Р Е
Ш Е Н
И Е № 246
гр.Кюстендил, 25.11.2021год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
при участието на секретаря
Лидия Стоилова, като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 205 по описа за 2021год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.83,
ал.6 вр. с ал.5 от Закона за оръжията,
боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия.
П.Х.Н. ***, е подал жалба срещу Решение
№ 1910з-422/31.05.2021г. на ВПД началник на Районно управление –
Кюстендил при ОД на МВР - Кюстендил, с което на осн.
чл.83, ал.5, пр.2 във вр. с ал.1 и ал.4 във вр. с чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ му е отказано издаване на разрешение за придобиване
на късо огнестрелно оръжие и боеприпаси.
Релевирани са основанията за оспорване
по чл.146, т.1-т.5 от АПК. Оспорва се компетентността на органа, наличието на
фактически и правни основания за издаване на обжалвания отказ, които да
кореспондират помежду си. Процесуалните нарушения са свързват с неизпълнение на
задълженията от органа по чл.35 от АПК и по чл. 83, ал.2 от ЗОБВВПИ.
Несъответствието с материалния закон и с целта на закона жалбоподателят обосновава с доказателствата за извършена
кражба в дома му, във връзка с която е образувано ДП № 541/2020г. по описа на
РУ и която е породила у него страх за
живота и здравето, както и с осъществяваната
търговска дейност по дърводобив и търговия с дърва, която изисква носене на големи парични суми и постоянно
пътуване, вкл. в отдалечени махали и
планински райони. Прави се искане
за отмяна на оспореното решение и за
връщане на преписката на административния орган с указания за издаване на исканото
разрешително.
В
съдебното производство, пълномощникът на жалбоподателя адв. Т., поддържа
изложените в жалбата доводи и искания. Претендира присъждане на деловодни разноски.
Ответникът
по делото – началникът на Районно
управление – Кюстендил при ОД на МВР – Кюстендил, чрез пълномощника си юрк. Г. Б.,
изразява становище за неоснователност на жалбата. В съдебно заседание и в
представени писмени бележки сочи, че оспореното решение е законосъобразен
административен акт. Във връзка с основанията по чл.146, т.4 и т.5 от АПК, се
сочи надлежно приложение на материалния
закон и съответствие с целта на закона при издаване от обжалвания отказ, като
се акцентира на въведеното разграничение
на огнестрелните оръжия по чл.6, ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗОБВВПИ за граждански и служебни цели и на различния режим
за реализиране на правото на придобиване
на оръжие. Извън горното, са налице доводи за недоказаност на основателността
на заявената от жалбоподателя причина за издаване на процесното разрешение. Прави
се искане за отхвърляне на жалбата и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Предявено е възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение в хипотезата на чл.78, ал.5 от ГПК вр. с чл.144 от АПК.
Съдът, като прецени
доказателствата по делото, доводите и
възраженията на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Административното производство,
приключило с издаване на оспореното решение, е започнало по заявление рег. №
191000-5354/08.04.2021г. на П.Х.Н. ***, за издаване на разрешение за придобиване
чрез закупуване на един брой късоцевно огнестрелно оръжие за „самоохрана“. Към заявлението са приложени: декларация по чл.76, ал.4, т.2 от ЗОБВВПИ от 03.02.2021г.; декларация по чл.58, ал.1, т.2,3,4,5 и 8 от ЗОБВВПИ от
03.02.2021г.; свидетелство за съдимост като неосъждано лице от РС – Кюстендил;
медицинско удостоверение за липса на
психични отклонения с изх. № 52/18.01.2021г. от МЦ „Медисити 21” ООД – гр.Кюстендил;
удостоверение за липса на образувани и неприключени наказателни производства и
повдигнати обвинения от общ характер рег. № П-11106-9/13.04.2021г. от НСС; удостоверение
за придобита правоспособност за безопасно боравене с оръжие по протокол № 4516/18.07.2001г. на
РДВР-Кюстендил; удостоверение за психологическа пригодност за носене на оръжие
рег. № 60032/16.04.2002г.; диплома за
завършено средно образование за професия „оператор в дървообработващата
промишленост”. Заявителят е представил и документ – „основателна причина за
притежаване на късо огнестрелно оръжие“ с дата 06.04.2021г., в който сочи, че е
управител на фирма „Мечо 06“ – с. Невестино, занимаваща се с дърводобив и
дървопреработване в област Кюстендил; че във връзка с дейността на фирмата
често му се налага да носи големи суми пари за заплати и заплащане на
реализирана продукция; че офисът на фирмата е в началото на с. Невестино и му
се налага да се прибира пеш до дома си; че като частен лесовъд постоянно
обикаля горските масиви, където среща диви животни; че предвид всичко изложено се притеснява за собствената
си безопасност и от нападения с цел грабеж, а оръжието му е необходимо за да
защити живота и здравето си и на семейството
си, както и за да защити движимото и недвижимо имущество.
