№ 432
гр. Разград, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на трети юни през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВАНА ТОДОРОВА
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от ИВАНА ТОДОРОВА Гражданско дело №
20243330101576 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК, чл. 108 ЗС и чл.31, ал. 2 ЗС.
Депозирана е искова молба от Х. Б., срещу Х. О. М., с която иска ответника да
бъде осъден да предаде собствеността и владението на 5/12 ид.ч. от Поземлен
имот с планоснимачен № 285, находящ се в село Д., общ. Разград, обл.
Разград, с административен адрес: ул. „*******, по кадастрален план на
селото, за който е отреден парцел XII-285, в квартал 97, с площ по кадастрален
план на имота: 921 кв.м., заедно с построената в същия поземлен имот
едноетажна паянтова жилищна сграда със застроена площ от 36 кв.м.
Твърди, че страните са съсобственици на имота, при права: 7/12 ид.ч. за Х. О.
М. и 5/12 ид. за ищцата - Х. Б.. Сочи, че с нотариален акт за собственост №
********г. на нотариус Б.К. с рег. № 282 на НК, р.д. РРС, общият
наследодател на страните /баща/ - О. М.ов О.ов е бил признат за собственик по
давностно владение на имота.
Твърди, че първата съпруга на О. М.ов О.ов и майка на страните А. Х. О.а /Е.
Х. О./ е починала на *****г.
С нотариален акт за дарение № ********г. бащата на страните се е разпоредил
с 4/6 ид.ч. в полза на сина си Х. О. М., която идеална част с Решение №
216/10.08.2017г. по гр.д. № 181 по описа за 2017г. на Разградски районен съд, е
намалена с 1/4 в полза на ищцата Х. Б.. Твърди, че всяка от страните има и по
1/6 ид.ч. от дела на майка си А. Х. О.а /Е. Х. О./. Твърди още, че от смъртта на
бащата на страните / 2012г./, и след като влязло в сила на 12.09.2017г.
съдебното решение по чл. 30 от ЗН, ответникът не допускал ищцата до имота,
описан по - горе. Страните не успели да се разберат за ползването на имота,
което наложило изпращането на покана за доброволно изпълнение от
08.11.2023г., връчена на ответната страна по поща в Р.Турция, на 09.11.2023г., с
предложение за спогодба за разпределяне на ползването, делба на процесния
имот и за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване. В края на месец
май 2024г. Х. Б. посетила лично адреса в с. Д. и се е опитала да разговаря с
брат си по същия въпрос, като стигнало до саморазправа от страна на
1
ответника, за което са реагирали органите на МВР и била образувана преписка
№ 187300-4011/2024г. на РУ на ОД МВР Разград. За периода от времето от
01.11.2012г. до настоящия момент само Х. О. М. осъществява лично
фактическа власт върху целия имот. Х. Б. е лишена от възможността да ползва
полагащият й се дял от имота, поради което претендира обезщетение за
ползите, от които я лишил ответника в размер на 1800.00 лв. или сумата от по
50 лв. месечно за период от 36 месеца, представляващ сбор на наема за
тригодишен период, считано от 03.09.2021г. до 03.09.2024г., за лишаването й
от правото на ползване на притежаваната от нея на 5/12 ид.ч, ведно със
законната лихва от деня на завеждане на настоящия иск до окончателното
изплащане на сумата от ответника, като си запазва правото да увеличи този
размер, с оглед заключението на вещо лице.
В срока по чл.131 ГПК ответника, чрез назначения му особен представител,
изразява становище за допустимост на исковата претенция, неоснователност и
недоказаност на същата.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, анализира ги в
съвкупност с депозираните гласни доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
С нотариален акт за собственост № ********г. на нотариус Б.К. с рег. № 282
на НК, р.д. РРС, О. М.ов О.ов /баща на страните/ е признат за собственик по
давностно владение на дворно място, находящо се в с. Д., обл. Разград
съставляващо урегулиран парцел XII-285 от 1100 квадратни метра,
неурегулиран от 710 квадратни метра в квартал 197 по плана на селото, ведно
с построеното в него полумасивно жилище със застроена площ от 56
квадратни метра.
