РЕШЕНИЕ
№ 107
гр. Варна, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Павлова
при участието на секретаря Кичка М. И.а
като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело №
20213110104399 по описа за 2021 година
Ищецът Р.Ш. от град Варна е предявил иск срещу ответник ДЗИ-Общо
застраховане" ЕАД, ЕИК ****, със седалище гр. София, р-н ****бул. "****" № 89Б,
представлявано от ***** - главен изпълнителен директор и **** - изпълнителен директор с
пр.осн.чл. 405, ал.1 от КЗ за осъждане на ответника да му заплати сумата в размер на
1443.76 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско +", клауза „Пълно каско" за имуществени вреди на собствения му лек автомобил
марка „Шевролет Нубира", с per. № В ****ВС, настъпили от застрахователно събитие ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата
/след допуснато изменение на иск на осн.чл.214 ГПК с протоколно определение от
14.12.2021 г.
Твърдениято от които ищецът черпи права са следните:
На 11.12.2019 г. Ш. е сключил Застраховка „Каско +", клауза „Пълно каско" на
личния си автомобил марка „Шевролет Нубира", с per. № В ****ВС с 1 ответника „ДЗИ -
Общо застраховане" ЕАД, със срок на действие от 18.12.2019г. до 17.12.2020г. Автомобилът
бил застрахован за 2780.00 лева, като застрахователната премия, която трябвало да заплати
по застрахователна полица № *****от 11.12.2019 г., възлизала на 217.50 лева. Премията
била разсрочена на четири вноски, като към момента всички вноски са платени. На
04.02.2020 г., ищецът е паркирал автомобила в гр. Варна, на ул. „Милосърдие". На
05.02.2020г., около 08.00 часа, отивайки до автомобила установил, че е увредена задната
броня. На 05.02.2020г. уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие,
1
като същият извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и съставил опис -
заключение по щета № *****/05.02.2020г. В описа, като увредени детайли са описани задна
броня, основа задна броня и конзола задна броня. Като обезщетение за претърпените вреди
получил сумата в размер на 52.69 лв. Така изплатеното обезщетение е недостатъчно за
поправяне на вредите. Ищецът извършил проучване в няколко сервиза и установил, че за
поправяне на щетите изплатеното му обезщетение в размер на 52.69 лева е крайно
недостатъчно. На осн.чл.486, ал.2 КЗ застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действителните щети в деня на събитието. Ищецът моли
ответника да му заплати и разноските за производството.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответното
застрахователно дружество изразява становище за допустимост на предявения иск, но го
оспорва като неоснователен. Твърдения на ответника и възражения срещу иска:
Дружеството твърди, че описаните щети не биха могли да настъпят по начина описан от
ищцовата страна. Уврежданията по процесния лек автомобил не кореспондират с наведената
от ищеца фактическа обстановка по настъпването на застрахователното събитие. Изцяло
оспорва описания механизъм на ПТП в исковата молба. Механизмът на ПТП е изцяло
неизяснен -липсват данни за точното място на ПТП, вредите и увредилия процесното МПС
предмет. Описаните щети не биха могли 2 да настъпят по начина описан от ищцовата страна
- същите не биха могли да настъпят в спряло положение на л.а. Оспорва причинно-
следствената връзка между твърдените вреди и ПТП, както и техният размер. Оспорва
твърдението, че увредените части са били оригинални и заявява, че ищецът не представя
доказателства за това твърдение. При настъпване на покрито от договора застрахователно
събитие за застрахователя възниква задължение, съгласно чл. 386, ал.1 КЗ, да заплати на
застрахования уговореното застрахователно обезщетение в размер, определен по правилото
на чл. 386, ал. 2 КЗ. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна
увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото
имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго със същото качество /чл. 400, ал.2 КЗ/, съответно стойността, необходима за
възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 КЗ/.
