№ 51
гр. Велико Търново , 08.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и седми януари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА С. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно търговско дело
№ 20204001000380 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно обжалване.
С Решение № 69/23.07.2020 година по т. д. № 77/2019 година на Окръжен съд Ловеч
„Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е осъдено да
заплати на В. Л. В. сумата 120 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
настъпили в резултат на пътнотранспортно произшествие от 1.10.2018 година, ведно със
законната лихва от 20.02.2019 година до окончателното изплащане на сумата на основание
чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането.
С посоченото решение е отхвърлена претенцията на В. Л. В. за сумата над 120 000 лева до
200 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили вследствие на
пътнотранспортно произшествие от 1.10.2018 година, като неоснователна и недоказана.
Със същото решение „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“
АД е осъдено да заплати на В. Л. В. сумата 921.90 лева – обезщетение за имуществени вреди
за увредения, настъпили в резултат на пътнотранспортно произшествие от 1.10.2018 година
за лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ОВ 36 96 АХ.
С посоченото решение претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за
сумата над 921.90 лева до 3 000 лева е отхвърлена като неоснователна и недоказана.
1
Със същото решение „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“
АД е осъдено да заплати на В. Л. В. сумата 4 242.13 лева – обезщетение за имуществени
вреди – сторени разходи за лечение на причинените му травми от пътнотранспортното
произшествие, станало на 1.10.2018 година.
С посоченото решение претенцията на В.Л. А. за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди за сумата над 4 242.13 лева до 4 270.99 лева е отхвърлена като неоснователна и
недоказана.
Със същото решение „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“
АД е осъдено да заплати на В. Д. С. сумата 20 000 лева – обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, настъпили вследствие на пътнотранспортно произшествие от
1.10.2018 година, ведно със законната лихва от 20.02.2019 година до окончателното
изплащане на сумата на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането.
С посоченото решение претенцията на В. Д. С. по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 20 000 лева до 80 000
лева е отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Със същото решение „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“
АД е осъдено да заплати на В. Д. С. сумата 213.72 лева – обезщетение за претърпени
имуществени вреди – сторени разходи за лечение на причинените ѝ травми от
пътнотранспортното произшествие, станало на 1.10.2018 година.
С посоченото решение „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“
АД е осъдено да заплати на адвокат В. К. сумата 4 425 лева – възнаграждение за
процесуално представителство на В. Л. В. за разглеждане на делото от първата инстанция
съобразно уважената част от исковете, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Със същото решение „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“
АД е осъдено да заплати на адвокат В. К. сумата 1 230 лева – възнаграждение за
процесуално представителство на В. Д. С. за разглеждане на делото от първата инстанция
съобразно уважената част от исковете, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
С посоченото решение „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“
АД е осъдено да заплати на В. Л. В., В. Д. С. сумата 192 лева – разноски за
първоинстанционното производство съобразно уважената част от исковете, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК.
Със същото решение В. Л. В., В. Д. С. са осъдени да заплатят на „Застрахователно
акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД сумата 638.90 лева – разноски за
първоинстанционното производство съобразно отхвърлената част от исковете, на основание
чл. 78, ал. 3, във връзка с ал. 8 от ГПК.
2
С посоченото решение „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“
АД е осъдено да заплати по сметка на Окръжен съд Ловеч сумата 5 815.10 лева – държавна
такса съобразно уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат В. К. – пълномощник на В. Д. С.,
против Решение № 69/23.07.2020 година по т. д. № 77/2019 година на Окръжен съд Ловеч в
частта, с която е отхвърлена претенцията присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди за сумата над 20 000 лева до 80 000 лева. Във въззивната жалба се твърди, че при
постановяване на първоинстанционното решение не е приложен правилно критерият за
справедливост съгласно разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите –
определен е занижен размер на обезщетението на пострадалата В. Д. С.. Излага се, че
получените множество травми от реализираното на 1.10.2018 година пътнотранспортно
произшествие, част от които изразяващи се в счупване на осмо ребро и счупване на крилото
на лява хълбочна кост без разкъсване на тазовия пръстен, са в пряка причинна връзка с него
и възстановяването от тях е отнело по-дълго време от препоръчания в епикризата срок.
Релевирани са доводи, че В. Д. С. страда от посттравматично стресово разстройство,
установено от приетото и неоспорено по делото заключение на съдебно-психиатричната
експертиза. Възстановяването от фрактурата на таза е отнело около два месеца, а счупването
на осмото ребро било съпроводено с болки и затруднено дишане, инцидентът се отразил
негативно върху психиката на В. Д. С.. Според последната всички негативни промени в
здравословното и психическото ѝ състояние са в пряка причинна връзка с процесното
пътнотранспортно произшествие.
Направено е искане да се отмени Решение № 69/23.07.2020 година по т. д. № 77/2019 година
на Окръжен съд Ловеч в частта, с която е отхвърлен иска на В. Д. С. за разликата над 20 000
лева до 80 000 лева като неправилно и да се постанови друго, с което да се осъди
„Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг Живот и здраве“ АД да заплати на В. Д.
С. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на още 20 000 лева, ведно със
законната лихва върху тази сума от 13.06.2012 година до окончателното ѝ изплащане.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е депозиран отговор на въззивната жалба от
„Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД.
С Молба с вх. № 32/5.01.2021 година адвокат В. К. – пълномощник на В. Д. С., е уточнила,
че с въззивната жалба се атакува решението на първостепенния съд в частта, с която е
отхвърлена претенцията на В. Д. С. за сумата над 20 000 лева до претендираните 80 000
лева, искането е Апелативен съд Велико Търново да постанови друго такова, с което да
уважи иска за неимуществени вреди в пълен размел, ведно със законната лихва от 20.02.2019
година до окончателното изплащане на сумата.
3
В съдебно заседание пред втората инстанция не се е явил представител на дружеството-
застраховател. Депозирана е Молба с вх. № 464/26.01.2021 година от „Застрахователно
акционерно дружество „ДаллБогг Живот и здраве“ АД.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат Н.Л. – пълномощник на
„Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, против Решение
№ 69/23.07.2020 година по т. д. № 77/2019 година на Окръжен съд Ловеч в частите, с които:
е уважена претенцията на В. Л. В. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за
сумата над 25 000 лева до претендираните 120 000 лева (за 95 000 лева); дружеството е
осъдено да заплати на В. Д. С. сума над 10 000 лева до присъдените 20 000 лева (за 10 000
лева). Представителят на дружеството-застраховател смята, че решението в посочените
части е неправилно. Наведен е довод, че първостепенният съд напълно необосновано
присъдил обезщетения на двамата ищци в прекомерен размер, които не кореспондират с
установената съдебна практика по аналогични случаи, характера и степента на причинените
им при инцидента телесни увреждания, респ. на интензитета и продължителността на
търпените болки и страдания. Не е отчетено съпричиняването на вредоносния резултат от
пострадалите, за което са изложени подробни аргументи. Цитирана е съдебна практика.
Твърди се, че ищците не са успели да установят при условията на пълно и главно доказване
продължителността на претърпените от тях болки и страдания, които да оправдаят
размерите на обезщетенията, отсъдени с обжалваното решение. Излага се, че психическите
травми на В. Д. С. са останали недоказани. Тя проявила бездействие – не е посетила
специалист- психиатър, въпреки направените препоръки за това, което сочи, че
психическото ѝ състояние не било толкова тежко. От представената медицинска
документация било видно, че В. Д. С. се е възстановила в много кратки срокове и нямало
данни за настъпили усложнения. Алтернативно се излага, че пострадалата е допринесла в
значителна степен за по-сериозните вредоносни последици, като е неглижирала собственото
си здраве. Оспорва се приетата от състава на Окръжен съд Ловеч диагноза „счупване на
осмо ребро“. Според епикризата, издадена от „Многопрофилна болница за активно лечение
„Д-р А. Пешев“ ЕООД, град Тетевен, имало съмнение за счупване, което впоследствие
останало недоказано. Възразява се и относно размера на присъденото обезщетение на В. Л.