С нотариален акт за дарение № ********г. О. М.ов О.ов се е разпоредил в
полза на сина си Х. О. М. с 4/6 ид.ч. от поземлен имот с планоснимачен №
285, находящ се в село Д., общ. Разград, обл. Разград, с административен
адрес: ул. „*******, по кадастрален план на селото, за който е отреден парцел
XII-285, в квартал. 97, с площ по кадастрален план на имота: 921 кв.м., заедно
с построената в същия поземлен имот едноетажна паянтова жилищна сграда
със застроена площ от 36 кв.м.
С Решение № 216/10.08.2017г. по гр.д. № 181 по описа за 2017г. на Разградски
районен съд, дарението, направено в полза на Х. О. М. е намалено с 1/4 в
полза на ищцата Х. Б..
Майката на страните А. Х. О.а /Е. Х. О./ е починала на *****г., видно от
представеното удостоверение за наследници № 669/12.12.2016г. на Община
Разград.
Бащата на страните О. М.ов О.ов сключил граждански брак с К. Х. Х. на
28.09.2000 г., за което е съставен акт за брак № 12/28.09.2000 г. на Община
Разград. О. М.ов О.ов е починал на 01.11.2012г., видно от представеното
удостоверение за наследници № 669/12.12.2016г. на Община Разград, а Кадрие
Хасан е починала на 20.09.2015г. /видно от представеното съдебно решение №
216/10.08.2017г. по гр.д. № 181 по описа за 2017г. на РС-Рз/.
По делото е допусната, назначена и приета съдебно - оценителна експертиза
със задача определяне на средномесечния пазарен наем на имота за 2021г,
2022г., 2023г., 2024г. и 2025г. на процесния недвижим имот, представляващ
поземлен имот находящ се на адрес с. Д., ул. „*******, общ. Разград, заедно с
построената в същия парцел едноетажна паянтова жилищна сграда със
застроена площ от 36 кв.м. Експерта конкретизира писменото си заключение в
съдебно заседание, като след съобразяване с обективното състояние на имота,
2
забележимо отвън, без осигурен достъп, е определил обща стойност на
средномесечен наем за периода от м. 09.2021 г. до м. март 2025 г. в размер на
7796,35 лв.
Свидетелски показания са депозирали Р. Х. К. и Б. А. Х.. И двамата са жители
на село Д., познават страните. Знаят, че къщата е на О. /баща на страните/,
състояла се от две стаи и кухня, паянтова, понастоящем не се обитава. Има
ток и вода, но е с външен санитарен възел. Дворът бил около 900 кв.м. Виждат
Х. и Х. поотделно да посещават селото, почти всяка година. Знаят, че братът и
сестрата не се разбират. Св. Козал твърди, че е виждал само Х. да влиза в
имота. Св. Хашим твърди, че Х. отсяда при роднини, както и Х.. Никой не
живее в имота, не е виждал някой да влиза там.
Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни
изводи: Предявеният установителен иск е частично основателен.
