№ 3536
гр. София, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20211110127096 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск по чл. 411 КЗ за заплащане на сумата от 576,01 лв.,
изплатено застрахователно обезщетение от ищеца по имуществена застраховка за
настъпило на 12.11.2019 г. в гр. София застрахователно събитие, ведно със законна
лихва от 17.05.2021 г. до изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 12.11.2019 г. в гр. София на бул. „..“ между л.а. „Ш.“ № ..
и л.а „Д.“ № .. при неправилно предприет обратен завой от водача на автомобил „Ш.“ е
настъпило ПТП между неговия автомобил и л.а. „Д.“, от което са настъпили
имуществени вреди, оценени в размер на 4019,76 лв., описани в щата № ../13.11.19г.,
които са били изплатени от ищеца на собственика на автомобила. Предявената
претенция срещу застрахователя по застраховка „Г.о.“ на водача на л.а. „Ш.“- ЗАД
„Б.В.И.Г.“ АД е била частично удовлетворена, чрез изплащане на ищеца на сумата от
3443,75 лв. Застрахователното дружество иска да му бъде присъдена неплатената част
от претендираната сума, както и направените от него разноски по делото.
Ответникът е депозирал отговор, в който оспорва иска по основание и размер.
Не оспорва да е застраховал гражданската отговорност на виновния водач и това, че е
платил на ищцовото дружество сумата от 3443,72 лв. Оспорва вредите да са причинени
по посочения от ищеца начин, механизма на ПТП, наличието на причинна връзка,
вината на застрахования при него водач на МПС, както и размера на вредите.
Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по
1
делото, намира следното:
По делото не е спорно, че към момента на настъпване на процесното застрахователно
събитие на 12.11.2019 г. между ищеца и собственика на л.а. „Д.“ № .. е бил налице сключен
застрахователен договор, който е покривал настъпилия риск - Пътно транспортно
произшествие, а ответникът е бил застраховал гражданската отговорност на водача на л.а.
„Ш.“ № ...
Не спорно, че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение за ремонт на
нанесените на л.а. „Д.“ № .. щети от процесното ПТП в общ размер на 4 004,76 лв., след
което е отправил до ответника извънсъдебна регресна претенция за тази сума, ведно с
ликвидационни разноски 15 лв.
Не спорно също така, че ответникът е изплатил на ищеца по регресната претенция
сумата 3443,72 лв.
Съгласно заключението на автотехническата експертиза обезщетените от ищеца
вреди, са в причинна връзка с ПТП, чиито механизъм е описан в представения по делото
протокол за ПТП, който механизъм съдът приема за установен и въз основа на
извънсъдебното признание на ответника чрез плащане. Ищецът не е калкулирал в
процесната щета конзола задна лява броня, заден ляв калник и заден ляв метален подкалник,
тъй като тези вреди по л.а. „Д.“ № .. не са били в причинна връзка с процесното ПТП.
Възстановяването на останалите вреди по средни пазарни цени към датата на настъпването
им съгласно експертизата е на стойност 4 330,04 лв., по средни пазарни цени и труд на
доверени сервизи – 4 173,32 лв., а по средни пазарни цени на алтернативни части и труд на
доверени сервизи – 4 132,69 лв., като и при трите варианта сумите надвишават платеното
от ищеца обезщетение в размер на 4 004,76 лв.
Следователно по делото се установява, че изплатеното от ищеца обезщетение е
под средните пазарни цени, поради което и възраженията на ответника за обратното са
неоснователни.
Претендираното от ищеца извънсъдебно обезщетение ведно с
ликвидационните разноски в общ размер на 4 019,76 лв. е погасено частично от
ответника да размера 3 443,72 лв. и е останал задължен за исковата сума. На ищеца
следва да се присъди и законна лихва върху главницата от датата на предявяване на
иска.
Право на разноски при този изход от спора има ищеца, комуто следва да се присъдят
на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в общ размер на 350 лв. за държавна такса, депозит за
вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
2
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК .. да заплати на ЗД „Е..“ АД, ЕИК .. на
основание чл. 411 КЗ сумата 576,01 лв., представляваща останала непогасена от ответника
част от изплатено по застраховка „А.” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило
на 12.11.2019 г. в гр. София, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
17.05.2021 г. до окончателното й заплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
350 лв. – разноски по делото.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3