Р Е Ш Е Н И Е 42/24.1.2020г.
№
24.01.2020 год. гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболския районен съд, гражданско отделение,
XVII-състав, в открито
съдебно заседание, проведено на петнадесети януари през 2020 г., в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМЧО ДИМОВ
при участието на секретаря Н. Х., като разгледа докладваното от съдия
Димчо Димов, гражданско дело № 2940 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *** чрез юрк. С.П. против ЕТ „Метал Гърдев – Георги Гърдев“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***
С исковата молба се твърди, че ищецът имал за задължение да снабдява с ел. енергия и предоставя мрежови услуги на обект на ответника с ИТН ***, находящ се в *** и представляващ цех за алуминиева дограма. За ответника бил открит кл. № ***. От своя страна съгласно общите условия, ответникът се бил задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия и ползването на мрежови услуги, в сроковете и начините определени в чл.18, ал.1 и ал.2 от Общите условия.
Сочи се че съгласно чл.27, ал.1 от Общите условия при неплащане в срок на дължими суми, клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
На следващо място се твърди, че за периода 03.01.2018 год. до 05.12.2018 год., ищецът е доставил на обекта на ответника, а операторът на разпределителната мрежа е предоставил мрежови услуги на обща стойност 196,68 лева, които до този момент не били заплатени. Поради забава в заплащането, ответникът дължал законна лихва в размер на 20,85 лева за периода от 21.02.2018 год. до 14.07.2019 год.
Твърди се още, че ищеца подал заявление по чл.410 ГПК за търсените суми, по което било образувано ч. гр. дело № *** год. по описа на ЯРС, по което била издадена заповед за изпълнение, срещу която било подадено възражение в срок от длъжника-ответник. С посоченото, по същество, ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на настоящия иск.
Претендира се от съда да постанови решение, с което да признае за установено съществуването на вземанията на ищеца към ответника, както следва: 196,68 лева – представляваща стойността на консумирана от обекта на потребителя електрическа енергия и начислена цена за достъп до разпределителната мрежа за периода от 03.01.2018 год. до 05.12.2018 год., както и сумата от 20,85 лева – представляваща стойността на законната лихва за забава за периода от 21.02.2018 год. до 14.07.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 15.07.2019 год. до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се разноски в заповедното и исковото производство.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор-възражение от ответника по делото, с който се оспорва фактура № *** на стойност 173,64 лв., тъй като към имота няма електрозахранване. Оспорва се и такса достъп на същите основания. Твърди, че електрозахранването е прекъснато още в края на 2017 год., фирмата спряла дейност през 2016 год., а сградата рухнал в края на същата година. Ответникът сочи че е поискал от доставчика на ел. енергия да прекрати електрозахранването на имота за да не се предизвика пожар или друг инцидент и не е искал същото да се възстановява.
В съдебно заседание за ищеца в качеството на процесуален представител по пълномощие се явява – юрк. С. П., чрез когото се поддържа, че от всички събрани по делото доказателства се установява, че процесния цех е бил присъединен към елекроразпределителната мрежа, както и че същия консумира ел. енергия. На следващо място ищеца поддържа, че ответникът не е установил, че процесния обект е бил съборен и неизправен нито с писмените доказателства, нито със свидетелските показания. Претендира се от съда да уважи исковете и да присъди на ищеца сторените от него разноски.
В съдебно заседание, ответникът редовно призован, се явява лично, като в хода на делото по същество сочи че тока не му е бил спрян макар и да е искал това, и претендира от съда да отхвърли иска.
След преценка твърденията на страните и
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от материалите по приложеното ч.гр.д. № *** год. по описа на ЯРС, на 15.07.2019 год. пред съда е било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от ищеца в настоящото производство – „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД П., за сумите от: 196,68 лева – главница и 20,85 лева – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 21.02.2018 год. до 14.07.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда, до окончателното и изплащане. Посочено е че вземането е за стойността на електрическа енергия и мрежови услуги, доставени за периода от 03.01.2018 год. до х05.12.2018 год. на основание Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД и чл.98а ЗЕ. Посочено е че електрическата енергия и мрежовите услуги били доставени по партидата на ЕТ „Метал-Гърдев Георги Гърдев“, с клиентски номер № ***, отнасяща се за обект на потребление: ***, ИТН ***.