В. – по-голямата продължителност на възстановителния процес е обусловена от гнойно
възпаление (инфекция), което не е в пряка причинна връзка с процесното пътнотранспортно
произшествие и не подлежи на обезвреда. Изразено е несъгласие с мотивите на
първоинстанционния съд за предстоящите евентуално оперативни интервенции – за да се
репарират бъдещи неимуществени вреди, същите трябва да са обосновани и да е сигурно
тяхното настъпване. Възразява се срещу заключението на експерта, че счупването на
петната кост е раздробено. Оспорва се и размера на обезщетението, присъдено на В. Л. В., за
счупването на лявата ключица. Излага се, че съставът на Окръжен съд Ловеч не е съобразил
релевираното възражение за съпричиняване от страна на пострадалите. Твърди се невиновно
4
поведение на водача М. К. Д., собственик на застрахования лек автомобил в
„Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД – той нарушил
правилата за движение по пътищата поради влошено здравословно състояние
(прилошаване). Навежда се довод за липса на противоправно деяние, поради което не следва
да се ангажира и отговорността на застрахователя. Оспорват се събраните гласни
доказателства пред първоинстанционния съд. Изтъква се, че съставът на Окръжен съд Ловеч
не е взел предвид възраженията на дружеството-застраховател относно усложнението,
настъпило вследствие неправилно лекуване и оставяне в покой на счупения ацетабулум.
Направено е искане да се отмени Решение № 69/23.07.2020 година по т. д. № 77/2019 година
на Окръжен съд Ловеч в частите, с които „Застрахователно акционерно дружество
„ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е осъдено да заплати на: В. Л. В. обезщетение за
неимуществени вреди в размер над 25 000 лева до 120 000 лева, ведно със законната лихва,
считано от 20.02.2019 година до окончателното изплащане на сумата; В. Д. С. обезщетение
за неимуществени вреди в размер над 10 000 лева до 20 000 лева, ведно със законната лихва,
считано от 20.02.2019 година до окончателното изплащане на сумата; Окръжен съд Ловеч
5 815.10 лева, дължими като държавна такса съобразно уважената част от исковете, като
неправилно и да се постанови друго такова, с което изцяло да се отхвърлят предявените
искове. В случай, че въззивният съд сметне претенциите за основателни и доказани – да
намали присъдените обезщетения с оглед реално претърпените от ищците болки и
страдания, безспорно доказани, значителния принос на В. Л. В., В. Д. С. за настъпване на
вредоносния резултат, изплатените от „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг:
Живот и здраве“ АД суми – 25 000 лева на В. Л. В., 10 000 лева на В. Д. С., като за
останалата част исковете да се отхвърлят като неоснователни и недоказани. Претендират се
направените разноски, включително възнаграждение за процесуално представителство пред
първата и въззивната инстанция.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адвокат В. К. –
процесуален представител на В. Л. В., В. Д. С., в който са развити съображения за нейната
неоснователност.
В съдебно заседание пред Апелативен съд Велико Търново пълномощникът на В. Л. В., В.
Д. С. е оспорил въззивната жалба на дружеството-застраховател.
Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбите, прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на
обжалвания съдебен акт, съобразно правомощията си, приема за установено следното:
Производството по търговско дело № 77/2019 година на Окръжен съд Ловеч е образувано
въз основа на искова молба от В. Л. В. и В. Д. С. чрез адвокат В.И.-К. против
„Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг Живот и здраве“ АД, с която е
5
отправено искане дружеството-ответник да бъде осъдено да заплати на ищците обезщетения
за неимуществени и имуществени вреди на основание чл. 432 от Кодекса на застраховането.
В исковата молба се излага, че на 1.10.2018 година около 15.45 ч. на републикански път III-
358 Тетевен – Гложене, километър 61+550, местност „Вежница“, землище на град Тетевен,
при управление на лек автомобил „Опел Корса“, с peг. № ВТ 18 ****, собственост на М. К.
Д., последният нарушил правилата за движението по пътищата: чл. 16, ал. 1, т. 1 от Закона за
движението по пътищата – изгубил контрол върху моторното превозно средство, и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на В. Л. В.. Увреждането се изразява в
травматично счупване на лява ключица, обуславящо трайно затруднение на движението на
ръката за около 45 дни; счупване на калканеуса (петната кост) на десен крак с последвало
оперативно лечение – пластика и остеосинтеза – трайно затруднение движението на десен
крак за период от шест/седем месеца; счупване на шийни прешлени с последвала операция –
трайно затруднение на движението на шията за период от шест/седем месеца. При
пътнотранспортното произшествие е причинена средна телесна повреда на В. Д. С. –
счупване на крилата на тазовата кост вляво, обуславящо трайно затруднение на движението
на снагата за период от около три/четири месеца. От процесното деяние е причинена средна
телесна повреда на повече от едно лице.
Пътнотранспортното произшествие е настъпило между лек автомобил „Опел Корса“, с peг.
№ ВТ 18 ****, управляван от правоспособния водач М. К. Д., и лек автомобил „Фолксваген
Голф“, с peг. № OB 96 ****, собственост на В. Л. В., управляван от него. По случая е
образувано досъдебно производство № 262/2018 година по описа на Районно управление
Тетевен, приключило с влязло в сила на 11.04.2019 година споразумение, обективирано в
Протокол № 29/11.04.2019 година по НОХД № 57/2019 година по описа на Районен съд
Тетевен. Със същото М. К. Д. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343,
ал. 3, буква „а“, предложение второ, във връзка с чл. 342, ал. 1 от Наказателния кодекс.
Твърди се, че двамата ищци били с поставени предпазни колани, което се установявало от
възложената съдебномедицинска експертиза. Сочи се за безспорно установено, че
процесното пътнотранспортно произшествие е настъпило по вина на водача М. К. Д..
Вследствие на инцидента на пострадалите са нанесени телесни увреждания, които са в пряка
причинна връзка с деликта.
Непосредствено след пътнотранспортното произшествие пострадалият В. Л. В. за кратко
бил в Спешното отделение на Многопрофилната болница за активно лечение в град
Тетевен, след което е транспортиран до Окръжна болница в град Плевен и по спешност е
приет за лечение в Клиника по неврохирургия, където останал хоспитализиран до 10.10.2018
година. Поставена му е гипсова лонгета на дясно ходило и глезен, направена е операция на
С5-С6 с метален фиксаж. След 11.10.2018 година той продължил лечението си в Клиника по
ортопедия и травматология в град Плевен, откъдето е изписан на 16.10.2018 година. На
12.10.2018 година са извършени оперативни процедури на таза и долния крайник на В. Л. В.
със среден обем и сложност.
6
На 27.02.2019 година В. Л. В. постъпил за втори път в Клиника по ортопедия и
травматология в град Плевен, където след клиничен преглед и анализ на ренгенографиите е
отново опериран. Хоспитализацията на ищеца продължила до 4.03.2019 година. В. Л. В.