Във връзка със заявлението на П.Н.,
със заповед № 1910з-306/09.04.2021г. началникът на РУ – Кюстендил възлага проверка
на полицейски служители относно обстоятелствата по чл.58, ал.1 от ЗОБВВПИ. В
изпълнение на визираната заповед са депозирани: докладна записка
УРИ1910р-11570/23.04.2021г. , от която се установява, че заявителят П.Н. не
злоупотребява с алкохол, не употребява наркотични вещества, няма данни да страда от психическо
заболяване, не поддържа контакти с лица от криминалния контингент, няма данни
да е осъждан по ЗЗДН; докладна записка
УРИ 1910р-11457/22.04.2021г., от която се установява, че според данни в
информационните масиви на МВР, по отношение на заявителя е имало наказателно
производство на ОС – Кюстендил от 21.09.2005г. с наложено условно наказание за престъпление по чл.339, ал.1 от НК – лишаване от свобода за 10 месеца с изпитателен срок от 4 години, както и
че лица от с. Невестино, пожелали анонимност, са посочили, че П.Н. често
злоупотребява с алкохол и става агресивен.
Към преписката е приложено писмо рег. № 277р-4024/16.04.2021г. на директора на ОДМВР – Кюстендил ведно с поименна справка, извършена в
информационните масиви на МВР относно П.Х.Н.. Видно от същата, жалбоподателят е
осъден с присъда на ОС – Кюстендил от
21.09.2005г. з а престъпление по чл.339, ал.1 от НК –придобиване, държане и
предаване на ВОБ без разрешение, като му е наложено наказание лишаване от свобода за 10 месеца с
изпитателен срок от 4 години, а според
заявителски материали, жалбоподателят
е потърпевш от извършени престъпления – кражби, отнемане на МПС и обсебване съответно
през м. май 2003г., м. януари 2005г., м. август 2005г., м. декември 2008г., м.
март 2010г., м. март 2013г. и през м. май
2020г., като за последното деяние – кражба, извършена на 16.05.2020г. е
образувано ДП № 541/2020г., което е спряно с постановление на РП – Кюстендил. В
изпратената до органа поименна справка са налице данни за това, че във връзка с
разследването срещу жалбоподателя за престъплението по чл.339, ал.1 от НК, е
издадена заповед за отнемане на разрешение за носене и употреба на ловно
оръжие, като впоследствие са издадени
заповеди, с които се разрешава придобиване, носене и съхранение на ловно
оръжие с валидност до 31.01.2016г.
Предвид събраните данни от
проверката, с писмо рег. № 191000-6567/07.05.2021г. началникът на РУ –
Кюстендил уведомява жалбоподателя, че е необходимо да посочи в писмен вид
основателна причина, с която да докаже по несъмнен начин необходимостта от
притежание на късоцевно огнестрелно оръжие.
С молба УРИ 191000-6912/13.05.2021г., П.Н. обосновава
искането си за издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие като
сочи следното: че е управител на две търговски дружества „М.“ ЕООД и „М.“ ЕООД,
които са регистрирани по ЗДДС и реализират високи месечни обороти около и над 50 000лв.; че
осъществяваната търговска дейност е по дърводобив и търговия с дърва,
която изисква носене на големи парични
суми и постоянно пътуване, вкл. в отдалечени махали и
планински райони през тъмната част на денонощието; че на 16.05.2020г. е извършена кражба в дома му, който е и офис на
дружествата, на голяма сума пари – около 9200лв. и на златни накити, във връзка
с която е образувано ДП № 541/2020г. по описа на РУ; че кражбата е
породила у него страх за живота и
здравето; че се страхува да не бъде
ограбен и наранен, тъй като в селото е известно, че често пренася пари в брой.
