РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 61/12.1.2023г.
гр. Пловдив, 12 януари 2023 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ с., в открито заседание на дванадесети
октомври през две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
Председател: Милена Несторова -
Дичева
при секретаря Д. Й. и участието на прокурора …, като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 1873 по описа за 2022 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство по чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на „Съни тур“ ЕООД, ЕИК ***, гр.***,
представлявано от А.П.- управител, против РА № Р-16001621003351-091-001/01.04.2022
г., издаден от В. П. А. на длъжност началник на сектор, възложил ревизията и К.Г.Н.на
длъжност главен инспектор по приходите-ръководител на ревизията, потвърден с
решение № 271/27.06.2022 г. на Директора на Д“ОДОП“ Пловдив при ЦУ на НАП.
Твърди се неправилност и незаконосъобразност на РА, а
определените с него задължения да са определени в нарушение на материалния и
процесуалния закон, съответно се иска отмяна на РА.
В съдебно заседание дружеството не се представлява.
Представя се подробно писмено становище по съществото
на спора.
Претендират се разноски.
Ответникът по жалбата – Директора на дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна
практика” – гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юр. Я., е на
становище, за неоснователност на жалбата. Претендира присъждането на
юрисконсултско възнаграждение. В постъпила под делото писмена защита излага
подробни съображения.
Съдът, като
разгледа становищата на страните и след преценка на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
Предмет на процесното оспорване е РА № Р-16001621003351-091-001/01.0.2022
г., издаден от В. П. А. на длъжност началник сектор – възложил ревизията и К.Г.Н.на
длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП
гр.Пловдив, потвърден с решение по жалба срещу РА № 271/27.06.2022 г. на
Директора на Д“ОДОП“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП.
Предмет на процесното оспорване е допълнително
установен корпоративен данък за 2015 г. и 2019 г. общо в размер на 31 304,15
лв. и лихви 17 152,97 лв., както и намалена декларираната данъчна загуба за
2018 г. и 2020 г., съответно с 54 752,28 лв. и 17 157,67 лв.
Относно увеличението на СФР на дружеството за 2015 г.
по реда на чл. 78 от ЗКПО, във вр. с чл. 75 и 81 от с.з. и СС 18, в размер на
268 740,00 лв.
Следва да се посочи, че по този пункт няма спор за
установените факти и обстоятелства, за свързаността на лицата, на приетите по
преписката документи, срокове и суми и тяхното счетоводно отразяване.
Спорът е по интерпретирането им за данъчни цели.
Съдът изцяло споделя подробните мотиви изложени и в
РД, и в РА, и в Решението, съобразявайки регламентацията на СС 18, приложение
Г, т.2. Съгласно въпросната норма приходът от отписани задължения са признава при
изтичането на давностния срок или при наличие на други основания за отпиване на
задълженията т.е. при възникване на посочените условия, задълженията следва да
се отпишат от пасива на предприятието, респективно да се отчете приход от тази
стопанска операция, което в случая не е сторено. След като този приход не е
отчетен като такъв то е налице хипотезата на чл.78 от ЗКПО за преобразуване на
финансовия резултат на дружеството и като е сторила това приходната
администрация е действала в съответствие със законовите изисквания за
постановяване на процесния РА.
В хода на ревизията са събрани достатъчно
доказателства, сочещи, че към 01.01.2015 г. по счетоводни данни в дружеството
са отразени задължения към свързани лица в размер на 268 740,00 лв. (сметка 404
Доставчици по доставки свързани лица е с кредитно салдо в размер на 268 740,00
лв.), като в хода на ревизията е установено, че РЛ, неговият първоначален и нов
кредитор не са предприели действия за издължаването му от възникването им през
2001 г. към края на ревизирания период 2020 г. Освен процесното задължение
(което е налице, без значение основанието му за възникване), от което формално
и по документи длъжникът и кредиторите - свързани лица, не се отказват, в
противоречие с нормите на ЗЗД, допълнително през 2018 г. са начислени и още
задължения и разходи без основание - неустойка за остатък от задължения от 2001
г., погасени по давност.
Противно на твърдяното от жалбоподателя, съдът не
възприема тезата, че се касае за счетоводни грешки, които не могат да бъдат
коригирани поради изтекъл период. Напротив, в конкретния случай посредством
схеми между свързани лица, РЛ цели да избегне облагане и третиране за данъчни
цели на процесното задължение, което само е отразило и признало, но реално не е
приело за възникнало и не е имало намерение да издължи и изпълни като
независимо от това е допуснало и начисляване на допълнителни разходи за
неустойки за неиздължаването му.