Заповедният съд е уважил това искане като е
издал заповед № *** год. за претендираните по
заявлението суми, която е била връчена на длъжника лично на 30.07.2019 год.
На 06.08.2019 год., в срока по чл.414, ал.2 ГПК, е постъпило възражение от длъжника срещу издадената против него заповед по
чл.410 ГПК.
С оглед постъпилото възражение и на основание ч.415, ал.1, т.1 ГПК заповедният съд е указал на заявителя „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок.
Съобщението с
дадените от заповедния съд указания са получени от заявителя на 15.08.2019
год., като в указания срок последния е предявил против длъжника в заповедното
производство пред ЯРС иск за установяване на вземането си от 22.08.2019 год.
За установяване на вземането си в настоящото
производство ищецът е ангажирал като писмени доказателства издадени от него
фактури, от които е видно че:
За периода от 03.01.2018 год. до 01.02.2018
год. ищецът е издал фактура № ***, с която е фактурирал на ответника за достъп
до разпределителната мрежа сумата от 3,56 лева с ДДС, както и просрочени стари
задължения в размер на 10.92 лева или общо задължение за плащане 14,48 лева.
За
периода от 02.02.2018 год. до 02.03.2018 год. ищецът
е издал фактура № ***, с която е фактурирал на ответника за достъп до
разпределителната мрежа сумата от 3,44 лева с ДДС, както и просрочени стари
задължения в размер на 3.56 лева или общо задължение за плащане в размер на
7,00 лева.
За периода от 03.03.2018
год. до 02.04.2018 год. ищецът е издал фактура № ***, с която е фактурирал на
ответника за достъп до разпределителната мрежа сумата от 3,68 лева с ДДС, както
и просрочени стари задължения в размер на 7.00 лева или общо задължение за
плащане в размер на 10,68 лева.
За периода от 03.04.2018 год. до 02.05.2018
год. ищецът е издал фактура № ***, с която е фактурирал на ответника за достъп
до разпределителната мрежа сумата от 3,56 лева с ДДС, както и просрочени стари
задължения в размер на 10.68 лева или общо задължение за плащане в размер на
14,24 лева.
За периода от 03.05.2018 год. до 02.06.2018
год. ищецът е издал фактура №***, с която е фактурирал на ответника доставена
ел. енергия от 747 кВтч на стойност 97,81 лева, акциз
в размер на 1,49 лева, пренос през ел.разпределителната мрежа до обект на ниско
напрежение в размер на 23,56 лева, цена за пренос и достъп през/до електропреносната мрежа в размер на 6,90 лева и достъп до
разпределителната мрежа в размер на 3.07 лева или всичко 132,83 лева без ДДС,
159,40 лева с ДДС. Фактурирани са и просрочени стари задължения в размер на
14,24 лева или всичко 173,64 лева.
За периода от 03.06.2018 год. до 02.07.2018
год. ищецът е издал фактура № ***, с която е фактурирал на ответника за достъп
до разпределителната мрежа сумата от 3,58 лева с ДДС, както и просрочени стари
задължения в размер на 173.64 лева или общо задължение за плащане в размер на
177,22 лева.
За периода от 03.07.2018 год. до 02.08.2018
год. ищецът е издал фактура № ***, с която е фактурирал на ответника за достъп
до разпределителната мрежа сумата от 3,86 лева с ДДС, както и просрочени стари
задължения в размер на 177,20 лева или общо задължение за плащане в размер на
181,08 лева.
За периода от 03.08.2018 год. до 02.09.2018
год. ищецът е издал фактура № ***, с която е фактурирал на ответника за достъп
до разпределителната мрежа сумата от 3,86 лева с ДДС, както и просрочени стари
задължения в размер на 181,08 лева или общо задължение за плащане в размер на
184,94 лева.
За периода от 03.09.2018 год. до 02.10.2018 год.
ищецът е издал фактура № ***, с която е фактурирал на ответника за достъп до
разпределителната мрежа сумата от 3,74 лева с ДДС, както и просрочени стари
задължения в размер на 184,94 лева или общо задължение за плащане в размер на
188,68 лева.
За периода от 03.10.2018 год. до 03.11.2018
год. ищецът е издал фактура № ***, с която е фактурирал на ответника за достъп
до разпределителната мрежа сумата от 4,00 лева с ДДС, както и просрочени стари
задължения в размер на 188,68 лева или общо задължение за плащане в размер на
192,68 лева.