Оспорва размера на претендираното застрахователно обезщетение. С исковата молба
ищецът заявява претенция за обезщетение в размер на цените на оригинални части и цените
за поправяне на причинените в резултат на застрахователното събитие вреди на
застрахования автомобил в сервизи, притежаващи сертификат ISO 9001:2008. При
определяне размера на дължимото обезщетение следва да се вземе предвид разпоредбата на
чл.400, ал.З КЗ, който приема, че застрахователната сума по договора е определена съгласно
действителната стойност на имуществото. Следва да се приеме, че застрахователното
обезщетение следва да се определи в рамките на действителната пазарна стойност на
увреденото МПС към момента на увреждането - настъпването на ПТП. Същевременно
ищецът не е ангажирал доказателства, че увредените части не могат да бъдат подменени с
нови алтернативни такива и монтирани и обработени в сервизи непритежаващи сертификат
2
по стандарт ISO 9001:2008. Нещо повече, Кодекса за застраховането и константната
практика на съдилищата не сочи, че обезвредата на увреден лек автомобил следва да бъде
извършена в специализирани сервизи, притежаващи конкретния сертификат по
горепосочения стандарт, а напротив същата следва да бъде съобразена с „труда за ремонт на
увреденото МПС по пазарни цени към датата на ПТП" /така Решение №5 2/08.07.2010г. на
Върховния касационен съд по т.д. 652/2009г./. Ищецът също не сочи и доказателства, че
увредените части са оригинални такива. Следователно обезвредата на автомобила в размер,
определен при съобразяване със средни пазарни цени с влагане на нови алтернативни части
и компоненти и средната пазарна стойност на труда за обезвреда се съобразява с
изискването за покриване на стойността, необходима за възстановяване на вещта в същия
към момента на настъпване на застрахователното събитие вид. Така изплатената от 3
доверителя ми сума изцяло покрива разходите по възстановяването на процесния лек
автомобил съгласно Отделно от горното, съгласно Общите условия към процесната
застрахователна преписка, при щета, реализирана в паркирано положение на застрахования
л.а., застрахователя дължи застрахователно обезщетение до 10% от застрахователната сума
по полицата. 3. На осн. чл.51, ал.2 ЗЗД ответното дружество прави въражение за
съпричиняване на вредоносния резултат. Водачът на процесния лек автомобил не е действал
с дължимото поведение, за да избегне настъпването на описаното ПТП. Твърди, че
застрахованият не е изпълнил своите задължения да пази и ползва процесното МПС с
грижата на добър стопанин и да спазва законовите правила за неговата експлоатация, в
следствие на което са се създали предпоставки за увеличаване на риска и е настъпило
застрахователното събитие. Счита, че обезщетението за имуществени вреди следва да бъде
намалено с 44 защото приноса на ищеца за настъпване на ПТП е съществен.
Ответното дружество твърди, че ищецът Р.Ш. е водил друго гр.дело срещу ДЗИ-
ОЗ ЕАД с № ****/2020 г. по описа на РС Варна, 14 състав и с влязлото в сила решение
дружеството е осъдено да заплати на ищеца сумата от 3663.60 /три хиляди шестстотин
шестдесет и три лева и 60 ст./ лева, представляваща дължимо от ответника застрахователно
обезщетение по щета No ****за имуществени вреди - Капак заден, Декоративна кора
багажник, Задна броня, Основа задна броня. Стоп десен, Задна колона дясна, Престилка
задна, Панел заден десен /калник/ 5вр., Основа заден десен калник външна, Основа стоп
/щит/ дясна, Водач задна броня десен, Отдушник заден десен, Капачка резервоар, Джанта
стоманена задна дясна, Задна врата дясна, Рамка врати десни, Предна броня, Под багажник,
Рог заден десен, Конзола рог заден десен, Основа заден десен калник вътрешна,
Тръбопровод гориво към резервоар, Амортисьор заден десен, Кора задна дясна на багажник.
на собствения му л.а. марка „Шевролет Нубира", с ДК № В *****ВС, настъпили вследствие
на застрахователно събитие на 07.03.2020 г. Видно от изготвения от застрахователя снимков
материал по процесната щета No. *****/ 05.02.20г. са точните увреди и тяхното
местоположение, вследствие на твърдения процесен инцидент по задна броня, основа задна
броня и задна колона дясна. Видно от изготвения снимков материал от застрахователя във
връзка с щета No. 43080312000245 / 10.03.20г., по която е образувано гражданско дело под
3
№****/2020 г. по описа на РС-Варна, 14 състав, по което е влязло в сила решение, същите
вреди по задна броня, основа задна броня и задна колона дясна съществуват и биват
съответно обезвъзмездени с присъденото обезщетение по гр.д. №****/2020 г. по описа на
ВРС! Същите са взети предвид при 4 определяне на стойността на застрахователно
обезщетение от страна на вещото лице, дало своята експертиза, а съответно и от съдебния
състав досежно. Счита, че въпросът относно размера на застрахователното обезщетение не
може да бъде пререшаван, тъй като между страните съществува обвързващ ги влязъл в сила
съдебен акт и със силата на пресъдено нещо е определен същия. По изложените
съображения моли за отхвърляне на иска и заплащане на разноски за производството.
