№ 2939
гр. София, 20.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20231110153421 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.248 от ГПК.
Постъпила е молба от „..“ АД, чрез адв. И. И. за изменение на решение
№11860/17.06.2024г., постановено по гр.д. №53421/2023г. по описа на СРС в
частта за разноските. Намира, че съдът неправилно е определил
възнаграждението на процесуалния представител на ищеца по чл.38, ал.2
ЗАдв., като не е съобразил действителната правна и фактическа сложност на
делото. Възразява срещу присъждането на възнаграждение на процесуалния
представител на ищеца с начислено ДДС, като намира, че такова не се дължи с
оглед определяне на възнаграждението от съда, което не представлява
облагаема стока или услуга. Моли да му бъдат присъдени разноски в размер
на 200 лева с ДДС.
Ответникът е подал отговор в предоставения му срок, с който оспорва
изцяло исканията на молителя. Излага, че възнаграждението е правилно
определено, като съгласно цитираната от него практика при възражение за
прекомерност следва да бъдат изследвани посочените критерии. Намира че
възнаграждението следва да бъде определено с ДДС, доколкото процесуалния
представител е регистрирано по ЗДДС лице.
Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК от правно
легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.
Съдът, като разгледа молбата, и взе предвид изразеното от страните
становище, намира, че същата е основателна по следните съображения:
При договор за правна защита и съдействие, сключен при условията на
1
чл.38, ал.2 ЗАдв, определянето на размера на възнаграждението е
предоставено на съда при приключване на производството. Съдът намира, че
следва да бъде съобразено решение на Съда на Европейския съюз /първи
състав/ от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 по
преюдициално запитване от български съд относно адвокатските
възнаграждения, с което е прието, че съдът не е обвързан от минималните
прагове на възнагражденията, приети от съсловната организация на
адвокатите с Наредба и може да определи разноски за възнаграждение под
приетия минимум, още повече, че ответникът е направил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. В случая и доколкото се касае
за дело, което е без фактическа и правна сложност, което се е решило в едно
открито съдебно заседание, по което са събрани само писмени доказателства
и чиито предмет е осъдителен иск за сумата от 50 лева, представляваща
недължимо платена, като платена по нищожна клауза, съдът намира че
претендираното от процесуалния представител на ищеца възнаграждение е
прекомерно. Следва да се има предвид, че за неравноправни клаузи съдът
следи служебно, като би извършил проверка за наличието на такива в
сключеният между страните договор и при предявен от страна на кредитора
иск за вземания по него. В таза насока съдът съобразява и че с влязло в сила
решение от 15.11.2022 г. на Европейския съд по правата на човека, по делото
„Бойчев срещу България“ /жалба № 59667/14/ държавата е осъдена да заплати
на жалбоподателя обезщетение по чл. 6, § 1 от Конвенцията именно поради
несъразмерност и неразумен размер на разноските по делото. В решението е
прието, че националните съдилища не са извършили преценка за
пропорционалността на претендираните разноски, въпреки направените
възражения. В обобщение е прието, че прилагането на разпоредбата на чл. 78,
ал. 3 от ГПК е довело до осъждането на ищеца по това дело да заплати
разноски в по – висок размер от присъденото му обезщетение. В случая съдът
намира, че следва да бъде определено възнаграждение в размер от 200 лева в
полза на процесуалния представител на ищеца, като над тази сума искането
следва да бъде оставено без уважение, при съобразяване на актуалната
практика на СЕС (решение на Съда на Европейския съюз /първи състав/ от
23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 по преюдициално
запитване от български съд относно адвокатските възнаграждения, с което е
прието, че съдът не е обвързан от минималните прагове на възнагражденията,
2
приети от съсловната организация на адвокатите с Наредба и може да
определи разноски за възнаграждение под приетия минимум и Решение от 25
януари 2024 г. по дело C-438/22 на СЕС), която е в подкрепа на изложените от
съда мотиви при определяне на възнаграждението на процесуалния
представител на ищеца. Съдът намира, че с оглед актуалната практиката на
ВКС, която и настоящият състав споделя (Определение № 917 от 2.05.2023 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 1323/2023 г., IV г. о., ГК, без да е необходимо да се
преповтарят подробните мотиви), не следва да се присъжда ДДС върху
размера на адвокатското възнаграждение, което ответната страна е осъдена да
заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАадв.
Съгалсно чл. 2 ЗДДС с данък върху добавената стойност се облагат
всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга, всяко възмездно
вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на
страната, извършено от регистрирано по този закон лице или от лице, за което
е възникнало задължение за регистрация, всяко възмездно вътреобщностно
придобиване на нови превозни средства с място на изпълнение на територията
на страната, всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на
изпълнение на територията на страната на акцизни стоки, когато получателят
е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което
не е регистрирано по този закон, както и вносът на стоки. Видно от законовата
уредба, безвъзмездните доставки на стоки и услуги не се облагат с данък
добавена стойност. Правната помощ, която адвокат или адвокат от
Европейския съюз може да оказва на лица, които имат право на издръжка, на
материално затруднени лица или на роднини, близки или на друг юрист, е
безплатна. По смисъла на чл. 9, ал. 1 вр. чл. 8 ЗДДС тя представлява
безвъзмездна доставка на услуга. Безвъзмездните доставки на услуги не
подлежат на облагане с данък върху добавената стойност - арг. чл. 2, т. 1
ЗДДС, чл. 2 пар. 1, б. "в" от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември
2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност.
Тази услуга не може да се счете за възмездна на основание чл. 38, ал. 2 ЗА по
съображения, че възмездяването става впоследствие - с акта на съда, с който
насрещната страна, при наличие на предвидените в нормата предпоставки,
бива осъдена да заплати адвокатско възнаграждение на оказалия безплатната
правна помощ адвокат. Съгласно чл. 25, ал. 2 ЗДДС данъчното събитие
възниква на датата, на която услугата е извършена. Последващи този момент
3
действия не могат да имат значение за възникване на данъчно задължение.
Постановяването на съдебен акт, с който насрещната страна е осъдена да
заплати възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, не съставлява
облагаема стока или услуга по смисъла на ЗДДС. Правоотношението, по което
безплатната правна помощ е оказана, и това, създадено със съдебния акт, са
между различни страни и с различно съдържание. По първото за адвоката,
оказал правната помощ, не възниква право да получи възнаграждение, а
второто е между адвоката и насрещната страна, по което адвокатът има само
права, но не и задължения. Съдържанието на създаденото със съдебния акт
правоотношение се изчерпва със задължението на оказалия безплатната
помощ адвокат да бъде платена определена парична сума от насрещната
страна. Съдът не е нито данъчнозадължено лице по смисъла на чл. 3 ЗДДС,
което да издаде фактура и да начисли ДДС по нея, нито е страна по
правоотношението, възникнало от постановения от него осъдителен акт.
Затова той не може да начислява ДДС върху дължимото за оказаната
безплатна правна помощ адвокатско възнаграждение без това да е изрично
предвидено в закона. Нито ЗДДС обаче, нито ЗА въвеждат такава изрична
нормативна уредба, която да се отклонява от общите правила за облагане с
данък върху добавената стойност. Не следва нещо различно от разпоредбата
на пар. 2а ДР НМРАВ. Разпоредбата няма отношение към дължимия данък
върху добавената стойност при осъществяване на безвъзмездна доставка на
услуга, каквато е безплатната правна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА. Тя урежда
начисляването на ДДС върху възнагражденията на регистрираните по ЗДДС
адвокати и го определя като неразделна част от дължимото от клиента
адвокатско възнаграждение, но не установява задължение за начисляване на
ДДС при оказана безплатна правна помощ. Такова съдържание разпоредбата
не би и могла да има, защото няма законова делегация, която да овластява
Висшия адвокатски съвет да регламентира данъчни правоотношения. По
въпроса дали при определяне на възнаграждението по чл.38 ЗА, се включва
ДДС е налице и висящо дело пред СЕС - C-744/23, по което към настоящия
момент няма произнасяне.
Съгласно чл. 81 ГПК с всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът се произнася по искането за разноските.
Определението по чл. 248 ГПК няма характер на акт по чл.81 ГПК, тъй като с
него не се решава материалноправен или процесуалноправен въпрос по
4
гражданско дело или свързано с него частно производство. От друга страна
изменението или допълването на основния съдебен акт не е предпоставено от
поведението на другата страна, за да възникне за нея право на разноски.
Затова в производството по чл.248 ГПК не се дължат разноски на насрещната
страна и в този смисъл е практиката на ВКС – определение № 78 от 02.05.2018
г. по ч. гр. д. № 1521 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. Отделение;
определение № 216 от 17.17.2017 г. по гр. д. № 3648/2017 г. на III-то г.о.;
определение № 97 от 25.03.2015 г. по т. д. № 987/2014 г. на I-во ТО;
определение № 769/15.12.2017 г. по ч. т. д. № 2696/2017 г. на II ТО и др.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ решение №11860/17.06.2024г., постановено по гр.д.
№53421/2023г. по описа на СРС в частта за разноските, в частта, в която са
присъдени разноски в полза адвокат М. В. М., като вместо „ОСЪЖДА на
основание чл.38, ал.2 от ЗА „..“ АД, ЕИК .., да заплати на адвокат М. В. М.,
ЕГН **********, с адрес на кантора гр. Пловдив, .. сумата в размер на 480
лева с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена на
ищеца С. Й. . безплатна правна помощ в настоящото производство“
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. „..“ АД, ЕИК .., да заплати на
адвокат М. В. М., ЕГН **********, с адрес на кантора гр. Пловдив, .. сумата в
размер на 200 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
предоставена на ищеца С. Й. И. безплатна правна помощ в настоящото
производство.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5