№ 2903
гр. София, 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:И. АЛ. СТОИЛОВ
при участието на секретаря З.А.Ш
като разгледа докладваното от И. АЛ. СТОИЛОВ Административно
наказателно дело № 20241110203584 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С НП № 23-4332-016643/18.08.2023 г., издадено от Г.В.Б - началник група към отдел
„ПП” при СДВР, на Л. П. Г., с ЕГН **********,
за това, че на 17.07.2023 г., около 22:31 часа, в гр. София, по ул. „Любляна“,
управлява л. а. „Ауди А1” рег. № ХХХХ, собственост на А.Д.П от ул. „Калояново“ към бул.
„Никола П.“, и срещу № 44 при извършена проверка: 1. Отказва проверка с техническо
средство „Алкотест Дрегер 7510“, номер ARPM-0404, за употреба на алкохол от издишания
въздух и не изпълнява предписание за изследване с доказ. анализатор, издаден талон за
медицинско изследване № 0150158/17.07.2023 г. за УМБАЛ „Св. Анна“, като лицето не е
дало кръвна проба в медицинското заведение, с което нарушил чл. 174, ал. 3 от ЗДвП; 2.
Водачът не представя СРМПС (част 2), с което нарушил чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, поради
което му е наложено наказание, както следва:
1. по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца;
2. по чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лева.
Постановлението е обжалвано в срок от Л. П. Г., чрез процесуален представител, който
в подадената жалба моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В
жалбата и в с. з. се оспорва компетентността на АНО. Твърди се за неспазена процедура по
вземане на кръвна проба и липса на задължителните придружаващи стикери в талона за
медицинско изследване. Жалбоподателят отрича такъв талон да му е бил предоставен и бил
1
лишен от право на избор за изследване с доказателствен анализатор или химическо
лабораторно изследване. Не се претендират разноски.
Административно наказващият орган, редовно призован, не се явява, а изпраща
писмено становище, депозирано от процесуален представител, в което се развиват
аргументи по същество за потвърждаване на атакуваното НП и се моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима .
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който
същото е било издадено, съдът намира, че не са налице съществени нарушения на
процедурата по издаването му по ЗАНН. Налице са достатъчно пълни и точни описания на
нарушенията; актът и наказателното постановление съдържат всички реквизити, изисквани
от ЗАНН; издадени са от компетентни за всяко от действията съответни органи (видно от
приложени по преписката заверено копие от Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на
Министъра на ВР относно компетентността на АНО и актосъставителя; както и заверено
копие на Заповед № 8121К-13180/23.10.2019 г. на министъра на ВР за прекратяване на
временно преназначаване на държавен служител в МВР и акт за встъпване в длъжност от
29.10.2019 г. на Г.Б като началник на 01 група “Административно-наказателна дейност” на
03 сектор “Административно обслужване” към СДВР-ОПП – относно компетентността на
същата да издава НП за нарушения на ЗДвП); налице е съответствие между текстовата част
на АУАН и тази на НП; както и съответствие между описаната в двата акта фактическа
обстановка и съответстващата правна квалификация, тоест не се констатират нарушения по
чл. 40, 42 и 57 от ЗАНН.
3. Относно приложението на материалния закон.
от фактическа страна:
По делото е установено като безспорно следното:
Жалбоподателят Л. П. Г. на 17.07.2023 г., около 22:31 часа, в гр. София, по ул.
„Любляна“, управлявал л. а. „Ауди А1” рег. № ХХХХ, собственост на А.Д.П с посока на
движение от ул. „Калояново“ към бул. „Никола П.“. Непосредствено срещу № 44 на ул.
„Любляна“ автомобилът на жалбоподателя бил спрян за проверка от полицейски екип на 06
РУ-СДВР, включващ свидетелите М. В. и И. Д Повод за спирането на автомобила и
проверката бил сигнал от граждани, препредаден на свидетелите от ОДЧ, че лице в нетрезво
състояние управлява горепосочения автомобил.
При проверката водачът на л. а. „Ауди А1” рег. № ХХХХ бил установен именно като
жалбоподателя Л. П. Г.. В 22:25 часа, малко след спирането на автомобила, водачът Л. Г.
бил поканен да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест
Дрегер 7510“, номер ARPM-0404, но същият отказал да бъде тестван. За отказа на Л. Г. да
бъде тестван за употреба на алкохол св. И. Дсъставил талон за медицинско изследване №
0150158, връчен на Л. Г. срещу негов подпис в 23:05 часа на 17.07.2023 г., с който на същия
бил даден срок до 45 минути да се яви в УМБАЛ „Св. Анна“ за даване на кръвна проба. В
2
талона било отразен отказа на Г. да бъде тестван с доказателствен анализатор, както и
желанието му да се подложи на медицинско и химическо изследване.
При проверката било констатирано също, че водачът Л. Г. не носи и не представя на
свидетелите СРМПС (част 2) за управлявания от него автомобил.
Видно от писмо изх. № 04-928/09.04.2024 г. на УМБАЛ „Св. Анна“, жалбоподателят
Л. П. Г. не е регистриран в базата данни в посоченото болнично заведение за явяване и
даване на кръвна проба на дати 17.07.2023 г. и 18.07.2023 г.
На Л. Г. бил съставен АУАН бл. № 1035256/17.07.2023 г. за нарушения на чл. 174, ал.