По делото са представени писмени доказателства както следва: автомобилна
застраховка „Каско"; опис-заключение по щета, снимки, уведомление за щета -2бр.,
регистрационен талон за застрахователна полица, документи по претенция; свидетелство за
регистрация; удостоверение за техническа изправност; свидетелство за управление на МПС;
контролен талон; уведомително писмо от 10.03.2021 год.; молба; опис-заключение по щета;
съобщение и решение по гр.д. № 6502/20 г.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Между страните няма спор по следните твърдения и факти: между тях е
налице сключен застрахователен договор по полица № ****за сключена автомобилна
застраховка „Каско +“, комбинирана застрахователна полица за лек автомобил марка
Шевролет, модел NUBIRA с рег.№ ДР № ****, със срок на действие от 00.00 часа на
18.12.2019 г. до 23.59 часа на 17.12.2020 г. с покрити рискове „Пълно каско“, „Помощ
на пътя“ съгласно Общите условия и клаузи „Премиум“ и Чужбина“.
От доказателствата по делото е установено, че на 04.02.2020 г. е установено
увреждане по застрахования автомобил след като е бил паркиран на описаното място в
гр.Варна и на следващия ден собственикът е уведомил застрахователя за настъпилото
събитие, който чрез свой служител е извършил оглед на автомобила, изготвил е
снимков материал и е съставил опис-заключение по щета – лист 7 от делото. Ответното
дружество оспорва твърденията, че описаните увреждания са настъпили по описания в
исковакта молба начин и не кореспондират с описаната фактическа обстановка.
Представя преписката по образуваната щета №****. Ищецът е заявил, че му е
изплатено обезщетение в размер на 52.69 лева като заявява, че сумата, която е
необходима за ремонт на автомобила е в размер на исковата претенция плюс
заплатената част в размер на 52.69 лева. Ето защо претендира ответното
застрахователно дружество да му плати дължимото обезщетение в размер на 1443.76
лева, получено като разлика между дължимото и заплатеното обезщетение.
От заключението на САТЕ, което съдът цени като пълно, ясно, обосновано
и компетентно дадено, изготвено от вещото лице след анализ на доказателствата по
4
делото - опис-заключение и снимков материал, изготвени от застрахователя се
установява, че експертизата се извършва в момент, който е отдалечен от датата на
събитието, на база на предоставените материали, пазарно проучване и материали от
архивно гр.д.№ ****/2020 г. на РС, 14 състав, без възможност да се извърши оглед на
автомобила в състоянието в което е бил след събитието. Вещото лице приема, че
уврежданията са получени вследствие на контакт между две превозни средства, при
която неизвестно МПС удря паркирания лек автомобил „Шевролет Нубира“ с рег.№
****като удара е в задната част на автомобила. Приема описаните от застрахователя
увреждания в опис-оценка на щета, които са задна броня-подмяна и боядисване, основа
задна броня-подмяна, конзола задна броня – дясна – подмяна. При определяне
стойността на разходите за труд са посочени стойностите поотделно за всяка щета и
като обща сума по средни пазарни цени към датата на събитието. Вещото
лице е съобразило цената, предлагана в сервизи, отговарящи на съвременните
изисквания за качество, а именно да притежават европейски сертификат за качество
ISO 9001:2008 и цената, предлагана в сервизи на територията на град Варна, които не
притежават такъв сертификат. От извършено проучване в 3 сервиза от първата група
и на 3 сервиза от втората група на територията на гр.Варна експерта определя средна
пазарна цена в размер на 1880.93 лв. за отстраняване на вредите по средни пазарни
цени за части и труд с оригинални части и в размер на 1111.97 лв. за алтернативни
части. Средната стойност между двете стойности е 1496.45 лв. по средни пазарни
цени за части и труд.