имал болки в областта на главата, шията, раменния пояс, десния крак, гърдите, левия
хълбок, лявата слабинна област, изпитвал чувство на слабост и отпадналост, затруднение в
дишането. Извършени са му множество образни и инвазивни изследвания, а в резултат на
получените увреждания се наложило да остане в болницата общо за двадесет и два дни, след
което е изписан с препоръки за щадящ режим. Твърди се, че към датата на подаване на
исковата молба не е настъпило възстановяване или значително подобрение на В. Л. В., а
движението му е изключително трудно, възникнали са и психични проблеми. Вследствие на
инцидента В. Л. В. получил телесни повреди, подробно описани в исковата молба.
Съдебният лекар е установил и следи от предпазен колан. Пострадалият продължил
лечението си в домашни условия при постелен режим, за него се грижели изцяло близките
му. Преди инцидента В. Л. В. бил активен мъж, работел по трудов договор, отглеждал
животни и друга земеделска продукция, помагал на своите близки. След това станал зависим
от тях и най-вече от съпругата си. Освен физическите неудобства, процесното деяние му
причинило и психически такива – стрес и безсъние, внезапно чувство на страх и паника. Той
се чувствал потиснат, изолиран и нещастен. Въпреки лечението и оказаната медицинска
помощ, чувството на дискомфорт било постоянно, страдал от силно главоболие,
световъртеж, кръвното му започнало да варира, което довело до изключителни затруднения
в неговото ежедневие. Претърпяното пътнотранспортно произшествие, нанесените телесни
увреждания и наложилото се оперативно лечение, довели до състояние, характеризиращо се
с ежедневен световъртеж, главоболие и отпадналост. За дълъг период от време пострадалият
бил неработоспособен, налагало се да прекарва цялото си време у дома, не е могъл да се
обслужва нормално в битово и хигиенно отношение, не бил в състояние да извършва
елементарни социални и битови дейности. На 24.04.2019 година В. Л. В. е освидетелстван от
Териториална експертна лекарска комисия като временно нетрудоспособен. Установено е,
че той се придвижва с едно помощно средство, има накуцваща походка, ограничени
движения, отслабена мускулна сила на захват; ограничени движения в цервикалния сегмент
на гръбначния стълб. Предвид степента и интензитета на причинените неимуществени
вреди В. Л. В. смята, че справедливото обезщетение, което ответното дружество следва да
бъде осъдено да му заплати, е в размер на 120 000 лева.
В исковата молба се излага, че В. Д. С. пътувала на предна дясна седалка. В резултат на
удара таблото пред нея се разкачило и седалката останала фиксирана. След удара В. Д. С. не
можела да си поеме дъх и да диша. Изпитвала силни болки в лявата част на таза, отпред и
вляво на гръдния кош. С линейка била транспортирана до Спешното отделение на
Многопрофилната болница за активно лечение в град Тетевен, където била приета и
хоспитализирана за лечение в Хирургично отделение, от което е изписана на 3.10.2018
година.
7
В резултат на процесното пътнотранспортно произшествие Виолета Димитров С. получила
следните телесни увреждания: контузия на гръдния кош със счупване на осмо ребро вляво
на гръдния кош; разместено счупване на лявото крило на хълбочната кост на таза
(пострадалата се придвижвала с две патерици за около два месеца); масивно лентовидно
кръвонасядане и охлузване диагонално по предната повърхност на гръдния кош, засягащо и
двете гърди; масивно хоризонтално кръвонасядане и охлузване в долната част на корема,
масивни кръвонасядания на двата хълбока; кръвонасядане и повърхностно охлузване на
двете колена и на предната повърхност на дясната подбедреница (лечението на тези травми
продължава и до днес). Посочените увреждания са в пряка причинна връзка с инцидента,
съответстват на травми, получени при поставен предпазен колан.
Виолета Димитров С. имала силни болки и не можела да се обслужва сама в ежедневните си
нужди. Един месец тя била прикована на легло и за нея се грижели съпругът и синът ѝ.
Освен физическия дискомфорт изпитвала и психически сътресения – безпокойство,
притеснение, тревожност. Възстановяването на Виолета Димитров С. се оказало
продължителен и мъчителен процес.
Ищците са сторили разноски за своето лечение, които към 16.04.2019 година възлизат на
4 270.99 лева за ищеца В. Л. В. и 213.72 лева за ищцата В. Д. С..
Лекият автомобил „Опел Корса“, с peг. № ВТ 18 ****, при управлението на който виновно е
причинено пътнотранспортното произшествие, има сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите в „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг
Живот и здраве“ АД – Застрахователна полица № BG/30/118001038659, с валидност до
4.04.2019 година, което ангажирало отговорността на ответното дружество за обезщетяване
на причинените имуществени и неимуществени вреди.
На 20.11.2018 година ищците предявили пред „Застрахователно акционерно дружество
„ДаллБогг Живот и здраве“ АД писмени извънсъдебни претенции за заплащане на
обезщетение в размер на 120 000 лева – неимуществени вреди, и 2234.81 лева –
имуществени вреди за В. Л. В.; 80 000 лева – неимуществени вреди, 160.69 лева –
имуществени вреди за В. Д. С.. Образувана е Щета № 0801-002563/2018-03 за В. Д. С. и
Щета № 0801-002563/2018-02 за В. Л. В..
С писма с изх. № 1631/13.05.2019 година и изх. № 1630/13.05.2019 година „Застрахователно
акционерно дружество „ДаллБогг Живот и здраве“ АД отказало изплащане на обезщетения
на В. Л. В. и В. Д. С. с мотиви, че не са налице убедителни доказателства за претърпените от
тях вреди.
В. Л. В. твърди, че е завел претенция пред ответното дружество с вх. № 0801-002563/2018-
01 за заплащане на застрахователно обезщетение за увредения в резултат на процесното
пътнотранспортно произшествие лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с peг.
№ OB 36 96 АХ, негова собственост. С Писмо с изх. № 4059/26.10.2018 година
8
„Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг Живот и здраве“ АД отказало да
изплати обезщетение за увреденото моторно превозно средство.
Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди „Застрахователно
акционерно дружество „ДаллБогг Живот и здраве“ АД да заплати на: В. Л. В. обезщетение
за неимуществени вреди размер на 120 000 лева, претърпени в резултат на
пътнотранспортното произшествие, станало на 1.10.2018 година, 4 270.99 лева –
имуществени вреди – разходи за лечение на причинените му телесни увреждания, ведно със
законната лихва от датата на изтичане на тримесечния срок от отправяне на претенцията до
застрахователя (20.02.2019 година) до окончателното изплащане на сумите; В. Д. С. сумите:
80 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на
пътнотранспортното произшествие, 4 270.99 лева – имуществени вреди – разходи за лечение
на причинените ѝ телесни увреждания, ведно със законната лихва от датата на изтичане на
тримесечния срок от отправяне на претенцията до дружеството-ответник (20.02.2019 година)
до окончателното изплащане на сумите; В. Л. В. 3 000 лева – застрахователно обезщетение
за увреден в резултат на процесното деяние лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Голф“, с peг. № OB 36 96 АХ, собственост на В.Л. С., ведно със законната лихва от датата
на изтичане на тримесечния срок от отправяне на претенцията до дружеството-ответник
(20.02.2019 година) до окончателното изплащане на сумата. Претендира се адвокатско
възнаграждение за всеки един от предявените искове на основание чл. 38, ал. 2, във връзка с
чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Застрахователно
акционерно дружество „ДаллБогг Живот и здраве“ АД чрез пълномощника юрисконсулт
Даниела Вучкова, с който оспорва предявените искове с правно основание чл. 432 от
Кодекса на застраховането като неоснователни и недоказани. Според процесуалния
представител на дружеството-застраховател исковата молба е нередовна – не е изрично
указано чия е посочената банкова сметка, предвид факта, че ищците са двама. Не се спори
наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Изложени са подробни съображения за прекомерност на претендираните обезщетения за
неимуществени вреди с оглед критериите, запълващи със съдържание понятието
„справедливост“ по смисъла на чл. 52 Закона за задълженията и договорите; характера и
степента на причинените от процесното пътнотранспортно произшествия телесни
увреждания, респективно на интензитета и продължителността на търпените болки и
страдания от ищците; наличието на принос на ищците за настъпване на вредоносните
последици от инцидента – непоставяне на обезопасителен колан, нарушение на
разпоредбите на Закона за движението по пътищата и правилника за неговото прилагане
(движение със скорост, несъобразена с атмосферните условия и пътния участък) от страна
на водача – В. Л. В.. Оспорва вида и характера на описаните в исковата молба травми, както
и продължителността на оздравителния процес. Изтъква, че липсват данни дали ищците са
провели рехабилитация за продължаване на оздравителния процес. Поставя под съмнение
психическите и здравословни травми на В. Д. С.. Изразява несъгласие с размера на сумите,
9
претендирани за имуществени вреди. Повдига възражения против вината на водача М. К. Д.