Наследодателят О. М.ов О.ов /баща на страните/ е признат за собственик по
давностно владение на дворно място и къща, находящо се в с. Д., обл. Разград,
с нотариален акт за собственост № ********г. на нотариус Б.К. с рег. № 282 на
НК, р.д. РРС. Така съставеният нотариален акт се ползва с доказателствена
сила за третите лица и за съда като ги задължава да приемат, че посоченото в
акта лице е собственик на имота. В това се изразява легитимиращото действие
на нотариалния акт за принадлежността на правото на собственост. Правният
извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за верен до
доказване на противното с влязло в сила решение /така Тълкувателно решение
№ 11 от 21.03.2013г. на ВКС по тълк. дело № 11/2012 г., ОСГК/ В рамките на
конкретното нотариално дело, нотариус Б.К. е признал единствено О. М.ов
О.ов за собственик на имота. Съпругата му А. Х. О.а /Е. Х. О./ е починала на
*****г., т.е. преди издаване на констативния акт за собственост, респ.
неоснователни се явяват доводите на ищцата, че е придобила 1/6 ид.ч. от
процесния имот по наследство от майка си. Тези твърдения биха били правно
обосновани, ако имотът е бил придобит в режим на съпружеска имуществена
общност /СИО/, но с факта на смъртта на съпругата сключеният брак е
прекратен, като последица бездяловата съсобственост /СИО/ се преобразува в
обикновена такава. Именно поради това, О. М.ов О.ов, бидейки признат за
собственик през 28.07.1999г., т.е. след прекратяване на първия му граждански
брак /*****г./и преди сключването на последващия такъв /28.09.2000 г./, е
придобил в пълен обем собствеността върху процесния имот.
С нотариален акт за дарение № ******. О. М.ов О.ов се е разпоредил в полза
на сина си Х. О. М. с част от притежаваната от него собственост, а именно
само с 4/6 ид.ч. Останалите 2/6 ид.ч. са останали в патримониума му и са били
част от наследствената маса, останала след смъртта му на 01.11.2012г.
С откриване на наследството на О. О.ов обаче, наследници са били
преживялата съпруга К. Х. Х. /починала на 20.09.2015г./ и двете му деца Х. Б.
и Х. О. М.. Съгласно чл.9, ал.1 СК, съпругът наследява част, равна на частта
на всяко дете. В резултат, притежаваните към датата на смъртта на О. О.ов 2/6
ид.ч. /равни на 1/3 ид.ч. от имота/, по силата на закона се разпределят между
така посочените трима наследници по равно, или всеки придобива по 1/9 ид.ч.
С оглед силата на пресъдено нещо, придадена на влязлото в сила съдебно
решение № 216/10.08.2017г. по гр.д. № 181 по описа за 2017г. на РС – Разград,
съдът приема, че дарението, обективирано в нотариален акт /НА/ №
********г., с което О. М.ов О.ов се е разпоредил в полза на сина си Х. О. М. с
4/6 ид.ч. от процесния имот е намалено с 1/4 в полза на ищцата Х. Б..
Математически, за да се изчисли каква част от имота е върната в
3
патримониума на Х. Б. като запазена част от наследството, следва да се
установи колко е 1/4 от 4/6 ид.ч. или това е 1/6 част. В резултат Х. М.
разполага с 3/6 ид.ч. от имота в резултат на безвъзмездна сделка, а Х. – с 1/6
ид.ч. от възстановената й запазена част. Тук следва да се добави и частта,
която всеки от тях е придобил по силата на наследственото правоприемство от
баща си, от останалите в неговия патримониум 2/6 ид.ч., както са посочени и
изчислени по-горе – по 1/9 ид.ч.
В заключение, съдът намира, че установителният иск е частично основателен
до размер на 5/18 ид.ч. от претендираните 5/12 ид.ч., или подведени под общ
знаменател същите дроби представляват 10/36 ид.ч. уважен иск спрямо 15/36
ид.ч. предявен иск.
В така описаната хипотеза, Х. се явява собственик на 22/36 ид.ч., Х. на 10/36
ид.ч. и Кадер Хасан – на 4/36 ид.ч.
По отношение предявения иск с правно основание чл.108 ЗС е необходимо да
бъде установено кумулативно следното: ищецът да е собственик на имота,
предмет на исковата претенция, вещта да се намира във владение на
ответника, който я владее или държи без основание.
Въз основа на изложените по-горе факти, се установи, че ищцата е собственик
на идеална част от имота по наследствено правоприемство и възстановяване
на запазена част от наследство.
По отношение владението на имота са депозирани гласни доказателства, които
съдът намира за достоверни и незаинтересовани, като ги кредитира изцяло. И
двамата свидетели не са виждали ищцата да влиза и ползва имота в с. Д..
Свидетелят Козал твърди, че е виждал само Х. да влиза в имота. Тези
изявления се подкрепят и от останалите доказателства по делото, а именно:
Представената от ищцата покана, изпратена на 09.11.2023г. до ответника и
получена на адреса му в Република Турция от член на семейството му,
съдържа искане за предоставяне на достъп до наследствения имот, покана за
заплащане на обезщетение за лишаване от ползването му, както и
предложение за сключване на спогодба, целяща разпределение ползването на
общата вещ.