За периода от 04.11.2018 год. до 05.12.2018
год. ищецът е издал фактура № ***, с която е фактурирал на ответника за достъп
до разпределителната мрежа сумата от 4,00 лева с ДДС, както и просрочени стари
задължения в размер на 192,68 лева или общо задължение за плащане в размер на
196,68 лева.
Видно от представената от ищеца препис
извлечение от сметка на ответника е била и начислена лихва в размер на 20,85
лева върху сумата от 196,68 лева за периода от 21.02.2018 год. до 14.07.2019
год.
Видно от представеното по делото с исковата
молба писмено възражение депозирано от ответника пред ищеца с вх.№ *** год.,
ответникът е декларирал пред ищеца, че от 6 месеца цеха му не работи и изразява
несъгласие с начислената му ел. енергия в размер на 91 лева.
По искане на ищеца, по делото е допусната и
изслушана съдебно-счетоводна експертиза, видно от заключението на вещото лице
по която: За периода 03.01.2018 год. – 05.12.2018 год. консумираната от обекта на
ответника електрическа енергия и предоставените до обекта мрежови услуги са в
размер на общо 196,69 лева с ДДС. По процесните
фактури няма извършени плащания. Размерът на обезщетението за забава в размер
на законната лихва, изчислено за посочения в задачана
период 21.02.2018 год. до 14.07.2019 год. /от датата, следваща падежа на
плащане до датата предхождаща заявлението по чл.410 ГПК в съда – 14.07.2019
год./ е общо 20,86 лева. Вземанията за електрическа енергия по процесните фактури са осчетоводени и са отчетени като
приход като е дебитирана сметка *** „Клиенти“ срещу
кредита на сметка 701 „Приходи от продажби“ и *** „Начислен данък за
продажбите“. Процесните фактури са осчетоводени
редовно, съгласно изискванията на Закона за счетоводството и Международните
стандарти за финансови отчети.
Съдът кредитира заключението на вещото лице
като намира същото за обективно и компетентно.
По искане на ищеца, по делото е допусната и
изслушана съдебно-техническа експертиза, видно от заключението на вещото лице
по която: За процесния период 03.01.2018 год. –
05.12.2018 год. до обекта на ответника е отчетена доставена ел. енергия, като
общото количество отчетена доставена електрическа енергия за процесният период е в размер на 747 kWh, от които 747 kWh по дневна тарифа и 0 kWh по нощна тарифа. Тъй като в системата на ЕВН
е налице код 118, отразяващ липса на достъп за отчитане, а демонтираният
електромер не фиксира дата и час на консумация, то не би могло еднозначно да се
отговори дали електрическата енергия е доставена и консумирана през процесния период или представлява стара неотчетена ел.
енергия. Калкулираните мрежови услуги са на база предоставена мощност в размер
на 6 kW. Съгласно решение № ***
год. на ДКЕВР от *** год. до настоящият момент на изготвяне на експертизата е
въведена цена за достъп за стопански потребители в: лева/ kW/ ден. Ценообразуването за достъп преди
въвеждане на решение *** год. е въз основа на потребеното
количество ел. енергия т.е. за kWh
консумирана ел. енергия. Гореизложеното е причина независимо, че през процесния период са налице месеци без потребление на
електрическа енергия, мрежовата услуга – такса достъп да се начислява
ежемесечно. Отчетените количества употребена ел. енергия и предоставените
мрежови услуги съвпадат с фактурираните такива. Устойностяването
на употребеното количество ел. енергия и предоставените мрежови услуги в
приложените по делото фактури е правилно, извършено при цени определени
съгласно решение № *** год. на КЕВР за периода 01.07.2017 год. – 30.06.2018
год. и респ. съгласно Решение № *** год. на КЕВР за периода 01.07.2018 год. –
30.06.2019 год. През процесния период обекта е бил
присъединен към електроразпределителната мрежа. Поради неплащане на такса
достъп, на 05.12.2018 год. партидата е служебно закрита, респ. обекта от този
момент нататък не се води неприсъединен. Писмена молба от ответника не е
подавана в ответното дружество съединяване от мрежата. Тъй като партидата е
закрита и респ. електромерите са демонтирани, като първият преди година и
половина, а вторият от над година преди изготвяне на експертизата, то не би
могло да се установи дали електромерите да разполагали с всички знаци за
премината метрологична проверка.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че
код 118 означава затруднен достъп, т.е. не винаги отчетника е успявал да има
достъп до електромера и да отчете показанията. Електромерите били два, първият
механичен до 09.052018 год., за да го отчете, отчетникът трябвало да отиде на
място и да има достъп, когато нямало такъв достъп записвали този код, тоест
показанията, които са от предходен месец все едно няма натрупана ел. енергия.