В хода на назначената
проверка и въз основа на събраната
информация е изготвена докладна записка УРИ 1910р-13213/14.05.2021г. на мл.
инспектор /КОС/ при РУ – Кюстендил с адресат началника на РУ – Кюстендил, с
която се сочи, че при извършена справка в РУ не са установени регистрирани заплахи, отправяни срещу живота и здравето на П.Н.,
поради което и във връзка с посоченото
от него основание за издаване на исканото разрешение – самоохрана, се предлага да бъде издаден отказ по заявлението
поради недоказаност на основателни причини
за необходимостта от придобиване на оръжие.
Следва писмо от 17.05.2021г. на
началника на РУ – Кюстендил, с което жалбоподателят е уведомен на осн. чл.26,
ал.1 от АПК за образуваното административно производство за издаване на
административен акт – отказ за издаване на разрешение за придобиване на
огнестрелно оръжие на основание чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, като му е указана
възможността в 3-дневен срок за представи становище, доказателства и възражения. Във връзка с полученото писмо,
заявителят П.Н. депозира писмено становище пред органа УРИ 1910-
ОО-7509/25.05.2021г., видно от което оспорва предложенията на полицейските
служители за издаване на отказ по подаденото заявление, като сочи, че са
представени надлежни доказателства установяващи
законовите основания за
придобиване на оръжие.
Във връзка с постъпилото
становище, е извършена повторна проверка от полицейски служител – началник
участък в с. Невестино, за резултатите от която е изготвена докладна записка
УРИ 1910р-14355/26.05.2021г. В същата се сочи, че лица от
с. Невестино, пожелали анонимност, са споделили, че П.Н. често злоупотребява с
алкохол и става агресивен, а от справка в масивите на МВР е установено, че
срещу Н. са издадени НП за управление на
МПС след употреба на алкохол на 04.09.2016г. и НП за управление на МПС без
свидетелство за правоуправление на 03.10.2016г. Прави се предложение да бъде
отказано издаване на разрешение за придобиване на оръжие.
При посочените доказателства, ВПД началник на РУ – Кюстендил постановява оспореното
решение № 1910з-422/31.05.2021год., с което на П.Х.Н. е отказано издаване на разрешение за придобиване на
късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за него, на основание чл.83, ал.5,
пр.2 във вр. с ал.1 и ал.4 и във вр. с чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ поради това, че заявителят не е доказал
основателна причина, която по несъмнен начин обосновава издаването на исканото
разрешение. Органът приема, че липсват доказателства за съществуване на реална и непосредствена заплаха за живота, здравето и
имуществото на заявителя, а само са налице
твърдения, сочещи на хипотетична
възможност същият да бъде обект на престъпления или на нападения от диви
животни, поради което не се установява необходимост от оръжие за самоотбрана. Допълнително
административният орган излага съображения, основаващи се на разграничението
въведено с разпоредбата на чл.6 от ЗОБВВПИ относно предназначението на
огнестрелните оръжия, с които не възприема доводите на заявителя за нуждата от
оръжие с оглед упражняваната търговска дейност, свързана с пътувания в
отдалечени махали и планински райони през тъмната част на
денонощието и с пренасянето на големи
парични суми, като сочи приложимост на режима за охрана по Закона за частната
охранителна дейност.
Издаденото решение е връчено на жалбоподателя с разписка на 01.06.2021г., а жалбата е депозирана на 10.06.2021г.,
т.е. в срока по чл.149, ал.1 от АПК вр.
с чл.83, ал.6 от ЗОБВВПИ.
В съдебното производство по
искане на жалбоподателя са събрани гласни доказателствени средства. От
показанията на разпитания свидетел Г.З. се установява осъществяваната от Н. търговска дейност по добив и преработка на
дървесина, която е свързана с често
пребиваване в гората, където се е срещал с диви животни. От друга страна,
свидетелят сочи, че в дома на жалбоподателя е била извършена кражба и че
същият носи пари в брой за да се разплаща на място с работници и за извършени
сделки, който факт е известен в селото и има опасност да бъде нападнат с цел
грабеж, по която причина няколко пъти го е молел да го придружи.
Показанията на свидетеля съдът
намира за обективни и достоверни.
Горната фактическа обстановка се
установява и доказва от посочените по-горе доказателства.