за настъпилото на 1.10.2018 година пътнотранспортно произшествие, относно механизма за
неговото реализиране.
В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК е депозирана допълнителна искова молба от адвокат В.И.-К.
– пълномощник на В. Л. В. и В. Д. С., в която навежда доводи за неоснователност на
възраженията на представителя на дружеството-ответник, допълнителни обстоятелства за
здравословното състояние на В. Л. В..
В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на допълнителната искова молба от
ответника „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг Живот и здраве“ АД чрез
пълномощника юрисконсулт Даниела Вучкова, с който заявява, че поддържат всички
твърдения, възражения, оспорвания и доказателствени искания, направени с първоначалния
отговор на исковата молба.
В съдебно заседание пред първата инстанция процесуалният представител на ищците
поддържа предявените искове и моли да се уважат.
Пред първостепенният съд пълномощникът на дружеството-ответник е депозирал писмени
молби, не се е явявал в насрочените съдебни заседания.
С протоколно Определение от 12.06.2020 година на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК е
допуснато изменение на размера на претенцията на ищеца В. Л. В. за обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – искът да се счита предявен за сумата 200 000 лева.
Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и правни изводи:
Решение № 69/23.07.2020 година по т. д. № 77/2019 година на Окръжен съд Ловеч е
валидно. Същото е допустимо в обжалваните части.
Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане, съдът смята,
че предявените от В. Л. В. и В. Д. С. против „Застрахователно акционерно дружество
„ДаллБогг Живот и здраве“ АД искове за присъждане на обезщетения за претърпени
неимуществени вреди са с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането.
Съгласно чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380 от Кодекса
на застраховането. При наличие на непозволено увреждане увреденият може да търси
обезщетение за причинените му вреди от застрахователя или от застрахования по свой
избор.
10
С договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят – в случая
„Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг Живот и здраве“ АД, се задължава да
покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното
събитие – чл. 429, ал. 1, точка 1 от Кодекса за застраховането. В застрахователното
обезщетение се включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното
плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 от Кодекса за застраховането
(чл. 429, ал. 2, точка 2 от Кодекса за застраховането).
Ангажирането на отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането предпоставя съществуване на валидно сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите към датата на настъпване на
пътнотранспортното произшествие, осъществяване на състава на чл. 45 от Закона за
задълженията и договорите от застрахования. Фактическият състав на непозволеното
увреждане включва следните елементи: деяние (действие или бездействие), вреда,
противоправност на деянието, причинна връзка и вина, които трябва да са налице
кумулативно.
От представения препис от Констативен протокол за пътнотранспортно произшествие с
пострадали лица № 20/1.10.2018 година на Районно управление на МВР Тетевен се
установява, че на 1.10.2018 година е настъпило пътнотранспортно произшествие между лек
автомобил марка „Опел”, модел „Корса”, с рег. № ВТ 18 ****, управляван от М. К. Д., и лек
автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф”, с рег. № ОВ 96 ****, управляван от В. Л. В..
В протокола е отразено, че М. К. Д. при движение с несъобразена скорост губи контрол
върху управлявания от него автомобил, като излиза вляво от пътното платно и осъществява
сблъсък с автомобила, управляван от В. Л. В., в резултат на което настъпва
пътнотранспортно произшествие с материални щети; пострадали лица са В. Д. С. и В. Л. В.
(С.).
С одобрено от съда Споразумение от 11.04.2019 година по НОХД № 57/2019 г. по описа на
Районен съд Тетевен М. К. Д. е признат за виновен в това, че на 1.10.2018 година около
15.45 часа на републикански път III-358 – Тетевен – Гложене, километър 61+550, местност
„Вежница“, землище на град Тетевен, при управление на собствения си лек автомобил
„Опел Корса“, с peг. № ВТ 18 ****, нарушил правилата за движение – чл. 16, ал. 1, т. 1 от
Закона за движението по пътищата, и по непредпазливост причинил средни телесни повреди
на повече от едно лице: на В. Л. В. – травматично счупване на лява ключица – трайно
затруднение на движението на лява ръка за около четиридесет и пет дни; счупване на
калканеуса (петна кост) на десен крак с последвало оперативно лечение – пластика и
остеосинтеза – трайно затруднение на движението на десен крак за около 6 – 7 месеца;
счупване на шийни прешлени с последвала операция – трайно затруднение движението на
шията за около 6 – 7 месеца; на В. Д. С. – счупване крилата на тазовата кост вляво – трайно
11
затруднение движението на снагата за около 3 – 4 месеца – престъпление по чл. 343, ал. 3,
буква „а“, предложение второ, във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК.
На основание чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието. Сключеното
споразумение, което има последиците на влязла в сила присъда (чл. 383, ал. 1 от НПК),
установява извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Влязлата в сила присъда на наказателния съд, респ. споразумение няма задължителен
характер за гражданския съд относно съпричиняването на общественоопасните последици
от страна на пострадалия (увредения), освен ако то представлява елемент от състава на
престъплението. Твърденията на процесуалния представител на „Застрахователно
акционерно дружество „ДаллБогг Живот и здраве“ АД за липса на виновно поведение на М.
К. Д. (случайно деяние) са несъстоятелни. Наличието на такова е доказано със
споразумението от 11.04.2019 година по НОХД № 57/2019 г. по описа на Районен съд
Тетевен.
С оглед на изложеното, съдът намира, че са безспорно установени всички елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане.
Не е спорно, че към датата на настъпване на инцидента за лек автомобил „Опел Корса“, с
peг. № ВТ 18 **** е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите – Застрахователна полица BG/30/118001038653/4.04.2018 година.
В съответствие с чл. 380 от Кодекса за застраховането на 20.11.2018 година В. Л. В. и В. Д.
С. предявили писмено застрахователни претенции пред „Застрахователно акционерно
дружество „ДаллБогг Живот и здраве“ АД с искане за заплащане на обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди както следва: 120 000 лева – неимуществени вреди, 2
234.81 лева – имуществени вреди, за В. Л. В.; 80 000 лева – неимуществени вреди, 160.69
лева – имуществени вреди, за В. Д. С..
След продължителна кореспонденция между страните с писма от 13.05.2019 година
„Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг Живот и здраве“ АД отказало
изплащане на обезщетения на В. Д. С. и В. Л. В. по заведените щети, което е дало повод за
предявяване на претенциите им пред съда.
По изложените съображения, съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 432, ал. 1 от
Кодекса за застраховането за ангажиране на отговорността на „Застрахователно акционерно
дружество „ДаллБогг Живот и здраве“ АД.