От приобщената към доказателствената съвкупност докладна записка от
мл.експерт М. В. до Началника на РУ МВР – гр. Разград, съставена по повод
подадена жалба от ищцата срещу ответника за самоуправни действия,
изразяващи се в недопускане на Х. Б. до процесния съсобствен недвижим
имот, се установява, че Х. М. на 04.06.2024г. категорично е заявил на
полицейския служител, че няма да осигури достъп до имота на сестра си,
което становище е потвърдил и на 13.06.2024г. Това изявление, направено
пред орган на реда, съдът счита за признание на подлежащия на доказване
факт – че ответника е ограничил възможността на ищцата да владее имота,
съобразно правата си, което е в съответствие с доказателствената съвкупност
по делото.
Горните доказателства установяват продължителен времеви период през който
ищцата е лишена от възможността да ползва притежаваната от нея
собственост.
В тази връзка съдът счита, че осъдителният иск по ЗС е основателен и
доказан, като следва да бъде уважен, до размера на притежаваните от ищцата
в съсобствеността права.
Претенцията за заплащане на обезщетение за лишаване на съсобственик от
ползването на обща вещ почива на разпоредбата на чл.31, ал. 2 ЗС. За да бъде
уважена, е необходимо да бъде установено, че: 1) че страните са
4
съсобственици на процесния имот; 2) обстоятелството, че ответникът в
рамките на процесния период е ползвал лично целия имот или площ, по -
голяма от съответстващата на правата му в съсобствеността, с което е
възпрепятствал или ограничил ищеца да ползва общата вещ, съобразно
правата си; 3) отправянето на писмена покана, получена от ответника; 4)
размера на пропуснатата полза, равняваща се на средния пазарен наем за
имота през процесния период.
Безспорно, с мотивите и разясненията дадени към предявения установителен
иск, е доказано наличието на първата предпоставка – процесния недвижим
имот с построена паянтова жилищна сграда в същия, е съсобствен между
страните.
Втората предпоставка е подробно изследвана в мотивите към
ревандикационния иск, с оглед което съдът намира, че е доказано едноличното
ползване на имота от ответника. В съответствие с дадените в Тълкувателно
решение № 7 от 2.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК, докладчик
съдията Илияна Папазова разяснение, лично ползване по смисъла на чл. 31, ал.
2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или
ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно
правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. В конкретния
случай не се събраха доказателства ползването на имота да е опосредено или
свързано с облигационно правоотношение, генериращо приходи за ответника.
Третата предпоставка е свързана с отправена писмена покана, от датата на
получаване на която, обезщетението се дължи. В конкретния казус такова
писмено уведомление е отправено на 09.11.2023г. и от съдържанието на
разписката за връчване в Република Турция, придружена от превод на
български език, се установява, че срокът за доставка е един ден, т.е. поканата е
получена на 10.11.2023г. Веднъж отправено, писменото поискване се
разпростира неограничено във времето, докато има съсобственост или се
прекрати ползването от единия съсобственик /така изрично мотивите на ТР №
7 от 2.11.2012 г. на ВКС, ОСГК по т. д. / № 7/2012 г. /. Трайно и
безпротиворечиво се приема в съдебната практика, че не е необходимо за
всеки нов период от време да се отправя нова покана /в този смисъл - решение
№ 130/15.07.2013 г. по гр. д. № 24/2012 г. на ВКС, I г. о. и мн. др. /.
Следователно връчената покана на ответника е възпроизвела своето действие.
Тук трябва да се има предвид, че съсобственикът, до когото е отправено
писмено поискване, има право да предложи на този, който му го е отправил,
да му предостави възможността да ползва общата вещ. Няма право на
обезщетение този, който отказва да приеме такава възможност. В рамките на
съдебното дирене категорично се доказа отказа на ответника да предостави
възможност на Х. Б. да ползва имота – лично е уведомил разследващия
полицай за категоричното си решение да не допуска до имота сестра си,
въпреки разяснените му възможни последици.
За да се присъди обезщетение, следва да бъде установен размера на
пропуснатата полза, равняваща се на средния пазарен наем за имота през
процесния период. Пропуснатата полза по цитираната разпоредба на закона
може да представлява пропуснат доход или полза, която не е прираст към
имуществото на ползвателя, а обхваща само прякото служене с вещта,
непосредствено използване на нейните качества за задоволяване на
определени потребности. В случая се касае за съсобствено дворно място и
жилище, ползата, от която е лишен съсобственикът, който не си служи с него,
ще бъде равна на частта от наема на жилището, на която съсобственикът би
5
имал право, ако то бъде отдадено под наем. За доказване на претенцията,
предявена в размер от 1800 лв., е назначена съдебно - оценителна експертиза
със задача определяне на средномесечния пазарен наем на имота за 2021г,
2022г., 2023г., 2024г. и 2025г. на процесния недвижим имот, а именно:
Поземлен имот находящ се на адрес с. Д., ул. „*******, общ. Разград, заедно с
построената в същия поземлен имот едноетажна паянтова жилищна сграда със
застроена площ от 36 кв.м., Експерта конкретизира писменото си заключение
в съдебно заседание, като след съобразяване с обективното състояние на
имота, забележимо отвън, без осигурен достъп, е определил обща стойност за
периода от м. 09.2021 г. до м. март 2025 г. в размер на 7796,35 лв. /за 43
месеца/ или 181,31 лв. месечно.
Видно от исковата молба, ищцата претендира обезщетение в размер на
1800лв, формирано на база 50 лв. месечен наем, за период от 3 години – от
03.09.2021г. до 03.09.2024г. /датата на предявяване на исковата претенция/.
Хипотезата на чл. 31, ал. 2 от ЗС е частен случай на общата забрана по чл. 59
от ЗЗД за облагодетелстване на едно лице за сметка на друго. Препятстването
от страна на ползващия съсобственик, на възможността друг съсобственик да
упражни субективното си материално право да ползва своята част от общата
вещ, нарушава забраната по ал. 1 да не се пречи и поражда установеното в ал.
2 на чл. 31 ЗС, право на обезщетение. Последното е регламентирано като
компенсация срещу неправомерното ползване на един от съсобствениците.
Претенцията за обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС е основателна, когато
независимо дали си служи пряко и непосредствено с цялата обща вещ, имайки
достъп до нея, ползващият съсобственик не допуска другия съсобственик да
си служи с нея.
С оглед императивната разпоредба на чл. 31, ал. 2 ЗС, за пораждане на тази
санкция за неправомерно ограничаване правото на ползване, като елемент от
абсолютното право на собственост, е необходимо да бъде отправена изрична
покана. От датата на получаване на същата, ползващият съсобственик дължи
обезщетение. В конкретния случай, с оглед представените и неоспорени
писмени доказателства – разписка за връчване на покана, ведно с превод към
същата, се установява, че писменото изявление за претендиране на
обезщетение, е получено на 10.11.2023г.
Съдът е сезиран с искане за присъждане на обезщетение за период от
03.09.2021г. до 03.09.2024г. /датата на предявяване на исковата претенция/,
което, с оглед установената дата се явява неоснователно за периода от
03.09.2021г. до 09.11.2023г. В тази връзка, следва да се присъди обезщетение,
съразмерно на установените по делото права на ищцата в съсобствеността, за
период от 10.11.2023г. до 03.09.2024г. – общо 9 месеца и 13 дена. С оглед
притежаваните от ищцата 5/18 ид.ч., полагащото й се месечно обезщетение е в
размер на 50,37 лв., или общо 475,17 лв., ведно със законната лихва върху
сумата от 03.09.2024г.
