подсъдимия, както и сравнително високата степен на обществена опасност на деянието в предвид стойността на отнетото и динамиката на този вид престъпления. По тези съображения наложеното наказание 1 година лишаване от свобода е справедливо и съответно както на извършеното така и на личността на подсъдимия. Споделят се и аргументите за приложение на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК за отлагане изтърпяването на наложеното наказание, тъй като същия макар и да е бил осъждан е реабилитиран  и за постигане целите на наказанието и преди всичко за негово поправяне не е необходимо да търпи ефективно наложеното му наказание лишаване от свобода.

Съдът намира за неоснователно искането на защитника на подсъдимия за намаляване размера на наказанието, тъй като първата инстанция е отчела всички налични смегчаващи вината обстоятелства и намаляването на наказание би било необосновано снизхождение.

Неоснователно е и твърдението за допуснато процесуално нарушение, тъй като първоинстанционният съд е обосновал присъдата единствено на доказателствата събрани по съответния процесуален ред.

При горния изход на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК районният съд законосъобразно е осъдил подсъдимия да заплати всички направени по делото разноски.

 По изложените съображения съдът счита, че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена, поради липса на основания за нейното изменение или отмяна.

Водим от горното и на основание чл.338 от НПК , Окръжен съд- Ямбол,

                                                                                                                                                                      

                                                Р             Е              Ш             И        :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 118 /4.11.2019г.постановена по нохд № 631/2019г.по описа на   Районен съд- Ямбол.

Решението не  подлежи на касационно обжалване.

               

 

                 Председател:                                  Членове:1.                        2.