От влязло в сила решение от 18.3.2021 г., постановено по гр.д.№ 6502 по
опис за 2020 г. на РС Варна се установява, че ответното дружество „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД е осъдено да заплати на ищеца Р.Ш. застрахователно обезщетение в
размер на 3663.60 лева за имуществени вреди за лек автомобил „Шевролет Нубира“ с
рег.№ ****, настъпили от застрахователно събитие на 07.03.2020 г. по щета №
******/10.03.2020 г. Предмет на настоящото производство е обезщетение за
имуществени вреди на същия автомобил, но за друго застрахователно събитие и по
друга щета, поради което не е налице СПН по отношение на вземането по настоящия
спор между същите страни.
Твърденията в молбата за механизма на ПТП и вида на щетите се подкрепят
както от приложените документи в изисканата преписка по щетата, така и от
заключението на САТЕ. Възраженията на ответника са останали недоказани. С
изплащане на обезщетение в размер на 52.69 лева застрахователят е признал правото
на ищеца, съответно своето задължение за изплащане на такова по застраховка „Каско
+“, поради което съдът намира, че искът е доказан по своето основание, но се оспорва
единствено неговия размер.
Разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ сочи, че при настъпване на застрахователно
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователено обезщетение, което е
5
равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.
Изплатеното обезщетение в размер на 52.69 лева не покрива действителните вреди на
автомобила, получени от ПТП на 04.02.2020 г. по щета № ******/05.02.2020 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал.1 КЗ при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал.
1 – 3 или 5. Застрахователят не дължи обезщетение за пропуснати ползи, освен ако е
уговорено друго в застрахователния договор. Ако след плащане на застрахователното
обезщетение противозаконно отнетото или изгубено застраховано имущество е
намерено, застрахованият е длъжен да прехвърли правото на собственост върху него
на застрахователя или на писмено посочено от застрахователя лице. В случай че
застрахованият желае да задържи намереното имущество, той е длъжен да върне на
застрахователя полученото обезщетение и всички останали разумни разноски,
направени от застрахователя във връзка с възникналата вреда – ал.3. Чл.406 КЗ сочи,
че при настъпване на застрахователно събитие застрахователят може със съгласието на
застрахования да възстанови претърпените от него вреди и в натура, като за случая се
прилага съответно чл. 108, ал. 7.
При частично погиване на застрахованото имущество то се смята за
застраховано до изтичане срока на застрахователния договор в размер, равен на
разликата между първоначалната застрахователна сума и изплатеното застрахователно
обезщетение, освен ако в застрахователния договор е уговорено друго по аргумент на
чл. 407 КЗ. Кодекса на застраховането в чл.400, ал.1 и ал.2 дава легалното определение
на понятията действителна застрахователна стойност и възстановителна
застрахователна стойност. Действителна застрахователна стойност се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от
същия вид и качество, а възстановителна застрахователна стойност е стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка.
Застрахователното обезщетение, дължимо от застрахователя по
имуществена застраховка, подлежи на уговаряне от страните в застрахователния
договор. При настъпване на покрито от договора застрахователно събитие за
застрахователя възниква задължението на застрахователя да заплати на застрахования
обезщетение, равно на вредата към датата на събитието, което условие е описано и в
самия договор. Обезщетението трябва да съответства по размер на вредата към деня на
настъпване на застрахователното събитие, като доказването на вредата е в тежест на
застрахования. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна
увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото
6
имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се
купи друго със същото качество, необходима за възстановяване на имуществото в
същия вид /действителна възстановителна стойност/.
В този смисъл са постановени решения по реда на чл.290, ал.3 ГПК отм.
/решение № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 627/2008 г., II т. о., ТК/ и други. В
случая при частично или пълно унищожаване на имуществото, обезщетението не може
да надвиши действителната стойност на увреденото имущество, като действителната
стойност на увреденото имущество не може да бъде по-голяма от пазарната му
стойност към деня на настъпване на събитието. Както се посочи по-горе за
действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго със същото качество, а за възстановителна - цената за
възстановяване на имуществото от същия вид.
Изложеното сочи, че при частични вреди на МПС, какъвто е настоящият
случай, размерът на вредите е равен на разходите за части и труд, които следва да се
извършат за отстраняване на тези вреди. С тези разходи се намалява имуществото на
застрахования собственик на автомобила, а тяхното извършване е в пряка причинна
връзка с настъпилото застрахователно събитие. Размерът на тези разходи не следва да
се намалява с коефициент за овехтяване, тъй като по този начин би се достигнало до
несъответствие на размера на обезщетението и размера на вредата. При съдебно
предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да
определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към
момента на настъпване на застрахователното събитие като ползва заключение на вещо
лице, но без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават
минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006 г. Същата, макар
да не е задължителна, съставлява указание за застрахователя относно начина на
изчисляване размера на щетите върху автомобила когато застрахованият не е
представил надлежни доказателства за извършен ремонт в сервиз и е предоставено на
застрахователя да определи обезщетението по експертна оценка. В този смисъл
Решение № 52 от 8.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 652/2009 г., I т. о., Решение № 109 от
14.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 870/2010 г., I т. о., Решение № 165 от 24.09.2013 г. на
ВКС по т. д. № 469/2012 г., II т. о., Решение № 209/2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010
ІІ-ро т.о. и др. Методиката не дерогира приложението на разпоредбите на Кодекса за
застраховането и не ограничава отговорността на застрахователя. Стойността на
застрахователното обезщетение е ограничена само до минимален размер, съобразно с
правилата, заложени в Методиката.
След анализ на доказателствата по делото и разпоредбите на специалния
закон, уреждащ спорните правоотношения между страните, съдът намира
възраженията на ответника за неоснователни.
7
От приетото заключение на вещото лице, което не е оспорено от страните
и съдът преценява с оглед разпоредбата на чл.202 ГПК се установи, че за отстраняване
на щетите на автомобила по средни пазарни цени за труд след извършено проучване в
автосервизи на територията на град Варна, които притежават европейски сертификат
за качество ISO 9001:2008 средната стойност на разходите за труд, материали и
оригинални части за подмяна е 1880.93 лева, а с алтернативни части 1111.97 лева.
Съдът като съобрази изготвените варианти от вещото лице и отчитайки факта, че
ищецът не е доказал, че преди инцидента увредените детайли са били оригинални
такива на производителя на МПС, намира, че разходите за обезвреда следва да се
определят като средна пазарна цена между двете суми, а именно по цена с
оригинални части и цена с алтернативни части или 1496.45 лева. След приспадане на
заплатеното от застрахователя обезщетение в размер на 52.69 лева се получава
стойност 1443.76 лева. След допуснатото изменение на иска неговата цена е 1443.76
лева от което следва, че същият е изцяло основателен и следва да се уважи.
От основателността на главния иск следва и основателността на акцесорния
иск за заплащане на обезщетение за забава на осн.чл.86 ЗЗД в размер на законната
лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба - 25.03.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението.
По въпроса за разноските:
Страните са направили допустими искания по реда на чл.78 ГПК,
подкрепени с доказателства.
При този изход на спора ответникът следва да заплати на ищеца разноски в
размер на 607.75 лева от които държавна такса и възнаграждение на вещо лице 207.75
лева, както и възнаграждение за един адвокат в минимален размер с вкл.ДДС 400.00
лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД, ЕИК ****, със седалище гр.
София, ул.Т.Бенковски" № 3 да заплати на Р. С. Ш. с ЕГН ********** от град Варна,
съдебен адрес гр.Варна, ул.**** № 5, ет.2, офис 1, чрез адв.Й.А. от ВАК сумата в
размер на 1443.76 /хиляда четиристотин четиридесет и три лева и 76 ст./ лева,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение по застраховка „Каско +",
8
клауза „Пълно каско" за имуществени вреди на собствения му лек автомобил марка
„Шевролет Нубира", с per. № В7723ВС, настъпили от застрахователно събитие на
04.02.2020 г. в гр.Варна за което е образувана щета № ******/05.02.2020 г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба 25.03.2021 г. до окончателното
изплащане на сумата, на осн. чл.405 и чл. 86 ЗЗД, както и разноски за производството
пред РС Варна в размер на 607.75 лева, на осн.чл.78 ГПК.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9