Преценката на събраните
доказателствени средства, обосновава следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима - депозирана е в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК вр.
с чл.83, ал.6 от ЗОБВВПИ
от адресата на решението, чийто
права и интереси се засягат пряко от същото.
Жалбата е редовна, като
изпълняваща изискванията на
чл.150 и чл.151 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съдът счита оспорения административен акт за
законосъобразен, поради което и на осн.чл.172, ал.2 от АПК вр. с чл.83, ал.6 от ЗОБВВПИ отхвърля оспорването. Проверено
съобразно критериите по чл.146 от АПК, обжалваното решение е валиден
административен акт, издадено е при спазване на изискванията за форма и на
административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните
разпоредби на специалния закон и с неговата цел.
По отношение компетентността на
издателя на решението, констатациите са
за наличие на териториална и материална компетентност на органа в лицето на
началника на РУ - Кюстендил по
постоянния адрес на заявителя /арг . чл.83,
ал.5 вр. с чл.76, ал.1 от ЗОБВВПИ/. Доводите на жалбоподателя за липса на
компетентност на органа са
неоснователни.
Редовността на проведената административна процедурата се оспорва от жалбоподателя с твърдения за неизпълнение на задълженията
от органа по чл.35 от АПК и във връзка
със срока по чл. 83, ал.2 от ЗОБВВПИ.
Наведените в жалбата оплаквания са неоснователни. Съдът не констатира
допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Жалбоподателят е приложил към подаденото заявление всички
документи, предвидени в чл.76, ал.4 от ЗОБВВПИ, а органът е издал акта след
събиране и обсъждане на относимите за издаването му факти и обстоятелства. Обратно на
поддържаната от оспорващия теза, следва да се посочи, че няма законови ограничения за броя на проверките,
извършвани от полицейските служители по
повод предявено искане за разрешаване на
дейности с огнестрелно оръжие, а изготвените от същите докладни записки са във
връзка със събраните данни и уточненията на заявителя относно необходимостта от
притежаване на оръжие. По отношение на последната и в съответствие с изискването по чл.76, ал.3, т.3 от закона, началникът
на РУ – Кюстендил с писмо от 07.05.2021г., е указал на заявителя нуждата от допълнително обосноваване. Действително предоставеният от органа срок
не е съобразен със срока по чл.83, ал.2 от ЗОБВВПИ, но заявителят е депозирал
писмено становище на 13.05.2021г., с което е реализирал правото си да мотивира основателността на исканото
разрешение и допуснатото процесуално нарушение не е съществено.
Решението е издадено в писмена форма, съдържа
необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и отговаря на специалните изисквания за
мотивиране на отказа по чл.83, ал.5 от ЗОБВВПИ. Органът е посочил конкретни, а не бланкетни
/както неоснователно сочи жалбоподателя/, фактически и
правни основания за издаване на акта, като е обосновал постановения отказ с липсата на доказателства,
които да установяват основателна причина по см. на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ за извършване на дейности,
попадащи в режима на специалния закон.
По съществото на спора съдът
счита, че оспореното решение е постановено в съответствие с материалния закон,
т.е. констатира се съответствие между
фактическите обстоятелства и приложената правна норма в рамките на
изложените от административния орган мотиви. Възраженията на жалбоподателя в
обратен смисъл са неоснователни. Предмет
на проверка е индивидуален административен акт, с който по отношение на оспорващия
е постановен отказ за издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие. Правното основание на
същия е разпоредбата на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, според която разрешения
за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и
боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина -самоотбрана,
ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен
начин обосновава необходимостта от издаването на разрешение. Представените
писмени доказателства към преписката, както и показанията на разпитания от съда
свидетел, преценени в контекста на
изложените от оспорващия основания, сочат на обоснованост и законосъобразност
на атакуваното решение.
В депозираното пред административния
орган заявление П.Н. излага мотиви за
това, че оръжието му е необходимо за „самоохрана“, т.е. самоотбрана по
терминологията на закона. Допълнително искането е мотивирано с доводи за това, че е управител на две търговски
дружества, които са регистрирани по ЗДДС и реализират високи месечни обороти, а осъществяваната търговска дейност
е по дърводобив и търговия с дърва, която изисква носене на големи парични суми и постоянно
пътуване, вкл. в отдалечени махали
и планински райони през тъмната
част на денонощието, където може да бъде
ограбен или наранен от диви животни.
Като причина сочи и извършената на 16.05.2020г. кражба в дома му, който е и офис на
дружествата, на голяма сума пари – около 9200лв. и на златни накити, във връзка
с която е образувано досъдебно производство.
Видно е, че извън първоначално заявената причина „самоохрана“, т.е. защита на живота,
здравето и имуществото, жалбоподателят посочва причини, свързани с търговската
му дейност, което изисква преглед на нормативната
регламентация на режима на дейностите с огнестрелни оръжия. Според чл.6, ал.1, 2 и 3 от ЗОБВВПИ, с оглед
предназначението му, субектите, които го използват и техническите му
характеристики, огнестрелното оръжие е за служебни и граждански цели. За
служебни цели се предоставя огнестрелно
оръжие, вкл. късо огнестрелно оръжие, за
охрана на собствеността, самоотбрана, както и за други разрешени
дейности. За граждански цели се предоставя огнестрелно оръжие, вкл. късо
огнестрелно оръжие, за самоотбрана, лов, спортни дейности, учебни стрелби,
колекциониране и културни нужди /за театрален и филмов реквизит/. В хипотезата
по чл.6, ал.2 от закона, разрешението се издава за нуждите на
изпълняваното от заявителя занятие, а в хипотезата по чл.6 , ал.3 от закона -
поради наличие на опасност с източник битието на заявителя, т.е. законодателят
изрично е установил разлика между носенето на оръжие за самоотбрана и с цел
охрана на собствеността като търговска дейност. Независимо от вида на целите, правните норми възлагат в тежест на лицето,
подало заявление за издаване на разрешение, да обоснове необходимостта от притежаване
на огнестрелно оръжие, като представи съответните доказателства в зависимост от
конкретното основание /арг. чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ/. Не е предвидено задължение за административния
орган да провежда служебна проверка на
твърденията на заявителя, като издирва или презумира обстоятелства,
установяващи такава необходимост.
В случая, с оглед посочените в заявлението и допълнително изложени мотиви, нуждата от оръжие е за самоотбрана на жалбоподателя като физическо лице, т.е. иска се издаване на разрешение за оръжие за граждански цели, както и за самоотбрана на жалбоподателя във връзка с осъществяваната търговска дейност, т.е. иска се издаване на разрешение за оръжие за служебни цели. В оспореното решение органът е посочил, че липсват доказателства в административната преписка, които да обосноват сочената необходимост и за двата вида цели. Този извод на административния орган съдът намира за правилен и законосъобразен.
Нуждата от самоотбрана е правнозначимият факт, който в случая не е установен от жалбоподателя. Изложените от него доводи, с които мотивира причината за исканото разрешение, не обосновават такава нужда. При липсата на доказателства за наличието на конкретна или потенциална опасност за живота, здравето, сигурността и имуществото на жалбоподателя не е обоснована необходимостта от притежаване на късоцевно огнестрелно оръжие с цел самоотбрана. По аргумент от чл. 170, ал. 2 от АПК в тежест на жалбоподателя е да установи, че са били налице условията за издаване на облагоприятстващ акт по искането му. Доказването на заявената необходимост е пълно и главно, а непровеждането му сочи, че мотивираният с липсата ѝ отказ за издаване на разрешение, е законосъобразен.
Жалбоподателят не е посочил достатъчно
сериозни факти и обстоятелства, които дават основание да се направи разумно
обосновано предположение за действителна сериозна причина, която налага
използването на оръжие за самоотбрана. В административното и в съдебното
производство не са представени
доказателства за това, че съществува опасност или
заплаха за
физическата неприкосновеност или
за имуществото на жалбоподателя, които да изискват завишени критерии за защита,
включващи притежаване на оръжие. От данните по преписката и
в показанията на разпитания свидетел е установено, че през м.