С оглед частичното уважаване на всички предявени искови претенции, на
ищцата се следват направените по делото разноски, съразмерно с уважената
част от исковете. Съгласно представен списък по чл. 80 ГПК, се претендират
разноски в общ размер на 2827,74 лв., от които 96,37 лв – държавна такса,
24,37 лв. – такса за вписване на искова молба, 750 лв. – възнаграждение за
особен представител, 940 лв. – депозит за възнаграждение на вещото лице по
назначената експертиза, пощенски разходи за връчване книжа до ответника -
12 лв., такса административни услуги – 5 лв. и адвокатски хонорар – 1000 лв.
Доказателства за извършени разноски за административни услуги – 5 лв. не са
6
представени. Депозирания договор за правна защита и съдействие /лист 113
от делото/ удостоверява заплатено в брой адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на ищцата. От така доказаните разноски в общ
размер на 2822,74 лв., с оглед частичното уважаване на иска, следва да се
присъдят 745,16 лв. в полза на ищеца.
Воден от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИEMА за установено по отношение на Х. О. М., ЕГН: ********** с
постоянен адрес с. Д., ул. *******, общ. Разград, обл. Разград и адрес за
кореспонденция Република Турция, Истанбул********, че ищцата Х. Б., ЕГН:
********** с постоянен с. Д., ул. *******, общ. Разград, обл. Разград, е
собственик на 5/18 ид.ч. /пет осемнадесети идеални части/, равняващи се на
10/36 ид.ч./десет тридесет и шести идеални части/ от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
планоснимачен № 285, находящ се в село Д., общ. Разград, обл. Разград, с
административен адрес: ул. „*******, по кадастралния план на селото, за
който е отреден парцел XII-285, в квартал. 97, с площ по кадастрален план на
имота: 921 кв.м., заедно със същите идеални части от построената в същия
поземлен имот едноетажна паянтова жилищна сграда със застроена площ от
36 кв.м., като ОТХВЪРЛЯ иска до първоначално предявения размер от 5/12
ид.ч., равняващи се на 15/36 ид.ч.
ОСЪЖДА на основание чл. 108 ЗС Х. О. М., ЕГН: ********** да предаде на
Х. Б., ЕГН: ********** владението върху 5/18 ид.ч. /пет осемнадесети
идеални части/, равняващи се на 10/36 ид.ч./десет тридесет и шести идеални
части/от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ планоснимачен № 285, находящ се в село Д.,
общ. Разград, обл. Разград, с административен адрес: ул. „*******, по
кадастрален план на селото, за който е отреден парцел XII-285, в квартал. 97, с
площ по кадастрален план на имота: 921 кв.м., заедно със същите идеални
части от построената в същия поземлен имот едноетажна паянтова жилищна
сграда със застроена площ от 36 кв.м., като ОТХВЪРЛЯ иска до
първоначално предявения размер от 5/12 ид.ч., равняващи се на 15/36 ид.ч.
ОСЪЖДА на основание чл. 31, ал.2 ЗС Х. О. М., ЕГН: ********** да заплати
на Х. Б., ЕГН: **********, обезщетение за лишаването й от ползване на 5/18
ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ планоснимачен № 285, находящ се в село Д., общ.
Разград, обл. Разград, с административен адрес: ул. „*******, по кадастрален
план на селото, за който е отреден парцел XII-285, в квартал. 97, с площ по
кадастрален план на имота: 921 кв.м., заедно със същите идеални части от
построената в същия поземлен имот едноетажна паянтова жилищна сграда със
застроена площ от 36 кв.м., в размер на 475,17 лв. /четиристотин седемдесет и
пет лева и седемнадесет стотинки/ за периода от 10.11.2023г. до 03.09.2024г.,
ведно със законната лихва, считано от 03.09.2024г. до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска до първоначално предявения
размер от 1800 лв., претендирани за периода 03.09.2021г. до 03.09.2024г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК Х. О. М., ЕГН: ********** да
заплати на Х. Б., ЕГН: **********, сторените по делото разноски, съразмерно
уважената част от иска, в размер на 745,16 лв. /седемстотин четиридесет и пет
лева и шестнадесет стотинки/.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Разград в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
7
След влизане в сила, съдебното решение следва да бъде отбелязано в 6-
месечен срок към вписаната искова молба в Имотен регистър към Агенция по
вписванията.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
8