При подмяна на електромера на 09.05.2018 год. се отчели показания от 747 kWh, след което бил сложен нов електромер, който
бил дистанционен. За него не било необходимо отчетника да ходи до имота, а
директно давал данни до системата. След монтажа на електромера показанията са
нулеви, след 09.05.2019 год. На стария електромер били отчетени употребена ел.
енергия 747 kWh към
09.05.2018 год., като не се знаела началната дата, дали е от 03.01.2018 год. или
от предходна дата. Старият електромер бил в складова база в ***, бил бракуван.
Последното отчитане на електромера било преди да се демонтира, като вещото лице
не може да отговори на въпроса, кога е извършено последното реално отчитане на
електромера. Вещото лице уточнява, че е ходил до имота и установил че имота е съборетина.
Съдът кредитира заключението на вещото лице
като намира същото за обективно и компетентно.
По делото по искане на ответника са събрани
гласни доказателства чрез разпит в качеството на свидетел лицето П. В.Ш., видно
от показанията на която преди много години ответникът и бил изпълнител на
дограма, би и оставил визитка, но я изгубила. Нямала връзка с него, но си
спомняла къде се намира цеха и решила да го посети на място. Когато отишла в
цеха портала бил отворен. Имало работници роми пишело ВиК
на дрехите. Имало работници и до въпросния стълб. Ответникът го нямало, тя го
изчакала и когато се върнал, той и казал че цеха не работи. Поканил я да вид и
и отворил врата на цеха. Всичко било срутено, не можело една крачка да направи.
Свидетелската не може да каже точно, но тава било през 2016 година. Сведетелката не може да посочи точен адрес, но това било до
р. Тунджа. До цеха имало автокъща, а отпред била
сградата на Трейси – огромна, висока сграда. Всичко
било затрупано, не можело и една крачка да се направи.
При така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ал.1 вр. чл. 415 ал.1 вр. чл. 124 ал.1 ГПК и чл. 79 ал.1 и чл. 86 ал.1 от ЗЗД.
Съдът намира иска за процесуално допустим –
предявен е от легитимирана страна в законоустановения срок при наличието на
правен интерес, тъй като е налице правна възможност с оглед разпоредбата на
чл.415, ал.2 ГПК.
По
основателността на исковата претенция:
С доклада си по делото съдът е указал на ищеца, че в негова тежест е да докаже обема на доставената до обекта на ответника в *** ел. енергия в периода 03.01.2018 год. до 05.12.2018 год., нейната стойност, както и обема и стойността на предоставените мрежови услуги в посочения период.
Видно от ангажираните по делото
доказателства, заключението на вещото лице по изслушаната по делото
съдебно-техническа експертиза, на обекта стопанисван от ответника е била
предоставена като мрежова услуга достъп до разпределителната мрежа, през процесния период обекта е бил присъединен към
електроразпределителната мрежа.
Ето защо не могат да бъдат релевирани възраженията на ответника в тази насока.
Ответникът се позовава на обстоятелството, че през 2013 год. е написал, че не
работи, да спрат достъпа на ток, и че не са му спрели тока макар и да е искал,
и за това го гръмнал тока. Всъщност от представеното по делото писмено
възражение на ответника до ищцовото дружество от 2013
год. /***./ се установява, че ответника е уведомил ищеца, че от шест месеца
цеха му не работи, както и че е оспорил начислената му ел. енергия в размер на
91 лева. В представеното по делото писмено възражение липсва изявление/искане
от ответника до ищеца за отказ от достъп до електроразпределителната мрежа,
респ. липсват данни по делото достъпа до електропреносната
мрежа да е бил преустановен преди 05.12.2018 год.
Видно от заключението на вещото лице, такса
достъп се начислява ежемесечно, независимо, че няма количества употребена ел.
енергия за определени месеци.
Видно от представените по делото фактури, начислените на ответника такси за достъп до разпределителната мрежа, при обикновено математическо сборуване, за периода от 03.01.2018 год. до 05.12.2018 год., възлизат общо на сумата от 40,96 лева с ДДС.