май 2020г. в дома на оспорващия е извършена кражба на пари и златни
накити. В поименната справка от информационните
масиви на МВР, изготвена в хода на назначената проверка, също се съдържа информация за разследвани
кражби, от които жалбоподателят е потърпевш, извършени през
м. май 2003г. и м. декември 2008г. Видно е, че
посегателствата върху имуществото на оспорващия са във
времеви периоди със голяма разлика, т.е. не са чести, а и заплахата от действия с такъв характер
съществува за всеки гражданин, поради което предотвратяването им не е от естество
да мотивира
нуждата от самоотбрана. Следва само да
се добави, че в периода до 2016г., в който са
извършени първите
две кражби, Н. е разполагал с огнестрелно оръжие, но това
очевидно не е предотвратило престъпните деяния. Съхраняването на големи парични суми в дома на жалбоподателя също не обосновава
необходимост от притежаване на късоцевно огнестрелно оръжие, при съществуващата развита банкова система
в страната, а и хипотетичната
опасност от среща със диви животни, без представяне на доказателства, не
покрива изискването за основателност по
чл. 58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ.
Идентични са констатациите на
съда по отношение на мотивите на жалбоподателя съобразно които нуждата от оръжие за самоотбрана е във връзка с осъществяваната
търговска дейност. Не
е спорно по делото, че П.Н. е управител на две търговски дружества с предмет на
дейност – дърводобив и търговия с дървесина. Житейски достоверни са твърденията
в жалбата, че дейността изисква постоянно
пътуване, вкл. в отдалечени махали
и планински райони и през тъмната
част на денонощието. Изложените
обстоятелства обаче не доказват основателна причина, обосноваваща
необходимостта от притежаване на огнестрелно оръжие. Обратната интерпретация на горните факти би била в противоречие с
целта на въведения от законодателя разрешителен режим за дейностите с
огнестрелни оръжия. По делото липсват
доказателства за високи месечни обороти на търговските дружества, както и за
възникнала опасност от посегателства върху имуществото при пътуванията на
оспорващия, като в показанията на свидетеля се сочи единствено, че Н. пренася
големи парични суми с цел да се разплаща на място в горските масиви. Както се
посочи, съхранението и пренасянето на големи суми пари, както и извършваната
дейност обективно не предполагат необходимост от носене на огнестрелно оръжие,
респ. не съставляват основателна причина по см. на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ. На съвременния етап на развитие на търговско-банковата система и
нормативно установените ограничения за кешови разплащания, пренасянето на големи
парични суми не е задължително. Отделно от това - сам по себе си фактът на
опериране с паричния поток на търговските дружества, доколкото самостоятелно не
указва на която и да е от визираните в разпоредбата на чл.58, ал.1, т.10 от
закона цели за използване на оръжие, не може да се третира като мотив за
носенето и употребата му. Освен, че липсват преки доказателства за това, че от
естеството на осъществяваната от жалбоподателя дейност произтичат рискове за личната му безопасност
и за фирменото имущество, следва да се има предвид, че самата мотивировка на
искането сочи на хипотетична и несигурна нужда от защита. Следователно, доказателства
за твърдяната необходимост за самоотбрана със служебна цел, липсват. Обосновано
в оспореното решение е посочена и правната възможност да се обезпечи охраната
на търговската дейност по реда на Закона за частната охранителна дейност.
В този смисъл, като е приел, че е
налице хипотезата на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, административният орган е приложил
правилно закона.
Постановяването на процесния отказ е в съответствие и с целта на закона. Повишеният риск при използването на огнестрелно оръжие налага прецизиране на конкретната и непосредствена необходимост от защита на застрашени блага посредством огнестрелно оръжие, поради което адекватното прилагане на материалния закон обслужва и специфичната цел на закона – охрана интересите на обществото от обоснован разрешителен режим.
По горните съображения съдът
счита оспореното решение за законосъобразен административен акт, жалбата срещу
който подлежи на отхвърляне като неоснователна.
Поради изхода от спора
жалбоподателят няма право на деловодни разноски.
На осн. чл.143, ал.3 ат АПК
съдът осъжда оспорващия да заплати
на ОДМВР – Кюстендил деловодни разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на
100,00лв., определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на осн. чл.172,
ал.2 от АПК вр. с чл.83, ал.6 вр. с ал.5 от ЗОБВВПИ, Административният съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Х.Н. ***, срещу Решение № 1910з-422/31.05.2021г.
на ВПД началник на Районно управление –
Кюстендил при ОД на МВР – Кюстендил.
ОСЪЖДА П.Х.Н.,
ЕГН **********,*** да заплати на ОД на МВР – Кюстендил деловодни разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на
100,00лв.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на
преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: