№ 12840
гр. София, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА Гражданско
дело № 20221110142536 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Част трета, Глава ХХV от ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. №162966/04.08.2022 г., подадена от
Т. М. Т., М. М. Т. и М. М. Т., действащи чрез своята майка и законен
представител С. Т. К., срещу М. Ц. Т., с която е предявен иск с правно
основание чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 от СК - за увеличаване на месечната
издръжка, дължима от ответника, в полза на ненавършилите пълнолетие
ищци, от сумата от 180 лева на сумата от 300 лева месечно за всяко едно от
децата, считано от 04.08.2022 г. /датата на подаване на исковата молба/.
Претендира се присъждане на разноски.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищците, като
същият е осъден с решение № 169967 от 06.08.2020 г., постановено по гр.
дело № 13404/2020 г. по описа на СРС, влязло в сила на 09.09.2020 г., да им
заплаща месечна издръжка в размер на сумата от по 180 лева. Сочат се
увеличени нужди на децата с оглед изминалия период от време, стандарта на
живот и нуждите на ищците.
В отговора на исковата молба, постъпил в срока по чл. 131 от ГПК,
ответникът оспорва изцяло предявения иск по основание и размер. Сочи, че
средствата, които предоставя на децата, не отиват за задоволяване на техните
нужди, а отделно има задължение по банков кредит, за погасяването на който
заплаща месечна вноска в размер на сумата от 272,56 евро. Претендира
разноски.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните не се спори, а и от представените по делото
доказателства – удостоверения за раждане /л. 9, л. 10 и л. 11 от делото/, се
1
установява, че ответникът М. Ц. Т. е баща на ищците Т. М. Т., М. М. Т. и М.
М. Т..
С решение № 169967 от 06.08.2020 г., постановено по гр. дело №
13404/2020 г. по описа на СРС, влязло в сила на 09.09.2020 г., е изменена на
основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 от СК издръжката, определена с
решение № 446381/09.07.2018 г. по гр. дело № 8703/2018 г. на СРС, по
отношение на всяко едно от децата, като същата е увеличена от 135 лева на
180 лева.
За успешно провеждане на иска по чл. 150 от СК и за да бъде изменен
размерът на издръжката е необходимо да са настъпили промени в
обстоятелствата, при които тя е присъдена. Не всяко изменение дава
основание за промяна, а само това, което има траен и продължителен
характер и по което може да се съди, че няма да се възвърне състоянието
преди настъпването на изменилите се обстоятелства. Следва да е налице
трайно и съществено изменение на нуждите на издържания и на
възможностите на дължащия издръжката. Съдът счита, че в случая са налице
предвидените в чл. 150 от СК предпоставки, по следните съображения:
От присъждането на издръжката на ищците до приключването на
съдебното дирене по делото е настъпило съществено изменение на
обстоятелствата, обуславящо определянето на нейния размер. През
изминалия период от време – близо 2 години, децата са пораснали, с което
дефинитивно са се увеличили и потребностите им от средства за
съществуване и социално-културно развитие /доколкото всеки човек има
нужда от такива/, които не могат да бъдат задоволявани с издръжката в
досегашния й размер. За учебната 2021/2022 г. ищците са редовни ученици в
6ти клас в 142 ОУ „Веселин Ханчев“, София, видно от служебна бележка,
находяща се на л. 12 от делото. Всичко това дава основание на съда да
приеме, че е настъпило изменение в обстоятелствата, при които е била
определена издръжката по смисъла на чл. 150 от СК, поради което и
последната следва да бъде увеличена, с оглед нарасналите за тези близо две
години обичайни, според възрастта, нужди на ищците.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК „родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си” /последното
отрицателно условие се отнася за децата, а не за родителите-ППВС №5/1970
г., т. 2/, като според чл. 142, ал. 1 от СК „размерът на издръжката се определя
според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на
лицето, което я дължи”, но издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска
от ¼ от минималната работна заплата /чл. 142, ал. 2 от СК/. Изискването на
чл. 139 от СК - претендиращият издръжка да е неработоспособен и да не
може да се издържа от имуществото си, не се прилага спрямо ненавършилите
пълнолетие деца, доколкото чл. 143, ал. 2 от СК е специална норма по
отношение на чл. 139 от СК и изключва неговото приложение. Освен това,
ищците по делото, с оглед възрастта си, са дефинитивно неработоспособни,
поради което имат право на издръжка от родителите си, които са лица от
втори ред на задължените да дават такава /чл. 140, ал. 1, т. 2 от СК/, поради
липса на лица от първи ред. Издръжката на децата се дължи от двамата
родители, независимо при кого те живеят, но отглеждащият родител следва да
2
поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с оглед даваната от
него издръжка в натура при съвместното живеене с децата и посрещането на
разходите на домакинството, част от които са в полза и на децата.
Същевременно, конкретните възможности на ответника да дава издръжки са
предпоставка за нейния размер /чл. 142, ал. 1 от СК/.
В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установява,
че за периода м. 04.2022 г. – м. 08.2022 г. осигурителният доход на майката е
в размер на сумата от 710 лева. Бащата - ответник по делото, е в
работоспособна възраст, трудоспособен е, като за периода м. 07.2020 г. – м.
07.2022 г. средномесечният му облагаем доход е в размер на сумата от около
3 026 лева. Не се установява след определянето на издръжката на децата за
ответника да са възникнали други алиментни задължение. Така, всичко
изложено дава основание на съда да приеме, че е настъпило изменение в
обстоятелствата по смисъла на чл. 150 от СК, при които е била определена
издръжката, поради което и последната следва да бъде увеличена до размер
на сумата от 250 лева за всяко едно то децата, която съответства на
увеличения размер на техните нужди и на възможностите на баща им М. Ц.
Т.. Тук е мястото да бъде посочено, че съдът не възприема доводите на
ответника, изложени във връзка с неоснователността на исковата претенция,
свързани с това, че същият заплаща ежемесечни вноски по кредит, доколкото
всеки родител е длъжен да се грижи за физическото, умственото,
нравственото и социално развитие на своето дете, както и да осигурява
условия на живот, необходими за това. С други думи, наличието на кредити
към една или друга банкова институция не следва да освобождава дължащия
издръжка родител, още повече, когато той сам се е поставил в това
положение.
Или, съдът намира, че присъдената издръжка в полза на ищците в размер
на сумата от по 180 лева следва да бъде увеличена до сумата от 250 лева,
считано от 04.08.2022 г. - датата на исковата молба /съобразно искането в тази
насока и с оглед на задължителните указания по т. 21 от ППВС 5-70 г./.
Исковата претенция за увеличаване на присъдената издръжка, дължаща се от
родител на ненавършилото му пълнолетие дете за разликата над 250 лева до
пълния предявен размери от по 300 лева, следва да бъде отхвърлена, като
неоснователна.
Съгласно чл. 242, ал. 1 от ГПК съдът постановява предварително
изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, като това се отнася и за
исковете за нейното изменение. Поради това съдът е длъжен да допусне
служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищците претендират разноски по делото, като са доказани направените
такива в размер на 400 лева - заплатено адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие. Поради което, при съобразяване
уважената част от иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищците разноски в размер на 233,33 лева.
Ответникът също претендира и доказа извършени по делото разноски в
размер на сумата от 600 лева - заплатено адвокатско възнаграждение, като с
3
оглед своевременно релевираното възражение за прекомерност на
заплатеното от последния адвокатско възнаграждение от процесуалния
представител на ищците съдът съобрази следното:
Извършвайки преценката за наличие на основанието по чл. 78, ал. 5 от
ГПК, с оглед разяснението, дадено в ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК
на ВКС, настоящият съдебен състав, от една страна, съобрази, че делото се
отличава с ниска фактическа и правна сложност, а от друга - обемът на
предоставената адвокатска защита, както и обстоятелството, че минималното
предвидено в чл. 7, ал. 1, т. 6 от Наредбата № 1/2004 г. възнаграждения
възлиза на сумата от 300 лева /в редакцията на посочената норма към
момента на сключване на договора за правна защита и съдействие –
27.10.2022 г/, намира възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК за основателно,
респ. уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение от ответника за
прекомерно, поради което и последното следва да бъде намалено до размер от
300 лева.
Предвид изложеното, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищците следва да
заплатят на ответника разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, в
размер на 125 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат.
Ищците по иск за издръжка са освободени от държавна такса, поради
което държавната такса върху уважената част от иска следва да се възложи на
ответника, като на основание чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 от
ГПК и чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират съдилищата
по ГПК, ответникът следва да заплати държавна такса върху увеличения
размер на издръжката в полза на съда в размер на сумата от 302,40 лева.
Воден от горното СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 от СК размера на
дължимата месечна издръжка от М. Ц. Т., ЕГН **********, определена с
решение № 169967 от 06.08.2020 г., постановено по гр. дело № 13404/2020 г.
по описа на СРС, влязло в сила на 09.09.2020 г., в полза на децата му Т. М. Т.,
ЕГН **********, М. М. Т., ЕГН **********, и М. М. Т., ЕГН **********,
действащи чрез своята майка и законен представител С. Т. К., ЕГН
**********, като:
ОСЪЖДА М. Ц. Т., ЕГН **********, да заплаща на децата си Т. М. Т.,
ЕГН **********, М. М. Т., ЕГН **********, и М. М. Т., ЕГН **********,
чрез тяхната майка и законен представител С. Т. К., ЕГН **********, месечна
издръжка в размер на сумата от по 250 лева за всяко едно от тях, считано от
04.08.2022 г. до настъпване на законно основание за изменение или
прекратяване на издръжките, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
уважения размер от по 250 лева месечно до пълния предявен размер от по
300 лева месечно, като неоснователен.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за
присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК М. Ц. Т., ЕГН **********,
4
да заплати на Т. М. Т., ЕГН **********, М. М. Т., ЕГН **********, и М. М.
Т., ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен представител С. Т. К., ЕГН
**********, сума в размер на 233,33 лева, представляваща разноски по
делото пред СРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Т. М. Т., ЕГН **********,
М. М. Т., ЕГН **********, и М. М. Т., ЕГН **********, действащи чрез
тяхната майка и законен представител С. Т. К., ЕГН **********, да заплатят
на М. Ц. Т., ЕГН **********, сумата от 125 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА М. Ц. Т., ЕГН **********, да заплати по сметка на СРС
сумата от 302,40 лева – държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от 16.11.2022 г. /чл. 315, ал. 2, във вр. с чл. 259, ал. 1 от
ГПК/, а в частта, в която е допуснато предварително изпълнение, решението
има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба през
СГС в едноседмичен срок от 16.11.2022 г.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните /чл. 7, ал. 2 от
ГПК/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5