На обезщетяване подлежат всички вреди – имуществени и неимуществени, които са пряка и
непосредствена последица от непозволеното увреждане (деликта).
Съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите обезщетението за неимуществени
12
вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост” като морално-
етично такова включва „съотношението между деянието и възмездието, достойнството на
хората и неговото възнаграждаване, правата и задълженията”. При отсъждане на размера на
обезщетението за неимуществени вреди релевантни са начина на извършване на деликта,
характера на увреждането, произтичащите от него физически и психологически последици
за увредения, техният интензитет и продължителност, възраст и социално положение на
съответното лице, които следва да се преценят в тяхната съвкупност и с оглед общественото
разбиране за справедливост на даден етап от развитието на обществото. Необходимо е да се
отчитат и действителните икономически условия, а като ориентир за размера на
обезщетението трябва да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие
към релевантния за определяне на обезщетението момент. Към 1.10.2018 година, когато е
настъпило пътнотранспортното произшествие, минималната застрахователна сума по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за
неимуществени и имуществени вреди вследствие увреждане или смърт за всяко събитие,
независимо от броя на пострадалите лица, е 10 000 000 лева (чл. 492, точка 1 от Кодекса за
застраховането), а минималната работна заплата за страната е 510 лева.
Обезщетение се дължи не само за съзнаваните болки, страдания и неудобства, причинени от
увреждането и явяващи се пряка и непосредствена последица от него, но и за самото
понасяне на увреденото състояние. В този смисъл са дадените разяснения в ППВС 4/1968
година – понятието „справедливост“ не е абстрактно такова, а е свързано „с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства“, каквито са „характера на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и др.“ В горния смисъл е и практиката на Върховния касационен
съд на Република България, формирана с решения, постановени по реда на чл. 290 от ГПК –
Решение № 83/6.07.2009 година по т. д. № 795/2008 година на ВКС, ТК, II т. о., Решение №
1/26.03.2012 година по т. д. № 299/2011 година на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 189/4.07.2012
година по т. д. № 634/2010 година на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 95/24.10.2012 година по т.
д. № 916/2011 година на ВКС, ТК, I т. о., Решение № 121/9.07.2012 година по т. д. № 60/2012
година на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове.
В зависимост от степента на увреждане на здравето, законодателят разграничава три
основни вида телесни повреди – тежка, средна и лека. При определяне на вида на телесната
повреда се вземат под внимание различни критерии – създадена ли е опасност за живота,
налице ли е загуба на орган или функция на тялото, колко продължително е увреждането и
други. Естеството на уврежданията е от значение при преценката на размера на дължимото
обезщетение. Разстройството на психиката също обуславя присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди.
От приложения препис от епикриза, издадена от Клиниката по неврохирургия към
„Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Д-р Георги Странски“ ЕАД,
13
град Плевен, е видно, че В. Л. В. е постъпил на лечение на 1.10.2018 година, претърпял е
операция, изписан е на 10.10.2018 година.
В. Л. В. е хоспитализиран в Клиниката по ортопедия и травматология към „Университетска
многопрофилна болница за активно лечение „Д-р Георги Странски“ ЕАД, град Плевен на
11.10.2018 година, на 12.10.2018 година е претърпял оперативна интервенция, изписан е на
16.10.2018 година (препис от епикриза).
В. Л. В. е постъпил отново за лечение в Клиниката по ортопедия и травматология към
„Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Д-р Георги Странски“ ЕАД,
град Плевен на 27.02.2019 година, на 28.02.2019 година претърпял оперативни процедури на
таза и долния крайник, изписан е на 28.02.2019 година.
С Експертни решения № 668/24.04.2019 година и № 842/4.06.2019 година на ТЕЛК общи
заболявания към „Многопрофилна болница за активно лечение-Троян“ ЕООД, град Троян
В. Л. В. е освидетелстван като временно неработоспособен, но не са определени процент на
намалена работоспособност и срок за същата.
С Експертно решение № 1379/17.10.2019 година на ТЕЛК общи заболявания към
„Многопрофилна болница за активно лечение-Троян“ ЕООД, град Троян след извършен
преглед на В. Л. В. са определени 60% трайно намалена работоспособност за срок от две
години (до 1.10.2021 година).
В. Д. С. е постъпила на лечение в Хирургичното отделение на „Многопрофилна болница за
активно лечение „Д-р А. Пешев” ЕООД, град Тетевен на 1.10.2018 година в 18.20 часа,
изписана е на 3.10.2018 година.
От заключението на експерта инж. Н. С. К., което съдът приема за законосъобразно и
обосновано, е видно, че след извършен ремонт на пътното платно в участъка, където е
станало процесното произшествие, дъгата на завоя е добра от двете страни един към друг и
поне по 100 метра към мястото на удара. Аварийната ситуация възниква, когато водачът на
лек автомобил „Опел Корса“, с peг. № ВТ 18 **** – М. Д., навлиза с предната лява част на
автомобила зад непрекъснатата осева линия в лентата на В. Л. В.. Според вещото лице лек
автомобил „Опел Корса“ навлиза в насрещната лента на около 17 метра от мястото на удара,
а автомобилът „Фолксваген Голф“, управляван от В. Л. В., е бил на около 19 метра от
мястото на удара. Разстоянието е било 36 метра или много по-малко от „опасните зони“ –
това е поставило водача на насрещно движещия се лек автомобил В. Л. В. в невъзможност
да предприеме мерки за предотвратяване на пътнотранспортното произшествие. На мястото
на инцидента няма широки банкети, които да позволят отваряне на завоя, а към 1.10.2018
година не е съществувала мантинела. Скоростта на движение на лек автомобил „Фолксваген
Голф“, с peг. № OB 96 ****, управляван от В. Л. В., е била 68.84 км/ч, която може да се
счита съобразена с пътните условия и участъка, тъй като разрешената скорост за движение е
90 км/ч.
14
От заключението, изготвено от доктор Н. Х. В., което съдът приема за компетентно и
обосновано, се установява, че при пътнотранспортното произшествие на 1.10.2018 година В.
Л. В. е получил множествена травма, изразяваща се в счупване на дъгите на шести и седми
шийни прешлени и преплъзване на седми шиен прешлен спрямо първи торакален, счупване
на лява ключица, счупване на лява петна кост и фибуларен малеол. Поради нестабилност на
шийното счупване и раздробеност на петната кост, е проведено наложително оперативно
лечение и доста време е бил с гипсова превръзка. За ключицата е осъществено
консервативно лечение.
В съдебно заседание доктор Н. Х. В. е уточнил, че първата операция на шийните прешлени е
направена в Клиниката по неврохирургия в гр. Плевен, а втората – в Клиниката по
ортопедия в „Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Д-р Георги
Странски“ ЕАД, град Плевен. Счупената ключица е лекувана консервативно. След
запознаване с медицинската документация и извършен преглед, експертът доктор Н. Х. В.
заключава, че са налице усложнения, състоящи се в провал на синтезата на шийния гръбнак
и гнойно възпаление на петната кост, увреда на долна скочна става. В момента В. Л. В. ходи
с помощно средство, има намалена сила на горни и долни крайници, парестезии. Той е
провеждал рехабилитация, но предвид състоянието му и двете операции, тя не е била
пълноценна.
Доктор Н. Х. В. посочва, че лечението на В. Л. В. не е приключило – предстоят нови
оперативни намеси за стабилизиране на гръбначния стълб в шийния отдел и ликвидиране на
инфекцията в петната кост чрез поставяне на пластика. В съдебно заседание вещото лице е
заявило, че предстоящата операция на шийните прешлени ще бъде по-сложна, защото ще се
наложи отваряне на гръбначния канал и обхващане на два прешлена нагоре и два прешлена
надолу (от този вид увреда се получават пануси – разраствания вътре в канала около
гръбначния мозък). Експертът доктор Н. Х. В. не може да е категоричен дали ще са една или
две оперативните интервенции. След ликвидиране на инфекциозния процес в петата ще се
наложи обездвижване на долна скочна става и няма да има нормално движение на ходилото
навътре и навън. След оперативните намеси ще е необходима и рехабилитация. С оглед
рентгеновите изследвания на В. Л. В. вещото лице изразява учудване как не е останал
парализиран. Получените от В. Л. В. увреди са в причинно-следствена връзка с процесното
произшествие.
Съобразно заключението, изготвено от доктор Н. Х. В., В. Л. В. е имал силни болки и
страдания в ранния период след злополуката за около 45 – 50 дни. През това време
самообслужването му е било невъзможно и той се е нуждаел от чужда помощ. В съдебно
заседание пред първата инстанция доктор Н. Х. В. е допълнил, че при В. Л. В. е имало
„квадрипареза“ – пареза на четирите крайника, и той не е имал възможност да се движи в
острия период от около две и половина – три седмици след операцията. Вещото лице дава
заключение, че в настоящия момент В. Л. В. също изпитва болки, но с по-малък интензитет.
Такива ще търпи и при следващите оперативни намеси, работоспособността му е трайно
15
нарушена. Експертът не може да определи продължителността на предстоящото лечение,
особено що се касае за инфекциозния процес на петата.
След проверка на представената по делото медицинска документация доктор Н. Х. В. е
констатирал, че В. Л. В. е осъществявал контролни прегледи при специалисти – неврохирург
и ортопед-травматолог, което се установява от платежните документи след извършените
оперативни намеси. За временната нетрудоспособност са издавани болнични листове от
момента на злополуката до освидетелстването с Експертно решение на ТЕЛК от 17.10.2019
година, с което е определена 60% трайна неработоспособност за В. Л. В..
От заключението на доктор Н. Х. В. е видно, че в резултат на настъпилото на 1.10.2018
година пътнотранспортно произшествие В. Д. С. е получила множество контузии и
охлузвания – най-съществени са тези в лява гръдна половина и отпред на таза. В зоната на
първото се открива счупване на осмо ребро без усложнения, а в зоната на второто –
счупване на крилото на лява хълбочна кост без разкъсване на тазовия пръстен. Вещото лице
потвърждава, че получените травми са в причинна връзка с произшествието. Според
експерта В. Д. С. е претърпяла болки и страдания с голяма интензивност през първите три –
четири седмици, а с по-малка интензивност – още около месец. При нея счупването сраства
за около два месеца, а не във визирания в епикризата срок от 20 – 30 дни (не е възможно
срастване на костта за такъв период от време). След извършения клиничен преглед доктор
Н. Х. В. дава заключение, че при В. Д. С. е налице пълно възстановяване. Тя се оплаква
единствено от дискомфорт при промяна на времето в зоната на лявата тазобедрена става. В.
Д. С. е имала контролни прегледи и терапия от специалист-хирург, било ѝ е препоръчано и
посещение при психотерапевт. В документацията по делото не се откриват усложнения –
плеврален излив и хематом от счупката на хълбочната кост.
В писменото заключение и в съдебно заседание доктор Н. Х. В. е обяснил, че предпазните
колани имат изключително значение при челен удар. При деформация на салона, какъвто е
случая, не могат да предпазят. Независимо дали В. Л. В. и В. Д. С. са били с предпазни
колани или без такива, те са щели да получат същите поражения. Бордното табло е
изхвръкнало и е счупило хълбока на В. Д. С..
Вещото лице д-р Н. Х. В. е изготвил депозираното по делото заключение след запознаване с
приложената по делото медицинска документация, наличната такава в Центъра за спешна
помощ в гр. Тетевен, осъществен преглед на В. Л. В., В. Д. С., рентгенови изследвания на
шийния гръбнак и петната кост на В. Л. В.. Заключението на експерта д-р Н. Х. В., както и
дадените от него обяснения в съдебно заседание, не са оспорени докато е траело неговото
изслушване (чл. 200, ал. 3 от ГПК) от пълномощника на „Застрахователно акционерно
дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, поради което оплакванията във връзка с
констатациите на вещото лице за естеството на причинените увреждания на В. Л. В., В. Д.
С. вследствие на инцидента, наведени едва във въззивната жалба, са несвоевременно
направени и са преклудирани.
16
От приетото и неоспорено от страните заключение на доктор В. М. А. – психиатър, е видно,
че В. Д. С. в резултат на процесното произшествие страда от посттравматично стресово
разстройство. Същото е оказало влияние върху нейната психиката – налице е висока
тревожност и отдръпване в социалните контакти със ситуативна дезадаптация.
Посттравматичното стресово разстройство е флуктуиращо, с периоди на обостряне, но като
цяло е с добър изход. В. Д. С. е провела лечение при семейния лекар д-р Валери Дойчинов.
Започната е адекватна терапия, за която са релевантни приложените по делото
разходнооправдателни документи. Предписано е посещение при психотерапевт, но В. Д. С.
не го е осъществила, тъй като се почувствала по-добре и се е доверила на семейния си лекар,
който я познава. Според експерта след проведеното лечение не би трябвало да се очакват
трайни последици върху психическото здраве на В. Д. С.. Тя не се нуждае от
хоспитализация или медикаментозно лечение, не се очакват постоянни негативни последици
върху нейната личност. В съдебно заседание пред първата инстанция доктор В. М. А. е
конкретизира, че периодът на възстановяване е от шест месеца до една година, но винаги
остават симптоми, свързани с травмата, когато тя се споменава. В. Д. С. още пътува трудно,
не пътува на дълги разстояния и се доверява само на своя син.
При проведеното клинично психиатрично изследване доктор В. М. А. констатирала, че в
резултат на настъпилото на 1.10.2018 година пътнотранспортно произшествие при В. Л. В.
са налице данни за остра стресова реакция. Тя е отзвучала за няколко дни без лечение, но е
довела до тежко посттравматично стресово разстройство. До момента при него има
невъзможност да изпитва удоволствие, съществуват депресивни елементи – това е така
наречената посттравматична промяна на личността, появява се при нелекувани от
посттравматично разстройство лица. Касае се за отдръпване на човека от хората, а при него
е протекла със страхове. Специфичното е, че съответното лице заживява с травмата, но
същата може да се отключи например в нощни кошмари. В момента В. Л. В. продължава да
изпитва страх от шофиране. Според експерта при него не би трябвало да се очакват трайни
последици върху психическото му здраве. В. Л. В. също не се нуждае от хоспитализация
или медикаментозно лечение, но описаното разстройство не е отзвучало. В. Л. В. не е
посещавал психиатър или психотерапевт.
Свидетелят М. К. Д. обяснява, че е причинил процесното произшествие, като е навлязъл в
насрещното платно, защото му станало лошо, почувствал болка в главата. Той получил
наранявания при инцидента, но не си спомня нищо, защото се събудил в болницата в град
Тетевен.
За установяване на претърпените от ищеца В. Л. В. болки и страдания по делото са събрани
гласни доказателства – разпитани са свидетелите Б. К. Б. и Х. Д. В.а – негова съпруга. От
показанията на свидетелката Х. Д. В.а, преценени в съответствие с правилото на чл. 172 от
ГПК, е видно, че през първите дни сред катастрофата състоянието на В. Л. В. било критично
и не са допускали никой при него. След втората операция го изписали от лечебното
заведение в град Плевен, но вкъщи бил на легло. Той бил с памперси, не ставал, хранели го
17
и някой постоянно го гледал. Взирал се в една точка, а лампата светела денонощно. Едва
след средата на месец януари с помощта на близките си В. Л. В. започнал да сяда, а след
седмица – да обикаля масата. До месец април той носел яката, която била сложена на
прешлените. През лятото започнал да се обслужва сам по малко, но болките му били големи.
Той ходел на рехабилитация в град Тетевен и на профилактични прегледи в град Плевен, но
раната на петата продължава да тече след като махнали железата, кракът бил отекъл и той
изпитвал болки. Лекарите казали, че трябва да се направят още две операции – на
прешлените и на крака. В. Л. В. бил в отпуск по болест от месец октомври до месец март, в
момента ходел на работа, но има Експертно решение от ТЕЛК. Свидетелката твърди, че
преди катастрофата гледали животни, обработвали земеделска земя, но сега всичко
прекратили.
В същия смисъл са и показанията на свидетеля Б. К. Б. – близък приятел на В. Л. В..
Свидетелят узнал за инцидента от своята майка. След разговор със сестрата на В. Л. В.,
разбрал че той е в много тежко състояние. Б. К. Б. го посетил в Отделението по
неврохирургия в град Плевен след операцията на прешлените. Първоначално свидетелят не
го познал, защото бил с яка на врата. В. Л. В. бил видимо отслабнал, с хлътнали очи,
информирал Б. К. Б., че не трябва да се движи. Впоследствие В. Л. В. бил преместен в
отделение по ортопедия за операцията на петата. Свидетелят отишъл да го вземе при
изписването от болницата, а майка му и баща му помогнали да го свалят, тъй като не
трябвало да стъпва на крака си. Б. К. Б. заявява, че при последвалите посещения В. Л. В.
споделял с него, че ходил на рехабилитация, но се оплаквал, че кракът го боли, отича и
набира. Свидетелят сочи, че яката за прешлените е махната през месец март или април;
всеки път, когато виждал В. Л. В., той се придвижвал с бастун. Първоначално не можел да
се обслужва сам – жена му и дъщеря му го гледали. В. Л. В. доверил на Б. К. Б. след
прегледа при доктор Николай Въцов, че му предстоят нови операции на петата и
прешлените, защото имал разместване.
За доказване на претърпените от В. Д. С. болки и страдания са разпитани свидетелите В. С.
В. и С. В. С., съответно нейни син и съпруг, които съдът прецени в съответствие с
процесуалното правило на чл. 172 от ГПК. Свидетелят С. В. С. излага, че след катастрофата
съпругата му се обадила по телефона и той веднага отишъл на мястото на инцидента.
Вследствие на удара вратите на колата не можели да се отворят, катаджиите извикали
линейка и пожарна. В. Д. С. била в шок и я закарали в болницата в град Тетевен, където ѝ
поставили инжекции. След снимката лекарят съобщил, че тя има счупен таз, счупено ребро и
пукнато ребро. След два – три дни цялата била в синини, съпругът ѝ останал в болницата, за
да я обслужва. Двамата свидетели твърдят, че след изписването ѝ за стационарно лечение
вкъщи В. Д. С. се нуждаела от постоянни грижи, тъй като не можела да става. С. В. С. и
съпругата му останали в къщата в село Гложене два месеца. Около десет дена тя била
обездвижена – стояла седнала в леглото. По препоръка на лекаря след десетия ден трябвало
да се раздвижва, свидетелите ѝ помагали да става от леглото за около пет – десет минути.
Впоследствие съпрузите се прибрали в град Перник. Двамата свидетели заявяват, че до
18
месец януари – февруари В. Д. С. се придвижвала с патерици, но не излизала до месец
април. Свидетелят С. В. С. сочи, че болките били най-силни през първите две седмици, а до
месец февруари – март В. Д. С. взимала и болкоуспокояващи. Техен съсед кинезитерапевт,
който живее на първия етаж, посещавал дома им два – три пъти да ѝ пуска ток през краката
за раздвижване. Понастоящем свидетелят С. В. С. докато шофира е много внимателен, не
изпреварва, когато пътува със съпругата си, а при преминаване покрай същия завой тя
трепвала.
Първостепенният съд е обсъдил обстойно събраните по делото доказателства, от които се
установяват по несъмнен начин противоправното и виновно поведение на водача М. К. Д.,
получените вследствие на инцидента увреждания от В. Л. В., В. Д. С., претърпените от тях
болки и страдания, продължителността на възстановителния процес и здравословното им
състояние към момента.
С оглед продължителността и интензитета на понесените неимуществени вреди от В. Д. С. в
резултат на пътнотранспортното произшествие, станало на 1.10.2018 година, доказани в
настоящото производство, нейната възраст, социално-икономическите условия в страната
при настъпване на вредите и към момента, прогнозата за здравословното състояние на
увреденото лице (налице е пълно възстановяване, оплаква се от дискомфорт при промяна на
времето), вземайки предвид и обстоятелствата, че тя е била хоспитализирана за кратък
период от време, не е оперирана, съдът смята, че обезщетение в размер на 20 000 лева е
достатъчно да репарира понесените физически и морални болки и страдания. Не са налице
предпоставки за отсъждане на обезщетение за неимуществени вреди в по-висок размер от
посочения. Съобразно реално претърпените от В. Д. С. неимуществени вреди, конкретните
икономически условия в страната, съответните нива на застрахователно покритие към
релевантния за определяне на обезщетението момент, съдът намира, че доводите на
процесуалния представител на В. Д. С. за занижаване на обезщетението с оглед визирания
по-горе размер са неоснователни. Обезщетението по чл. 52 от Закона за задълженията и
договорите се присъжда според спецификата на всеки конкретен случай. При определяне на
размера на обезщетението съдът съобрази в съвкупност всички релевантни факти и
обстоятелства, описани по-горе. По същите съображения неоснователни са и оплакванията
на пълномощника на „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“
АД относно определения размер на обезщетението за неимуществени вреди на В. Д. С..
Процесуалният представител на „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот
и здраве“ АД е оспорил с въззивната жалба и присъденото обезщетение за имуществени
вреди на В. Л. В..
В мотивите на първоинстанционното решение подробно са описани множеството травми,
получени от В. Л. В. вследствие процесното произшествие, продължителните болки и
страдания, неудобствата, които е изпитвал – не е могъл сам да се обслужва, бил е зависим от
своите близки, което се е отразило и на психическото му състояние. Вземайки предвид и
19
експертното решение на ТЕЛК, с което на ищеца В. Л. В. са определени 60% трайно
намалена нетрудоспособност за срок от 2 години, обстоятелството, че в момента той
продължава да изпитва болки и страдания, предстоящите му бъдещи оперативни
интервенции, съдът намира, че обезщетение в размер на 120 000 лева съответства на реално
претърпените от лицето болки и страдания и е справедливо. Не са налице предпоставки за
определяне на обезщетение за неимуществените вреди, понесени от В. Л. В., в по-нисък
размер от посочения. На обезщетяване подлежат както вредите, които с настъпили, така и
тези, които ще настъпят, като пряка и непосредствена последица от деликта (точка 1 от
ППВС № 4/1968 година). С оглед ангажирането на отговорността на застрахователя не е
необходимо детайлизиране на конкретно настъпващите увреди на увреденото лице, за които
е изслушано заключение на вещо лице, допуснато от съда именно, за да ги уточни.
Съобразно чл. 51, ал. 1 от ГПК обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Не е нужно изчерпателно изброяване на
конкретните бъдещи медицински процедури, свързани с възстановяването на здравето на В.
Л. В., за които е дадено заключение от експерт именно за прогнозиране на вредите. При
определяне на справедливо обезщетение за претърпени неимуществени вреди – морални
болки и страдания от причинени телесни увреждания на увреденото от непозволено
увреждане лице, следва да се вземат предвид характера и тежестта на самото телесно
увреждане, интензитета и продължителността на търпените физически и емоционални болки
и страдания, прогнозите за тяхното отзвучаване. От заключението на експерта доктор Н. Х.
В. се установява по несъмнен начин, че описаните увреждания, получени от В. Л. В.,
включително гнойното възпаление на петната кост, са в причинно-следствена връзка с
пътнотранспортното произшествие. Следователно настъпилото усложнение в хода на
оздравителния процес трябва да се вземе предвид при определяне на дължимото
обезщетение за търпените от В. Л. В. неимуществени вреди. Критерият за справедливост е
конкретен за всяка хипотеза на увредено лице. Преценката на съдилищата за размера на
дължимото обезщетение се основава на конкретните факти по делото. Последните не са
идентични, поради което и оценката на обстоятелствата за настъпването на деликта, вида на
увреждането, степента и продължителността на търпените болки и страдания, наличието на
трайни последици, обосновава самостоятелен извод за справедливия размер на
обезщетението, подлежащо на отсъждане.
Безспорно е, че при застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите
застрахователят разполага с всички материалноправни и процесуалноправни възражения,
основаващи се както на застрахователното му отношение със застрахования, така и на
деликтното такова. Застрахователят е в правото си да прави на третото лице всички
възражения, които се отнасят до основанието и размера на дължимото обезщетение (в това
число, че не е осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане; пострадалият е
съпричинил вредите – чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите; част от вредите
са вече поправени от застрахования и други). В производството по чл. 432, ал. 1 от Кодекса
за застраховането приносът на пострадалия трябва да бъде установен по категоричен начин
20
при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела (Решение №
92/24.07.2013 година по т. д. № 540/2012 година на Върховен касационен съд). В същия
смисъл е формираната практика на Върховен касационен съд на Република България по реда
на чл. 290 ГПК, обективирана в Решение № 54/22.05.2012 година по т. д. № 316/2011 година,
ІІ т. о.; Решение № 44/26.03.2013 година по т. д. № 1139/2011 година на ВКС, ТК; Решение
№ 151/12.11.2012 година по т. д. № 1140/2011 година на ВКС, ІІ т. о.; Решение №
74/04.06.2010 година по т. д. № 679/2009 година на І т. о.; Решение № 55/30.05.2009 година
по т. д. № 728/2008 година, І т. о.).
Според Решение № 135/31.10.2011 година по т. д. № 971/2010 година на Върховен
касационен съд на Република България при извършване на преценка относно
съпричиняването на настъпилите в резултат на пътнотранспортно произшествие вреди,
трябва да се отчита не само факта на осъществено от страна на пострадалия нарушение на
правилата за движение по пътищата, но и дали то е в пряка причинна връзка с вредоносния
резултат. В случая поведението на водача М. К. Д. е в пряка причинна връзка с настъпилия
противоправен резултат, което се установява и от изслушаното по делото заключение,
изготвено от експерта инж. Н. С. К., анализирал механизма на реализиране на инцидента.
Навлизането в насрещната лента за движение се е отразило на възможността на В. Л. В. да
реагира и предотврати удара. Не се установява при условията на главно и пълно доказване
В. Л. В. да е нарушил правилата за движението по пътищата – да е управлявал моторното
превозно средство със скорост, несъобразена с атмосферните условия, с пътния участък, и
по този начин да е допринесъл за настъпване на деликта. От заключението на експерта инж.
Н. С. К. е видно, че разрешената скорост за движение в пътния участък, в който е
възникнало пътнотранспортното произшествие, е 90 километра в час. Самият участък не
позволява управление с висока скорост – и в двете посоки е низ от последователни завои,
някои от които по-остри и без особена видимост. Лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег.
№ ОВ 96 **** се е движил със скорост 68.84 километра в час, която може да се счита
съобразена с пътните условия и участъка. В заключението на доктор Н. Х. В. е отрзено, че
предпазните колани имат абсолютно значение при челен удар, но при деформация на салона
не всякога помагат. В съдебно заседание експертът доктор Н. Х. В. е пояснил, че В. Л. В., В.
Д. С. с оглед механизма на пътнотранспортното произшествие са щели да получат същите
увреждания без значение дали са ползвали или не предпазни колани. Процесуалният
представител на „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД
не е оспорил заключението, изготвено от доктор Н. Х. В., както и дадените от него
обяснения в съдебно заседание докато трае изслушването на заключението (чл. 200, ал. 3 от
ГПК), поради което оплакванията за неправилност на констатациите на вещото лице,
наведени едва във въззивната жалба, са несвоевременно направени и са преклудирани.
Тежестта на доказване на твърдяното съпричиняване от страна на В. Л. В., В. Д. С. е на
„Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, което в случая не
е проведено. Възражението за принос от страна на В. Д. С. за по-сериозни вредоносни
последици чрез неглижиране на собственото ѝ здраве (не е ходила на консултации, на
21
предписаните контролни прегледи) е преклудирано – същото е направено едва с въззивната
жалба, а не с отговора на исковата молба. Независимо от изложеното не се установява по
несъмнен начин В. Д. С. с поведението си да е допринесла за утежняване на вредоносните
последици от инцидента, респ. за по-интензивните болки и страдания, които е изпитвала.
Въз основа на изложеното възраженията за съпричиняване от страна на В. Л. В., В. Д. С.,
оспорването на вината на водача, причинил процесното пътнотранспортно произшествие, са
неоснователни. Показанията на разпитаните пред първостепенния съд свидетели
кореспондират с останалите доказателства по делото, поради което въззивният съд ги
кредитира изцяло.
По изложените съображения, съдът намира, че предявените искове с правно основание чл.
432, ал. 1 от Кодекса за застраховането от В. Л. В. и В. Д. С. против „Застрахователно
акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД за заплащане на обезщетения за
неимуществени вреди са основателни и доказани в размерите, определени от
първостепенния съд.
Доводите на процесуалните представители на В. Л. В., В. Д. С., „Застрахователно
акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД са неоснователни. Критерият за
справедливост не е нарушен вследствие неотчитане на установени по делото конкретни
факти, релевантни при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди.
Съпоставянето на присъдените обезщетения на В. Л. В., В. Д. С. с определено по друго дело
такова не следва да се съобразява. Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди
винаги е обусловен от конкретни за всеки случай обективно съществуващи обстоятелства.
Недопустимо е прякото вземане предвид на присъдените обезщетения за неимуществени
вреди по различни дела и съответно поддържане на доводи за противоречиво прилагане на
регламентирания от закона принцип за справедливост.
Крайните изводите на въззивната инстанция съвпадат с тези на първостепенния съд.
Жалбите на В. Д. С. и „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“
АД са неоснователни. Решение № 69/23.07.2020 година по т. д. № 77/2019 година на
Окръжен съд Ловеч в обжалваните части е правилно – във въззивните жалби не са изтъкнати
пороци, обуславящи неговата неправилност, поради което на основание чл. 271, ал. 1 от
ГПК следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция разноските следва да останат така, както
са сторени.
Въз основа на изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Апелативен съд Велико
Търново
РЕШИ:
22
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 69/23.07.2020 година по т. д. № 77/2019 година на
Окръжен съд Ловеч в обжалваните части.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му при наличие на предпоставките по чл. 280 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
23