3, пр. 1 и на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. В акта Г. не вписал възражения, такива не са
депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
от правна страна и по доказателствата:
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните на съдебното
производство гласни доказателства – показанията на свидетелите М. В. и И. Д Показанията
на посочените свидетели са в достатъчна степен обстоятелствени, хронологично подредени,
детайлизирани, логични и абсолютно кореспондиращи помежду си, поради което Съдът ги
кредитира изцяло. Отделно свидетелите потвърдиха авторството или положените от тях
подписи върху предявените им в с. з. документи (АУАН и талон за медицинско изследване).
Фактическата обстановка се подкрепя и от приобщените на съдебното следствие
писмени доказателства, както следва: талон за медицинско изследване № 0150158 и писмо
изх. № 04-928/09.04.2024 г. на УМБАЛ „Св. Анна“. Посочените писмени доказателства
напълно кореспондират на кредитираните гласни такива и в съвкупност с тях по един
категоричен начин допринасят за установяване на гореописаната фактическа обстановка.
Последната не се опровергава или поставя под съмнение от нито едно гласно или писмено
доказателство.
При така установената фактическа обстановка безспорно доказано е, че именно
жалбоподателят Л. Г. е управлявал на посочените в атакуваното НП дата, час и място л. а.
„Ауди А1” рег. № ХХХХ – обстоятелство, което не се оспорва и се подкрепя от всички
кредитирани гласни и писмени доказателства. Безспорно доказано е също, че в качеството
си на водач на горепосочения автомобил, Л. Г. е осъществил виновно нарушение на
разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП (“Водач на моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.»), в редакцията към датата на
3
нарушението. По своите характеристики, освен материалноправна, посочената разпоредба е
и санкционна, поради което наложеното на Л. Г. фиксирано наказание по чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП – лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и глоба в размер на 2000
лева, се явява правилно и законосъобразно.
За съставомерността на деянието е иррелевантно дали водачът е употребил алкохол и
в какво количество, както и дали посоченото техническо средство е било технически
изправно, доколкото в случая се касае въобще за отказ от изпробване за употреба на алкохол
в издишания от водача въздух. Въпросът за изправността може да бъде поставян и да бъде
състоятелен едва след момента на неговото използване, каквото не е налице. Същественото
в случая е, че е доказано управлението на горепосочения л. а. „Ауди А1” рег. № ХХХХ на
посочените в НП дата, час и място, което е задължавало неговия водач Г. да се подложи на
проверка за употреба на алкохол. Отказът на водача да бъде тестван за употреба на алкохол
е доказан по достатъчно несъмнен начин, доколкото е обективиран по предвидения за това
специален ред в чл. 6 от Наредба №1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните
аналози – в талона за медицинско изследване, който е връчен срещу подпис на Л. Г..
По повод възраженията в жалбата, че жалбоподателят бил лишен от право на избор за
изследване с доказателствен анализатор или химическо лабораторно изследване, същите не
се подкрепят от нито едно доказателство и допълнително се опровергават от текста на
подписания от Г. талон за медицинско изследване, съдържащ всички задължителни
реквизити по Наредба №1 от 19.07.2017 г., видно от който, след като е бил отказал да бъде
тестван с техническо средство, Г. е изявил да бъде подложен на химическо изследване, но
не е изпълнил предписанието да се яви в определеното му болнично заведение до 45 минути
– обстоятелство, доказано от приложената справка от УМБАЛ „Св. Анна“. В допълнение
следва да се посочи, че единствената обективна възможност за отказ от тестване за употреба
на алкохол е предвидена в чл. 3а, ал. 3, т. 3 от Наредба №1 от 19.07.2017 г. – когато
физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо
средство или тест. Такава хипотеза в случая не е налице.
При така установената фактическа обстановка безспорно доказано е, че при условията
на реална съвкупност жалбоподателят Л. Г. е осъществил и второ самостоятелно нарушение
на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП („Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи:
…2. свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява“),
доколкото при проверката е установено, че същият не е носил със себе си СРМПС на л. а.
„Ауди А1” рег. № ХХХХ. На посоченото нарушение съответства правилно приложената
санкционна разпоредба на чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП, предвиждаща глоба в размер на
10 лева, като налагането на второ отделно административно наказание е съответно на
принципа в разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН.
Предвид гореизложеното атакуваното НП следва да бъде потвърдено изцяло като
правилно и законосъобразно.
4
С оглед потвърждаването на атак,ваното НП, искането на изготвилия писменото
становище упълномощен юрисконсулт на АНО за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение се явява основателно и съобразено с действащата към момента на изготвяне
на настоящото решение разпоредба на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН („В полза на учреждението
или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител
с юридическо образование“), във връзка и с чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, съгласно която
разпоредба страните имат право на присъждане на разноски. Съобразно разпоредбата на чл.
27е („Възнаграждението за защита в производства по Закона за административните
нарушения и наказания е от 80 до 120 лв.“) от Наредбата за заплащане на правната помощ,
нарушителят следва да заплати на СДВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-4332-016643/18.08.2023 г., издадено от Г.В.Б - началник
група към отдел „ПП” при СДВР, на Л. П. Г..
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН, Л. П. Г. да заплати на
СДВР за юрисконсултско възнаграждение сумата от 80 (осемдесет) лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5