Видно от
заключението на вещото лице, устойностяването на
мрежовите услуги в приложените по делото фактури е правилна.
Същевременно ищецът не успя да докаже, че за претендирания период 03.01.2018 год. до 05.12.2018
год. е доставил електрическа енергия на обекта стопанисван от ответника в обем
от 747 kWh. Видно от
заключението на вещото лице е, че не може да се определи дали потребеното количество ел. енергия от 747 kWh е след 03.01.2018 год. или е от преди това. От показанията на св. Ш. се
установява, че през 2016 год. обекта на потребление/цеха стопанисван от
ответника е бил срутен. Действително до 09.05.2018 год. показанията са отчитани
с код 118, код използван когато отчетникът няма достъп до имота, поради което и
видно от заключението на вещото лице, показанията са записвани все едно няма
натрупана ел. енергия. Но наред с това по делото се установява, че на
05.09.2018 год. е бил монтиран електромер с дистанционно отчитане, след
монтирането на който показанията за потребена ел.
енергия отново са нулеви, което е индиция, че
действително на обекта на ответника не е била употребявана ел. енергия.
Ето защо съдът намира за недоказано по делото
ищецът да е доставил, респ. ответникът да потребил
ел. енергия в обем от 747 kWh
в исковия период от 03.01.2018 год. до 05.12.2018 год., фактурирана с
фактура №***.
На тия съображения, съдът намира така предявения от ищеца иск за основателен и доказан до размера на сумата от 40,96 лева с ДДС, представляваща стойността на мрежовата услуга достъп до разпределителната мрежа, като иска следва да се отхвърли за разликата над тази сума до предявения размер от 196,68 лева, като недоказан.
С оглед уважаване на иска за главницата до размера на сумата от 40,96 лева, следва да се уважи и искането за забава върху нея, съобразно петитума на исковата молба, а именно от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК – 15.07.2019 год. до окончателното изплащане на задължението.
Досежно предявения иск за сумата от 20,85 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 21.02.2018 год. до 14.07.2019 год., съдът с помощта на изчисление с електронен интернет калкулатор, намира, че същият е основателен и доказан до размера на сумата от 5,79 лева, като за разликата над тази сума до предявения размер от 20,85 лева, иска за обезщетение за забава следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Относно
разноските:
Предвид изхода на делото на ищеца следва да се присъдят разноските сторени от него както в исковото, така и в заповедното производство, съразмерно с уважената част от иска. Разноските за юрисконсултско възнаграждение по делото следва да бъдат определени от съда съобразно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл.37 от Закона за правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева. В случая съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева в исковото производство и 50,00 лева в заповедното, на основание чл.26 от Наредбата за заплащането на правната помощ и предвид липсата на особена фактическа и правна сложност на производството, тъй като делото е разгледано в две съдебни заседания.
Предвид направените от ищеца разноски, общо 650,00 лева, от които: 100,00 лв. ДТ общо в заповедното и исковото производство, 400 лева възнаграждение на вещите лица и общо 150 лева юрисконсулско възнаграждение в заповедното и исковото производство, същите следва да се уважат съразмерно на уважената част от исковата претенция или в случая до размера на 139,69 лева.
Ответникът също има право на разноски съразмерно на отхвърлената част от иска, но такава претенция не е била отправена към съда, не са и представени доказателства за сторени от ответника разноски, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.
По изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, Районен
съд – Ямбол
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземането на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *** към ЕТ „Метал Гърдев – Георги Гърдев“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, за сумата от 40,96 /четиридесет лева и деветдесет стотинки/ лева, представляваща цена за достъп до разпределителната мрежа за периода 03.01.2018 год. – 05.12.2018 год., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК - 15.07.2019 год., както и за сумата от 5,79 /пет лева и седемдесет и девет стотинки/ лева, представляваща стойността на законната лихва за забава за периода 21.02.2018 год. – 14.07.2019 год., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. дело № *** год. по описа на ЯРС, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за разликата над сумата от 40,96 лева до претендирания размер от 196,68 лева, както и за разликата над сумата от 5,79 лева до претендирания размер от 20,85 лева, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, ЕТ „Метал Гърдев – Георги Гърдев“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *** ДА ЗАПЛАТИ на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *** сумата от 139,69 лева, разноски в заповедното и исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Ямбол в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Димчо Димов/