В тази връзка, съдът споделя тезата на приходната
администрация и не кредитира приетото по делото заключение на ВЛ, като счита,
че давността не е настъпила както се твърди от РЛ в негова полза. В случая не
следва да се изчислява давността чисто математически от 2001 г. до 2006 г., тъй
като, първо, в случая не се касае за точно задължение (а част от неправилно отразен
апорт и формирано задължение, което изначално не е имало намерение да се
издължава) и, второ, този срок тече от момента на изискуемост на евентуално
такова, като явно са налице множество прихващания, прехвърляния, цедирания на
задължението и съответно е прекъсвано, спирано и наново е възниквала евентуално
давност към нов кредитор, като, не на последно място, явно длъжникът и
кредиторите /свързани лица/ не се отказват от него и допълнително през 2018 г.
са начислени и още задължения и разходи за неустойка за остатък от задължения
от 2001 г. Т.е. не е налице отказване от него на кредитора. Процесната сума е
обложена на основание чл. 15 и 16 от ЗКПО, а не във вр. само с претендираната
давност от РЛ и, в този смисъл, направеният извод от страна на ВЛ е неправилен,
съответно не следва да се кредитира заключението на ВЛ.
Относно увеличението на счетоводния финансов резултат
на дружеството за 2019 г. по реда на чл. 78 от ЗКПО, във вр. с чл.15 и чл. 16,
ал. 1 и ал. 2 от с.з., §1, т. 32 от ДР на с.з. и СС 18, в размер на
226 622,00 лв. Действително претендираната корекция по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗКПО при
положение, че не са били отчетени приходи от лихви в счетоводството на дружеството
в пълен размер, не е приложима. Регламентираната в тази разпоредба формула,
изискваща именно общия размер на приходите от лихви и счетоводния финансов
резултат преди всички разходи и приходи от лихви, е еднозначна. След като РЛ
само е допуснало неотчитане на приходи от лихви и отклонение от данъчно
облагане по см. на чл. 16, ал. 2, т. 3 от ЗКПО, то няма как да се приложи
посочената норма за регулиране на слаба капитализация с установените от
ревизията, а неотчетени в счетоводството, приходи от лихви. В тази връзка съдът
не кредитира така направените преизчисления в изготвената ССчЕ от ВЛ.
На основание чл. 78 от ЗКПО, при определяне на
данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се коригира със
сумата на приходите и разходите, които е следвало да бъдат отчетени през
текущата година съгласно изискванията на нормативен акт, но не са отчетени от
данъчно задълженото лице. Когато впоследствие във връзка със стопанска операция
по изречение първо бъдат отчетени счетоводни приходи и разходи, последните не
се признават за данъчни цели. В РД е установено, че по процесния договор за
заем са договорени лихви от 2 %, като за 2019 г. същите са били начислени, но
за 2020 г. - макар и договорени, не са били начислявани. Отделно от това,
констатирано е и че този заем е предоставен при условия, значително отличаващи
се от пазарните лихви. От една страна, моментът на начисляване на приходите от
лихви е моментът, в който следва да се отразят въпросните лихви съобразно
принципа на начисляването, установен в чл. 26, ал. 1, т. 4 от ЗСч. - ефектите
от сделки и други събития се признават в момента на тяхното възникване,
независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или
техните еквиваленти, и се включват във финансовите отчети за периода, за който
се отнасят. Следователно, от значение се явява моментът на възникване на
задължението за лихва, а не моментът на нейното заплащане.
С оглед на изложеното РА е правилен и законосъобразен,
а жалбата – неоснователна и като така следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
При посочения изход на спора и предвид претенцията на
ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че
такова се следва.
На основание чл. 161, ал. 1, предл. 1 от ДОПК, на
ответникът се следва присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
размер на 3 563 лева, изчислено съгласно разпоредбата на приложимия чл. 8,
ал. 1, т.4 от Наредба № 1 от 09.04.2004 г.
Ето защо и поради мотивите, изложени по–горе,
Административен съд – Пловдив, ХІ състав:
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Съни тур“ ЕООД, ЕИК ***, гр.***,
представлявано от А.П.- управител, против РА №
Р-16001621003351-091-001/01.04.2022 г., издаден от В. П. А. на длъжност
началник на сектор, възложил ревизията и К.Г.Н.на длъжност главен инспектор по
приходите-ръководител на ревизията, потвърден с решение № 271/27.06.2022 г. на
Директора на Д“ОДОП“ Пловдив при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „Съни тур“ ЕООД, ЕИК ***, гр.***, представлявано от А.П.-
управител, да заплати на НАП – гр. София, сумата от 1984 лева равностойност на
осъществената юрисконсултска защита.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в
14 – дневен срок от съобщаването на страните за постановяването му.
Административен
съдия: